Решение · № 1140/2022 · дело 6622/2021

По дело 6622 / 2021 РЕШЕНИЕ № 1140 София, 08.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на първи февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ЦВЕТКОВ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Динка Коларска изслуша докладваното от съдията ПЕТЯ ЖЕЛЕВА по адм. дело № 6622/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Евро – Аксиел“ ЕООД, със седалище в гр.Своге срещу Решение № 100 от 01.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1140/2020 г. по описа на Административен съд – София област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-С668-0459304 от 28.09.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ - гр.София. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според него обратно на приетото от първостепенния съд ЗПАМ не съдържа мотиви за избора на срок на мерките на административна принуда. Иска отмяна на решението и на заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - началника на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ - гр.София, в писмена защита от 26.01.2022г. оспорва жалбата и претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд – София област (АССО) заповед по отношение на „Евро – Аксиел“ ООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – магазин за търговия със строителни материали, находящ се в гр.Своге, ул. „Искър“ № 5 за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена на 18.09.2020 г. в 15:08 ч. продажба на стоки на обща стойност 10,50 лева при извършено плащане в брой. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а неизпълнението му е установено при проверка на 18.09.2020 г., удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата и доказано с протокола и с разпечатката на КЛЕН, в която липсва регистриране на конкретната продажба. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано тежестта на нарушението; нуждата от защита на фиска, както и с целите на превенцията и нуждата от време за промяна на организацията на дейността в обекта. Първоинстанционният съд е приел, че са доказани юридическите факти, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. Като безспорен е отделил фактът на използване от жалбоподателя в стопанисвания от него търговски обект на фискално устройство, от което не е издадена фискална бележка при осъществена касова продажба на стока. Съдът е отхвърлил довода на жалбоподателя за липса на обосновани мотиви за избора на срока на мерките на административна принуда. Възсъздал е съображенията на администрацията за индивидуализиране на мерките. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС „запечатване на обект“ е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Неправилни са изводите на административния съд, че оспорената заповед съдържа мотиви относно срока на мярката и е в съответствие с целта на закона. Видно от съдържанието на обжалвания административен акт по отношение на срока на ПАМ са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Издаваните от административните органи актове за налагане на ПАМ при сходни факти сочат определяне на 14 – дневен срок при неиздаване на фискален бон за суми в различни граници, а отделно от това при сходни факти относно размера на сумите, за които не са издадени фискални бонове, практиката на административните органи сочи на предприемане на ПАМ за срок в твърде широк диапазон при липсата на ясни критерии за неговото определяне. След като въпросът за това дали да бъде наложена мярката не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този размер, наред с останалите конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, т. е. тежестта на нарушението, следва да се съобразят при определянето на срока, а това в случая не е сторено, тъй като въпреки че тежестта на нарушението е определяема величина, същата не е била определена при съотнасяне на неотчетената към отчетените продажби, към среднодневните обороти, доколкото в случая липсва конкретизация относно това какъв е среднодневният оборот на обекта. На следващо място е останало неизяснено как е била формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства са от значение към преценката за определяне на срока на ПАМ. В тази връзка в зависимост от обстоятелството, че видът и начинът на организиране на дейността на търговеца не са били описани, то констатации в този смисъл не биха могли да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда. Следва да се посочи, че наличието в търговския обект на регистрирано ФУ предполага да е създадена организация за отчитане на извършваните в този обект касови продажби на стоки и/или услуги, поради което запечатването му и забраната на достъпа до него не осигуряват, а осуетяват създаването на „организация“. Отделно от изложеното следва да се отбележи и че доколкото превенцията е цел на мярката, тя също е неотносима към избора на срока за прилагането. При липсата на каквито и да било конкретни мотиви, свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката в случая е надлежно мотивиран. Наред с това обстоятелството, че нарушението е доказано не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ. На следващо място въпреки, че разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни на не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и то в степен, по-голяма от необходимото, като по този начин се игнорира целта на закона, а именно - за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Посоченото е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. С оглед изложеното, оспореното решение, като неправилно следва да се отмени, като вместо него се постанови отмяна и на заповед № ФК-С668-0459304 от 28.09.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ - гр.София. При този изход на делото на касатора се дължат деловодни разноски в размер 370 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 100 от 01.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1140/2020 г. по описа на Административен съд – София област и вместо него постановява: ОТМЕНЯ Заповед № ФК-С668-0459304 от 28.09.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ - гр.София. ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Евро – Аксиел“ ЕООД, със седалище в гр.Своге, ЕИК[ЕИК] деловодни разноски в размер 370 лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Йордан Константинов секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Бисер Цветков /п/ Петя Желева