Решение · № 1145/2022 · дело 9796/2021

По дело 9796 / 2021 РЕШЕНИЕ № 1145 София, 08.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в съдебно заседание на двадесет и шести януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ХИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГЪРБАТОВА ДОБРИНКА АНДРЕЕВА при секретар Мариета Ангелова и с участието на прокурора Цветанка Борилова изслуша докладваното от съдията ДОБРИНКА АНДРЕЕВА по адм. дело № 9796/2021 Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областен управител на област Монтана, подадена чрез процесуалния представител - юрк. К.Петкова, против решение № 332/21.07.2021 г., постановено по адм. дело № 180/2021 г. на Административен съд – гр. Монтана,с което е отменена негова заповед № ДС-06-7/23. 03г 2021 г. , за отказана продажба на ПИ с идентификатор 48489.13.488, представляващ застроен терен с площ 7779 кв. м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана, като преписката му е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение -като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неправилно съдът е приел, че в случая незаконосъобразно е отказано на ответника закупуването на имота без търг поради липса на материалноправните предпоставки на чл. 84 ППЗДС вр. чл. 44 ал. 3 ЗДС и неправилно не кредитирал два официални документа,издадени от общината,както и че неправилно кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, която въобще не е следвало да назначава. Моли ВАС да отмени обжалваното решение и да остави в сила оспорения акт. Претендира разноски.В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответникът по касация - "Велкови 2016" ЕООД ,със седалище гр. Монтана, чрез процесуалния представител адв. Златкова, и в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата с доводи, че съдебното решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Счита, че от събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно – техническата експертиза по несъмнен начин е установено, че процесният имот е неподеляем и строежът има статут на търпим по смисъла на § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ,което не може да се приеме за законност на строежа по смисъла на чл. 84 ал. 3 т. 3 ППЗДС, тъй като регламентираната с посочения текст процедура е изключение от общия ред,респ.,че обосновано административният орган е отказал закупуване на имота по реда на чл. 44 ал. 3 ЗДС. Затова съдът е постановил неправилно решение, което предлага да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Велкови 2016" ЕООД, против заповед № ДС-06-7/23.03.2021 г. на областен управител на област Монтана, с която е отказано извършване на продажба по реда на чл. 44, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и чл. 84 и сл. от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС) на ПИ с идентификатор 48489.13.488, представляващ застроен терен с площ 7779 кв. м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана, с мотиви,че построената в имота сграда - собственост на дружеството, не е законно построена, съгласно удостоверение изх. № 06-00-205-2/03.07.2020 г., издадено от Кмета на Община Монтана. Оспорващият твърдял, че административният орган не е съобразил, че дружеството е собственик на сграда, построена в имот -частна държавна собственост с отпаднала необходимост за Министерство на отбраната и Българската армия, и че с постановление от 17. 07. 2018 г.на ЧСИ с район на действие Окръжен съд Монтана , на „Велкови 2016” ЕООД, гр. Монтана е възложен недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 48489.13.488.1 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Монтана, /предишен идентификатор – 48489.13.482.1/, разположена в ПИ с идентификатор 48489.13.488, застроена площ от 514 кв.м.по скица, а по документ за собственост – 480 кв.м., с предназначение – Складова база, склад, стар идентификатор: сграда- склад – двоен, метален, представляващ едноетажна сглобяема конструкция, находящ се в УПИ ІV, кв. 360, по плана на гр. Монтана, целият с площ от 59420 кв.м. ,освен че с Писмо с изх. № 11-00-87/29.03.2019 г. на МО е посочено, че ПИ с идентификатор 48489.13.488 е с отпаднала необходимост за Министерство на отбраната (МО) и Българската армия. От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът установил, че с молба до Министъра на отбраната, рег. № 11-00-87/28 02 2019 г. на МО, гр. София, изпратена до областната управа,управителят на оспорващото дружество , в качеството си на собственик на сграда с идентификатор 48489.13.488.1 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Монтана, поискал да закупи имот с идентификатор 48489.13.488, собственост на МО, в който имот е разположена съответната сграда, по реда на чл. 84 и сл. ППЗДС имот - частна държавна собственост, върху който е разположена сграда, която е собствена на "Велкови 2016" ООД, придобита по силата на постановление за възлагане, влязло в законна сила на 03.08.2018 г. и че за имота, върху който е построена сградата, е издаден Акт за частна държавна собственост № 3634/13.12.2013 година.