Решение · № 977/2022 · дело 6398/2021

По дело 6398 / 2021 РЕШЕНИЕ № 977 София, 03.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на деветнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ЗЛАТКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ПОЛИНА ЯКИМОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Малина Ачкаканова изслуша докладваното от председателя МИЛЕНА ЗЛАТКОВА по адм. дело № 6398/2021 Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на „ГЕС ТРЕЙДИНГ” ООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място] могила, община Радомир, област Перник, ж.к. „Индустриална зона”, подадена чрез пълномощника му адв. Менков, против решение № 41 от 22.03.2021 г. на Административен съд – Перник, постановено по адм. д. № 746/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22001419005131-091-001/04.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1232/07.08.2020 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 347.15 лв. С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде прогласен за нищожен или отменен като незаконосъобразен РА, както и да му се присъдят сторените разноски. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощника на жалбоподателя юрк. Стефанов, който представя списък на разноските по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ и доказателства за плащането им. Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Волянова и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 347.15 лв. Претендира също така намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касатора по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна. С оспорения пред административния съд РА са установени задължения на ревизираното дружество „ГЕС ТРЕЙДИНГ” ООД за ДДС в размер на 51 962.50 лв. и лихви – 8 609.04 лв. в резултат на непризнато право на приспадане на ДДС по фактури, издадени от „ЕВРОСТРОЙ БГ 2017” ЕООД и от „ДОНДУКОВАВТО” ЕООД, с предмет на доставките трошачка ОМ роторна/чукова с резервен двигател, технически въглерод и пиролизно масло на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 вр. чл. 25, ал. 2 вр. чл. 6 ЗДДС. Пернишкият административен съд е приел, че оспорването е допустимо, както и че оспореният от дружеството РА е валиден, издаден от компетентни органи след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство. Съдът е обсъдил довода на жалбоподателя за немотивираност на РА и е приел същия за неоснователен, тъй като мотивите на акта са изложени в ревизионния доклад /РД/ към него. За да отхвърли жалбата като неоснователна, той е обосновал извод за материалната законосъобразност на оспорения с нея РА със следното: 1. Не е доказано предаване и приемане на стоките между страните по сделката, доколкото липсват приемо-предавателни протоколи, в които да е посочено мястото на доставката, а представените складови разписки не съдържат данни за склада на доставчика, от който са изведени стоките; 2. Не са ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя за транспортна обезпеченост – негова или на доставчиците му, както и за кадрова обезпеченост на доставчиците; 3. Не са представени доказателства от доставчиците в ревизионното производство за счетоводно аналитично завеждане на стоките по стоковите сметки и съответно, изписването им за продажба; 4. Не са представени доказателства от доставчиците в ревизионното производство за това, че са разполагали със стоките, вписани в процесните фактури, за да могат да ги прехвърлят в патримонуима на жалбоподателя. Изложеното според съда сочи, че правилно приходната администрация е приела липса на доставка между издателите на фактурите и жалбоподателя. Така постановеното от първостепенния съд решение касационната инстанция преценява като валидно, допустимо и неправилно, поради следното: Неоснователен е доводът на касатора, че РА е издаден от некомпетентни органи по приходите след възложено от некомпетентен орган ревизионно производство. Ревизионното производство е възложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22001419005131-020-001/02.08.2019 г., издадена от Р. Якимов – началник сектор „Ревизии” в отдел „Ревизии” към дирекция „Контрол” при ТД на НАП – София в качеството му на заместник на В. Владимирова, изпълняваща същата длъжност. Двете следващи заповеди за изменение на първоначалната ЗВР са издадени от В. Владимирова - началник сектор „Ревизии”. Със заповед № 55/08.01.2020 г. на директора на ТД на НАП – София В. Владимирова е преназначена от длъжността началник сектор „Ревизии” на длъжността началник сектор „Проверки” в отдел „Проверки” на дирекция „Контрол”. С решение № 1/13.02.2020 г. на П. Горанчева – началник отдел „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП – София на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК във връзка с преназначаването на В. Владимирова на друга длъжност правомощията й по издаване на ЗВР и РА по неприключилото ревизионно производство на „ГЕС ТРЕЙДИНГ” ООД са възложени на Р. Байрактарова - началник сектор „Ревизии” в отдел „Ревизии” към дирекция „Контрол” при ТД на НАП – София. Със заповед № РД-01-80/03.02.2020 г. на директора на ТД на НАП – София на основание чл. 7, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ е възложено на началник отдел „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП – София да упражнява правомощията по чл. 7, ал. 