Решение · № 1353/2022 · дело 8551/2020

14 февруари 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
1353
Година на номера
2022
Дело №
8551/2020

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 8551 / 2020 РЕШЕНИЕ № 1353 София, 14.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в съдебно заседание на четвърти октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА при секретар Ани Стефанова Андреева и с участието на прокурора Вичо Станев изслуша докладваното от председателя ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА по адм. дело № 8551/2020 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „МОНТ ЕЛ“ ООД с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 109, ет. 17, подадена чрез процесуални представители адв. М. Дерелиева и адв. К. Христов, срещу Решение № 897/13.02.2020 г., постановено по адм. дело № 13213/2018 г. на Административния съд София-град и по частна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та) със седалище и адрес на управление в София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 8-10, подадена чрез процесуалните й представители юрк. Р. Методиева и юрк. Р. Николова, срещу Определение № 4103/08.06.2020 г., постановено по същото дело. С обжалваното решение е отхвърлена, като неоснователна и недоказана, исковата молба на дружеството срещу КЕВР, за осъждането й за причинени на дружеството имуществени вреди вследствие на отменени по съдебен ред, като незаконосъобразни, актове – т. 7 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. и Решение № Ц-5/20.02.2015 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) (понастоящем КЕВР) в размер на 311 843, 16 лв. (триста и единадесет хиляди осемстотин четиридесет и три лева и шестнадесет стотинки) главница за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г., ведно с мораторна лихва от 158 145, 64 лв. (сто петдесет и осем хиляди сто четиридесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки), считано от 17.12.2013 г. до датата на подаване на исковата молба и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, както и в размер на 897 616, 67 лв. (осемстотин деветдесет и седем хиляди шестстотин и шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки) главница за периода от 18.12.2013 г. до 30.11.2018 г., ведно с мораторна лихва от 8 228, 15 лв. (осем хиляди двеста двадесет и осем лева и петнадесет стотинки), считано от 12.11.2018 г. до датата на подаване на исковата молба и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончатеното изплащане на обезщетението. Със същото решение ищецът е осъден за разноски в полза на ответника, вкл. юрисконсултско възнаграждение, в размер на 1100, 00 (хиляда и сто) лв. С обжалваното определение, във връзка с молба на „МОНТ ЕЛ“ ООД за изменение по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Административният съд София-град е изменил свое Решение № 897/13.02.2020 г. по адм. дело № 13213/2018 г. в частта за разноските, като в осъдителния диспозитив е заменил думите „разноски за съдебното производство и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 1100 (хиляда и сто) лева“ с думите „разноски за съдебното производство в размер на 900 (деветстотин) лева“. В касационната жалба на дружеството са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на атакуваното решение и се претендира присъждане на направените в първоинстанционното и касационното производство разноски, за което се представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът – КЕВР, в писмено становище по касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрк. Р. Методиева, оспорва касационната жалба по подробно изложени съображения. Иска същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана, а обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и обосновано. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд прави възражение за прекомерност на претендираните от дружеството-жалбоподател разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания, поради което решението е правилно и следва да остане в сила. Частният жалбоподател – КЕВР твърди неправилност на обжалваното определение. Излага съображения, че Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) въвежда специална уредба относно отговорността на страните за разноски, която дерогира общата уредба по ГПК и АПК. Иска отмяната му и произнасянето на касационната инстанция по същество. Ответникът по частната жалба – „МОНТ ЕЛ“ ООД, чрез процесуалните си представители адв. М. Дерелиева и адв. К. Христов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на атакуваното определение. Счита, че в конкретния случай приложение намира § 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разппоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗОДОВ (обн. ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.). Иска обжалваното определение да бъде оставено в сила. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, преценява касационната и частната жалба за допустими. Същите са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1, съотв. чл. 230 АПК, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове, всеки един от които е неблагоприятен за оспорващата го страна. Разгледани по същество касационната и частната жалба са неоснователни по следните съображения: 1. По касационната жалба на МОНТ ЕЛ“ ООД Производството пред Административния съд София-град е образувано по искова молба на „МОНТ ЕЛ“ ООД срещу КЕВР, с която се претендира обезщетяване на претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в резултат на отменени по съдебен ред незаконосъобразни актове – т. 7 на Решение на ДКЕВР № Ц-010/ 30.03.2011 г. (отменено с Решение № 16953/17.12.2013 г. по адм. дело № 7175/2013 г. на Върховния административен съд) и Решение на ДКЕВР № Ц-5/20.02.2015 г. (отменено с Решение № 13785/12.11.2018 г. по адм. дело № 12851/2017 г. на Върховния административен съд) общо в размер на 1 375 833, 63 лв. (един милион триста седемдесет и пет хиляди осемстотин тридесет и три лева и шестдесет и три стотинки), от които 1 209 459, 84 лв. (един милион лева двеста и девет хиляди четиристотин петдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки) главница и 166 373, 79 лв. (сто шестдесет и шест хиляди триста седемдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки) мораторни лихви, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Съдът е приел, че е сезиран с обективно съединени искове, от които: иск с цена 311 843, 16 лв. (триста и единадесет хиляди осемстотин четиридесет и три лева и шестнадесет стотинки), формирана като произведение на произведеното от МВЕЦ „Трещена 1“ и продаденото от ищеца количество електрическа енергия по разликата между ценовото равнище на продажбите при преференциална цена от 112, 48 лв./МВтч, без ДДС и преференциална цена при продажба на електрическа енергия в размер на 171, 18 лв./МВтч., без ДДС за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г., ведно с мораторна лихва от 158 145, 64 лв. (сто петдесет и осем хиляди сто четиридесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки), считано от датата на отмяна на т. 7 от Решение на ДКЕВР № Ц-010/30.03.2011 г. с Решение № 16953/ 17.12.2013 г. по адм. дело № 7175/2013 г. по описа на Върховния административен съд до датата на подаване на исковата молба; иск с цена 766 178, 33 лв. (седемстотин шестдесет и шест хиляди сто седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки), формирана като произведение на произведеното от МВЕЦ „Трещена 1“ и продаденото от ищеца количество електрическа енергия по разликата между ценовото равнище на продажбите при преференциална цена от 112, 48 лв./МВтч, без ДДС и преференциална цена при продажба на електрическа енергия в размер на 171, 18 лв./МВтч., без ДДС за периода от 18.12.2013 г. до 30.11.2018 г.; иск с цена 131 438, 34 лв. (сто тридесет и една хиляди четиристотин тридесет и осем лева и тридесет и четири стотинки), формирана като разликата при ценовото равнище на продажбите (на свободен пазар по свободно договорени цени или по цени за излишък на балансиращ пазар), реализирани от ищеца за количествата над 2 500 работни часа и преференциална цена при продажба на електрическа енергия в размер на 171, 18 лв./МВтч., без ДДС до пълното нетно специфично количество – 3 724 kWh електрическа енергия, въз основа на което е определена преференциална цена по т. 4 от Решение на ДКЕВР № Ц-010/30.03.2011 г. за периода от 20.02.2015 г. до 30.11.2018 г.; мораторна лихва от 8 228, 15 лв. (осем хиляди двеста двадесет и осем лева и петнадесет стотинки) върху сбора на главниците от 766 178, 33 лв. и 131 438, 34 лв., считано от датата на отмяна на Решение на ДКЕВР № Ц-5/20.02.2015 г. с Решение № 13785/12.11.2018 г. по адм. дело № 12851/2017 г. по описа на Върховния административен съд, до датата на подаване на исковата молба; иск за законната лихва за забава върху всички главници за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми. Административният съд е постановил обжалвания резултат, установявайки че ищецът през исковия период е собственик на МВЕЦ „Трещена 1“, находящ се в землището на с. Дълги дел, община Георги Дамяново, област Монтана (разрешение за ползване на строеж №СТ-12-048/25.01.2006 г. – л. 101 от адм. дело № 13213/2018 г., том 1; Заповед № 52/31.01.2006 г. за въвеждане в експлоатация, издадена от управителя на „Електроразпределение – Плевен“ АД, клон Монтана - от л. 239 до л. 240 от същото дело). За продажбата на произведената от тази централа електроенергия е сключен договор с „ЧЕЗ Електро България“ АД – Договор № 13/01.12.2010 г., съгласно който (чл. 1, ал. 1) електрическата енергия се изкупува по цени и условия, определени в договора и в съответствие с действащите нормативни актове. През 2015 г. и 2016 г. дружеството сключило договор за изкупуване на електрическа енергия и с „Хидроенерджи груп“ ООД (от л. 74 до л. 85 от адм. дело № 13213/2018 г., том 1 по описа на Административния съд София-град). Съдът установил, че дружеството-ищец има издадено разрешително за водовземане от повърхностен воден обект (река Трещена, приток на р. Дългоделска Огоста) № 11140023/16.11.2007 г. с цел на водовземането производство на електроенергия посредством деривационна МВЕЦ „Трещена“ с мощност 400 kWh и нетен напор 205, 33 м. Срокът на действие на разрешителното е до 31.10.2038 г. С решение № Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР, считано от 01.04.2011 г. е определена преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с мощност до 10 МВт, без ДДС, като в т. 7 за водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19.06.2007 г., е определена цена 112, 48 лв./МВтч. Това решение на ДКЕВР в частта му по т. 7 е отменено с Решение № 2126/13.02.2013 г., постановено по адм. дело № 5492/2011 г. на Върховния административен съд, потвърдено с Решение № 16953/17.12.2013 г. по адм. дело № 7175/2013 г. на същия съд, петчленен състав. Административната преписка е върната на ДКЕВР за ново произнасяне при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. С Решение № Ц-5/20.02.2015 г. ДКЕВР определя, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, в размер на 112, 48 лв./МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа. Това решение на ДКЕВР е отменено с Решение № 4039/15.06.2017 г., постановено по адм. дело № 2596/2015г. на Административния съд София-град, потвърдено с Решение № 13785/12.11.2018 г. по адм. дело № 12851/2017 г. на Върховния административен съд. Съгласно Решение № 4039/15.06.2017 г. на Административния съд София-град административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне. С решение № Ц-14/03.04.2019 г. на КЕВР е определена, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена в размер на 112, 48 лв./МWh без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МW, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ), отменен. Решението е обявено за нищожно с Решение № 5129/23.07.2019 г., постановено по адм. дело № 4506/2019 г. на Административния съд София-град, което към момента на постановяване на първоинстанционното съдебно решение, предмет на касасционнен контрол, е в процес на обжалване. На следващо място административният съд е приел, че с Решение № СП-1/31.07.2015 г. Комисията е установила, че нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение №Ц-5/20.02.2015 г. за съответните групи производители е в размера, посочен в т. 9 от мотивите на същия акт, а именно 2 500 кWh, при определена цена 112, 48 лв./MWh без ДДС за електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирани мощност до 10 MW по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗВАЕИБ, отменен. По делото е прието становище на ДКЕВР (л. 61 от адм. дело № 13213/2018 г., том 1 по описа на Административния съд София-град), съгласно което определянето на принадлежността на всяка една водноелектрическа централа към утвърдените с Решение №Ц-010/30.03.2011 г. категории следва да се доказва чрез: разрешително за водоползване, протокол образец 16, съставян на основание Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, спецификации на техническите проекти, свързани с машини, съоръжения и агрегати. Доказването става от собственика на централата пред съответния краен снабдител, като определянето на принадлежността към ценова категория може да завърши със съответен протокол. Съгласно същото становище, за дата на въвеждане в експлоатация се счита датата на удостоверението за въвеждане в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ). По делото пред първоинстанционния съд, по искане на ищеца, е назначена комплексна съдебна технико-икономическа експертиза, чието заключение съдът е кредитирал частично в относимата към правния спор икономическа част. Съдът не е кредитирал заключението на вещите лица в техническата част относно категоризирането на централата, собственост на дружеството, по т. 1 до т. 6 от Решение № Ц– 010/30.03.2011 г. на ДКЕВР, тъй като е счел, че категоризирането на МВЕЦ „Трещена 1“ по технически показатели не е предмет на производството пред него. Според съда, това