Решение · № 1691/2022 · дело 9859/2021

По дело 9859 / 2021 РЕШЕНИЕ № 1691 София, 22.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в съдебно заседание на осми февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА СТЕФКА КЕМАЛОВА при секретар Венета Василева и с участието на прокурора Милена Беремска изслуша докладваното от съдията СТЕФКА КЕМАЛОВА по адм. дело № 9859/2021 Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на "Витоша ски" АД, подадена през процесуален представител адвокат П. Петров, против Решение № 3734/09.06.2021 г., постановено по административно дело № 6726/2020 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № ДК-02-С-10/25.06.2020 г. на Началника на РДНСК – София, нареждаща премахване на незаконен строеж „Ски влек „Учебен“ – открита въжена линия, находящ се в имоти с идентификатори № 04234.6074.760 и № 04234.6074.742 по КК на гр. София, Природен парк „Витоша“, район Панчерево, Столична община. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на процесната заповед, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касационната жалба се поддържа от адвокат Петров, който моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответникът - Началника на РДНСК - София, чрез пълномощника му юрисконсулт Младенова оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважения, като доводи по съществото на спора излага в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да потвърди оспорената пред него заповед, първостепенният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, в това число и заключението по съдебно-техническата експертиза, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, при условията на делегирани правомощия, спрямо строеж от трета категория по чл.137, ал.1, т.3, б."б" ЗУТ, при спазване на законоустановената форма и на административнопроизводствените правила. Установено е и съответствие на заповедта с материалния закон, след като съдът е развил мотиви за това, че процесният обект представлява строеж по смисъла на §5, т.38 ДР ЗУТ - вид "спортно съоръжение", за изграждането на което се изискват строителни книжа, каквито липсват в случая. Именно това е основният спорен по делото въпрос - дали разпореденият за премахване обект „ски – влек“ представлява строеж или е преместваем обект, като касационният жалбоподател поддържа становището, че обектът е преместваемо съоръжение. Възприетите от съда правни изводи по този въпрос се споделят напълно от настоящата инстанция, тъй като съответстват на установените факти и на приложимия закон. Обектът е подробно описан и индивидуализиран в предхождащия заповедта констативен акт, като по своите характеристики и предназначение, безспорно представлява строеж, изрично квалифициран като такъв съгласно закона. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, определя кабинковите и открити въжени линии и съоръженията към тях, като строежи от трета категория по чл. 137, ал. 1, т. 3, б.“б“ ЗУТ. Освен това, правилно обектът е квалифициран като вид „спортно съоръжение“, което фигурира в понятието „строеж“ съгласно легалната дефиниция на това понятие по смисъла на §5, т.38 ДР ЗУТ, следователно за законосъобразното му изграждане се изискват строителни книжа. В подкрепа на този извод са и подзаконовите нормативните актове, действали към 2005 г., когато е извършен строежа - Наредба №24 за устройство и безопасна експлоатация на въжените линии и Наредба за съществените изисквания към въжените линии за превоз на хора и оценяване на съответствието на техните предпазни устройства и подсистеми, както и сега действащите наредби. Тези нормативни актове са уреждали и уреждат устройството и безопасната експлоатация на въжените линии, каквито са ски-влековете, с оглед на обществената им значимост за осигуряване на безопасни условия за ползване от хората, като недвусмислено определят въжените линии, като строеж, който подлежи на инвестиционно проектиране, съгласуване с органите на държавен технически надзор,издаване на разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация, по реда на ППЗТСУ /отм./, а сега на ЗУТ. Установено е още, че строежът е извършен през 2005 г., по възлагане на "Витоша ски" АД, което е негов собственик, поради което неприложими се явяват разпоредбите на §16 ПР ЗУТ и §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ за неговата търпимост. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията в касационната жалба за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК, тъй като е постановено при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила от категорията на съществените, въпреки обратните твърдения в касационната жалба. С оглед предмета на правния спор, е разпределена доказателствената тежест и са дадени конкретни указания на страните в този смисъл, проведени са открити съдебни заседания, в хода на които съдът мотивирано се е произнесъл по доказателствените искания, приетите доказателства са допустими и са относими, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответната по касация страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи в размер на 100 лева, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3734/09.06.2021 г., постановено по административно дело № 6726/2020 г. по описа на Административен съд – София град. ОСЪЖДА „Витоша ски“ АД, ЕИК :[ЕИК], да заплати на Дирекция за национален строителен контрол, съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Захаринка Тодорова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Севдалина Червенкова /п/ Стефка Кемалова