Решение · № 882/2022 · дело 5761/2021

По дело 5761 / 2021 РЕШЕНИЕ № 882 София, 01.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на осемнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕНА ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА ТАНЯ КОМСАЛОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Георги Христов изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА по адм. дело № 5761/2021 Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /„ОДОП"/ София към Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез юрк. Калоферова, против Решение № 1396/05.03.2021 г., постановено по адм. дело №4555/2020 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ /, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221019001380-091-001 от 20.12.2019г. на органи по приходите към Териториална дирекция /ТД/ на НАП София, изменен и потвърден с Решение № 454/23.03.2020г. на директора на дирекция „ОДОП" София към ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че видно от съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ няма съответствие както между количествата закупени материали и вложените в ремонта на процесния обект, така и по отношение вида на материалите. Счита, че не се установява възможността на доставчика да осъществи СМР с притежавания от него ресурс. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска отмяна на решението и потвърждаване на РА. Претендира се присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба – „Медеиа груп” ЕООД, чрез адв. Цветкова и адв. Балева, оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание. Иска оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е РА № Р-22221019001380-091-001 от 20.12.2019г. на органи по приходите към ТД на НАП София, изменен и потвърден с Решение № 454/23.03.2020г. на директора на дирекция „ОДОП" София към ЦУ на НАП, с който на „Медеиа груп” ЕООД е отказан данъчен кредит по фактури, издадени от „Булкон Строй” ООД за м.07.2017г. и установените резултати по ЗДДС за м. 08 и м.12 2017г. При извършена проверка първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма и не страда от наличието на процесуални пороци, които да водят до неговата отмяна. Съдът е установил, че по отношение на доставките по фактури за м. 07. 2017 г. по фактури № 304/09.06.2017г. - ДДС 3296,80 лв. и фактура № 308/17-.07.2017 г. - с ДДС 4 945,27 лв. , за м.08.2017г. - по фактура № 323/31.08.2017г. с ДДС 5242,15 лв., за м.12.2017 г. по фактура № 345/06.12.2017г. с ДДС 1462,99лв. и № 346/06.12.2017г. с ДДС 250,00 лв. са изпълнени изискванията по чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС, и законосъобразно е упражнено правото на приспадане на данъка. АССГ е приел, че от обстоятелството, че доставчикът е наел лица с квалификация началник строителен обект и инженер проектант, не може да се направи извод, че не разполага с персонал за процесните услуги. Обратното, наемането на служители с подобна квалификация логически и икономически може да се свърже с извършването на СМР от вида на процесните. Според съда за услуги като процесните са необходими строителни работници и материали. Обстоятелството, че не е установено доставчикът да е наел такива работници по трудово или гражданско правоотношение, не е равнозначно и пряко не обуславя извод, че такива не са наемани и не са осъществявали дейност на въпросния строителен обект. Съдът е установил, че РЛ е възложило извършването на услуги с предмет СМР на доставчика въз основа на договори, които в приложение съдържат подробно описание по вид, мярка и количество на видовете СМР, също вещото лице е установило изпълнението и въз основа на проекти. Представена и е прието като доказателство кореспонденция с доставчика във връзка с извършването и приемането на СМР. Всички Протоколи за установяване извършването на СМР са подписани от представляващи двете страни и подпечатани. Касационната инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и правилни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си на основание чл. 221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на АССГ. Решението на административния съд е произнесено при изяснена фактическа обстановка. При подробния анализ на събраните доказателства, след обсъждане на възраженията и доводите на страните, съдът е изградил верни фактически и правни изводи. Дори в решението на директора на дирекция „ОДОП” София се признава, че по отношение на доставките на „Булкон строй” ООД са налице удостоверяващите ги документи - фактури, договори между страните, протоколи за установяване завършването и заплащането на процесните СМР, оферти и извлечения от онлайн банкиране. Главният спорен въпрос е възможността на доставчика да извърши процесните услуги. Основателно съдът не е споделил изводът на приходните органи за нереалност на фактурираните доставки, мотивирано от липсата на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчика. В тази част решението е постановено в съответствие с последователната практика на СЕС, цитирана и правилно приложена от съда. ВАС също многократно се е произнасял, че отказът на органа по приходите да признае право на приспадне данъчен кредит, поради това, че издателите на процесните фактури за услуги не са доказали кадрова обезпеченост противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение по дело С-324/11, съгласно което фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: Искането на ответника по касация за присъждане на сторените, доказани с надлежни писмени доказателства разноски за адвокатско възнаграждение в размер 2400лв. следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1396/05.03.2021 г., постановено по адм. дело №4555/2020 г. по описа на Административен съд – София-град. ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София към ЦУ на НАП да заплати на „Медеиа груп” ЕООД сумата от 2400лв. (две хиляди и четиристотин лева) разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Свилена Проданова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Василка Шаламанова /п/ Таня Комсалова