Решение · № 1071/2022 · дело 5702/2021

По дело 5702 / 2021 Следващ акт Следващ акт Решение: 12004 / 22.12.2022 Определение по хода на делото: 20.05.2022 РЕШЕНИЕ № 1071 София, 07.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на двадесет и пети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕНА ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА ХРИСТО КОЙЧЕВ при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Ася Петрова изслуша докладваното от председателя СВИЛЕНА ПРОДАНОВА по адм. дело № 5702/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. с чл.227,ал.1 АПК, във фаза на втора касация. Образувано е по касационна жалба на „Евромаркет Кари“ АД, гр. София, подадена чрез процесуалния представител адвокат П. Ангелов, против решение № 1175/25.02.2021г. по адм. дело № 4165/2020г. по описа на Административен съд София град. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства и в резултат е достигнал до необосновани и неправилни изводи от фактическа и правна страна. Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Директор на Териториална дирекция Митница София /преди ТД „Югозападна“/ при Агенция Митници, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Алексиев, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е решение № 233/02.11.2018г. на началника на Митница Аерогара София, потвърдено с решение №Р-658/13.12.2018г на и.д.директор на ТД Югозападна / сега ТД Митница София/ при Агенция Митници, с което на „Евромаркет Кари“ АД са установени допълнителни задължения за антидъмпингово мито в общ размер на 70312,33лева и ДДС в размер на 14062,48лева, от които по митническа декларация с MRN 15BG005100H0662014/04.11.2015г.- 20 204,94лв. антидъмпингово мито и 4040,99лв. ДДС, по митническа декларация с MRN 16BG005100H0159585/14.031.2016г.- 10 172,96лв. антидъмпингово мито и 2034,59лв. ДДС, по митническа декларация с MRN 16BG005100H0184533/23.03.2016г.- 12542,96лв. антидъмпингово мито и 2508,57лв. ДДС, по митническа декларация с MRN 17BG005100H0140827/28.02.2017г.- 10 810,33лв. антидъмпингово мито и 2162,07лв. ДДС и по митническа декларация с MRN 17BG005100H0508604/12.07.2017г.- 16 581,27лв. антидъмпингово мито и 3316,26лв. ДДС. С обжалваното решение № 1175/25.02.2021г. по адм. дело № 4165/2020г. по описа на Административен съд София град е отхвърлено оспорването на дружеството срещу решение №233/02.11.2018г. на началника на Митница Аерогара София, потвърдено с решение №Р-658/13.12.2018г на и.д.директор на ТД Югозападна. Делото е разгледано за втори път пред АССГ след като предходно решение на АССГ, постановено по адм дело №47/2019г., е отменено от ВАС по адм. Дело №13562/2019г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от съда и необходимост от конституиране на надлежен ответник – Началник на ТД Дирекция „Югозападна“ в Агенция Митници. При новото разглеждане на делото са спазени дадените указания от касационния съд. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният пред него административен акт е действителен и правилен - при издаването му не са допуснати нарушения на процедурата или на материалния закон, спазена е целта на закона и актът е обоснован. По делото е приета цялата административна преписка по издаване на оспореното решение, вкл. с данните за предходно решение №206/21.09.2018г. на Началника на Митница Аерогара, отменено по административен ред с решение №Р-542/30.10.2018г. на директора на агенция Митници. В съдебната фаза на производството освен административната преписка са събрани писмени доказателства – представени в заверен превод търговски фактури и сертификати за съответствие към тях – документи, придружаващи процесните ЕАД , прието е заключение на ССчЕ, изходящи от ОЛАФ кореспонденция и експертни заключения, предхождащи издаването на заключителния доклад от 04.07.2018г. /л.76/. След преценка на събраните доказателства, приложимото право, доводите на страните, при проверка на допустимостта, валидността и правилността на обжалваното съдебно решение, касационният съд намира решението за валидно, допустимо, но неправилно. Решението е незаконосъобразно поради следното: От фактическа страна по делото е установено, че „Евромаркет Кари“ АД е декларирало при режим допускане за свободно обращение стоки – ръчни палетни колички, транспалетни колички, колички за повдигане на палети тип NL-DP 25, NL-DNE 17 25 и NL-DPK20, стакери MS 10-16 и др., по пет митнически декларации в периода м.11.2015 г. – м.07.2017 г. В митническата декларация от 23.03.2016 г. стоката е декларирана с код по ТАРИК 8427 90 00 19 „Кари-висоповдигачи“, други товарно – разтоварни кари, снабдени с подемно устройство, други кари / ръчки коички за палети. По останали ЕАД стоката е декларирана с код по ТАРИК 8427 90 00 90 и 8427 90 00 80 „Кари-висоповдигачи“, други товарно – разтоварни кари, снабдени с подемно устройство, други кари – други различни от ръчни колички за палети. Стоките предмет на митническия режим са