Решение · № 1092/2022 · дело 8538/2021

По дело 8538 / 2021 РЕШЕНИЕ № 1092 София, 07.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в съдебно заседание на седемнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА АНДОНОВА ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ ПОЛИНА БОГДАНОВА при секретар Венета Василева и с участието на прокурора Рая Бончева изслуша докладваното от председателя ВЕСЕЛА АНДОНОВА по адм. дело № 8538/2021 Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, седалище гр. София, ул. „Ген. Гурко“ №5, срещу Решение №160 от 18.06.2021 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по административно дело №98/2021 г. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед №РД-01-57 от 01.02.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), с която на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, б. б) във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и чл. 6а, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба №11/2002 г.) са прекратени правата, произтичащи от лиценз на Общността №16034 за превоз на товари, издаден на 01.09.2016 г. на „Цветивластранс“ ЕООД, отнети са 15 броя заверените копия към лиценза и е наредено отписване от регистъра по чл. 6, ал. 1 ЗАвтП на моторните превозни средства към лиценз на Общността №16034. Касационният жалбоподател – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За неправилен счита извода на първоинстанционния съд, че Заповед №РД-01-57/01.02.2021 г. е издадена в нарушение на формалните процесуални правила. Твърди, че безспорно е установено, че документът, посредством който превозвачът е удостоверил, че отговаря на изискванията за установяване на територията на Република България е Протокол с рег. №31-01-00-1638/1/31.08.2016 г., изготвен на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 11/2002 г. в рамките на законоустановения 5-дневен срок. Видно от т. I.1. на протокола, експлоатационният център, представен от дружеството и проверен от инспекторите е на адрес: гр. Велико Търново, общ. Стражица, [населено място], [улица]. От същия протокол е видно, че документите, свързани с транспортната дейност, подлежащи на контрол се съхраняват в помещение в експлоатационния център, счетоводната дейност на предприятието се извършва от търговеца и гаражната площ на превозвача е на същия адрес. В тази връзка счита за неправилен извода на съда, че контролните органи не са извършили обстойна проверка на декларирания от превозвача адрес. Сочи наличие на вътрешно противоречие в мотивите на съда - от една страна се твърди, че превозвачът следва да отговаря кумулативно на всички изисквания за установяване, посочени в чл. 5 на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за установяване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (ОВ, L 300 от 14 ноември 2009 г.) (Регламент №1071/2009), а от друга, че е следвало да бъде проверен и друг посочен пред друга институция адрес, който не е посочен пред ИААА и не е обвързан с изискванията за установяване на превозвача, удостоверени с горепосочения протокол. За неправилен счита извода, че контролните органи е следвало да съберат доказателства „за наличие поне на едно превозно средство от превозвача“, както и, че е следвало да докажат наличието на експлоатационен център и техническо оборудване, което всъщност е задължение на превозвача. Оспорва и извода, че не съществува нормативно изискване за превозвача да уведоми контролните органи, че е променил мястото на съхранение на документацията на превозвача. Сочи, че видно от Приложение №11б от Наредба № 11/2002 г., превозвачът е длъжен да подаде заявление за настъпили промени в обстоятелствата, като съгласно т. I от заявлението, превозвачът уведомява ИААА при промяна на седалището и адреса на управление. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира разноски по делото. Касаторът се представлява от пълномощник Г. Иванов. Ответникът по касационната жалба – „Цветивластранс“ ЕООД, счита жалбата за неоснователна. Описва фактите по делото и сочи, че те установяват безспорно приетото от първоинстанционния съд. Моли съда да потвърди първоинстанционното съдебно решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Й. Христова от Адвокатска колегия – Велико Търново. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: „Цветивластранс“ ЕООД притежава Лиценз на Общността за превоз на товари №16034 от 01.09.2016 г., валиден до 31.08.2026 г. и петнадесет броя копия. На 31.08.2016 г., на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 11/2002 г., е съставен Протокол с рег. №31-01-00-1638/1 за съответствие с изискванията за установяване на територията на Република България, в който е отбелязано, че предприятието разполага с нает експлоатационен център с адрес [населено място], [улица]. Посочено е, че в този експлоатационен център се съхраняват документите, свързани с транспортната дейност на дружеството, а счетоводната отчетност се извършва от търговеца. На 08.07.2020 г. е извършена проверка в офиса на превозвача, от която е установено, че там не се съхраняват счетоводните документи. За проверката е изготвен доклад от същата дата. На 08.07.2020 г., със Заповед №РД-14-1503, на изпълнителния директор на ИААА, спрямо "Цветивластранс" ЕООД е приложена принудителна административна мярка "спиране на дейността" до отстраняване на несъответствието с изискването за установяване на територията на Република България, но за не-повече от 3 месеца. Заповедта е връчена в хипотезата на отказ на 08.07.2020 г. и не е оспорена. На 19.10.2020 г. е извършена повторна проверка на адреса на дружеството - [населено място], [улица], и е проведен разговор с управителя на превозвача. Той твърди, че счетоводни документи предпочита да съхранява в лицето, което обработва счетоводството. За проверката е изготвен доклад, в който е вписан извод за липсата на счетоводни документи в офиса на дружеството. На 20.10.2020 г. от директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Плевен е изпратен доклад до изпълнителния директор на ИААА за предприемане на процедура по прекратяване на правата, произтичащи от Лиценз №16034 за извършване на автомобилен превоз на товари. На 13.11.2020 г. на дружеството е изпратено уведомление за започването на административно производство по прекратяване на правата по лиценза. Писмото не е връчено – пощенската пратка е отказана, а при посещение на място не е открит управителя. Съобщаването е извършено по реда на чл. 18а, ал. 7 АПК на 13.12.2020 г. На 01.02.2021 г., със Заповед №РД-01-57 от 01.02.2021 г., изпълнителният директор на ИААА, на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, б. б) във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и чл. 6а, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба №11/2002 г.) прекратява правата, произтичащи от лиценз на Общността №16034 за превоз на товари, издаден на 01.09.2016 г. на „Цветивластранс“ ЕООД, отнема 15 броя заверените копия към лиценза и нарежда отписване от регистъра по чл. 6, ал. 1 ЗАвтП на моторните превозни средства към лиценз на Общността №16034. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Приема, че в нарушение на административнопроизводствените правила в хода на проверката не са изискани и събрани доказателства за наличието на всички предпоставки за трайно установяване на територията на страната от дружеството. В изготвения доклад от извършената проверка липсват констатации за експлоатационен център с необходимото техническо оборудване, както и гаражна площ. Приема, че по аргумент за противното, след като не е вписана липсата на експлоатационен център и гаражна площ при проверка на място, то те са налице. Позовава се на представена справка от Търговския регистър, според която седалището и адреса на управление на дружеството е [населено място], [улица], на който адрес не са извършвани проверки от контролните органи. Приема за несъответни на доказателствата по делото констатациите, че на адреса на управление не се съхранява документацията за дейността, тъй като такава документация там не е била търсена. Приема, че контролните органи не са положили дължимата грижа да установят действителното фактическо положение и мястото на съхраняването на документацията на превозвача. Според съда за тези данни не съществува нормативно изискване за деклариране в определен срок на промяната им и след като липсва задължение за уведомяване при промяна на мястото на съхранение на документация, то при проверка контролните органи са длъжни да предприемат всички позволени от закона действия и да установят новото местонахождение на документацията, което в случая не е направено. Съдът прави извод, че при представените по делото доказателства за наличие на нает имот и превозни средства, от жалбоподателя се установяват по безспорен начин всички предпоставки по чл. 5 от Регламент №1071/2009 за трайна установеност на територията на страната. Въз основа на горното прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменя. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 ЗАвтП лиценз на Общността се издава на търговец, който отговаря на четири изисквания, между които и изискването за установяване на територията на страната. Съгласно чл. 7, ал. 8, т. 1 ЗАвтП, изискването за установяване е изпълнено, когато търговецът е действително и трайно установен на територията на страната. Законодателят не е дал определение на понятията „действително“ и „трайно“, но чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 8, т. 1 ЗАвтП е в приложение на Регламент №1071/2009г. За да гарантира еднаквост на приложимостта на Регламент №1071/2009 в частта относно предпоставките за издаване на лиценз, законодателят на Европейския съюз изрично установява в чл. 5 от регламента условията, свързани с изискването за установяване. Съгласно б. а), за да е налице предвиденото в чл. 3 (1) (а) изискване за установеност предприятието трябва да разполага с място на дейност в държавата членка, което представлява помещения, в които да държи основните си търговски документи. В разпоредбата е дадено и пояснения на понятието „основни търговски документи“. Това са: а) счетоводни документи; б) документи, свързани с управлението на персонала; в) документи, за периодите на управление на превозното средство и почивка; г) всякакви други документи, които трябва да се предоставят на компетентния