3 ДОПК. РА е издаден от възложителя на ревизията - Р. Байрактарова и М. Керманова – Нинова - ръководител на ревизията съгласно ЗВР в изпълнение изискването на чл. 119, ал. 2 ДОПК. При така установените факти правилно е приел административният съд, че е доказано наличието на предпоставката по чл. 7, ал. 3 ДОПК за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентен орган по приходите и възлагането на неговите правомощия на друг, равен по степен орган, а именно – трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от В. Владимирова поради преназначаването й на друга длъжност. Решението по чл. 7, ал. 3 ДОПК е издадено от компетентен орган съгласно чл. 7, ал. 3 ЗНАП, според който законов текст изпълнителният директор и териториалният директор упражняват правомощията по чл. 7, ал. 3 ДОПК и могат да оправомощават със заповед своите заместници или да определят други служители от агенцията да упражняват техните правомощия. В случая компетентният орган да издава решения по чл. 7, ал. 3 ДОПК е делегирал тези свои правомощия на началник отдел „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП – София и решението е издадено от органа, на когото правомощията са прехвърлени с изричен писмен акт. С оглед изложеното неоснователни са доводите на касатора, че РА е издаден от Р. Байрактарова - началник сектор „Ревизии” в отдел „Ревизии” към дирекция „Контрол” при ТД на НАП – София в качеството й на възложител на ревизията без материална и времева компетентност. Във връзка с издаването на ЗВР № Р-22001419005131-020-001/02.08.2019 г. от Р. Якимов – началник сектор „Ревизии” в качеството му на заместник на В. Владимирова, изпълняваща същата длъжност, по делото е представена заповед № РД-01-818/10.05.2019 г. на и.д. директор на ТД на НАП – София, с която на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК е възложено издаването на ЗВР на В. Владимирова и на Р. Якимов, изпълняващи длъжността началник сектор „Ревизии”. Според т. II. 1. и т. II. 2. от същата заповед Р. Г. Якимов изпълнява правомощията на орган по възлагане на ревизии при отсъствие на титулярите А. Манова и Ф. Йоневска. Според т. II. 9. от заповедта при отсъствие на В. В. Владимирова правомощията й по възлагане на ревизии се изпълняват от Г. В. – Новакова. ЗВР № Р-22001419005131-020-001/02.08.2019 г. е издадена от Р. Якимов – началник сектор „Ревизии” в качеството му на заместник на В. Владимирова, на която със заповед № РД-84-2200-790/15.07.2019 г. е разрешено ползването на платен отпуск. В касационното производство ответникът представя заповед № 8991/10.07.2019 г., с която на основание чл. 57, ал. 3 от Закона за държавния служител е разрешено на Г. В. – Новакова да ползва платен годишен отпуск за времето от 29.07.2019 г. до 02.08.2019 г. включително. Представена е и заповед № РД-84-2200-790/15.07.2019 г., с която е възложено на Р. Якимов да изпълнява задълженията на В. Владимирова за времето от 29.07.2019 г. до 09.08.2019 г. Така представените заповеди са допустими писмени доказателства съгласно чл. 219 АПК, поради което съдът прецени възражението на противната страна за неоснователно и ги прие. Същите доказват издаването на ЗВР № Р-22001419005131-020-001/02.08.2019 г. от компетентен орган - Р. Якимов – началник сектор „Ревизии” в качеството му на заместник на В. Владимирова. По доводите на касатора за неправилност на оспореното първоинстанционно решение поради противоречие с материалния закон настоящият касационен състав намира следното: Според мотивите, изложени на стр. 18 /последен абзац/ и стр. 19 /първи абзац/ от РД, приходната администрация приема, че е налице относителна субективна симулация при доставките, поради следното: предметът на доставките е наличен при ревизираното дружество и е използван за произвеждане на готова продукция, с която е извършено последващо разпореждане. Това обаче според нея не означава, че стоките са закупени именно от издателите на фактурите - „ЕВРОСТРОЙ БГ 2017” ЕООД и от „ДОНДУКОВАВТО” ЕООД. При положение, че не се оспорва от ответника по делото получаването на стоките и използването им във връзка с осъществяваната от жалбоподателя производствена дейност, основателно се твърди от дружеството в касационната му жалба, че следва да бъдат съобразени решенията на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, по дело С-324/11 и C-285/11. Неправилно първостепенният съд е приел, че представените от жалбоподателя и неговите доставчици частни документи не доказват получаване на стоките именно от издателите на фактурите, тъй като в тях не е посочено мястото на доставките и място на склад, от който стоките са изведени. Представените товарителници доказват транспортиране на стоките /пиролизно масло във варели/ от Кюстендил до [населено място] могила и предаването им от името на доставчика „ДОНДУКОВАВТО” ЕООД. Относно техническия въглерод с доставчик „ЕВРОСТРОЙ БГ 2017” ЕООД освен складовите разписки, удостоверяващи предаването му от шофьор В. Захариев от името на „ЕВРОСТРОЙ БГ 2017” ЕООД, са представени от жалбоподателя и протоколи за контролно мерене, подписани отново от В. Захариев и служител на жалбоподателя Иванов. Чрез складови разписи са предадени и стоките трошачка ОМ роторна/чукова с резервен двигател и пиролизно масло. Допълнителни данни за шофьорите В. Захариев и С. Милчов не са изискани от доставчиците в хода на