Решение · № 799/2022 · дело 5450/2021

По дело 5450 / 2021 РЕШЕНИЕ № 799 София, 31.01.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на осми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА при секретар Галина Узунова и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от съдията ЕМИЛИЯ ИВАНОВА по адм. дело № 5450/2021 Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) гр. Бургас срещу решение № 398 от 15.03.2021 г. постановено по адм. д. № 2531 по описа на Административен съд гр. Бургас за 2020 г. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт (РА) №Р-02000220000736-091-001 от 18.09.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № 223 от 26.11.2020 г. от Директора на дирекция „ОДОП” гр. Бургас, в частта, с която по отношение на „Агрихол актив” ЕООД са установени задължения за: корпоративен данък за 2018 г. в размер на 159 041.62 лв. и лихви в размер на 32 341.05 лв. и е намалена декларираната данъчна загуба за 2017 г. от 2 249 331.08 лв. на 279 949.16 лв. С обжалваното решение Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на „Агрихол актив” ЕООД, съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат в общ размер на 5 782.80 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като са налице основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е интерпретирал фактите по делото и съответно е достигнал до неправилни и незаконосъобразни изводи, въз основа на които е постановил отмяна на процесния ревизионен акт. Необосновано съдът не е възприел за основателни мотивите на органите по приходите, че договора за цесия не е действителен, антидатиран е и е съставн единствано с цел да се осчетоводи отписване на вземане, с което да се намили финасовия резулат на дружеството за 2017 г. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че при прехвърлянето на вземанията са спазени изискванията на чл.99 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Не е съобразено и изискването по чл.171 от ЗЗД за нотарилана заверка на подписите и вписване в имотния регистър. В противоречие с доказателствата по делото е и извода на съда, че тъй като по договора за цесия към 30.04.2014 г. не е била заплатена уговорената цена е подадено заявление за вписване на ипотеката от физическото лице, а не от юридическото. Освен това според съда, тъй като заявлениятата пред Службата по вписванията имат определено съдържание, не е било необходимо посочването на договора за цесия в него. Това заявление само по себе си не може да повлияе върху валидността на договар. Този извод на съда отново е интерпретация на фактите и игнориране на съдържанието на документите. Касаторът намира, че решението е неправлно и по отношение на непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Съдът е приел, че правилно е реализирано отписване на задължението. Не са изложени мотиви обаче защо това е така и как въз основа на приетите по делото докзаталества се установява наличие на хипотезата по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Неправилно е приложен закона и по отношение на определените лихви за авансови вноски за 2018 г. Съдът е приел, че „Агрихол актив” ЕООД попада в хипотезата на чл.83, ал.2, т.1 ЗКПО. От съда не е цитирана относимата към 2018 г. редакция на разпоредбата и според касатора това, че дружеството е на загуба, не е основавние то да не прави авансови вноски. Нетните приходи на дружествоо през 2017 г. са в размер на 1 073 321.83 лв. и следователно то не попада в изключенията на нормата, така както е приел Административен съд-Бургас. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено изцяло, включително и в частта за разноските, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, въз основа на което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък. Ответникът по касационната жалба - „Агрихол актив” ЕООД, чрез адв. Чечова намира, че обжалването е неоснователно и моли решението, като правилно постановено да бъде оставено в сила. Договорът за цесия не е бил оспорен от органите по приходите, поради което неговата валидност не е под съмнение. В тежест на НАП е да докаже неавтентичността на оспорения частен документ. Договорът е представен в съдебното производство, като част от административната преписка. Неоснователно се сочи в касационната жалба, че съдебното решение противоречи на чл.171 ЗЗД. То не влияе върху валидността на договора. Този извод се подкрепя и от практиката на ВКС. Правилно при произнасянето си съдът е приложил и разпоредбата на чл. 83, ал. 2, т. 1 ЗКПО, в относимата му редакция към 2018 г. Не може да възникне задължение за внасяне на авансови вноски, при условие, че през целия период дружеството е било на загуба. Това обстоятелство е установено от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. По подробно изложени съображения намира, че касационната жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Въз основа на горното се претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък, като представя доказателства за осъществено плащане. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. По подробно изложени мотиви в съдебното заседание предлага решението, като валидно допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените с нея отменителни основания съборзано чл. 218, ал. 1 и чл. 220 АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпъленине на изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационна проверка. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС-Бургас е бил РА № Р-02000220000736-091-001 от 18.09.