Констатирал,че съгласно АЧДС № 3634 от 13. 12. 2013 г. , поземлен имот с идентификатор 48489.13.488 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Монтана, с площ от 7779 кв.м., представляващ застроен терен, е частна държавна собственост. Съобразил и Нотариален акт № 145/2006 г., вписан в Служба по вписвания с рег. № 4383 от 08 09 2006 г. , Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 185/15 05 2003 г., рег. № 4343/2003 г. на Нотариус рег. № 112, гр. Монтана, АДС № 729/26 02 2003 г., протокол за провеждане на търг през 2003 г., писма на МИ и Разрешение на МФ , Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145/2006 г., рег. № 4383/08 09 2006 г. на Служба по вписванията гр. Монтана и Постановление от 17. 07. 2018 г. на ЧСИ с район на действие Окръжен съд Монтана ,за възлагане на „Велкови 2016” ЕООД, гр. Монтана недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 48489.13.488.1 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Монтана, /предишен идентификатор – 48489.13.482.1, разположена в ПИ с идентификатор 48489.13.488, с предназначение – Складова база, склад, стар идентификатор: сграда – склад, двоен, метален, представляващ едноетажна сглобяема конструкция, находящ се в УПИ ІV, кв. 360, по плана на гр. Монтана. По искане на оспорващия открил производство по оспорване истинността на Удостоверение Дох № 06 – 00-205-2/03 07 2020 г. и Удостоверение № 06-00-205-1 от 03 07 2020 г.на Кмета на Община Монтана /л. 35, 36/ и с оглед изводите на кредитираното от него , като неоспорено и обективно дадено, заключение на вещото лице – строител-геодезист,ги преценил като неотносими към спора. Първоинстанционният съд приел, че процесната сграда като собственост на дружеството е придобита с Постановление за възлагане от ЧСИ и сградата е била държавна собственост ,като нейният законен статут не би следвало да бъде оспорван от представител на държавата,както и че съставеният АЧДС № 792/2003 г. на МРРБ е одобрен от Областен управител Монтана и той е официален удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена сила, докато не бъде отменен по съответния ред и че установява както правата на държавата като праводател, така и валидността на извършената продажба. Взел предвид и нотариален акт за първата продажба от държавно дружество в ликвидация и , че за извършената продажба е провеждан търг, съобразно приложени заповеди и разрешения на МИ и МФ по действащото тогава законодателство. По основния за спора въпроси преценил,че в случая заявителят като купувач на тази бивша държавна собственост, не е извършител на строежа, поради което няма как да представи строителните книжа, а съгласно заключението на вещото лице и с оглед действащия към 1982/1986 г. текст на чл. 2, ал. 2 от НДИ /отм.,/ същите не се съхраняват и в Община Монтана, която съгласно сега действащия т. 3 на чл. 84, ал. 3 от ППЗДС, следва да издаде съответното удостоверение,но че това обстоятелство не може да попречи за реализиране на субективните права на дружеството, които то има по чл. 44, ал. 4 ЗДС,освен че изискването на чл. 84, ал. 3, т. 3 от ППЗДС е относимо към случаите, при които построената върху държавния имот сграда не е или не е била държавна собственост и за същата няма съставен АДС, тъй като в тези случаи държавата не е възложител на строежа и не разполага със строителните книжа, а заявителят, за да се възползва от облекчената процедура, следва да установи законността на сградата. По отношение на следващия релевантен въпрос приел,че имотът към момента е неподеляем,но че законодателят не поставя изискване за поделяемост или неподеляемост на имота,а информация в този смисъл е необходима в случай, че имотът е поделяем и държавата има интерес да запази част от него, но в случая , видно от писмото на МО, държавата няма такъв интерес, поради което какъвто и да е имотът - поделяем или е неподеляем, за него няма законна пречка да бъде осъществена процедурата по чл. 43, ал. 4 от ЗДС.В тази връзка съобразил и че изрично МО на РБ- в писмо рег. № 11-00-87 от 29 03 2019 г. до Областен управител на Област Монтана, посочило, че ПИ с идентификатор 48489.13.488, т.е. имотът върху който попада процесната сграда, е с отпаднала необходимост за МО.