Решение · № 1379/2022 · дело 8476/2021
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 1379
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 8476/2021
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 8476 / 2021 РЕШЕНИЕ № 1379 София, 15.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в съдебно заседание на втори февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА ПЕТРОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА АГЛИКА АДАМОВА при секретар Ирена Кръстева и с участието на прокурора Маринела Тотева изслуша докладваното от съдията АГЛИКА АДАМОВА по адм. дело № 8476/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на “Интерком груп“ ООД, чрез процесуален представител против решение № 1063 от 22.07.2021 г., постановено по адм. д. № 576 по описа за 2021г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск срещу Национална агенция по приходите, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203 от АПК, за претърпени имуществени вреди в размер на 12 187, 47 лв., законна лихва от датата на причиняване на вредите - 08.10.2020 г. до предявяване на иска в размер на 548.44 лв., както и законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане, представляващи платени такси по изпълнително дело № 180587282/2018 г. на ЧСИ С. Костова-Данова, рег. № 718, вследствие на незаконосъобразни действия на органи и длъжностни лица на НАП, изразяващи се в издаване на Удостоверение по чл. 191, ал. 4 от ДОПК с изх. № 030372003051922/08.10.2020 г. Касаторът „Интерком груп“ ООД чрез процесуален представител твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че е налице незаконосъобразно действие на длъжностно лице на ответника – издаване на удостоверение по чл. 191, ал.4 ДОПК, в което неправилно са отбелязани подлежащи на принудително изпълнение задължения на дружеството. Счита, че в пряка причинно-следствена връзка с това удостоверение са настъпили имуществени загуби, изразяващи се в платени от дружеството такси на ЧСИ по извършеното принудително събиране на задълженията в полза на НАП. Излага подробни съображения, че дейността по издаване на удостоверението е административна. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество, с което искът да бъде изцяло уважен, ведно със законните последици. Претендира разноски. Ответникът - Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съдебното производство е образувано по искова молба на "Интерком груп" ООД срещу Национална агенция по приходите - гр. София, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203 от АПК, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 12 187, 47 лв., както и законна лихва от датата на причиняване на вредите - 08.10.2020 г. до деня на предявяване на исковете, в размер на 548.44 лв., както и законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното й изплащане, представляващи платени такси по изпълнително дело № 180587282/2018 г. на ЧСИ С. Костова-Данова, рег. № 718, вследствие на незаконосъобразни действия на органи и длъжностни лица на НАП, изразяващи се в издаване на Удостоверение по чл. 191, ал. 4 от ДОПК с изх. № 030372003051922/08.10.2020 г. Административен съд Варна е установил от фактическа страна, че на 21.10.2020 г. на "Интерком Груп" ООД, като длъжник по ИД 1074/2020 г. по описа на ЧСИ е връчено Уведомление с изх. № 20925/14.10.2020 г., ведно с Удостоверение с изх. № 030372003051922/08.10.2020 г. по чл. 191 от ДОПК, издадено от ТД на НАП-Варна, в което е посочено, че срещу "Интерком Груп" ООД е образувано ИД № 180587282/2018 при публичен изпълнител на НАП, по което са дължими 337040, 61 лв. В същото уведомление ЧСИ е посочил, че на ищеца са начислени и от него са дължими такси по ТТР към ЗЧСИ, в размер на 12187,47лв. В резултат на предявеното от „Интерком Груп“ ООД искане пред ТД на НАП Варна за възстановяване на недължимо платени и събрани суми за данъци, на 19.11.2020 г., сумата от 337040, 61 лв., събрана принудително от ЧСИ, е била възстановена от ТД на НАП Варна по сметката на дружеството. При така установените факти, съдът приел исковете за неоснователни, поради липса на незаконосъобразна административна дейност, от която, в пряка причинно-следствена връзка да са произтекли вредите. Изложил съображения, че удостоверението по чл. 191, ал. 4 от ДОПК не е индивидуален административен акт, нито действие по повод изпълнение на административна дейност, а е акт на взискател спрямо длъжник по повод възникнало задължение. При сезирането на ЧСИ от страна на ТД на НАП Варна липсвал присъщият за административните правоотношения елемент на власт и подчинение между нея и ищеца, а в изпълнителното производство страните - взискател и длъжник били равнопоставени. Освен това претендираната сума представлявала такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските към ЧСИ, събрани в хода на изпълнителното дело от дружеството-ищец. Събирането на тази сума произтичало от конкретно извършените действия по изпълнителното производство, а не от действието на административния орган по претендиране на неизискуеми задължения. Изложени са и съображения, че предприетите действия на съдебния изпълнител по чл. 426 и следващите от ГПК имат правен характер, а защитата в изпълнителното производство се осъществява, като се оспорват актовете на съдебния изпълнител по чл. 435 и сл. ГПК или по исков ред по чл. 439 ГПК. По тези съображения исковете за главница и лихви са били отхвърлени. Касационната жалба е основателна. Решението е неправилно. Същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. За да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, трябва по безспорен начин да се докаже, че е налице незаконосъобразно действие / в случая/ на държавен орган или длъжностни лица, осъществено при или по повод на изпълнение на административна дейност, от което да са настъпили вреди и тези вреди да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното действие. Съгласно чл. 458 ГПК, държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението, като за тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Редът за принудително събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители е уреден в ДОПК. Аналогично на предвиденото в чл.458 ГПК, съгласно ал. 3 на чл. 191 ДОПК, когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК, държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението, като за тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЧСИ дава право на държавата да възлага събирането на публични вземания на ЧСИ. Както основателно сочи касаторът, ЧСИ не може да преценява верността на удостоверението по чл. 191, ал.4 ДОПК и действията му по събирането на публичното вземане са основани на закона и на въпросното удостоверение. Противно на приетото от съда, редът за защита срещу действията на ЧСИ не би довел до удовлетворяване на претенцията на касатора, защото събраните такси не биха могли, в случая, да бъдат върнати в резултат на упражняването на този ред, след като ЧСИ е действал в кръга на правомощията си. Следва да се отбележи и това, че към момента, в който касаторът е получил уведомлението, изпълнението по повод събиране на публични държавни вземания е било приключено и съответните такси – начислени. Неправилно съдът приема, че издаването на удостоверение по чл.191, ал.4 ДОПК не представлява административна дейност. Удостоверението е издадено от орган по приходите на основание и по реда, предвиден в ДОПК, във връзка със събиране на публични държавни вземания. Събирането на публични държавни вземания, регулирано от ДОПК, представлява, противно на приетото от АС Варна, административна дейност. Отношенията между взискателя, в лицето на НАП и длъжника в производството по ДОПК не са и няма как да бъдат отношения между равнопоставени страни. Правоотношенията, свързани с възникване на публичното държавно вземане, включително до неговото удовлетворяване са типични административни правоотношения. Взискателят и длъжникът в гражданското изпълнително производство действително са равнопоставени, така, както са равнопоставени всички страни по граждански правоотношения. Това не означава, че взискателят и длъжникът в административното производство, включително това по събиране на публични държавни вземания, са равнопоставени, само защото имат качеството на взискател и длъжник. При положение, че основното правоотношение, в което ищецът и органът по приходите са страни, е данъчно, т.е. административно, няма как изпълнителното производство по събиране на вземането, във връзка с което е възникнало това основно правоотношение, да е такова между равнопоставени страни. Подобно съждение е в противоречие с цялата правна логика на данъчния процес, който включва и изпълнението на публични държавни вземания. Неправилни са и съображенията на АС Варна, че начисляването на таксите от страна на ЧСИ прекъсва причинно-следствената връзка. Противно на възприетото от съда, причинно-следствената връзка е пряка не само когато липсва действие или събитие по хода на причинно-следствената верига, което да я прекъсне, а и когато е налице определено действие или събитие, което не е от естество да я прекъсне. Такова действие или събитие е нормалното, естественото и предвидимо развитие на действителността, променена от правопораждащия факт. В случая, ако в удостоверението по чл.191, ал.4 ДОПК не беше посочено наличието на задължения, ЧСИ нямаше да пристъпи към изпълнението, във връзка с което са начислени процесните такси. Обстоятелството, че ЧСИ събира такси за осъществяваната от него дейност, е нормално, естествено и предвидимо протичане на събитията в правната действителност. Доколкото издаването на удостоверението от органа по приходите е свързано именно с качеството на държавата на присъединен взискател, нормалното развитие на обстоятелствата след издаване на такова удостоверение е принудителното събиране на съответното вземане, във връзка с което се начисляват такси от ЧСИ. Това нормално и следващо от закона начисляване на такси в резултат на принудителното събиране на посочените от НАП вземания не прекъсва причинно-следствената връзка между твърдяното противоправно поведение - посочване на вземания, които не подлежат на принудително изпълнение в удостоверението по члл191, ал.4 ДОПК и настъпилата вреда. При това съдът е следвало да обсъди и съобрази приложения в кориците на делото Акт за прихващане и възстановяване, в който е посочено, че сумата от 337040, 61 лв, визирана в удостоверението по чл.191, ал.4 ДОПК, не е подлежала на принудително събиране, както и доказателствата за възстановяване на тази сума по банковата сметка на касатора в кратък срок след получаване на издаденото от ЧСИ уведомление за запора. Предвид изложеното, трите основни съображения от мотивите на съда, послужили за отхвърляне на исковете, са неправилни. Настоящата инстанция следва да отмени решението на АС Варна, но разрешаването на спора по същество е невъзможно, поради неизяснена фактическа обстановка. В кориците на делото не се съдържат доказателства, че имуществото на касатора действително е намаляло с процесната сума, въпреки че това е едно от възраженията на ответника, направено още в отговора на исковата молба и подържано в хода на процеса. По делото липсват и изходящи от ЧСИ доказателства за това във връзка с какви конкретни действия по изпълнителното дело е начислена процесната сума. Самото уведомление не удовлетворява доказателствената нужда в процеса, защото от него не може да се направи категоричен извод, че цялата искова сума е била събрана именно във връзка със събирането на публичното държавно вземане. В тази връзка съдът не е отделил спорните факти от безспорните, съответно не е дал на страните указания по тежестта на доказване, конкретно съобразени с техните твърдения и оспорвания, както и с наличния доказателствен материал и съответната доказателствена нужда по делото. В резултат на тези съществени процесуални нарушения делото е останало неизяснено от фактическа страна и това препятства и настоящата инстанция да разреши спора по същество. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а делото – върнато на друг състав на Административен съд Варна за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения и попълване на делото с необходимия доказателствен материал по отношение на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1 ЗОДОВ. По разноските, на основание чл.226, ал.3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 1063 от 22.07.2021 г., постановено по адм. д. № 576 по описа за 2021г. на Административен съд Варна. ВРЪЩА делото на друг състав на Административен съд Варна за ново разглеждане, при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Жанета Петрова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Светлана Борисова /п/ Аглика Адамова
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026