Определение · № 1068/2022 · дело 1134/2022
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 1068
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 1134/2022
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 1134 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1068 София, 07.02.2022 Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: СИБИЛА СИМЕОНОВА ДОБРОМИР АНДРЕЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ по адм. дело № 1134/2022 Производството е по реда на чл. 229 и следв. във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение от 26.11.2021 г. по административно дело № 11835/2021 г. на Административен съд – София-град е отхвърлено искането на „Лев Корпорация” АД за спиране на изпълнението на дадените предписания по т. 1 и т. 2 от протокол за извършена проверка № ПР2131613 от 15.10.2021 г. от органи при Дирекция „Инспекция по труда“ - София. Постановеното определение е оспорено с частна жалба от „Лев Корпорация” АД с ЕИК[ЕИК] с искане за отмяната му и уважаване на искането за спиране на изпълнението. Изложени са съображения за неправилно тълкуване на чл. 166 във връзка с чл. 60 от АПК по отношение на изискването за нови обстоятелства. Посочено е, че значителната вреда, която ще претърпи дружеството от допуснатото предварително изпълнение, е достатъчно вероятна и се изразява в изплащане на претендираните без основание възнаграждения на стойност над 15 857 лв. Ответникът по частната жалба не е изразил становище в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. За да не уважи искането на търговското дружество за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната от него принудителна административна мярка (ПАМ) по т. 1 и т. 2 от предписанията, с които е наредено работодателят да изплати на свои служители определеното и начислено трудово възнаграждение, Софийският градски административен съд е анализирал приложимата нормативна уредба, въз основа на което е обосновал теза, че предварителното изпълнение на оспорения административен акт е по силата на закона и поради това изпълнението му може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, каквито в случая не са налице, а освен това, твърдението на жалбоподателя, че за него предварителното изпълнение ще причини значителна вреда е голословно и неаргументирано. Проверяваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 405, изр. 2 от Кодекса на труда (КТ) обжалването на принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1 не спира изпълнението им. Допуснатото в хипотезата на чл. 405, изр. 2 от КТ предварително изпълнение е обусловено от законовата презумпция за подлежащ на приоритетна защита значим обществен интерес за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, засягащи правата и интересите на работниците и служителите. За да бъде преодоляна тази законово регламентирана защита, оспорващият трябва да докаже, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда – чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Ето защо, противно на жалбоподателовото твърдение в обратната насока, първоинстанционният съд правилно е издирил и тълкувал приложимото право. От друга страна, несъгласието на жалбоподателя с императивни законови разпоредби не обуславя основателност на частната му жалба. Правилно съдът е преценил и, че в случая не се налага спиране на допуснатото предварително изпълнение. Твърдяният от жалбоподателя по същество имуществен характер на вредите опровергава заявената им непоправимост. Сочените вреди от предварителното изпълнение на оспорвания акт за дружеството не са основани на нови обстоятелства и не обуславят обезпечаване на жалбата чрез спиране на изпълнението на процесната ПАМ. Предварителното изпълнение е осъществено по силата на закона, като с разпоредбата на чл. 405 от КТ законодателят е допуснал активно въздействие чрез актовете на органите на Инспекцията по труда за защитата на засегнатите социални права и с цел реалното прилагане на трудовото законодателство и гарантиране на законните интереси на работниците и служителите. Волята на законодателя е да се въведе бързина при отстраняване допуснати нарушения по Кодекса на труда, което не нарушава правата на страните в случай на евентуална неправилна преценка на контролните органи. След приключване на съдебния спор по законосъобразността на издаденото предписание, ако резултатът от оспорването е благоприятен за жалбоподателя, той може да предприеме защита на интересите си по общия съдебен ред, при извършени недължими плащания. С оглед на това следва да се приеме, че първоинстанционният съд обосновано и материално законосъобразно не е уважил сезиралото го искане за спиране. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение от 26.11.2021 г., постановено по административно дело № 11835/2021 г. по описа на Административен съд – София-град. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Николай Гунчев секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Сибила Симеонова /п/ Добромир Андреев
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026