орган при проверки за спазване на условията, предвидени в регламента. От така съществуващата нормативна уредба е видно, че за да е налице „действително и трайно установяване“ не е достатъчно превозвачът да има регистрирано седалище и адрес на управление на територията на страната. Необходимо е превозвачът да разполага с помещение, в което държи всички изискуеми от регламента и от националните власти документи, доказващи извършването на дейността. Стандартът, който Регламент №1079/2009 установява за доказване на релевантния факт, е ясно регламентиран в чл. 5 от регламента – необходимо е наличието в помещението на всички посочени в разпоредбата документи. В хода на административното производство тежестта на доказване на установените в чл. 5 Регламент №1071/2009 релевантни факти е на превозвача. В случая е налице извършена проверка на дружеството-ответник на 19.10.2020 г., въз основа на валидна заповед на изпълнителния директор на ИААА. Проверката е извършена на декларирания по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба №11/2002 г. адрес. От проверката е установено, че превозвачът не съхранява на адреса основните си търговски документи, в т.ч. счетоводни документи, документи свързани с управлението на персонала, документи за периодите на управление на превозните средства вписани в регистъра към лиценза, както и документи отразяващи работното време и почивките на назначените водачи. Тъй като действителността и трайността се доказват имено с наличието на всички изискуеми от чл. 5 (а) Регламент №1071/2009 документи, всеки един документ, който е изискуем от нормативните актове за управлението на персонала и за периодите на управление на превозното средство и почивките е необходимо да бъде наличен в помещението на превозвача и да бъде представен на компетентните органи при проверка. Установеността в държава членка не е веднъж завинаги дадено обстоятелство. Тя не е еднократен акт, доказван с декларацията по чл. 7, ал. 8 ЗАвтП. Действителното и трайно установяване трябва да бъде такова във всеки един момент и превозвачът имено поради това трябва да бъде в състояние да докаже това релевантно обстоятелство във всеки един момент при проверка от страна на компетентните власти. Мотивите на съда са основани на неправилния извод, че липсва нормативно задължение за превозвача за декларира в определен срок промяната на мястото на съхранение на документацията. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба №11/2002 г. в 5-дневен срок от датата на подаване на заявлението за издаване на лиценз на Общността, служители на ИААА извършват проверка за съответствие с изискването за установяване съгласно чл. 5 от Регламент №1071/2009 и съставят протокол, който съдържа заключение за съответствие или несъответствие с изискването за установяване. Съгласно чл. 9, ал. 4 от същата наредба при настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 8, превозвачът е длъжен в 30-дневен срок да подаде заявление по образец (Приложение №11б). Следователно за дружеството-ответник е съществувало задължение при промяна в данните за установяване на територията на Република България, да представи заявление с новия адрес за съхранение на основните си търговски документи. В тази връзка неправилни са и изводите на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неустановяването на действителното фактическо местонахождение на документите на дружеството-ответник. Както беше посочено по-горе, в хода на административното производство тежестта на доказване на установените в чл. 5 Регламент №1071/2009 релевантни факти е на превозвача. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. От доказателствата по делото е безспорно, че ответникът по касационната жалба не е доказал, по искания от чл. 5 (а) Регламент №1071/2009 начин, действителност и трайност на установяването си в страната. По изложените съображения изводът на Административен съд – Велико Търново за незаконосъобразност на оспорената заповед е неправилен. Това прави решението му неправилно и съдът следва да го отмени. Предвид това, че делото е изяснено от фактическа страна, следва да се постанови друг съдебен акт, с който жалбата на „Цветивластранс“ ЕООД да се отхвърли като неоснователна. Обжалваната заповед е постановена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване процедурата по издаването му, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, направените по делото разноски в общ размер от 170 лева, от които 70 лева платена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение №160 от 18.06.2021 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по административно дело №98/2021 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Цветивластранс“ ЕООД срещу Заповед №РД-01-57 от 01.02.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. ОСЪЖДА „Цветивластранс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], общ. Стражица, [улица], да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ген. Й. В. Гурко“ №5, 170 (сто и седемдесет) лева разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Весела Андонова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Станимир Христов /п/ Полина Богданова