Определение · № 1645/2022 · дело 1043/2022

По дело 1043 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1645 София, 22.02.2022 Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ВАСИЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН ВЕСЕЛА НИКОЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВЕСЕЛА НИКОЛОВА по адм. дело № 1043/2022 Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Феста хотели“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 83 А, представлявано от изп. Директор И. Гацева, чрез пълномощника юриск. Н. Терзиева, срещу заповед № Т-РД-27-229/12.01.2022 г. издадена от министъра на туризма, с която е отхвърлено заявление с вх. BG-176789478-2021-05-1517 и е отказано на „Феста хотели“ АД, ЕИК[ЕИК] предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема BG-176789478-2021-05, обявена в изпълнение на държавна помощ SA.100427 (2021/N) от 08.11.2021 г., на основание чл. 112, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на РБългария /ЗДБРБ/ за 2021г. Наведени са доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 5 от АПК. Моли административния акт да бъде отменен и се претендират разноски. Настоящият съдебен състав намира, съобразявайки правилата за родова подсъдност на делата, че жалбата не е родово подсъдна на Върховния административен съд като първа инстанция. Родовата подсъдност разпределя първоинстанционните дела между административните съдилища и Върховния административен съд, съобразно предмета на спора. За нея съдът следи служебно, предвид характера й на абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба. Нормата на чл. 132, ал. 2, т. 1-4 и т. 8 от АПК изчерпателно визира актовете, чието оспорване подлежи на разглеждане от Върховния административен съд като първа инстанция. Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2, предложение първо от АПК /ред. ДВ, бр. 77 от 2018 г. в сила от 01.01.2019 г./, на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С разпоредбата на чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България са регламентирани правомощията на Министерски съвет да ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите; да осигурява обществения ред и националната сигурност; да осъществява общо ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили. Според чл. 108, ал. 3 от Конституцията на Република България министрите ръководят отделните министерства, освен ако Народното събрание реши друго. В съответствие с така регламентираните в Конституцията правомощия на Министерския съвет и министрите Конституционният съд в своето решение № 8 от 23 април 2018 г. по конституционно дело № 13/2017 г. е приел, че: „Идеята на конституционния законодател е Върховният административен съд да осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на тези актове на Министерския съвет и на министрите, които могат да бъдат определени като административни актове и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актовете, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционноустановените им правомощия по ръководството на държавното управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Извън вложените в тълкуваната разпоредба разум и логика е да се приеме, че задължението за пряк контрол за законност обхваща и актовете, издавани от Министерския съвет и от министрите, с които, макар да се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, не се осъществяват властническите правомощия, произтичащи от Конституцията“. В настоящия случай, по заявлението на „Феста хотели“ АД за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема BG-176789478-2021-05-1517, обявена в изпълнение на държавна помощ, министърът на туризма действа като администратор по смисъла на глава трета от Закона за държавните помощи (ЗДП). Издадената от него в това му качество заповед няма характера на акт, издаден от министъра при упражняване на конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. Поради това оспорването й не попада в хипотезата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК и не е родово подсъдно на Върховния административен съд, а на административните съдилища, съгласно нормата на чл. 132, ал. 1 от АПК. И тъй като адресатът на акта е със седалище и адрес на управление в гр. София, на основание чл. 133, ал. 1, изр. първо от АПК делото е местно подсъдно на Административен съд- София-град, който е компетентен да разгледа спора. По така изложените съображения производството по настоящото дело следва да се прекрати на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, а делото - да се изпрати на надлежния съд. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1043/2022 г. по описа на Върховния административен съд. ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд – София-град. ПРЕПИС от определението да се изпрати на „Феста хотели“ АД и на министъра на туризма. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Росен Василев секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Хайгухи Бодикян /п/ Весела Николова