ревизионното производство, подписите им не са оспорени от ответника и насрещни проверки на същите не са извършени. В пътните листове и товарителниците е вписан рег. номер на транспортното средство Фиат Дукато – [рег. номер на МПС]. Обстоятелствата, че „ДОНДУКОВАВТО” ЕООД няма заведени счетоводно ДМА, вкл. собствени транспортни средства, и не представя доказателства във връзка с предоставеното му от собственика на транспортното средство право на ползване, а „ЕВРОСТРОЙ БГ 2017” ЕООД не представя транспортни документи във връзка с транспортирането на стоките, не са сами по себе си основание за отказ на правото на приспадане по процесните фактури. Същото се отнася и до непредставянето от доставчиците на доказателства за придобиване на стоките от предходни доставчици, доказателства за ползвани складови помещения и извлечения от счетоводните им сметки, показващи наличност на материални запаси и изписването им във връзка с доставките на жалбоподателя. За тези свои изводи настоящата инстанция съобразява постановеното от СЕС решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahagеben kft и Pеter Dаvid. Фактите по главния спор според т. 43 и т. 52 от същото решение са сходни с тези по настоящия, тъй като не е спорно, че данъчно задълженото лице е получател по доставките на стоки и услуги и те са използвани от него за собствените му облагаеми сделки. В този случай според т. 61 данъчната администрация не може да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери дали издателят на фактурата за стоките разполага с тези стоки и дали е в състояние да ги достави /разполага с транспорт/, от друга страна, да притежава документи в това отношение. Като налага на данъчнозадължените лица изброените изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане, данъчната администрация в разрез с разпоредбите на Директивата ДДС прехвърля собствените си контролни задължения върху данъчнозадължените лица /т. 65/. Според т. 49 от решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, доколкото отказът да се признае правото на приспадане е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Решението на СЕС от 6 септември 2012 по дело С-324/11, Gаbor Tоth също е постановено при сходни факти по главния спор /т. 47 и т. 49/. Според т. 50 и т. 51 от същото, ако данъчният орган предостави конкретни улики за наличието на измама, съдът може да провери в рамките на съдебен спор между данъчнозадълженото лице и данъчната администрация по повод отказа за правото на приспадане дали самият издател на фактурата е извършил процесната сделка, и за тази цел да вземе предвид всички обстоятелства по случая. Правото на приспадане в този случай може да бъде отказано, когато данъчният орган установи въз основа на обективни данни, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В същия смисъл е и т. 43 от решението на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11, Боник. Според т. 38 от същото решение правото на приспадане следва да се откаже, когато е доказано, че самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Макар да твърдят, че в случая самото ревизирано дружество извършва измама, използвайки фактури за доставки, които не са осъществени от издателите им, с цел неправомерно ползване на данъчен кредит, приходните органи не доказват посоченото обстоятелство. Те не оспорват получаването на стоките от жалбоподателя и използването им за производствената му дейност, но и не представят доказателства за получаването им от друг доставчик, който се прикрива с измамна цел /т. 49 от решението на СЕС по делото Gаbor Tоth/. По така изложените съображения решението на Пернишкия административен съд следва да се отмени като неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Разноски: При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Пред първата инстанция той е заявил своевременно искането си за присъждане на разноски в размер на 6 284 лв. и е представил списък по чл. 80 ГПК заедно с доказателства за извършването им. За настоящата инстанция разноските са в размер на 6 118.60 лв., от които договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5 634 лв., което е двоен размер на минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. Цената на адвокатската защита съответства на фактическата и правна сложност на делото и не е налице несъответствие между нея и реално положените усилия от страна на процесуалния представител при упражняване на процесуалните права, налагащо намаляване на договорения адвокатски хонорар. Мотивиран така и на основание чл. 221, изречение първо, предложение второ вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 41 от 22.03.2021 г. на Административен съд – Перник, постановено по адм. д. № 746/2020 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-22001419005131-091-001/04.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1232/07.08.2020 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София да заплати на „ГЕС ТРЕЙДИНГ” ООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място] могила, община Радомир, област Перник, ж.к. „Индустриална зона” разноски в размер на 12 402.60 лв. /дванадесет хиляди и четиристотин и два лева и шестдесет стотинки/. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Милена Златкова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Благовеста Липчева /п/ Полина Якимова