Решение · № 707/2022 · дело 6374/2021

По дело 6374 / 2021 РЕШЕНИЕ № 707 София, 27.01.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на единадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕН ПЕТРОВА ВЕСЕЛА ПАВЛОВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Камелия Николова изслуша докладваното от председателя СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА по адм. дело № 6374/2021 Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Социален дом Добревци“ ЕООД със седалище и адрес на управление в с. Добревци, Община Ябланица, Област Ловеч и с посочен съдебен адрес в гр. Ботевград lчрез процесуалните си представители адв. П. Петрова и адв. В. Велчев срещу решение № 16/28.02.2021 г., постановено по адм. дело № 279/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против АУПДВ № 62/3/3120883/3/01/04/01 с изх. № 01 – 2600/6634 от 14.05.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София (ДФЗ), с който на дружеството е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 135 254,70 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения поради неправилно прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.Касационният жалбоподател не е съгласен с изводите на съда, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания предвид което следва да се приеме, че същите не са прогнозни или индикативни и неизпълнението им води и до неизпълнение на договора. В касационната жалба се излага оплакване и във връзка с изводите на съда, че само изграждането на къща за гости не може да оправдае отпускането на финансово подпомагане от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).Твърди се, че по категоричен начин е установено, че инвестицията е осъществена и то при условията и в сроковете, уговорени в договора и домът за стари хора в с. Добревци функционира по предназначение и притежава всички необходими за осъществяване на дейността документи и регистрации към Агенцията за социално подпомагане. Не се възприема от касатора и изводът на съда, както и на административния орган, че непостигането на заложените в бизнес плана параметри означава неизпълнение на договорни задължения и е основание за налагане на финансова санкция. В касационната жалба се излага оплакване и с приетото от съда, че в конкретния случай изпълнението на проекта не доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Твърди се също така, че съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, както и че инвестицията в случая е „Реконструкция и смяна предназначението на училищна сграда в дом за стари хора“ Относно приложената от съда норма на чл.16 от Наредбата, в касационната жалба е изложено твърдение, че тя е диспозитивна и дава възможност, но не задължава административният орган да приложи финансови корекции, както и не сочи случаите, в които могат да приложат такива. В останалата част на касационната жалба са изложени доводи за неприложимост на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване помощ при установени нарушения на чл. 27, ал 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), тъй като тези правила не са били действащ акт към момента на сключване на договора и нямат обратно действие. Изложено е в касационната жалба, че съдът не е отчел обстоятелството, че от приетото по делото заключение в бизнес плана са налице приходи от субсидираната дейност и осигуряване на заетост от тези, посочени в АУПДВ, както и че несъответствието в процента на бизнес плана по отношение на заложените приходи от дейността, така и по отношение на заетите лица, следва да бъде прието като съществено нарушение на установените общи правила за издаване на административните актове. Според касатора съдът не е съобразил и обстоятелството, че оспореният АУПДВ е издаден и в противоречие с целта на закона, а именно подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия. Сочи се и, че мониторинговият период е приключил през 2019 г., а също и, че за процесния случай е приложим чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ – неизпълнение на одобрени индикатори, което е основание з финансова корекция – чл. 73 ЗУСЕСИФ. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорения АУПДВ, както и се претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. П. Петрова и адв. В. Велчев. Ответникът по касационната жалба изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София чрез процесуалния си представител адв. Митровски, я оспорва с искане да се отхвърли като неоснователна, а по отношение на обжалваното решение твърди, че то е валидно, допустимо и правилно. Претендира се присъждане на направените разноски по представения списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно да се отмени, тъй като е изтекъл мониторинговия период преди датата на започване на административното производство и е била приложима разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП за издаване на решение по ЗУСЕСИФ. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу цитирания по-горе АУПДВ, издаден от изпълнителния директор на ДФЗ първоинстаницонният съд е приел, че този акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа всички реквизити, които са необходими за неговата валидност, съгласно указаното в чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. всички фактически и правни основания за постановяването му и не са допуснати от административния орган съществени процесуални нарушения. Съдът е посочил в решението си, че производството по издаване на акта е образувано след извършена проверка за изпълнение условията по договора за отпускане на финансова помощ, както и на документите, свързани с подпомаганата дейност от компетентните длъжностни лица при Разплащателна агенция на ДФЗ съгласно чл. 45, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г., както и преди издаване на акта административният орган с писмо, изх. № 01 – 2600/6634 от 31.10.2019 г. е уведомил жалбоподателя на основание чл. 26, ал. 1 АПК, че се открива производство по издаване на АУПДВ поради установеното неспазване на договорни и нормативни задължения, описани в т.1, 2 и 3 от писмото, поради което и за констатираното неизпълнение е определен размера на задължението, за което е издаден и акта за сумата от 135 254,70 лв., представляващи 100 % от получената субсидия. Подробно съдът е описал законовата регламентация за компетентността на изпълнителния директор на ДФЗ да издава такива актове. Съдът е обсъдил и материалноправните основания по Регламент (ЕО) № 1290/2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика във връзка - чл. 33, § 1 във връзка с чл. 72, § 2 от Регламент (ЕС) І 1698/2005 г. за подкрепа за развитие на селските райони, като те са детайлизирани в разпоредбите на чл. 59, ал. 1, 2 и 3 от Наредба № 23/18.2.2009 г. и на чл. 46, ал. 1, 2 и 3 от Наредба № 29/11.08.2008 г. и в която са описани определенията на „одобрен проект“, „икономическа жизнеспособност“ и „устойчива заетост“ - § 1, т. 6 и 26 от ДР на Наредба № 29/11.08.2008 г., както и на „проект“ съгласно § 1, т. 19 от ДР на същата наредба. Първоинстанционният съд е приел въз основа на съдебно-икономическата експертиза, че бенефициентът не е спазил изискванията за приходи за периода 2016г., 2017 г. и 2018 г., заложени в бизнес плана му, както и че не е поддържал 7 работни места през посочените периоди. Съдът е посочил, че това се потвърждава и от представените от жалбоподателя счетоводни документи, както и, че приходите от подпомаганата дейност за всички проверени три години е 2,27 % от заложените финансови показатели, съдържащи се в таблица № 2 „Производствена и търговска програма“ от бизнес плана. За обосновани и в съответствие с доказателствата съдът е приел, че се явяват фактическите констатации на административния акт относно неизпълнението на задължението за приходи от наем на легло в двойна стая и наем на легло в самостоятелна стая в размер на 232 000 лв. и относно задължението да поддържа общо 7 бр. заети лица, за които да заплаща социално и здравно осигуряване и месечно възнаграждение за 1 бр. управленски персонал, 1 бр. административен персонал и 5 бр. производствен персонал. Пак от съдебно-икономическата експертиза съдът е направил извод, че според издателя на акта жалбоподателят е реализирал приходи за 2016 г. в размер на 5 992 лв. вместо предвидените 232 000 лв., а според съдебната експертиза общо реализираните приходи са в размер на 6 992 лв., поради което изпълнението е 2,58 %, а според експертизата – 3,01 %. За 2017 г. според ДФЗ приходите са в размер на 5 992 лв., а според експертизата 5 284 лв., като процентът на изпълнение е 2,25 %, а според експертизата – 2,28 %. За 2018 г. според акта приходите са 4 558 лв., които са потвърдени и от експертизата, което представлява изпълнение от 1,96 % в сравнение със заложените за 2018 г. приходи от 232 000 лв.Общо за трите финансови години съдът е посочил, че според издадения акт изпълнението на бизнес плана е 2,27 %, поради което изводът на съда е, че е очевидно наличие на значителен размер на неизпълнение на приходите от бизнес плана за трите години и липсва основание за отмяна на акта. За оспореното от жалбоподателя задължение за създаване на нови работни места съдът е посочил, че следва да се съобрази чл. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. според която се подпомагат проекти, които допринасят за постигане на целите на мярката, като една от тях е насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятията за неземеделски дейности в селските райони. Подробни мотиви в обжалваното решение са изложени и относно посоченото неизпълнение на бизнес плана на заложените в него показатели, а това са индикатори за изпълнението на проекта, поради което непостигането им води до отмяна на финансовата помощ, като тя трябва да се върне съгласно чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. Посочено е от съда също, че степента на неизпълнение на даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло, а продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Обсъдена е в обжалваното решение и т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни години са под 20% от предвидените приходи. Направен е извод от съда, че е осъществен фактическия състав на изкуствено създаване на условията, необходими за получаване на помощта по мярката, както правилно било прието и от административния орган. Подробно в обжалваното решение са изложени мотиви относно приложимостта на посочените по-горе. Правила, както и че правилно административният орган е издал АУПДВ, като този акт не бил санкция, а вид договорна отговорност на бенефициера заради неизпълнени договорни и нормативни задължения, поети с подписването на договора Отговорено е в решението и на възражението на жалбоподателя за прогнозния характер на бизнес плана в смисъл, че административният орган е отчел този прогнозен характер. По изложените подробни мотиви първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на касатора срещу цитираното по-горе АУПДВ. Обжалваното решение е неправилно постановено. Фактическата обстановка подробно и правилно е установена от първоинстанционния съд, но въз основа