изпратени от NET MAK METAL MAKINE SANAYI VE TICARET LTD TR. В кл. 34 е деклариран произход на стоката „TR -Турция“. С т.1,2,3,4 и 5 от процесното решение митническият орган е коригирал декларирания от „Евромаркет Кари“ АД код по ТАРИК на 8427 90 00 19, (с изключение на ЕАД от 23.03.2016 г.), променен е произходът на стоките, като в кл. 34 „Държава на произход“ е определен CN (Китай), променен е кодът на декларираните преференции и режим. Съгласно чл. 1, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1008/2011, изменен с чл. 1 от Регламент (ЕС) № 372/2013 в кл. 33 е включен допълнителен код А 999, приложим за всички дружества от Китайската народна република. На това основание в кл. 47 „Изчисляване на вземанията“ на Евромаркет кари ООД са определени задължения за допълнително антидъмпингово мито при ставка от 70,80 % и ДДС. В обжалваното пред АССГ митническо решение е отразено, че административното производство по издаването му се развива с оглед писмо рег. №32-216905/26.07.2018г. на директора на дирекция „МРР“ от ЦМУ в Митница Аерогара София на доклад № ОСМ (2018) 15099/04.07.2018 г. на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) за извършени проверки на място в Турция на дружеството NET MAK METAL MAKINE SANAYI VE TICARET LTD относно доставки на ръчни колички за палети за ЕС. Докладът на ОЛАФ и приложенията по него са приети като доказателство по делото. Прието е в него, че за периода 2014-2017г. NET MAK не е производител на стоките – модели като вписаните в процесните 5 ЕАД, а ги е внасяло от китайското дружество ZHEJIANG NOBLELIFT EQUIPMENT JOINT STOSK Co.Ltd, след което експортира част от тях за ЕС, вкл. за РБ. С писмо от 07.08.2018г., връчено с обратна разписка на 09.08.2017г., деклараторът по петте ЕАД - дружество „Евромаркет Кари“ АД е уведомен от Началника на Митница Аерогара, на основание чл.22,т.6 Регламент /ЕС/ №952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс, че при проверка в рамките на последващия контрол ще бъде изготвено решение за промяна и досъбиране на декларираните митни сборове. Отговорът на дружеството от 16.08.2018г. е, че не е запознато с цитираната в писмото служебна бележка от 03.08.2018г., не е известено за проверката, от него не са изисквани доказателства, оспорва необходимостта от промяна в държавата на произход. На на основание чл.48 от Регламент №952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета за извършване на последващ контрол, с позоваване на служебна бележка от 03.08.2018г. и на доклада на ОЛАФ, е издаден протокол на комисия, а впоследствие и решение №206/21.09.2018г. на Началника на Митница Аерогара София за налагане на допълнително антидъмпингово мито, мито и ДДС по петте процесни ЕАД. Това решение е отменено по реда на административния контрол от директора на Агенция Митници с решение от 30.10.2018г. като преписката се връща за издаване на ново решение, в което да се съобрази, че с оглед неоспорените сертификати за движение A.TR., придружаващи стоките, и чл.4 от решение №1/95г. на Съвета за асоцииране ЕО – Турция, не се дължи мито. Веднага след това, на 02.11.2018г, е издадено процесното решение №233/02.11.2018г. на началника на Митница Аерогара София, потвърдено при административното обжалване с решение №Р-658/13.12.2018г на и.д.директор на ТД Югозападна /понастоящем Митница София/. Съобразени са дадените указания при административното обжалване. Издателят на решението - Л. Георгиева, зам. Началник на Митница Аерогара София - е действала в условията на заместване, оправомощена за заместник на титуляра по силата на заповед №№-2966/29.10.2018г.на директора на Агенция Митници, в която е обективирано и отсъствието на титуляра за периода. За издателя на потвърждаващото решение №Р-658/13.12.2018г. – Ю. Мирков, зам. Директор на Агенция Митници, не са представени доказателства за надлежно оправомощаване. Заповед за заместване №1672/03.12.2018г. не е представена с преписката и по делото, а освен това липсват данни и твърдения за отсъствието на титуляра /директор на Агенция Митници/ на 13.12.2018г. Към момента на издаване на обжалваното по съдебен ред решение №233/02.11.2018г. на и.д. началник на Митница Аерогара София действат процесуалните разпоредби на Регламент /ЕС/ №952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митническия кодекс на Съюза. Неправилно в обжалваното решение на АССГ е направено позоваване на Регламент /ЕИО/ №2913/92г. на Съвета от 12.10.1992г. относно създаване на Митнически кодекс на общността и е прието, че действията на митническите органи по извършване на последваща проверка са в съответствие с изискванията на този регламент, тъй като същият е отменен, считано от 30.04.2016г. и не е действащо право на общността при започване и извършване на последващата проверка, след която е издадена процесната заповед. Съгласно чл.22, пар.6 вр. с чл.29 от Регламент /ЕС/ №952/2013г. е въведено задължение преди вземане на неблагоприятно решение