заключение не може да обвърже трети, неучастващи по делото страни, пред които ищецът следва да докаже категорията на централата. По делото, по зададени от ответника въпроси, е прието и допълнително заключение към комплексната експертиза в икономическата й част. Съдът е кредитирал същото изцяло, като обективно и съответно на писмените доказателства по делото. Във връзка с така установената фактическа обстановка, по същество на исковата претенция, административният съд е приел, че безспорно са налице отменени като незаконосъобразни административни актове, но, че липсват останалите задължителни елементи от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ, а именно пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразният акт по т. 7 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г., респ. цялото Решение № Ц-5/20.02.2015 г. и твърдените за настъпили вреди; причинени имуществени вреди – пропуснати ползи от продажби на електрическа енергия. Посочил е, че в изпълнение на указанията, дадени от Административния съд София-град с негово Решение № 4039/15.06.2017 г. по адм. дело № 2596/2015 г., потвърдено с Решение № 13785/12.11.2018 г. по адм. дело № 12851/2017 г. на Върховния административен съд, ответникът е приел Решение № Ц-14/03.04.2019 г., с което е определил преференциална цена за изкупуване на електроенергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВт, които са въведени в експлоатация до 19.06.2007 г. т.е. до датата на влизане в сила на отменения ЗВАЕИБ, в размер на 112,48 лв./МВт., без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа, считано от 01.04.2011 г. Решението е обявено за нищожно с Решение № 5129/23.07.2019 г., постановено по адм. дело № 4506/2019 г. на Административния съд София-град, но последното не е влязло в сила. Обърнал е внимание, че по силата на чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ) този акт има предварително изпълнение. Формирал е извод, че за претендирания от ищеца период е налице действаща разпоредба, която определя цената на изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи от категорията на притежаваната от дружеството, именно на 112, 48 лв./МВт., без ДДС и която цена следва да се прилага, съобразно изискванията на § 7, ал. 1 от ПЗР на Закона за енергията от възобновяеми източнци (ЗЕВИ). Според съда, доколкото тази цена е идентична с цената, определена в т. 7 от Решение №Ц-010/30.03.2011 г. и Решение № Ц-5/20.02.2015 г. на ДКЕВР (отменени), за ищеца не са настъпили вреди от пропуснати ползи. Обосновал се е с предходните решения на Комисията за по-ниски преференциални цени, както и със заключението на вещото лице-икономист, че първоначално определената цена е по-ниска и от 112, 48 лв./МВт. Счел, че преференциалната цена е съобразена с приетите от КЕВР инвестиционни и експлоатационни разходи и средногодишна продължителност на работа от 2 500 часа. Обърнал е внимание, че разпоредбата на § 7, ал. 1 ПЗР ЗЕВИ въвежда и времеви критерий, а именно „водноелектрически централи с обща инсталирана мощност до 10 MW, въведени в експлоатация към датата на влизане в сила на закона“, т.е. 03.05.2011 г. На следващо място първоинстанционният съд е отхвърлил, като неотговарящо на доказателствата по делото, твърдението на ищеца, че с отменените решения ответникът незаконосъобразно го е категоризирал като вид производител на електроенергия по т. 7, а не по т. 4 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. Посочил е, че пропусната полза представлява реална, а не предполагаема вреда и че тази вреда трябва да почива на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото, като не може да се основава на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението. Приел е, че дружеството-ищец не е успяло да докаже в хода на делото, че произведената от него електроенергия не е изкупена на по-високи цени единствено поради т. 7 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР. Съобразил е, че с Решение № 2126/13.02.2013 г. по адм. дело № 5492/2011 г. Върховният административен съд не е дал указания за класифицирането на производителите, попадащи в т. 7 на Решение №Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР, в други категории, респ. по други точки от същото решение. Приел е, че след като касационната инстанция по цитирания съдебен акт изобщо не е обсъдила въпроса доколко ищецът е включен правилно в категория на производителите по отменената т. 7, не е налице основание ищецът да твърди в съдебното производство пред него, че неправилно е категоризиран от ответника с отменената т. 7. Допълнил, че Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР е влязло в сила по точки от 1 до 6. Съдът е взел предвид, че