Решение · № 986/2022 · дело 5452/2021

По дело 5452 / 2021 РЕШЕНИЕ № 986 София, 03.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на осемнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕНА ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА ТАНЯ КОМСАЛОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Георги Христов изслуша докладваното от съдията ТАНЯ КОМСАЛОВА по адм. дело № 5452/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник Отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Николова против Решение № 165/09.04.2021 г., постановено по адм. дело № 98/2021 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 10988/26.01.2021 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "г" от ЗДДС на „Александрина-Русе“ООД, гр. Берковица, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството – бензиностанция, находяща се в гр. Берковица, ул. „Александровска“ № 85, както и забрана на достъпа до него на основание чл.187 ал.1 от ЗДДС за срок от 14 дни, за допуснато „нарушение по“ Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /наричана по-долу само Наредба № Н-18/2006/, вкл. е осъден и касаторът за разноски. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора неправилно съдът е възприел, че не било безспорно установено по делото дружеството да е нарушило реда или начина за подаване на изискуемите данни в НАП, както и че не следва да се установява вина, при положение че се касае до юридическо лице. Тезата е, че при безспорно доказано в процеса неизпълнение на задължението за подаване на данни по документ за полученото гориво по процесната доставка, т.е. на задължението му по чл. 59а от Наредба № Н-18/2006, то правилото на чл. 186 ал. 1 т. 1 б.“г“ от ЗДДС по императивен начин разпорежда прилагането на ПАМ, като в случая не е необоснован изводът за нарушени целта на закона, като вкл. са изложени и мотиви за продължителността на срока. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената Заповед. Претендират се разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно представен списък на разноските. Ответникът – „Александрина - Русе“ООД, гр. Берковица, чрез процесуалния си представител адв. Горанов, в проведеното открито съдебно заседание оспорва касационната жалба, ангажира писмени доказателства, като настоява за оставяне в сила на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, за което представя пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: За да отмени оспорената ЗНПАМ № 10988/26.01.2021 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "г" от ЗДДС на „Александрина-Русе“ООД, гр. Берковица, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството – бензиностанция, находяща се в гр. Берковица, ул. „Александровска“ № 85, както и забрана на достъпа до него на основание чл.187 ал.1 от ЗДДС за срок от 14 дни, административният съд е приел, че не се установява по безспорен начин да е допуснато твърдяното нарушение – неподаване на данните по чл. 118 от ЗДДС от проверяваното лице, по отношение на получената доставка на гориво – пропан бутан на дата 20.11.2020 г., както и че от друга страна, още преди издаването на процесната Заповед, самото задължено лице е предприело действия за отстраняване на констатираната грешка при въвеждане на данните по документ. Прието, че след като ПАМ е наложена след отстраняване на нарушението, то тя не би могла нито на предотврати или поправи вредните последици за фиска от евентуалната продажба на неотчетено по дистанционната връзка с НАП гориво, т.е. не съответства на целите на закона, формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като се превръща в санкция. Отделно от това при така възприетата фактическа обстановка е счетено и че срокът на ПАМ не е съобразен с принципа на съразмерност, формулиран в чл. 6 ал. 2 от АПК, което същата се явява и прекомерна.. По тези съображения съдът е обосновал извод, че са на лице отменителните основания по чл. 146 т. 4 и 5 от АПК. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т.е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд – Монтана, като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Що се касае до бланкетното твърдение за процесуални нарушения в дейността на съда, конкретни съображения не са изложени, а не е дължима служебна проверка от касационната инстанция за такива, поради което и съдът не обсъжда това касационно основание. По обосноваността и съответствието с материалния закон на съдебния акт, касационната инстанция констатира следното. Към датата на извършване на твърдяното нарушение, нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“г“ от ЗДДС предвиждаше ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, да се прилагане независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, спрямо лице, което не спази реда или начина за подава данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите. От друга страна считано от 12.12.2020 г. (или преди датата на проверката и издаването на ЗНПАМ) обсъжданата тук разпоредба, като чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “г“ от ЗДДС е претъпяла законодателна промяна и е със следното съдържание „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. (изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) не: а) (изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите“. Относимите разпоредби на чл. 118 ЗДДС в случая се тези на: алинея 6, според която всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива; алинея 10, според която данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях; данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. От друга страна нормата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н – 18/2006 г. на МФ определя, че всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива; за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Правилата за установяване на дистанционна връзка, данъчен терминал (ДТ) и подаване на данни се съдържат в т. IIIб на приложение № 1 към чл. 8, ал. 1 от наредбата. Съгласно т. 2, б. "а" от т. IIIб на цитираното приложение дистанционната връзка с НАП се осъществява посредством задължителна съставна част на ФУ – данъчен терминал, в който се записват данните от дневния финансов отчет с нулиране, като при ЕСФП едновременно с това се записват и данните от НИС и броячите на колонките/разходомерите/измервателните системи, като същите се отпечатват като служебен бон /чл. 39, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ/. В т. IIIб, т. 3 от Приложение № 1 на наредбата са регламентирани видове данни за определяне на наличните и продадените количества горива, предавани от ЕСФП по установената дистанционна връзка - а) данни от нивомерната система за доставка на горива и за наличните количества горива (подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната система); б) данни за продадените количества горива от сумарните броячи на средствата за измерване на разход (автоматично от електронните броячи или ръчно въведени от ЕСФП показания на механичните броячи при липса на електронни броячи); в) данни за доставени количества горива по документ за доставка при приключване на доставката. Все в тази връзка правилото на чл. 59а ал. 1 изр. второ и трето, предвижда, че „ … подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, …“. Най-сетне Приложение № 17 от Наредба № Н-18/2006 г., т. 8, т. 9 и т. 9а дават описание съответно на „полетата при съобщение за доставка на гориво по данни от нивомерната система на ЕСФП (31) към НАП“ /т.8/, „Описание на полетата при съобщение за доставка на гориво по документи от ЕСФП (31) към НАП“ /т.9/ и „Описание на полетата в отговора на НАП при предаване на съобщение за доставка на гориво по документи или по данни от нивомерната система на ЕСФП (31)“ /т.9а/. В конкретиката на казуса по делото не е спорно, че дружеството има монтирана в търговския обект – бензиностанция ЕСФП, включваща в състава си и нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от цитираната Наредба, като извън констатираното неподаване на данните по смисъла на т. IIIб от Приложение № 1, т. 3 б. в) а именно данни по документ за доставено количество гориво в размер на 4,644 това по опростена декларация за внос № 20BG001007025093R3 от 20.11.2020 г., и то въведен чрез ЕСФП по правилата на Наредба № Н-18/2006г. на 24.11.2020г. на датата на проверката /така служебен бон на л. 33 от 08.01.2021 г., при направен опит да се изпълни коректно това задължение още на 24.11.2020 г., така служебен бон на л. 28/, не са констатирани други нарушения, респ. неспазване изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ и ЗДДС, вкл. и това за подаване на данните за същата тази доставка от нивомерната измервателна система, и прочие такива подавани по осъществената дистанционна връзка с НАП. Последното е видно и от изложеното в протокола за извършена проверка, а и от представената Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво /л.34 и сл./. В случая, както правилно е акцентирал и първоинстанционният съд, по делото липсват доказателства, данни/твърденията, че закъснялото подаване на данните по документа за доставката в този един случай /а не както се поддържа в касационната жалба въобще тяхното неподаване/ да е станало в резултат на умишлено поведение на задълженото лице, поради манипулация на системата или други подобни неправомерни действия, с цел укриване на доставката. Отделно в случая предвид и настъпилата законодателна промяна в нормата на чл. 186 ал. 1 т.1 т. "г." от ЗДДС всъщност се касае не до "неподаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в ИС на НАП", а до закъсняло изпълнение на задължението за подаване на данните по документа за доставка от 20.11.2020 г. Така от доказателствата по делото се установява безспорно, че още към 24.11.2020 г. са подадени данните към ИС на НАП, но същата не ги е приела в резултат на грешно въведен „вид на документа за доставка“ – „01“ /така служебния бон на л. 28/, вместо „05“/ така служебния бон от 08.01.2021 г./ - виж цитираното Приложение № 17, т. 9 „вид на документа“ и т. 9а „статус“. На следващо място, както бе посочено по-горе, при проверката е установено, че полученото количество гориво е било коректно отчетено чрез НИС и данните за тази доставка за постъпили по дистанционната връзка с НАП /така цитираната по-горе Справка/, а самата доставка и коректно въведена по документ в ЕСФП към датата на проверката /08.01.2021 г./, респ. при неуспешно въвеждане на 24.11.2020 г., което прави лишено от логика информацията за доставката му умишлено да не бъде подавана до НАП по електронен път и по този начин да бъде укривана. Все в тази връзка следва да се посочи и че при наличието на останалата постъпила в ИС на НАП информация относно останалите доставки/продажби и количествата горива, при липсата на констатирани в хода на проверката нарушения по чл. 39, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., и на тези за предаване на данните от ДТ към ИС на НАП съгласно и ал. 10 на посочената правна норма, при съобразяване и т. 5, т. 7, т. 8, т. 9, т. 9 а и т. 10 /последната относно данните от нивомерната измервателна система за наличните количества горива, автоматично подавани на всеки шест часа (регулярно предаване на данни)/ от Приложение № 17 на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, всъщност необходимите за това данни са били на разположение на приходната администрация. Това противно на твърденията в касационната жалба не обоснована констатацията, че късното подаване на тези данни е лишило НАП от възможност да определи наличното количество гориво в резервоарите към ЕСФП, а от там да бъде определен коректно размерът на данъчните задължения. В тази насока правилно е съобразен фактът, че дори и да се приеме, наличието на нарушение на правилото на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, то и последиците от него са отстранени на датата на проверката, т.е. преди момента на издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка от 26.01.2021 г. Т.е. много точно е възприел първоинстанционният съд, че запечатването на обекта не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а се превръща в санкция, каквито функции принудителните административни мерки не могат да изпълняват. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя, каквато очевидно е и наложено – така представеното пред касационната инстанция НП /В този смисъл Решение № 10393 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11248/2020 г., Решение № 15448 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9096/2020 г., I о., Решение № 10568 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5272/2020 г., I о.Решение № 7198 от 14.05.2019 г. на ВАС, по адм. д. № 1410/2019 г., Решение № 13189/30.10.2018 г. на ВАС, по адм. дело № 5363/2018 г. и др./. Отделно от това правилно е посочил също така административният съд, че в конкретиката на казуса налагането на ПАМ за срок от 14 дни не е мотивирано от административния орган с конкретните обстоятелства и не съответства на тежестта на нарушението, поради което е и несъразмерно в нарушение на принципа, залегнал в чл. 6 от АПК. Съображенията за противното, изложени в касационната жалба не се споделят. В обобщение след като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата като незаконосъобразна, Административен съд – Монтана е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изхода на спорна и своевременно заявена претенция за това на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените разноски за касационната инстанция, които се констатираха в размер на 400 лева /уговорен и изплатен в брой адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.01.2022 г./, които по правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъдат репарирани от Националната Агенция за приходите. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 165 от 09.04.2021 г., постановено по адм. дело № 98/2021 г. по описа на Административен съд – Монтана. ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на "Александрина – Русе“ ООД, ЕИК[ЕИК], гр. Берковица, обл. Монтана, ул. „Александровска“ № 85, сумата от 400 /четиристотин/ лева, разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Свилена Проданова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Василка Шаламанова /п/ Таня Комсалова