митническите органи да съобщават на адресата мотивите и да предоставят възможност за изразяване на становище. В процесния случай това задължение е изпълнено само формално, тъй като единственото уведомяване на дружеството е това от 07.08.2018г., към което няма приложения и по никакъв начин не са разяснени конкретните факти и обстоятелства за последващата проверка и връзката им с твърдението в писмото за необходимост от промяна в декларираната държава на произход. В отговора на дружеството е посочено, че същото не е запознато по никакъв начин с проверката и основанията за нея, но въпреки това не са последвали позитивни действия на митническите органи за отстраняване на неяснотата. Съгласно чл. 8 и чл.9 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ №952/2013 на ЕП и на Съвета, е предвидено императивно задължение на митническите органи в съобщението по чл.22, пар.6 от Регламента да посочат документите и информацията, която възнамеряват да използват в своето решение, да дадат срок и възможност за достъп до нея. Не е процедирано по този начин в процесния случай като на дружеството не е съобщено, съответно няма данни преди постановяване на акта да е даден достъп и да е направена индивидуализация на основната използвана информация и доказателство - докладът на ОЛАФ. В хода на административното производство и преди издаване на първото митническо решение, както и на второто такова, станало предмет на съдебен контрол, е нарушено съществено правото и възможността на дружеството за защита. Не са спазени изискванията на чл.22, пар.6 от Регламента. Изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл са необосновани и незаконосъобразни. Съгласно чл.48 от Регламент /ЕС/ №952/2013г. е допустим последващ контрол на митническите органи, след вдигане на стоките, осъществяван чрез проверка на точността и пълнотата на митническата декларация, на придружаващите я документи, на счетоводната и друга отчетност на декларатора, проверка на стоките и пробовземане. Тази разпоредба е възпроизведена в чл.84 ЗМ. Незаконосъобразно първоинстанционният съд се е позовал на отменена разпоредба - чл.78, пар. 3 МК и също незаконосъобразно е приел, че в случая е извършена повторна проверка на митническите декларации, която процедура се различава от тази на последващата проверка по чл.84а до чл.84м. ЗМ и съответно не се прилагат разпоредбите на чл.84а до чл.84м ЗМ. На първо място в Регламент №952/2013г., както и раздел IV ЗМ, се използва терминът „последващ контрол“ и уредбата обхваща всички видове роверки в рамките на този последващ контрол. Също така и в мотивите на обжалваното митническо решение изрично е вписано, че по отношение на петте вносни декларации на дружеството е извършен последващ контрол на декларирането. За използвания от съда термин „повторна проверка“ няма правно основание и съответна уредба. По смисъла на чл.84 ЗМ последващият контрол се извършва чрез проверки по т.1 – на декларациите и придружаващите документи и по т.2 - на счетоводна и други видове отчетност, свързани търговски операции и др. Относно проверката по т.2 е предвиден реда по чл. 84а и чл.84м ЗМ. В процесния случай проверката е по т.1 на чл.84 ЗМ, но доколкото предмет на проверка са и предварителни търговски операции, включващи внесените стоки, проверката има характер и на такава по т.2 на чл.84 ЗМ. И в двата случая обаче е приложима разпоредбата на чл.84в ЗМ, императивна норма, според която проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, която се издава от органите по чл.84,ал.2, има реквизитите по чл.84,ал.3 ЗМ и се връчва на заинтересованото лице. В процесния случай по преписката и по делото няма нито твърдения, нито данни такава заповед да е издавана, въпреки изведената в този смисъл защитна теза на жалбоподателя, поради което се приема, че изначално в процедурата по издаване на обжалваното митническо решение е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, в противоречие с законоустановени изисквания, представляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Липсата на възлагателна заповед съставлява липса на съществен елемент в процедурата като сложен фактически състав, релевантен за материалната компетентност на органа, издател на акта. Делото е във фаза на втора касация и не подлежи на връщане, а и такава възлагателна заповед, в случай, че е била издадена, е следвало да бъде представена при добросъвестно изпълнение на задълженията за представяне на административната преписка още с изпращането й в съда. Аргумент, както за необходимостта от издаване на такава заповед, така и за допуснат от администрацията съществен и неотстраним пропуск в проведената административна процедура са данните по делото и мотивите на касационното решение по адм. Дело №12178/2020г. на ВАС, видно от които е, че по аналогичен казус, между същите страни, но с различен предмет като вносни митнически декларации, е прието за неоснователно твърдението за допуснато съществено нарушение