Решение · № 1113/2022 · дело 11219/2021
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 1113
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 11219/2021
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 11219 / 2021 РЕШЕНИЕ № 1113 София, 07.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ХИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР КЪНЧЕВ ТАНЯ ДАМЯНОВА при секретар Ирена Асенова и с участието на прокурора Владимир Йорданов изслуша докладваното от председателя ТАТЯНА ХИНОВА по адм. дело № 11219/2021 Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Консорциум Зита“ АД, чрез юрк. Христова, срещу решение № 4586 от 09.07.2021 г., постановено по адм. д. № 394/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № 3-766 от 18.12.2018 г. на изпълнителния директор на „Летище София“ ЕАД и преписката е върната на изпълнителния директор за довършване на процедурата по провеждането на търг с тайно наддаване, открит със заповед № 3-677/12.11.2018 г. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на съдебния акт. Сочи, че същият е издаден в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество с което оспорването срещу административния акт да бъде отхвърлено. Претендират се разноски. Ответникът – „Сиела Норма“ АД, чрез юрк. Дереджиева в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът – изпълнителен директор на „Летище София“ ЕАД, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез юрк. Миланов изразява становище за основателност на касационната жалба. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски и е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Марина ДОР“ ЕООД, редовно призован, не изразява становище и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира подадената касационна жалба за процесуално допустима като подадена от лице за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административното производство е започнало с издаването на заповед № З-677/12.11.2018 г. на изпълнителен директор на „Летище София“ ЕАД, с която е била открита процедура по провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на част от имот- публична държавна собственост – част от сграда на Терминал 2, зона с площ от 145 кв.м., зона с ограничен достъп на ниво +1. Предназначението на обекта е „за кафе-книжарница”. Определена е начална месечна наемна цена, съгласно клауза Б по чл.13 от договора, а именно: „10% процента от оборота на продажбите за един месец, но не по-малко от 3 250 евро без ДДС“, срок на договора- 3 години, както и депозит за участие в търга - 3 250 евро. Със заповедта е била утвърдена тръжната документация, включваща условията за участие, изискванията към кандидатите, необходимите документи, които трябва да бъдат подадени, процедурата по която ще се проведе търга, назначена е и комисията с председател и членове. Тази заповед е била публикувана във в-к. „Труд” и във в-к.”24 часа” на 15.11.2018 г. Тръжна документация е закупена от „Сиела Норма“ АД, „Марина ДОР“ ЕООД и „Консорциум Зита“ АД. По преписката е било депозирано писмо от директор на Дирекция „Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия“ в МТИТС изх. № 13-00-345/28.11.2018г., вх. № 100-24879/28.11.2018 г., заедно с приложен към него сигнал от „Марина ДОР“, в който се излагат твърдения за неравнопоставени условия към участниците в обявения търг и съмнения за нерегламентирани корупционни практики. Подаден е бил и втори сигнал вх. № 100-26730/18.12.2018 г. от същото дружество. Представено е било и писмо от зам.министър на МТИТС вх. № 100-26418/14.12.2018 г., в което е посочено, че с оглед подадените сигнали следва да бъдат предприети действия по прецизиране на тръжната документация и условията за участие, спазвайки основните принципи за равнопоставеност, свободна конкуренция, публичност и прозрачност и недопускане на дискриминация с цел постигане на справедлив за всички участници резултат. На посочената дата за провеждане на търга - 17.12.2018г. е подадено едно предложение от „Сиела Норма“ АД. Съставен е бил протокол от 18.12.2018 г. на назначената комисия, в който е във връзка с указанията на заместник-министъра на МТИТС вх. № 100-26418/14.12.2018 г. е предложено да бъде прекратена процедурата по провеждането му. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № З-766 от 18.12.2018 г. изпълнителен директор на „Летище София“ ЕАД е прекратил откритата процедура по провеждане на търга с тайно наддаване за отдаване под наем на обект - публична държавна собственост с предназначение „кафе-книжарница“, находящ се в зона с ограничен достъп на ниво +1, Терминал 2, с площ от 145 кв.