Решение · № 1512/2022 · дело 7970/2020

По дело 7970 / 2020 РЕШЕНИЕ № 1512 София, 17.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в съдебно заседание на двадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ГЕНКОВ ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ПЕТРОВА ЮЛИЯН КИРОВ при секретар Свилена Маринова и с участието на прокурора Георги Камбуров изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА ПЕТРОВА по адм. дело № 7970/2020 Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Националната агенция за приходите, чрез гл. юрк. Т. Тодорова, срещу решение № 201 от 09.06.2020 г., постановено по адм. д. № 916/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора (АС – Стара Загора), в частта, с която е уважен искът на „Милчев Стандарт” ЕООД за сумата от 833 /осемстотин тридесет и три/ лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено наказателно постановление № 357970-F-395905/12.09.2018 г, издадено от началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите, изразяващо се в заплатени адвокатски възнаграждения по НАХД № 1327/2018 г. по описа на Районен съд – Казанлък и по КАНД № 278/2019 г. по описа на АС - Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Решението се обжалва и в частта на присъдените в полза на дружеството разноски. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, в оспорваната част, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. За неправилна счита, извършената от съда преценка, че са налице всички изискуеми предпоставки за основателността на иска в сочената част. Моли за отмяната на съдебно решение, в оспорваната част и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена тази искова претенция. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - „Милчев Стандарт” ЕООД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът се представлява от адв. Димов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението, в обжалваната част, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение АС – Стара Загора е уважил иска на „Милчев Стандарт” ЕООД срещу Национална агенция за приходите /НАП/ за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил НАП да заплати на ищеца сумата от 833 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка със заплатен адвокатски хонорар, ведно със законните последици. Претенцията за имуществени вреди е във връзка с отмененото наказателно постановление № 357970-F-395905/12.09.2018 г, издадено от началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив в Централно управление на НАП. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска на „Милчев Стандарт” ЕООД за сумата от 90,46 лв. - законна лихва върху главница от 833 лв. за периода от 09.11.2018 г. до 05.12.2019 г., като неоснователен. В тази си част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да стигне до този правен резултат, АС – Стара Загора, след обсъждане на събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. Съобразил е, че по делото безспорно е установено обстоятелството, че наказателното постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция от 700 лв., е отменено с решение № 152 от 23.04.2019 г. по НАХД № 1327/2018 г. по описа на Районен съд – Казанлък, което решение е оставено в сила с решение № 304 от 29.10.2019 г. по КАНД № 278/2019 г. по описа на АС – Стара Загора. Съдът е приел за доказано, че в производството пред районния съд дружеството е платило адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и 333 лв. в производството пред административния съд. Предвид тези обстоятелства първоинстанционният съд е счел, че безспорно претърпяната от дружеството вреда е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконосъобразното наказателно постановление. Изложил е мотивирани съображения относно размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, като е приел, че същото е съразмерно. Решението е правилно, в оспорваната част. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: 1/ незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; 2/ настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; 3/ пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди - заплатено платеното адвокатско възнаграждение, от отменен незаконосъобразен административен акт. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за липсата на предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. В настоящия случай, наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл, този акт е властнически такъв, издаден в резултат от санкционна административна дейност. Субективното право на обезщетение е възникнало, защото вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административния орган – чл. 4 от ЗОДОВ. Необосновано касационният жалбоподател твърди, че разноските за адвокат нямат характер на претърпени вреди по смисъла на материалноправната разпоредба на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съобразно ТР № 1 от 15 март 2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл.1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Безспорно е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено наказателно постановление, с влязло в сила решение и правилно е прието, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи в резултат на което мотивирано е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Договорът за правна защита и съдействие е сключен по отношение на услугата по процесуално представителство и защита по НАХД № 1327/2018 г. по описа на Районен съд – Казанлък. Представени са доказателства за уговорената и заплатена по банков път сума от 500 лв., представляваща адвокатския хонорар. Също така са доказани и направените разноски във връзка с КАНД № 278/2019 г. по описа на АС – Стара Загора, в размер на 333 лв. В рамките на договорните отношения между адвоката и клиента с предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА), адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Дружеството е било надлежно представлявано от адвокат в производството пред районния и административен съд. От приложените договори за правна защита и съдействие, ведно с доказателства за осъщественото плащане на съответните хонорари, е доказано от ищеца реалното заплащане на адвокатския хонорар. В заключение, настоящият състав намира, че ищецът като носител на доказателствената тежест, е доказал в рамките на настоящото дело, че реално е направил плащане на адвокатски хонорар в размер на 833 лв. в производството по оспорване на цитираното наказателно постановление, който се явява претърпяна вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. АС – Стара Загора е изложил подробни мотиви, както във връзка с възраженията за прекомерност на претендираното обезщетение, така и във връзка с присъдените лихви, които се споделят от настоящия състав. Поради тези съображения решението, в обжалваната част, като допустимо, валидно и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски за касационната инстанция е основателно и следва да бъде уважено в пълен размер. Съобразно представените договор за правна защита и съдействие от 09.07.2020 г., сумата от 300 лв. е била заплатена по банков път и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати същата сума като съдебни разноски за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Трето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 201 от 09.06.2020 г., постановено по адм. д. № 916/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в оспорваната му част. ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Милчев Стандарт” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Казанлък,[адрес], сумата от 300 /триста/ лева, представляващи направените разноски в настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Панайот Генков секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Любка Петрова /п/ Юлиян Киров