Извел решаващ извод,че заповедта е материално незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Този извод извел, като съобразил разпоредбата на т. 3 и т. 6 на чл. 84, ал. 3 от ППЗДС . Постановеното решение е правилно. Правилно първоинстанционният съд приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган , чиито правомощия произтичат пряко от чл. 44 ал. 3 ЗДС вр. чл. 32 от Закона за администрацията ,в предвидената от чл. 59 ал. 2 АПК форма и че административният акт съдържа правни и фактически основания за издаването му,както че не са допуснати нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените. Противно на твърдяното в настоящата жалба, първоинстанционният съд правилно тълкувал и приложил материалния закон. Съгласно чл. 44, ал. 3 от ЗДС ,извън случаите по ал. 1 и 2 и по чл. 43, ал. 2 и 4 продажбата на земя или съответни идеални части от земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Продажната цена се определя по реда на правилника за прилагане на закона.Съответно,съгласно чл. 84, ал. 1 и 2 от ППЗДС ,физически и юридически лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху земя - частна държавна собственост, могат да придобият право на собственост върху земята без търг, като подадат молба до областния управител по местонахождението й. Продажбата на земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда върху нея, се извършва от областния управител по местонахождение на имота. Съгласно т. 3 и т. 6 на чл. 84, ал. 3 от ППЗДС ,към молбата по ал. 1 заинтересуваните лица по ал. 2 прилагат: удостоверение от съответната общинска администрация, че сградата е законно изградена и удостоверение от съответната общинска администрация относно поделяемостта на имота, върху който е изградена сградата. По довода за неправилно некредитиране на двете удостоверения на община-Монтана правилно първоинстанционният съд приел, че с оглед представените по делото доказателства, от съставените през 1968 г. и 2003 г. АДС, регистрирането през 1991 г. на ТД, което поема активите и пасивите на Завод „Електроакустика” – Михайловград, както и от нанасянето на процесната сграда в кадастралния план от 1982 г. , обуславят извод, че по време на съставяне на АЧДС през 2003 г. и действието на сегашния ЗДС, тази сграда -именно поради това, че е била държавен имот, на основание чл. 2, ал. 2 от НДИ /отм./, е предоставена за оперативно управление на Завод „Електроакустика” – Михайловград, който по смисъла на тогава действащите правни норми е представлявала друга държавна организация,респ. че по аргумент от същата разпоредба, управлението на сградата не е било предоставено за управление и стопанисване от общинските (районните) народни съвети, поради което в тези местни структури на властта не се съхранява строителна документация,а фактът на извършване на продажба на този имот и прехвърлянето му на физическо лице / в последствие придобиването му от оспорващото дружество/, не променя неговото качество. Неоснователни са и следващите твърдения на касатора . ВАС е имал повод да посочи,че в случай като настоящия посоченото в чл. 84 от ППЗДС удостоверение няма как да бъде представено от заявителя,но това обстоятелство не може да попречи на реализиране на субективните му права, които същият има по силата на законова норма - чл. 44 ЗДС. Пак там-че АДС е официален удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена сила и докато не бъде отменен по съответния ред ,и държавата е придобила собствеността на годен обект ,като придобивният способ за държавата също не може да бъде оспорван. Поради което е правилен изводът,че са изпълнени изискванията на чл. 84, ал. 3, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /ППЗДС/ ,респ. на лицата се следва процедура по чл. 44, ал. 3 от ЗДС за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост. Така в решение № 3219 от 06.03.2014 г. по адм. д. № 5882/2013 г., ІІІ отд. на ВАС и в решение № 10846 от 27.10.2021 г. по адм. д. № 6514/2021 г., ІV отд. на ВАС. На следващо място, изводите на съда,изведени от т. 3 и т. 6 на чл. 84, ал. 3 от ППЗДС ,със съдържанието,посочено по-горе,се споделят от настоящата инстанция, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в решението на административния съд не са допуснати сочените в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК и доказано, предвид данните в представените на л. 26 и 27 от делото за правна защита и съдействие и фактура, установяващи действително плащане на договореното в размер на 1200 лева адвокатско възнаграждение. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 332/21.07.2021 г., постановено по адм. дело № 180/2021 г. на Административен съд – гр. Монтана. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на областен управител на Област с административен център Монтана за разноски по делото. ОСЪЖДА Областна управа- Монтана да заплати на "Велкови 2016" ЕООД,със седалище гр. Монтана сумата 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Татяна Хинова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Диана Гърбатова /п/ Добринка Андреева