на процедурата предвид установено наличие на връчена заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол, на основание чл.84в ЗМ. Аргумент, че проверката в случая е следвало да се развие по т.1 и т.2 на чл.84,ал.1 ЗМ с оглед необходимостта от изследване на предварителни търговски операции, включващи съответните стоки, а именно – това са операциите, които турското и китайското дружества, съответно NET MAK METAL MAKINE SANAYI VE TICARET LTD и ZHEJIANG NOBLELIFT EQUIPMENT JOINT STOSK Co.Ltd, се твърди да са осъществили със стоките, които са предмет на процесните пет ЕАД. В тази връзка се отбелязва също, че по смисъла на чл.11, пар.2 Регламент /ЕС, Евратом/ №883/2013г. на Европейския парламент и на Съвета относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/ докладите на тази служба са допустими доказателства в административното и съдебното производства, но тъй като изрично е посочено, че това не засяга правомощията на органите и на съда да оценяват свободно доказателствената сила на тези доклади, докладът не би следвало да се приема за единственото годно доказателство. Принципната възможност за събиране и на други доказателства за предхождащи декларирането операции и обстоятелства предполага квалификация на проверката като такава и по т.2 на чл84,ал.1 ЗМ. За прецизност следва да се отбележи, че както в митническият орган, така и първоинстанционният съд незаконосъобразно са се позовали на вече отменения, считано от 30.09.2013г., Регламент /ЕО/ №1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета относно разследванията, провеждани от ОЛАФ. По изложените съображения касационният съд намира, че жалбата е основателна. В административната процедура по издаване на митническото решение са допуснати съществени и неотстраними впоследствие нарушения на процесуалните правила, тъй като са нарушени императивни правни разпоредби и е засегнато правото и възможността на адресата на акта за защита. Като не е съобразил горното и е приел, че при издаване на обжалвания пред него акт не са допуснати нарушения, съставът на АССГ е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който подлежи на отмяна. След отмяната на обжалвания първоинстанционен съдебен като неправилен, касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. По изложените по-горе съображения относно констатираното допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение при издаване на административния акт, съставлавящо незаконосъобразност, обжалваният по съдебен ред административен акт следва да бъде отменен, но само в частта, към която е относимо изискването на наличие на заповед за възлагане – по отношение на т.1 – промяна в кл.33- тарифен код, т.2 – корекция на кл.34,36,37 държава на произход, преференции, режим, т.3- корекция на кл.47- изчисляване на вземанията, т.4 и т.5 – определяне на суми за доплащане и вземането им под отчет. Жалбата следва да се остави без разглеждане и производството по нея да се прекрати в частта относно обжалването на т.6,7 и 8 от обжалваното в своята цялост решение, поради липса на правен интерес. В тези части решението е благоприятно за адресата си, тъй като се определят за връщане суми за главница и лихви като недължимо платени – внесени и подлежащи на възстановяване. По отношение на разноските, с оглед изхода на спора, такива се дължат в съдебното производство, за всички инстанции - в полза на жалбоподателя. Предвид представените списъци на разноски и приетите доказателства за извършването им – държавна такса, адвокатско възнаграждение, експертиза, разноски се присъждат в общ размер от 17 500лв. Неоснователно е направеното от процесуалния представител на ответната страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като хонорарът, изчислен върху материалния интерес на спора е под минимума по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, издадена на основание ЗА. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 1175/25.02.2021Г., постановено по адм. Дело №4165/2020г. по описа на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение №233/02.11.2018г., издадено от Л. Георгиева, действаща за началник на Митница Аерогара София, в частта му по т.1, т.2, т.3 , т.4 и т.5 /точки едно, две три , четири и пет/, потвърдено в същите части с решение №Р-658/13.12.2018г. на Директора на Агенция Митници. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Евромаркет Кари“ АД срещу решение №233/02.11.2018г., издадено от Л. Георгиева, действаща за началник на Митница Аерогара София, в частта му по т.6, 7 и 8 /точки шест, седем и осем/ и ПРЕКРАТЯВА производството по жалбата в тази й част. ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Евромаркет Кари“ АД гр. София, с ЕИК[ЕИК], сума в размер на 17500лв. /седемнадесет хиляди и петстотин лева/ за съдебни разноски. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Свилена Проданова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Василка Шаламанова /п/ Христо Койчев