м. В мотивите на акта е било изложено, че са възникнали обстоятелства, които правят невъзможно приключването на търга, а именно: подадени сигнали и жалба срещу заповед № З-677/12.11.2018 г., както и писмо от заместник-министър на МТИТС за предприемане на действия по прецизиране на тръжната документация и условията за участие, с цел постигане на справедлив за всички участници резултат. За да отмени административния акт съдът е приел от правна страна, че твърдяната невъзможност за приключване на търга следва да е от обективно естество – съществуваща извън и независимо от разпоредителната власт на административния орган. Прието е, че в конкретния случай обстоятелства, които след откриването му, са направили обективно невъзможно приключването на търга с тайно наддаване, не са били налице. Мотивите на административния акт, свеждащи се до евентуална неравнопоставеност на условията за участие не са обстоятелства от обективен характер, които са настъпили след 12.11.2018 г. и са направили невъзможно завършването на тръжната процедура. Изложено е, че ако изпълнителният директор е считал, че действително следва да се допуснат промени в условията за участие, той е трябвало ясно да посочи кои от така обявените условия подлежат на корекции и защо. Позоваването единствено на писмото на заместник-министъра на МТИТС, в което не се съдържат изрични и конкретни указания за уточняване на тръжните изисквания към кандидатите, не съставлява основание за прекратяване на процедурата. Решението е правилно. Страните не спорят по установените от първоинстанционния съд факти. Спорът се концентрира върху въпроса дали писмото от заместник-министъра на МТИТС за предприемане на действия по прецизиране на тръжната документация и условията за участие, с цел постигане на справедлив за всички участници резултат, съставлява невъзможност по смисъла на чл. 46 от ППЗДС за приключване на тръжната процедура, поради което последната следва да се прекрати. Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че изложените в писмо с вх. № 100-26418/14.12.2018 г. на заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията за евентуална неравнопоставеност на условията за участие не са обстоятелства от обективен характер, които са настъпили след 12.11.2018 г. и са направили невъзможно завършването на тръжната процедура. В писмото не са посочени кои действия по провеждането на тръжната процедура съставляват конкретна нередност, горестоящият административен орган се е позовал бланкетно на подаден сигнал от лице, което макар да е закупило тръжната документация по-късно не е подало заявление за участие в търга и в последствие не е участвало. Споделят се доводите на първоинстанционния съд, че ако е следвало да се допуснат промени в условията за участие то е трябвало ясно и точно да се посочи кои от така обявените условия подлежат на корекции и защо. Основният касационен довод на „Консорциум Зита“ АД се състои в твърдението, че писмо вх. № 100-26418/14.12.2018 г. от заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията представлява самостоятелно основание, правещо невъзможно приключването на тръжната процедура по арг. от чл. 46 от ППЗДС. Тези доводи не се споделят от настоящата инстанция. В Допълнителните разпоредби на ЗДС и в ППЗДС няма легално определение на понятието „невъзможност“, поради което в съдебната практика Върховният административен съд е имал възможност да се произнесе как следва да се тълкува и прилага чл. 46 от ППЗДС, като в решения, постановени по адм. д. № 15526/2018 г., адм. д. № 15843/2014 г. и др. е прието, че това обстоятелство следва да е от естество, обективно препятстващо провеждането докрай на процедурата по обявения търг, тоест преодоляването му да не е в пределите на разпоредителната власт на административния орган и прекратяването на търга да е единствено възможната правомерна последица. Целта на чл. 46 от ППЗДС е да създаде гаранция срещу неоснователно прекратяване на тръжните процедури, поради което в тази хипотеза органът не притежава оперативна самостоятелност, а действа при обвързана компетентност, като отсъствието на предвиденото в разпоредбата условие е правоизключващ прекратяването на процедурата факт, независимо от преценката за евентуалната необходимост то да бъде разпоредено. Именно по тази причина преценката за наличие или липса на предвиденото в разпоредбата условие следва да се осъществи въз основа на конкретни и подробно изложени съображения за наличието им, каквито липсват в настоящия случай. Правилно първоинстанционният съд е счел, че така формулираните съображения на тръжната комисия, обективирани в протокола и в последствие в обжалвания административен акт не обосновават невъзможност за приключване на обявената тръжна процедура, а по естеството си представляват преценка по целесъобразност с каквато административният орган не разполага при формиране на решение с правно основание чл. 46 от ППЗДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4586 от 09.07.2021 г., постановено по адм. д. № 394/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Татяна Хинова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Красимир Кънчев /п/ Таня Дамянова
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026