Решение · № 1333/2022 · дело 2387/2021

По дело 2387 / 2021 РЕШЕНИЕ № 1333 София, 14.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на втори февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ЗЛАТКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ПОЛИНА ЯКИМОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Малина Ачкаканова изслуша докладваното от съдията ПОЛИНА ЯКИМОВА по адм. дело № 2387/2021 Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ГИП – 60“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], гр. Русе, [адрес], представлявано от И. Пейчева, чрез адв. Димитров, срещу решение № 38 от 10.11.2020 г. на Административен съд Русе, постановено по адм. дело № 320/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 18/121/06440/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/6452 от 26.05.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, с който на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, на „ГИП – 60“ ЕООД е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 226024,61 лв. В касационната жалба са наведени касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК – постановяване на решението при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Те са аргументирани с довод за различен от възприетия от съда процесуален ред и компетентен орган за издаване на АУПДВ; за липса на елементите от фактическия състав на „нередност“ по смисъла на чл.2, ал.36 от Регламент 1303/2003. Акцентира се върху целта на мярката – създаване на жизнеспособен проект, а не реализиране на определени добиви, респ. приходи от тях, което в областта на земеделието е обусловено от климатични условия, болести и дори форсмажорни обстоятелства, които не могат да се предвидят при изготвяне на бизнес-плана. Касаторът се позовава на пропуск на АС Русе да попълни делото с доказателства за причините за неизпълнение на бизнес-плана, както и за установяване на принципната жизнеспособност на проекта. Искането до съда е за отмяна на решението и отмяна на оспорения АУПДВ. Ако ВАС приеме, че решението е постановено при съществено нарушение на производствените правила, след отмяната му делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС Русе. Претендира деловодни разноски по списък. В становище от 23.09.2021 г. ответникът – изпълнителният директор на ДФЗ чрез представител по пълномощие оспорва основателността на касационната жалба и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното: С оспорения пред АС Русе АУПДВ в тежест на „ГИП – 60“ ЕООД е установено публично държавно вземане в размер 226024,61 лева с източник твърдяно от администрацията неизпълнение от адресата на акта на договорни и нормативни задължения. На дружеството е предоставена безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от ПРСР 2007 - 2013 г. с договор № 18/121/06440/ от 23.07.2014 г., сключен от него с ДФЗ, като е установено изпълнение на приходната част на одобрения бинзес план средно за три последователни пълни финансови години 2016, 2017 и 2018 г. от 0,84%, което е под 20% от заложените приходи. Като правно основание да се разпореди връщане на изплатените суми за финансова помощ със законната лихва върху тях са възприети разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., като има позоваване и на т.8.1 вр. т.4.18 и 4.33 от договора за отпускане на финансова помощ. Размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е определен по критериите на т. 30 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., одобрени със заповед № 03/РД/3218 от 08.08.2019 г. на изпълнителният директор на ДФЗ. С първоинстанционното решение жалбата срещу АУПДВ е отхвърлена. Въз основа на заключение на СИЕ съдът е приел, че реализираните от касатора приходи от продажба на био орехи съответстват на приетите от административния орган с минимални отклонения. Според първостепенния съд компетентността на издателя на акта следва от разпоредбата на чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП и са спазени изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. По отношение на процесуалния ред за възстановяване на получена безвъзмездна финансова полощ съдът е анализирал разпоредбата на §12, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ бр.2/ 2018г. и е приел, че разглежданият случай попада в обхвата на изключението по § 12, ал. 1 ПЗР на ЗПЗП и чл. 9б, т. 2 ЗПЗП и ЗУСЕСИФ, към който той препраща, не намират приложение. Решението е неправилно. Първостепенният съд е приел за установено, че е налице неизпълнение от страна на „ГИП – 60“ ЕООД на одобрения бизнес план по договор за финансово подпомагане № 18/121/06440 от 23.07.2014 г. Изчислено е неизпълнението на финансовите показатели на бизнес плана средно аритметично за всечки проверени пълни финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и е установено, че това неизпълнение е 0,84%, или под 20% от предвидените приходи по одобрения бизнес план. Разглежданият АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., а именно на 26.05.2020 г., и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г./ дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 11774/2019 г., решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 9703/2018 г.; решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 7468/2018 г.; решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 4307/2018 г.; решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 1945/2018 г.; решение № 4933/03.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 4912/2018 г. и др. Във всички тях е прието, че в този случай е налице е материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаване на решение по реда на чл. 73 от същия закон. В позитивното право липсва легална дефиниция на понятието „индикатори“, поради което и в съответствие с разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ №883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (Указ №883) Върховният административен съд в решението по адм. дело № 12488/ 2019 г. приема, че съдържанието на понятието е това на общоупотребимия български език. Съгласно Български тълковен речник, София, Наука и изкуство, 2008, с. 326 „индикатор“ е измервателен уред, устройство или някакво вещество, които установяват, определят, измерват, показват наличието и количеството, интензивността на нещо. В контекста на предмета на делото това означава, че индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. Наличието на основанията по чл. 70, ал. 1, т.т. 1-9 ЗУСЕСИФ определя като приложим редът за възстановяване на получената помощ с решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 73 ЗУСЕСИФ и представлява материалноправна пречка за установяване на публичното държавно вземане с АУПДВ по реда на ДОПК на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП /редакцията на разпоредбата я сочи като приложима за основания извън тези по ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП/. Извършеното окончателно плащане по договора за отпускане на финансова помощ, не дисквалифицира, а предполага подлежащата на възстановяване на възстановяване безвъзмездна финансова помощ да се определи с решение за налагане на финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ. Не е аргумент за обратното разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от същия закон, според която след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Очевидно ако корекцията е извършена по реда на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ, то публично вземане няма да има. Актът, с който се определя по основание и размер финансовата корекция, за да бъде тя неизвършената по чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ, е решението по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. С решението по чл. 73, ал. 1 от закона вземането придобива ликвидност. При действието на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Предвиденото друго не се съдържа в ЗПЗП, доколкото с § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП прилагането на досегашния ред за производствата, започнали по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. е ограничено до изтичане на периода на мониторинг. Всичко изложено налага извод, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 и/или т. 3 от същия закон. Изричната и ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и материалноправните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт. С оглед на изложеното АУПДВ № 18/121/06440/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/6452 от 26.05.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ се явява незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК поради нарушение на изискванията за форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Като е приел обратното и е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отмяна на акта. При този изход на спора следва да се отмени и решението в частта на присъдените разноски. На касатора се дължат разноските за държавна такса за обжалването в двете съдебни инстанции /общо 1750 лв./, и възнаграждение за адвокат за представителство пред ВАС – 5000 лв., или 6750 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 38 от 10.11.2020 г. на Административен съд Русе, постановено по адм. дело № 320/2020 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 18/121/06440/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/6452 от 26.05.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на „ГИП – 60“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], гр. Русе, [адрес], представлявано от И. Пейчева, сумата 6750 /шест хиляди седемстотин и петдесет/ лева разноски за двете съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Милена Златкова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Благовеста Липчева /п/ Полина Якимова