класификацията на отделните производителите на електроенергия не е в правомощията на КЕВР, който определя само различните групи производители. Формирал е извод, че отмяната на т. 7 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на Комисията само по себе си не обуславя попадането на ищеца в друга категория, още по-малко в категорията по т. 4 от същото, каквито са възраженията му. Счел, че категоризацията си производителите следва да защитават при сключването на договорите с електроразпределителните дружества, задължителни по силата на чл. 31, ал. 2 ЗЕВИ. В тази връзка се мотивирал, че подобна класификация не може да бъде въведена със заключението на вещите лица по комплексната съдебна технико-икономическа експертиза, дадено в производството пред него. Приел е, че в тази част на заключението вещите лица са се произнесли по материя извън техните компетенции. Обърнал внимание, че „ЧЕЗ Електро България“ АД, при сключване на договорите с ищеца, е приел, че същият следва да бъде поставен в категорията по т. 7 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР и произведената от него електроенергия да бъде изкупувана на цена 112, 48 лв./МВт. Взел предвид, че изкупуването на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, не се осъществява на свободния пазар, а по регулирани от КЕВР цени. Приел е, че тази цена се прилага в отношенията между производителя и крайния снабдител, поради което не може да се направи извод, че дружеството търпи вреди от пропуснати ползи, още повече, че с Решение № Ц-14/03.04.2019 г. КЕВР е определила за исковия период същата цена – 112, 48 лв./МВт. Според съда, цената, по която е изкупена енергията, е платена от „ЧЕЗ Електро България“ АД и ако има разлика в определената цена и платената такава, на база доказана от ищеца пред обществения доставчик категория на водноелектрическата централа, чийто собственик е, то разликата в цените се дължи от обществения доставчик, а не от КЕВР, като следва да се претендира пред общия граждански съд. Направил е извод, че цената, която не удовлетворява ищеца, не е постигната в резултат на общото решение на КЕВР за преференциалните цени на електрическа енергия, произведена от различни водноелектрически централи, а в резултат на договора, сключен с „ЧЕЗ Електро България“ АД и доказаните пред него, по съответния ред, технически параметри на централата на „МОНТ ЕЛ“ ООД. На последно място съдът отхвърлил, като неоснователна, и исковата претенция на дружеството в размер на 131 438, 34 лв. (сто тридесет и една хиляди четиристотин тридесет и осем лева и тридесет и четири стотинки) за периода от 20.02.2015 г. до 30.11.2018 г. Мотивирал се, че с т. 7 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. и с Решение № Ц-5/20.02.2015 г. държавният регулатор е определил преференциалната цена за изкупуването на електроенергията, но не и размера на нетното специфично производство. Последното е определено с друг административен акт – Решение № СП-1/31.07.2015 г., с което общественият доставчик, респ. крайният потребител, се задължавали да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количеството електроенергия до размера на нетното специфично производство. Счел, че оспорването на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на Комисията, по отношение на определения в него размер на нетното специфично производство, не може да бъде извършено в производството пред него. По така изложените съображения първоинстанционният съд отхвърлил исковите претенции на „МОНТ ЕЛ“ ООД за пропуснати ползи, като неоснователни и недоказани. Приел за неоснователни и исковите претенции на дружеството за присъждане на лихви, като съобразил, че лихвите представляват акцесорно вземане и всяко задължение за лихва предполага наличието на друго главно задължение. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, преценява решението като валидно, допустимо и правилно, като краен резултат. Към съображенията, изложени от първоинстанционния съд, които са подробни и напълно се споделят от касационната инстанция, следва да се добави и следното: От съдържанието на Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР и по-конкретно от съдържанието на т. III от него (л. 21 от адм. дело № 13213/2018 г. , том 1, по описа на Административния съд София-град,) става ясно, че КЕВР е направила актуализация на цена на електрическа енергия, произведена от водни електрически централи с инсталирана мощност до 10 МВТ включително, въведени в експлоатация след влизане в сила на ЗВАЕИБ (19.06.2007 г.). От граматическото тълкуване на съдържанието на наименованието на тази точка следва, че преференциалните цени, които са определени в т. III, в това число и в