Решение · № 968/2022 · дело 7666/2021

По дело 7666 / 2021 РЕШЕНИЕ № 968 София, 02.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в съдебно заседание на осемнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА КЕМАЛОВА СЛАВИНА ВЛАДОВА при секретар Станка Ташкова и с участието на прокурора Милена Беремска изслуша докладваното от съдията СТЕФКА КЕМАЛОВА по адм. дело № 7666/2021 Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Заместник – кмета на Столична община – Район „Триадица“ против Решение № 3479/28.05.2021 г., постановено по административно дело № 8126/2020 г. по описа на Административен съд – София град, с което е обявена нищожността на негов отказ за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, обективиран в писмо изх. № към РТР19-ТД26-2628-/3/ от 04.08.2020 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, като се оспорват възприетите от съда правни изводи, обосноваващи нищожност на оспорения акт. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Стойкова, която моли да бъде уважена по съображения, развити в писмени бележки. Ответната страна – „Ситибилд 2004“ ЕООД, чрез адвокат Д. Грозев оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на съдебното решение, съдържащи се в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е акт, постановен от Заместник – кмета на Столична община – Район „Триадица“, по повод подадено от „Ситибилд 2004“ ЕООД заявление за одобряване на инвестиционен проект за строеж „Изместване на съществуващ ТП „ж.н. Иван Вазов бл. 23“ и прилежащите му кабелни линии, преминаващи през УПИ III-564 и изграждането на нов ТП в УПИ III-564, кв. 43, м. „Иван Вазов“, СО, Район „Триадица“. С оспореното писмо, дружеството е уведомено, че със Заповед № РА50-508/24.06.2020 г. на Главния архитект на Столична община е допуснато изработване на ПУП – изменение на план за регулация на кв. 43 за УПИ II-283, УПИ III-564 и УПИ V, като с тази заповед на основание чл. 135, ал. 6 ЗУТ се спира прилагането на действащия ПУП в същия обхват, поради което не може да му бъде издадено разрешение за строеж. По жалба на „Ситибилд 2004 ЕООД, съдът е обявил оспореният от дружеството акт за нищожен, като постановен от некомпетентен орган. Настоящият съдебен състав напълно споделя възприетите от първостепепния съд изводи както относно характера на атакуваното волеизявление, така и относно порока, от който страда същото. Правилно съдът е приел, че в посоченото по-горе писмо, подписано от Заместник – кмета на Столична община – Район „Триадица“ е обективиран изричен отказ да се одобри представен инвестиционен проект и да се издаде разрешение за строеж. С оглед на цитираното съдържание, процесното писмо няма уведомителен характер, както възразява касационния жалбоподател, а съдържа отказ да се извърши поисканата от дружеството административна услуга, засягащ неговите права и законни интереси, тъй като възпрепятства започването на строителството на обекта, предмет на инвестиционния проект, и който отказ съгласно разпоредбата на чл. 146 ЗУТ подлежи на обжалване по съдебен ред. Първото и основно изискване за законосъобразност на административния акт е компетентност на органа, който го е издал. Единодушно е възприетото в теорията и практиката становище, че акт, постановен от некомпетентен орган, било то по степен, материя или време, страда от най-тежкия порок, поради което следва да се обяви за нищожен. В случая, с оглед особеностите на конкретния строеж, по отношение на който е постановен процесния отказ, материално-правните норми на чл. 145, ал. 1, т. 1 и чл. 148, ал. 2 ЗУТ определят кой е органът, компетентен да одобри инвестиционния проект и издаде разрешение за строеж, респективно да откаже да одобри проекта и издаде разрешението за строеж, и това е главният архитект на съответната община. По делото са представени заповеди, издадени от главния архитект на Столична община, с които е делегирал свои правомощия на други длъжностни лица от общинската администрация на основание § 1, ал. 4 ДР ЗУТ, но сред тези лица не фигурират кметовете и заместник – кметовете на райони. Следователно, верен е възприетия от съда извод за нищожност на оспорения административен акт, като постановен от материално некомпетентен орган. С оглед на горните мотиви, Административен съд – София град е постановил решение, което следва да бъде оставено в сила, тъй като е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон и е обоснован, доколкото относимите за спора факти са установени от събраните доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. От ответната страна е поискано присъждане на съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл. 36, ал. 2 ЗА, но искането е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за реалното заплащане на такова възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3479/28.05.2021 г., постановено по административно дело № 8126/2020 г. по описа на Административен съд – София град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Захаринка Тодорова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Стефка Кемалова /п/ Славина Владова