на нея са изведени неправилни правни изводи. Няма спор между страните и съдът правилно е установил, че договорът на дружеството с ДФЗ № 62/3/3120883 е от 14.10.2014 г. по мярка 312 „Подкрепа за създаване и модернизиране на микропредприятия“ за три цели години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Следва да се отбележи, че неправилно в касационната жалба се сочи, че се касае за „къща за гости“, което не отговаря на фактите по делото, тъй като договорът от 14.10.2014 г. е сключен по мярка 41 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ във връзка с мярка 312 „Подкрепа за създаване и модернизиране на микропредприятия“ във връзка с приетия бизнес план „Реконструкция и смяна на предназначение на училищна сграда в дом за стари хора“. Установено е също така по делото, че с уведомително писмо, изх. № 01 – 2600/6634 от 31.10.2019 г. е открито административното производство, което е връчено на касационния жалбоподател на 17.11.2019 г. В оспорения от касатора административен акт – АУПДВ е посочено, че той се издава на основание чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 ДОПК. От установеното и в административното производство и в съдебното е видно, че в настоящия казус е налице неизпълнение от касационния жалбоподател на заложените показатели в бизнес плана съгласно сключения договор, а те правилно е посочено от първостепенния съд, че представляват неизпълнение на одобрените индикатори съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). В този смисъл е налице достатъчна съдебна практика на ВАС въз основа на постановеното решение по адм. дело № 12488/2019 г. на ВАС, Седмо отделение. В това решение изрично е пояснено, „…че индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект“. Формираната въз основа на това решение съдебна практика е по адм. дела № 8586/2020 г., № 13576/2020 г., № 10650/2020 г., № 11774/2019 г., 7468/2018 г., както и по-нова практика по адм. дела № 678/2021 г., № 4249/20221 г., № 4678/2021 г.,№ 5175/20201 г. и мн. др. на ВАС, която константно приема, че в такива случаи се издава решение за финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ, а не АУПДВ по чл. 166 ДОПК. Относно възражението, че мониторинговият период е изтекъл, то е основателно, като пак в цитираната по-горе съдебна практика категорично се приема, че не се издава акт, когато посоченият период е изтекъл за договори, сключени преди 01.01.2015 г. съгласно § 2, т. 2, б. „а“ от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. ДВ., бр. 69/30.08.2019 г. в сила от същата дата). Мониторинговият период за договорите, сключени преди 01.01.2015 г., е пет години, считано от датата на сключване на процесния договор на 14.10.2014 г., поради което за настоящия казус мониторинговият период е изтекъл на 14.10.2019 г., т.е. преди образуване на административното производство с писмо с изх. изх. № 01 – 2600/6634 от 31.10.2019 г., връчен на бенефициента на 17.11.2019 г. Предвид, че този срок е изтекъл и като се има предвид законодателната промяна на чл. 27 ал. 6 ЗПЗП (редакция ДВ., бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), тя предвижда издаване на решение за финансова корекция по реда на чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) относно дължимостта на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане при установено нарушение от бенефициент по мерки и подмерки от ПРСР. Неприложима в настоящия случай е разпоредбата на § 12 , ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП и на § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ и двете обнародвани в ДВ., бр. 2 /03.01.2018 г., в сила от 07.01.2018 г. с оглед на това, че процесното административно производство е започнало с уведомително писмо по чл. 26 АПК на 31.10.2019 г., връчено на касатора на 17.11.2019 г. Тази законодателна промяна не позволява довършването на започнало административно производство и е постановено АУПДВ след мониторинговия период, който е изтекъл. С оглед гореизложеното обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал.1 АПК следва да се постанови друго решение, с което оспорения от касатора АУПДВ следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Предвид изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподател, на същия следва да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 10 282,03 лв. На ответника по касация въпреки направеното искане от процесуалния представител, но предвид изхода на делото, не се дължат разноски. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ изцяло решение № 16/28.02.2021 г., постановено по адм. дело № 279/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Ловеч и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ като незаконосъобразен АУПДВ № 62/3/3120883/3/01/04/01 с изх. № 01 – 2600/6634 от 14.05.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София (ДФЗ), с който на „Социален дом Добревци“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Добревци, Област Ловеч и посочен съдебен адрес в гр. Ботевград, Софийска област е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 135 254,70 лв. ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София да заплати на „Социален дом Добревци“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Добревци, Област Ловеч и посочен съдебен адрес в гр. Ботевград, Софийска област направените разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 10 282,03 лв. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Светлозара Анчева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мадлен Петрова /п/ Весела Павлова