таблицата, започваща на стр. 9 от решението и свършваща на стр. 10 от него, са само за водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВТ, които са въведени в експлоатация след 19.06.2007 г., каквато МВЕЦ „Трещена 1“ не е, тъй като от документите по делото (разрешение за ползване на строеж № СТ-12-048/25.01.2006 г. – л. 101 от адм. дело № 13213/2018 г., том 1 по описа на Административния съд София-град) се установява, че тя е в експлоатация от 25.01.2006 г. В този смисъл ищцовото дружество не попада в хипотезата на т. 4 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР, тъй като точка 4 е част от т. III от същото решение, касаеща МВЕЦ, въведени в експлоатация след 19.06.2007 г. Обосновано съдът е приел, че след отмяната на т. 7 от Решение на ДКЕВР № Ц-010/30.03.2011 г. липсват указания в решенията на Върховния административен съд, постановени в съдебните производства, завършили с отмяната на т. 7 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР и на Решение № Ц-5/20.02.2015 г. на ДКЕВР, за групирането на МВЕЦ, засегнати от т. 7 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР в някои от предходните точки на същото решение. Установено е, че в Решение № 13785/12.11.2018 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 12851/2017 г., е преценено като неправилно даденото в този смисъл указание от Административния съд София-град. На последно, но не по значение място, следва да се посочи, че видно и от двете решения на КЕВР, при определянето на преференциалните цени, Комисията прави технико-икономически анализ на МВЕЦ, при който съобразява, освен техническите характеристики на МВЕЦ, и икономическите им показатели, които са различни в зависимост от периода на експлоатацията им. По тези три групи съображения, касационната инстанция преценява, че т. 4 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР е неприложима за ищцовото дружество, поради което за последното не са възникнали имуществени вреди през исковите периоди от неполучаването на преференциалната цена, определена по тази точка. В касационното производство КЕВР представи нейно Решение № Ц-12/26.03.2021г. Видно от съдържанието му е, че то е прието по отношение на група ВЕЦ-попадащи в обхвата на отменената т.7 на Решение № Ц-010/30.03.2011г. на ДЕКВР и с него е определена преференциална цена за тази група ВЕЦ, считано от 01.04.2011г. в размер на 112,48лв/МWh. С молба от касатора, постъпила по делото на 26.10.21г. ( след като е даден ход по същество на делото) , е направено искане за спиране на настоящото производство до решаване на въпроса за нищожността на решение на КЕВР № Ц-12/26.03.2021г като се сочи, че във връзка с жалба срещу това решение на КЕВР пред АССГ са образувани две дела - адм.д.№ 3524/21г. и № 3939/21 година. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като неоснователна молбата за спиране на делото. Фактическите основания на предявените искови претенции, по които е постановено обжалваното решение не касаят и не са свързани с новото решение на КЕВР. Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да остави без уважение искането за спиране на делото, както и да прецени касационната жалба като неоснователна. Решението на Административния съд София-град по съществото на спора, като правилно, следва да се остави в сила. 2. По частната жалба на КЕВР Предмет на обжалване с частната жалба е Определение № 4103/08.06.2020 г., постановено по адм. дело № 13213/2018 г. на Административния съд София-град, с което, в производство по чл. 248 ГПК, административният съд е уважил молбата на „МОНТ ЕЛ“ ООД за изменение на Решение № 897/13.02.2020 г., постановено по същото дело в частта му за разноските чрез отмяна на присъдената в полза на КЕВР сума в размер на 200, 00 (двеста) лв. юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е неоснователна. Касационната инстанция споделя напълно съображенията на първоинстанционния съд, с които е уважил молбата на ищеца, подадена по реда на чл. 248 ГПК, което прави ненужно повтарянето им в настоящото решение. Обжалваното определение следва да се потвърди, като правилно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предлож. първо и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "МОНТ ЕЛ"ООД за спиране на настоящото производство. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 897/13.02.2020 г., както и Определение № 4103/08.06.2020 г., постановени по адм. дело № 13213/2018 г. по описа на Административния съд София-град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Искра Александрова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Пламен Петрунов /п/ Албена Радославова

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026