Определение · № 1866/2022 · дело 1500/2022

По дело 1500 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1866 София, 28.02.2022 Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ГЪРБАТОВА ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА АНДРЕЕВА ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ по адм. дело № 1500/2022 Производството се развива по реда на чл.216а ал.1 от ЗОП вр. чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на „Сикюрити Глобъл“ ЕООД, гр. Пловдив срещу определение № 32 от 13.01.22 г. по преписка № КЗК – 996/21 г. по описа на Комисия за защита на конкуренцията. В жалбата се твърди, че оспореното определение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Комисията неправилно приела, че жалбоподателя е основал искането си за спиране на процедурата на доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на възложителя. Не взела предвид, че ако се открие нова процедура, дружеството може да бъде поканено за участие. Възложителя не доказал необходимостта от своевременно възлагане на охраната на обекта, както и че не притежава ресурси и възможности за охрана на сградата, а бил задължен да предвиди необходимия за провеждане на поръчката срок, в това число и необходимия такъв за приключване на процедура по обжалване. Ползата от налагане на мярката в случая била по – голяма от вредите, които биха могли да настъпят при предприемане на това действие от решаващия орган. Спирането на процедурата гарантирало ненастъпването на неблагоприятни последици за участниците. Иска се отмяна на оспореното определение и да се уважи искането на дружеството за налагане на временна мярка „спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Ответната по частната жалба страна намира същата за неоснователна и недоказана. Моли да бъде оставена без уважение. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на „Сикюрити Глобъл“ ЕООД, гр. Пловдив срещу Решение № F178226/07.12.2021 г. на Изпълнителния директор на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД /„НДК – КЦС“ ЕАД/ за откриване на процедура на „пряко договаряне“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Осъществяване на денонощна невъоръжена физическа охрана, осигуряване на пропускателен режим и видеонаблюдение на сгради, площи, съоръжения и движимо имущество в тях, собственост на НДК – София“, с УИН 02715-2021-0003 в ЦАИС ЕОП. С жалбата е поискано спиране на процедурата по възлагане на обществената поръчка на основание чл. 203, ал. 2, във връзка с чл. 203, ал. 1 от ЗОП. С оспореното определение искането е оставено без уважение. За да се произнесе КЗК е приела, че са налице основанията, предвидени в чл. 204 ал. 3 от ЗОП за неналагане на исканата мярка. Взела е предвид обстоятелството, че се касае за дейности по осигуряване на охрана, които ще се осъществяват на публични обекти, посещавани ежедневно от много хора, в който се провеждат международни форуми и срещи. Приела е, че осигуряването на охрана и съответен пропускателен режим е от изключителна важност и засяга важни обществени интереси, свързани с обезпечаване сигурността на гражданите и посетителите в НДК. Липсата на охрана можело да доведе до пряко застрашаване на живота и здравето на гражданите и посетителите в обекта. Според решаващия орган, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени до решаването на спора по същество, тъй като възложителят няма право да сключи договор с определения за изпълнител участник, преди КЗК да се произнесе по законосъобразността на решението за откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за нея акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Настоящият съдебен състав намира твърдението за липса на обсъждане от страна на КЗК на доводите на жалбоподателя за неоснователно. При преценка на основателността на отправеното искане за спиране на производството, Комисията е разгледала изложените пред нея в тази връзка аргументи. В оспореното определение са обективирани както доводите на жалбоподателя, свързани с предмета на поръчката, вида на допуснатите според него нарушения, очакваните последици от отмяна на оспорения акт на възложителя, така и изводи на комисията за приложимите материалноправни норми и наличието, респективно липсата на основания за налагане на търсената с жалбата временна мярка. Настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да подчертае, че временната мярка „спиране на процедурата“, има различна процесуална цел от тази да бъде евентуално осигурено участието на „Секюрити глобъл“ ЕООД в процедурата по възлагане на обществената поръчка. При постановяване на определението, КЗК е отчела спецификата на конкретната обществена поръчка и нейния предмет, приемайки в резултат на това, че спирането на процедурата би накърнило както интересите на възложителя, така и на обществото, в лицето на посетителите и ползвателите на обекта, доколкото липсата или допускането на значителни затруднения при охраната на обекта и осигуряване на адекватен пропускателен режим би довело да съществено застрашаване на сигурността, живота и здравето на хората, респективно - на обществения интерес. Основната част от оплакванията на частния жалбоподател се основават на аргументи, касаещи законосъобразността на действията на възложителя, без да се изтъкват - както обосновано е установила и Комисията, същински мотиви относно възможността за значимо за производството увреждане на интересите на обществото и страните, включително и тези на самия жалбоподател. В подкрепа на последното, следва да се отбележи обстоятелството, че според касационния жалбоподател, спирането на процедурата ще му даде възможност за евентуално бъдещо участие в новоткрита такава /при отмяна на оспореното решение на възложителя/, а не че при нейното продължаване за него ще настъпят значителни вреди. Неналагането на търсената от дружеството жалбоподател мярка няма да спомогне за законосъобразното провеждане на процедурата и за спазване принципите на публичност и прозрачност. Този резултат ще бъде постигнат чрез произнасянето на компетентните да извършат проверка на действията на възложителя извънсъдебни и съдебни органи, което неминуемо ще се осъществи с оглед надлежното им сезиране с жалбата, станала повод за образуване на производството пред КЗК. При преценката си за неоснователност на искането по чл. 203 ал.1 от ЗОП, КЗК обосновано е взела предвид и обстоятелството, че по силата на чл. 112, ал. 8 от ЗОП, възложителят няма право да сключи договор с избрания за изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата. При така установените факти следва да се сподели становището на КЗК, че спирането на процедурата ще доведе до значително по-големи вреди от ползата от налагане на временната мярка, т.е. че са налице предпоставките по чл.204, ал.3 от ЗОП. Обжалваното определение следва да се остави в сила като обосновано и законосъобразно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 216а, ал. 1 във връзка с чл. 216а, ал. 3 ЗОП и чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 32 от 13.01.22 г. по преписка № КЗК – 996/21 г. по описа на Комисия за защита на конкуренцията. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Диана Гърбатова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Добринка Андреева /п/ Владимир Първанов