Решение · № 958/2022 · дело 6404/2021

По дело 6404 / 2021 РЕШЕНИЕ № 958 София, 02.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на единадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНИКА ЧЕРНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ БИСЕР ЦВЕТКОВ при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Владимир Йорданов изслуша докладваното от съдията ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ по адм. дело № 6404/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 890 от 28.04.2021 г., постановено по адм. д. № 965/20 г. Административен съд – Пловдив, осми състав, е обявил нищожността на ревизионен акт № Р – 16001618005383 – 091 – 001/13.01.2020г., издаден от Т. Петкова – началник на сектор в ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и А. Петков – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, ръководител на ревизията, изменен с решение № 150 от 06.04.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с който на „Виктория груп корпорейшън“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.[адрес], ЕИК[ЕИК], са установени допълнителни задължени за ДДС и корпоративен данък, посочени подробно в решението. С решението съдът е изпратил преписката на компетентен орган в ТД на НАП – Пловдив за възлагане на нова ревизията на „Виктория груп корпорейшън“ ЕАД , като е осъдил Национална агенция по приходите – София да заплати на дружеството жалбоподател разноски по делото в размер на 31 888,00лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Г. Арнаудов в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- Пловдив. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, в това число юрисконсулско възнаграждение и заплатена държавна такса. Ответното по касационната жалба дружество „Виктория груп корпорейшън“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.[адрес], ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор Ф. Стойчева, чрез своя процесуален представител адв. Н. Иванова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд – Пловдив е обявил нищожността на ревизионен акт № Р – 16001618005383 – 091 – 001/13.01.2020г., издаден от Т. Петкова – началник на сектор в ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и А. Петков – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, ръководител на ревизията, изменен с решение № 150 от 06.04.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с който на „Виктория груп корпорейшън“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.[адрес], ЕИК[ЕИК], са установени допълнителни задължени за ДДС и корпоративен данък, посочени подробно в решението. Първоинстанционният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения ревизионен акт /стр. 2 – 5 от решението, л. 7457 – 7459 от първоинстанционното дело/, в това число издадените заповеди във връзка с провеждане на ревизията, съставения ревизионен доклад и ревизионен акт, проведеното административно оспорване. Аргументите на първоинстанционния съд за прогласяване на оспорения ревизионен акт за нищожен могат да бъдат сведени до следните обстоятелства: 1. Отбелязано е, че съгласно чл.7,ал.1 ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция, че съгласно чл.8,ал.1 ДОПК,т.3 ДОПК копетентна териториална дирекция, включително за издаване на ревизионни актове, освен ако не е предвидено друго, е териториалната дирекция по седалището на местните юридически лица. 2. С оглед на доказателствата по делото е прието, че след като седалището на ревизираното дружество е в гр.Пловдив, то по силата на цитираната правна норма компетентна дирекция относно ревизионното производство е ТД на НАП – Пловдив, в това число съставянето на ревизионния доклад и издаването на ревизионния акт следва да бъде извършено от служители на нея дирекция. 3. Отбелязано е, че от данните по делото е видно, че ревизионният доклад е съставен от двама служители на ТД на НАП – Варна и от двама служители на ТД на НАП – София, а оспореният ревизионен акт е съставен от служител на ТД на НАП – Пловдив и такъв на ТД на НАП – Варна. 4. Предвид участието на служители на друга ТД на НАП, извън компетентната такава дирекция, съдът е възпроизвел на отделен ред нормата на чл.10,ал.8 ЗНАП, в приложимата редакция до 31.12.2020г., която определя реда, по който служители от една дирекция могат да преминат в друга териториална дирекция за изпълнение на възложения на НАП функции. Направено е и тълкуване на въпросната разпоредба, от което са изведени изводи, че това преминаване предполага определена последователност на действията – 1. Първо изпълнителният директор на НАП/или оправомощено от него длъжностно лице, какъвто в случая е зам.