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № 223 от 26.11.2020 г. от Директора на дирекция „ОДОП” гр. Бургас, в частта, с която по отношение на „Агрихол актив” ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 159 041.62 лв. и лихви в размер на 32 341.05 лв. и е намалена декларираната данъчна загуба за 2017 г. от 2 249 331.08 лв. на 279 949.16 лв. По делото е установено, че „Агрихол актив“ ЕООД е търговско дружество, вписано на 09.05.2011 г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, първоначално със седалище и адрес на управление в гр. София. Към момента на регистрацията едноличен собственик на капитала в размер на 1 880 000 лева е „Джи ем ви 999“ АД. На 18.05.2011 г. за едноличен собственик на капитала е вписан Р. Николов, който е придобил дяловете от „Джи Ви Ем 999“ АД по реда на чл. 129, ал. 2 от Търговския закон. Николов е вписан за управител на дружеството на 25.08.2014 г. По делото е представен Протокол от 14.11.2017 г. (л. 244) за решение, взето от едноличния собственик на капитала Р. Николов, с което капитала на дружеството се намалява на 188 лева. На 04.04.2018 г. е извършено вписване относно прехвърляне дружествените дялове в размер на 188 лева на Р. Белев, който става и управител на дружеството. Променя се седалището и адреса на управление - гр. Бургас,[жк][адрес]. На 06.04.2020 г. дружествените дялове са прехвърлени на И. Иванова, която към момента на ревизията е управител на дружеството. През ревизирания период дружеството е извършвало търговия с фуражна суровина (калциев карбонат) и продажба на дълготрайни материални активи. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Вещото лице е дало заключение, че ако се приеме, че договорът за цесия от 30.09.2014 г. има действие от датата на подписването му, то 30.09.2014 г. следва да е датата на неговото осчетоводяване едновременно като вземане и задължение с една и съща сума 1 969 381.92 лв. вещото лице е посочило, че ако се приеме, че договорът за цесия има действие от 21.11.2017 г. (датата на продажбата на недвижими имоти), то счетоводните записвания ще са аналогични на тези от 2014 г., но ще са съставени през 2017 г. посочено е, че при вариант, в който текущите задължения и вземания се осчетоводят като условни поради отлагателното условие за плащане на продажната цена по договора за цесия, счетоводните записвания остават същите и няма да бъдат повлияни от финансовия резултат. Според вещото лице това е така, защото цесионерът купува вземането от цедента срещу определена престация, като в настоящия случай престацията е равна на номиналната стойност на вземането. Цесионерът няма да реализира печалба при събиране на вземането, поради което счетоводните записвания (независимо текущи или условни), не се отразяват на финансовия резултат, за която и да е финансова година, поради което допуснатите от дружеството счетоводни грешки не се отразяват върху финансовия резултат на дружеството за 2017 г. Заключението на вещото лице е прието без оспорване. При осъществената съдебна проверка съдът е приел, че актът е издаден в писмена форма и съдържа предвидените реквизити в чл.120, ал.1 ДОПК. Органите по приходите са спазили процесулано правните разпоредби на ДОПК и ревизионното произвоство е приключило в определените срокове. За да отмени процесният РА, първоинстанционният съд е приел, че при издаването на му неправлно е прилжен материалния закон. Спорният въпрос между страните пред административния съд е бил относно валидността на договора за цесия от 30.09.2014 г. сключен между „Агрихол актив“ ЕООД, представлявано от Р. Николов-управител и отново Р. Николов, като физическо лице. Спорно е било и обстоятелството кога този договор, ако се приеме, че е действителен е породил своите правни последици. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че в договора за цесия, плащането е уговорено във връзка с настъпването на определено условие-продажба на обезпеченията по договор за кредитна линия от 2006 г. При извършената преценка относно валидността на договора за цесия от 30.09.2014 г., първоинстанционният съд е приел, че след като не е оспорен по надлежния ред, то тезата за неговото антидатиране поддържана от органите по приходите е недоказана. Направен е извод, че при липса на доказателства за нередности свързани с договора за цесия, той е породил действие при неговото сключване. В последствие, когато е доказано плащането по него /сбъднало се е отлагателното условие/ към 21.11.2017 г., правилно са взети счетоводните записвания и правилно е реализирано отписване на вземането. Първоинстанционният съд е приел, че дружеството няма задължение да прави авансови вноски по чл.83 ЗКПО, тъй като финансовият резултат на дружеството е загуба, поради което то не дължи авансови вноски. Съдът е приел, че не се дължат и лихви по чл. 89 ЗКПО. Постановеното решение е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал фактите по делото и съответно е достигнал до неправилни и незаконосъобразни изводи, въз основа на които е постановил отмяна на процесния РА. Административният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателсва и въз основа на тях е стигнал до правилни и законосъобразни правни изводи, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Правилен е извода на съда, че в настоящият случай е налице валиден договор за цесия, сключен на 30.09.2014 г. между Р. Николов и „Агрихол актив“ ЕООД, във връзка с цедираното вземане на Николов от „Агрихол консулт“ ООД в размер на 1 969 381.92 лв. Правилен е изводът на съда, че след като административният орган не е оспорил по надлежен ред валидността на договора за цесия от 30.09.2014 г., същият е валиден и твърденията за неговото антидатиране остават недоказана. Правилно е прието от административния съд, че при прехвърлянето на вземанията са спазени изискванията на чл. 99 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 171 ЗЗД