Решение · № 1336/2022 · дело 8209/2021

По дело 8209 / 2021 РЕШЕНИЕ № 1336 София, 14.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в съдебно заседание на втори февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ КОЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА СЛАВИНА ВЛАДОВА при секретар Илияна Венелинова Иванова и с участието на прокурора Ивайло Медаров изслуша докладваното от съдията СЛАВИНА ВЛАДОВА по адм. дело № 8209/2021 Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. Илиева, против решение № 1168 от 09.06.2021г., постановено по адм.д. № 886/2021г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменен по жалбата на „Моушън Артс“ ООД отказ на кмета на Община Пловдив за презаверка по смисъла на чл. 9 ал. 3 от Наредбата за реда за издаване на разрешение за поставяне и ползване на рекламно - информационни елементи /РИЕ/ върху недвижими имоти на Община Пловдив на издадено разрешение № 12 РИЕ 164 - 7/19.12.2018г., в частта, касаеща позиция бул. „6-ти септември“ и кръстовището с ул. „Жан Жорес“, северозапад Пловдив и за доброволно отстраняване в 30-дневен срок на рекламния елемент. С решението административната преписка е върната за ново произнасяне на Кмета на община Пловдив и община Пловдив е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон и в несъответствие със събраните по делото доказателства – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди неправилност на съда за наличие на допуснати при издаването на оспорения отказ нарушения на административно производствените правила, тъй като посочва, че чл. 9 ал. 3 от Наредбата и правомощията на органа по него са в рамките на оперативната му самостоятелност, поради и което не следва да се излагат мотиви и преценката за издаване на положителен или отрицателен акт е изцяло в компетентността на органа. Излага съображения и за това, че заявлението, по което е започнало административното производство е подадено от нелегитимирано за това лице. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу отказа. Претендира присъждане на направените разноски във всички инстанции. Ответникът „Моушън артс“ ООД със седалище гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Иванова, в писмено отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество за неоснователна. С оспореното решение е постановено при повторно разглеждане на делото във връзка с отменително решение № 4151 от 31.03.2021г. на ВАС по адм.д. № 13309/2020г. За да оспореното решение и при изпълнение на указанията в решението на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане, АС – гр. Пловдив е приел, че обжалваният отказ е издаден от компетентен орган, при спазване на основните изисквания за форма – писмена, при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК. Приел е, че в оспореният отказ не се съдържат мотиви, фактически и правни основания за постановяването му, а именно – липсват конкретни факти, въз основа на които административният орган е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност, както и липсват данни дали съществуващият РИЕ, за който е поискано продължаване на разрешението за поставяне, съответства на одобрената проектна документация, каквото е и изискването на чл. 9 ал. 3 от Наредбата за реда за издаване на разрешение за поставяне и ползване на РИЕ върху недвижими имоти общинска собственост. Посочил е, че изискването за мотивиране на акта е една от гаранциите за законосъобразност на същия, установена в защита правата на страните в административното производство. Досежно възражението на административният орган, че е бил сезиран с ненадлежно заявление, подадено от лице неоправомощено за това, съдът е приел, че в този случая ако е счел, че това е така, органът е следвало да укаже отстраняване на тези нередовности и да поиска на основание чл. 30 ал. 1 АПК, потвърждение на извършените без представителна власт действия. По тези съображения съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на постановения отказ, отменил го е и го е върнал като преписка на административния орган за ново произнасяне. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че оспореното решение е постановено в противоречие с решение № 4151 от 31.03.2021г. по адм.д. № 13309/2020г. на ВАС, тъй като в него не се съдържали аргументи за неправилност на първото решение по адм.д. № 210/2020г. на Пловдивския административен съд. Напротив с посоченото решение на ВАС е отменено изцяло решението по адм.д. № 210/2020г. на АС – гр. Пловдив и делото е върнато с указания за извършване на проверка и излагане на съображения относно наличието или липсата на нарушения при издаване на оспорения акт съобразно изискванията на чл. 146, т. 2 и 3 АПК, касаещи основанията за оспорване на административни актове досежно неспазване на установената форма и наличието или липсата на съществено нарушение на административно производствени правила. В оспореното в настоящото производство съдебно решение са изложени мотиви именно относно тези предпоставки, като е извършена и проверка на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, съобразно изискванията на чл. 168 от Кодекса. Правилен е извода на съда, че оспореният ортак е издаден при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и при допуснато нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК, а именно в него липсват посочени фактически и правни основания за издаването му. Изискването за форма, както и изискването за посочване в административния акт на фактически и правни основания за издаването му, са валидни както при постановяване на акт в условията на обвързана компетентност, така и в случаите на постановяване на акт при оперативна самостоятелност, ако въобще може да се приеме, че в случая се касае за такъв акт. Това е така по аргумент от чл. 13 АПК и неспазването на това изискване съставлява съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като нарушават основен принцип в административния процес - принципът на последователност и предвидимост. Това следва и от разпоредбата на чл. 169 АПК, според която „При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове“. В случая в чл. 9 ал. 3 от Наредбата на община Пловдив предвижда, че „Собствениците на РИЕ са длъжни, в едномесечен срок, преди изтичане на разрешението за поставяне, да искат презаверка на издаденото разрешение. Органът издал разрешението за поставяне го презаверява /удължава/ след проверка дали съществуващият елемент отговаря на проектната документация“, като текста на разпоредбата е категоричен, като в него са посочени обстоятелствата, които следва да бъдат проверени при произнасяне на органа. В случая правилно АС – гр. Пловдив е приел, че оспореният отказ е издаден при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, предвид липсата на посочени правни и фактически основания за издаване на отказа, както и липсата или не на предпоставките по чл. 9 ал. 3 от Наредбата. Правилен е най – накрая извода на съда, че за административният орган е съществувало задължение да укаже на заявителя отстраняване на нередовности в заявлението в случай, че е приел, че същото е подадено от лице без представителна власт. Освен това оспореният акт не е мотивиран с това обстоятелство, а съдът се произнася по законосъобразността на административния акт така, както е издаден без да има правомощия да допълва или дописва правни или фактически основания, като същото се отнася и за административния орган – не може да допълва правните и фактическите основания на етап на съдебен контрол на административния акт. . Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация в тази връзка като основателно и доказано /представени са доказателства за сторени такива/ следва да бъде уважено, но само досежно направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 800 лв., тъй като по отношение на претенцията на разноски за разглеждане на делото в предходните инстанции съдът се е произнесъл в решение № 1168 от 09.06.2021г. с осъдителен диспозитив. Водено от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1168 от 09.06.2021г., постановено по адм.д. № 886/2021г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив. ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „Моушън артс“ ООД със седалище гр. София сума в размер на 800 /осемстотин/ лева, разноски за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Георги Колев секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Севдалина Червенкова /п/ Славина Владова