изпълнителния директор на НАП П. Димитров/следва да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция за извършване на конкретни действия, които действия той трябва да формулира в нареждането си и 2. След това териториалният директор на дирекцията, в която работят тези служители, въз основа на нареждането на изпълнителния директор, трябва да ги командирова в друга дирекция /за срока на ревизията/ за осъществяването на възложените от изпълнителния директор конкретни задачи. 5. След направеното тълкуване на нормата на чл.10,ал.8 ЗНАП, решаващият съд е подвел установените факти по делото към същото. В тази връзка е прието, че първата част от изискванията на чл.10,ал.8 ЗНАП е изпълнена частично, предвид цитираните по делото писма изх.№ 11-02-152#2 от 31.08.2018г. и изх.№ 11-02-152#6 от 03.10.2018г. на зам.изпълнителния директор на НАП, в които не е посочена причината за провеждане на ревизията от органи от друга териториална дирекция, а само е приложено постановление на прокурор от Специализираната прокуратура. Първоинстанционният съд е приел, че предвид наличните доказателства по делото в случая не е изпълнено второто изискване на нормата, тъй като е установено, че ръководителят на ревизията А. Петков е командирован от директора на ТД на НАП – Варна за 29дни, а периодът на ревизията приключила с издаването на оспорения ревизионен акт, е от 10.09.2018г. до 13.01.2020г., който период очевидно не се покрива от времето на командироване. От това е обоснован извод, че фактическият състав на чл.10,ал.8 ЗНАП/в приложимата редакция/ не е изпълнен, тъй като липсва обосновка на причините, поради които ревизията следва да се проведе от служители на друга териториална дирекция, различна от компетентната по закон ТД на НАП – Пловдив, както и че членовете на ревизионния екип не са надлежно командировани за целия период на извършване на ревизията. 6. На база на изложеното административният съд е обосновал генерален извод, че неизпълнението на изискванията на чл.10,ал.8 ЗНАП означава, че органът на ревизията в лицето на А. Петков от ТД на НАП – Варна, който е ръководител на ревизията и един от издателите на оспорения ревизионен акт, не е териториално компетентен да извършва същата. Добавено е, че опорочаването на фактическия състав на чл.10,ал.8 ЗНАП е такъв съществен порок на издадения ревизионен акт, че има за последица неговата нищожност. В подкрепа на изводите си решаващият съд е направил и позоваване на постановена съдебна практика на ВАС/ на стр.7 от решението/. Тъй като актът е нищожен, съдът е счел за безпредметно извършването на проверка за неговата материална законосъобразност по същество. При условията на действащата от 01.01.2021г. редакция на нормата на чл.160,ал.5 ДОПК, решаващият съд е постановил делото да бъде изпратено като преписка на ТД на НАП – Пловдив за възлагане на ново ревизионно производство. 7. Във връзка с направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждения на стр.7 от решението съдът е изложил подробни мотиви, като е приел, че възражението е неоснователно и на жалбоподателя се дължи пълен размер адвокатско възнаграждение. Решението на Административен съд – Пловдив е не правилно. В касационната жалба на директора на Д“ОДОП“-Пловдив се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Навеждат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че при издаването на оспореният ревизионен акт не е изпълнен фактическият състав на чл.10,ал.8 ЗНАП и това има за последица нищожността на акта. Прави се и позоваване на съответна съдебна практика по сходен случай. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти и същите са възпроизведени правилно от първоинстанционният съд. Спорът между страните се свежда до това дали оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и с оглед на това дали същият е действителен и поражда действия или следва да бъде прогласен за нищожен. Даденият отговор на страна на решаващия съд за липса на компетентност на един от органите издали оспореният ревизионен акт, и с оглед на това извършеното прогласяване на акта за нищожен не се споделя от настоящата съдебна инстанция. Съгласно чл. 7, ал. 1 ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. По силата на чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК, компетентната териториална дирекция относно производствата по този кодекс е териториалната дирекция по седалище на местните юридически лица. В конкретния случай доколкото ревизираното дружество „Виктория груп корпорейшън“ ЕАД има седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, то компетентната ТД на НАП, която следва да извърши ревизията и да състави РА е ТД на НАП – гр. Пловдив. Съгласно чл. 10, ал. 8 ЗНАП, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда. Необходимостта от участието на органи по приходите от други териториални дирекции в случая е обоснована на постановление на Специализирана прокуратура – София, в което е посочено ревизиите на конкретни юридически лица, включително „Виктория груп корпорейшън“ ЕАД,, да бъдат възложени на различни екипи от служители на НАП, в изпълнение на което са цитираните по -горе писма на зам.