предвижда, че прехвърлянето и залагането на вземането, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър. Правилно е посочено от съда, че при липса на отбелязване към договора или към молбата за учредяване на ипотека, същата не обезпечава вземането след прехвърлянето му на новия кредитор и рефлектира негативно само в правната сфера на цесионера /новия кредитор/. По отношение на правата на първоначалния кредитор е ирелевантно дали договорът за цесия е бил вписан при условията на чл. 171 ЗЗД. Ако изискванията на чл. 171 ЗЗД не са изпълненени, то прехъврлянето на вземането е действително, но няма действие по отношение на ипотеката. В конкретния случай е установяно, че „Агрихол актив“ ЕООД като цедент придобива вземането на Николов от „Агрихол консулт“ ООД без ипотеката. Писмената форма с нотариално заверени подписи на страните по договора е изискуема за действието на обезпечението по прехвърленото вземане, тъй като ипотеките следват прехвърленото вземане по силата на чл. 99, изречено второ ЗЗД. Правилно е прието от съда, че няма пречка Р. Николов да подпише договора в две качества едновременно: като физическо лице, цедент на вземането и като управител на дружеството цесионер. За валидността на договора само относно цедираното вземане (без неговите принадлежности) няма значение броя на съставените и подписани екземпляри на договора, нито е налице законово задължение за вписването на цесията в имотния регистър. Действително договорът за цесия от 30.09.2014 г. не е посочен в заявлението за подновяване на ипотеката, което Николов е подал в Службата по вписванията в гр. Дулово през 2016 г., но посочването на договорът за цесия в заявлението не е условие за неговата валидност. В тази насока съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Правилника за вписванията. Правилен е изводът на съда, че заявлението за подновяването на ипотеката е извършено след прехвърлянето на вземането, именно защото плащането на цената е поставено под отлагателно условие - продажбата на имуществото, което служи за обезпечение. Въпреки, че двете лица по договора за цесия са свързани помежду си, икономическата логика изисква едва след получаване на цената по договора, цедентът да „вдигне“ обезпечението, което е в негова полза. Непосочването в заявлението за подновяване на ипотеката на договор за цесия по никакъв начин не води до извод, че самият договор за цесия е антидатиран, както се твърди в касационната жалба. Дори и да приемем, че цесията от 30.04.2014 г. не е влязла в сила на датата, посочена в договора, както се твърди от НАП /предвид подновяване на ипотеката на 03.08.2016 г. от Р. Николов/, след продажбата на недвижимите имоти на 21.11.2017 г. и след получаване на цената от купувача „Каолин“ ЕАД на Р. Николов е преведена сумата от 558 498 евро - като цена по договора за цесия. Това е най-късният момент, за който и органите на НАП следва да приемат, че цесията е влязла в сила. След като съдът правилно е приел, че договорът за цесия от 30.09.2014 г. е породил действие и вземането по него е прехвърлено, то отразеното в протокола от 16.02.2018 г. за взето решение от Общото събрание на дружеството на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗКПО, да се отпишат като несъбираеми вземанията на „Агрихол актив“ ЕООД от „Агрихол консулт“ ООД, също е валидно. Първоинстанционният съд подробно е описал кои са тези вземания в решението си, където е изброил какви доказателства са представени за тях по делото. В самият протокол за отписване на задълженията, също е посочен падежът за тях - той е бил до 25.12.2010 г. и към 31.12.2017 г. за тях освен, че е бил изтекъл 5-годишният давностен срок, те са станали и несъбираеми /. Този извод кореспондира и с приетата по делото ССЕ. По изложените съображения оплакванията на касатора в тази насока са неоснователни. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба, че неправилно е приложен закона по отношение на определените лихви за авансови вноски за 2018 г. Съдът правилно е приел, че „Агрихол актив” ЕООД попада в хипотезата на чл. 83, ал. 2, т. 1 ЗКПО. В случая намира приложение разпоредбата на чл. 83 (изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.). Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗКПО се прилага кумулативно с тази на чл. 83, ал. 1 - данъчно задължените лица правят авансови вноски за корпоративния данък на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година. След като 2017 г. е завършила с финансов резултат загуба, няма как дружеството да е предполагало, че за 2018 г., ще реализира печалба. Предвид изводите на съда, че за 2017 г. финансовият резултат е загуба, то законосъобразен е и свързаният с него изводът, че авансови вноски не се дължат за 2018 г. След като не са налице задължения аз корпоративен данък, не е налице и основание за начисляване на лихва по чл. 89 ЗКПО. Постановеното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото пред АС гр.Бургас законосъобразно са определени и разноските в производството, като са присъдени в полза на ревизираното лице. За настоящата инстнация също следва да бъдат присъдени разноски в полза на дружеството в размер на 2 666.40 лв., представляващи договорено и заплатенено адвокатско възнаграждение. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 398 от 15.03.2021 г. постановено по адм. д. № 2531 по описа на Административен съд гр. Бургас за 2020 г. ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на „Агрихол актив” ЕООД, ЕИК[ЕИК], сумата от 2 666.40 лева, представляваща разноски в настоящото производство. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Теодора Николова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Димитър Първанов /п/ Емилия Иванова