Решение · № 893/2022 · дело 4997/2021

1 февруари 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
893
Година на номера
2022
Дело №
4997/2021

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 4997 / 2021 РЕШЕНИЕ № 893 София, 01.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на шестнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕНА ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА ТАНЯ КОМСАЛОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Камелия Николова изслуша докладваното от председателя СВИЛЕНА ПРОДАНОВА по адм. дело № 4997/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД „Тракийска” /сега директор на ТД Митница Пловдив/ при Агенция „Митници“, чрез процесуалния му представител гл.юрк. Бояджиева, срещу решение № 134 от 22.02.2021 г. по адм. дело № 68/2020 г. по описа на Административен съд-Пазарджик. С обжалваното решение по жалба на „Биовет“ АД е отменено решение № РТД 3000-2395/271219/32-374201 от 27.12.2019 г. на с.д. директор на ТД „Тракийска” към Агенция „Митници“. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл.209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС вр. чл. 4, т.37 от ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз енергиен продукт. Касационният жалбоподател поддържа, че използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното ѝ предназначение. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на административния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – „Биовет“ АД, чрез процесуалния му представител адв. В. Пройчева оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна е установено следното: Административното производство е започнало във връзка с извършена проверка на основание чл.21, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове /ППЗАДС/. В изпълнение на разпоредително писмо рег.№ 32-186049/26.06.2019г. на ЦМУ на Агенция „Митници“на 28.11.2019г. била извършена проверка в обекта на жалбоподателя /регистрираното лице/ “БИОВЕТ“АД във връзка с Удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000Е0146. Удостоверението било издадено от началника на Митница Пловдив на основание чл.24б, ал.4 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ на 17.02.2014г. и било валидно към момента на извършване на проверката. За извършената проверка бил съставен Протокол № 3402 от 28.11.2019г. Проверяващите са установили, че за нуждите си дружеството получава природен газ в газообразно състояние с код по комбинираната номенклатура /КН/ 27112100, освободен от облагане с акциз и използван в производство на пара и горещ въздух, необходими за технологичните процеси при производство на лекарствени продукти, вещества и др. и по- конкретно биовит 10 %, с код по КН 2309909600; тиловет пулвис и група лекарства с код по КН3004900000; тилозин тартарат и група лекарства с код по КН 2941900000; фийдовит бленд и група лекарства с код по КН 2309909600; копринен протеин с др. код по КН 3507909000; гастрофарм и др с код по КН 3002905000; ванилин и етил ацетат с код по КН 2912410000. За целите на производство на топлинна енергия, освободеният от акциз краен потребител използва природен газ, получаван от АГРС Синитево с доставчик „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД и „МЕТ Енерджи Трейдинг“ ЕАД по тръбопровод до АГРС Биовет. Движението на енергийния продукт се осъществява до основната площадка на завода в когенерационна централа; парова централа; сушилни. При проверката в обекта не е установено използването на природен газ за други цели, освен производството на пара и директното му изгаряне с горелки при сушенето и гранулирането на течна културална течност от ферментация в разпращателни сушилни. Дружеството било уведомено, че е започнало производство за прекратяване действието на удостоверение на ОАКП, съгласно разпоредбите на чл.24е,ал.1,т.4б.“г“ от ЗАДС във вр. с чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС. В законоустановения 7 –дневен срок дружеството е подало възражение срещу полученото уведомление. Административният орган след като се е запознал с възражението го е намерил за неоснователно, като е приел че природният газ се използва като енергиен продукт за отопление независимо от крайното му предназначение. След като е обсъдил възраженията на дружеството и ги е приел за неоснователни, административния орган е издал и процесното Решение № РТД 3000-2395/271219/32-374201 от 27.12.2019г. В тази насока е формиран крайния извод, че енергийният продукт - природен газ с код по КН 27112100, за който дружеството е освободено от акциз, попада в определението за гориво за отопление, съгласно чл.4, т.37 от ЗАДС, поради което не могат да бъдат приложени разпоредбата на чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС.“ и е постановено прекратяване действието на освободен от акциз краен потребител на “БИОВЕТ’АД. За да отмени решението на митническия орган, първоинстанционният съд се е позовал на констатациите на в.л. Богданов и Тороманов по приетата СТЕ и като е съобразил приложимите разпоредби на ЗАДС относно тълкуването на понятието „енергиен продукт за отопление“, включително и след изменението на чл.4, т. 37 ЗАДС, в сила от 01.01.2018 г., е приел, че в процесния случай използването от страна на „Биовет“ АД на енергиен продукт за получаване на пара за целите на производствената дейност на предприятието не е равнозначно на отопление и не представлява гориво за отопление по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. Така постановеното решение е правилно. На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящият съдебен акт препраща към мотивите на първоинстанционното съдебно решение. Изводът на АС Пазарджик за незаконосъобразност на решението на митническия орган е формиран при задълбочена преценка на събраните по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на приложимите материалноправни разпоредби. Неоснователно е твърдението на касатора, че след изменението на чл.4, т. 37 ЗАДС, влязло в сила на 01.01.2018 г., дружеството не отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл.24, ал.2, т. 4 ЗАДС. Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС от облагане с акциз се освобождават енергийни продукти използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Легалната дефиниция на "енергиен продукт за отопление" е дадена в разпоредбата на чл. 4, т. 37 ЗАДС, която в редакцията й, действаща от 1.01.2018 г., предвижда, че това е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: а) за цели по т. 10 ("енергиен продукт с двойно предназначение") и т. 33 ("минералогични процеси") и б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. По същество решаващият довод на митническия орган, че след законодателната промяна на чл. 4, т. 37 ЗАДС, влязла в сила от 01.01.2018 г. дружеството не отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, е неправилен и необоснован, до който извод е достигнал и АС Пазарджик. Правилно от страна на административния съд са кредитирани приетите без оспорване експертизи, от които е установено, че енергиен продукт-природен газ, не се използва за моторно гориво или гориво за отопление, а участва единствено в технологичния процес на предприятието по производство на лекарствени продукти, лекарствени вещества, химически вещества и др. Добитата от природния газ топлина, посредством преносима среда /пара, горещ въздух/ се полза само за производствени нужди. От изложеното следва, че използваният от „Биовет“ АД продукт не може да бъде квалифициран като "енергиен продукт за отопление" по смисъла на чл. 4, т. 37 ЗАДС и попада в предвиденото в б. "б" на същата разпоредба изключение. В тази насока първоинстанционният съд е съобразил безпротиворечивата съдебна практика на Върховния административен съд по тълкуването на понятието "енергиен продукт за отопление", включително и след изменението на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, ДВ бр. 97/2017 г., в сила от 1.01.2018 г., според която използването на енергиен продукт за получаване на пара за целите на производствената дейност на предприятието не е равнозначно на отопление и не представлява използване за отопление по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 500 лева. Водим от горното и на основание чл.221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 134 от 22.02.2021 г. по адм. дело № 68/2020г. по описа на Административен съд-Пазарджик. ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Биовет“ АД, гр. Пещера с ЕИК[ЕИК], съдебни разноски за касационна съдебна инстанция в размер на 500 /петстотин лева/. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Свилена Проданова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Василка Шаламанова /п/ Таня Комсалова

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026