изп.директор на НАП изх.№ 11-02-152#2 от 31.08.2018г. и изх.№ 11-02-152#6 от 03.10.2018г. В този смисъл следва да бъде прието, че е изпълнена първата част от фактическия състав на чл.10,ал.8 ЗНАП. С оглед на доказателствата по делото настоящата съдебна инстанция намира, че са изпълнено и второто изискване на нормата на чл.10,ал.8 ЗНАП. С писмо изх. № ВхК – 7613 – 2/21.02.2020г. на ТД на НАП – Варна са представени заверени заповеди за командироването на А. Петков – 12броя /подробно изброени в писмото/ за периода от 11.10.2018г./по първата заповед / до 14.01.2020г./за последната заповед/, а за И. Войчева – Иванова са представени 13броя заповеди за командироване за същия период – от 11.10.2018г. до 14.01.2020г. С писмо изх. № 29-04-2/19.02.2020г. ТД на НАП – София е представила заверени копия от № РД-03-3076/21.11.2019г. за командироване на И. Иванов за периода 25.11.2019г. със задача подписване на ревизионен акт на „Виктория груп корпорейшън“ ЕАД, както и заповед № РД-03-3075/21.11.2019г. за командироване на Й. Захариева за за периода 25.11.2019г. със задача подписване на ревизионен акт на „Виктория груп корпорейшън“ ЕАД. От цитираните писмени доказателства се налага извод, че към всички моменти на провеждането на ревизия – от първата заповед за възлагане на ревизия, връчена електронно на 10.09.2018г. до издаването на оспорения ревизионен акт на 15.01.2020г., също връчен електронно, органите по приходите, които са определени да извършват ревизията, са надлежно командировани в съответствия с реда и условията, определени в Закона за държавния служител /ЗДС/. От друга страна не съществува необходимост за командироване на посочените служители за целия период на ревизията /който в случая е продължил около две години/, тъй като много от действията по провеждане на ревизията /изискване на доказателства от ревизираното лице и от трети лица, представянето на доказателства/ са извършвани по електронен път, поради което не съществува необходимост въпросните служители на други дирекция на ТД на НАП да са през цялото време командировани в ТД на НАП – Пловдив. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че е изпълнено и второто изискване на чл.10,алц8 ЗНАП –датите на командироване на органите по приходите, съпоставени с извършените действия по ревизията, включително съставянето на ревизионния доклад и издаването на РА, водят до извода за наличие на териториална компетентност същите да извършват посочените процесуални действия и в този смисъл служителите на съответните дирекция на НАП да са „преминали“ в ТД на НАП Пловдив за извършване на определени действия по смисъла на чл.10,ал.8 ЗНАП. С оглед на това следва да бъде прието, че оспореният ревизионен акт Р – 16001618005383 – 091 – 001/13.01.2020г., издаден от Т. Петкова – началник на сектор в ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и А. Петков – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, ръководител на ревизията, е издаден от компетентни органи и поражда правно действие и че същият не страда от порок, обуславящ неговата нищожност. В този смисъл в съдебната практика е и решение на настоящия съдебен състав № 4667 от 13.04.2021 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 1060/2021 г., при сходна фактическа обстановка. Като е приел друго и е прогласил оспорения ревизионен акт за нищожен, Административен съд - Пловдив е постановил едно неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено, включително и в частта за разноските и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да разгледа спора по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. При този условията на чл.226,ал.3 АПК във вр.с §2 ДР ДОПК, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за водене на делото в настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2,т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 890 от 28.04.2021г. на Административен съд – Пловдив, осми състав, постановено по адм.д. № 965/2020г. ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мариника Чернева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Йордан Константинов /п/ Бисер Цветков