Решение · № 1954/2022 · дело 7593/2021

По дело 7593 / 2021 РЕШЕНИЕ № 1954 София, 01.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Пето отделение , в съдебно заседание на седемнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА МАРИЯ НИКОЛОВА при секретар Николина Аврамова и с участието на прокурора Симона Попова изслуша докладваното от председателя ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА по адм. дело № 7593/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Неделчев от гр. София срещу решение № 3458 от 27.05.2021 г., постановено по адм. дело № 11356 от 2020 год., по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение № ППН-01-692/19 от 22 октомври 2020 год. на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД). Със същото решение К. Неделчев е осъден да заплати на Комисия за защита на личните данни разноски по делото в размер на 100, 00 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение и на „Инкономедия“ АД разноски по делото в размер на 1 200, 00 (хиляда и двеста) лева. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт. Към касационната жалба са приложени за сведение копие от статия, както и копие от [карта]. Ответната страна – Комисията за защита на личните данни, чрез юрисконсулт Гладникова, в писмени бележки от 29 октомври 2021 год., оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й и на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заявеното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Ответната страна- „Икономедия“ АД, чрез пълномощника адв. Кашъмов оспорва касационната жалба като излага обстойни доводи за нейната неоснователност. Моли за отхвърляне на касационната жалба и присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, към който са приложени договор за правна защита и съдействие от 15 ноември 2021 год., фактура от същата дата и превод на договорената сума от 16 ноември 2021 год. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на К. Неделчев против решение № ППН-01-692/19 от 22 октомври 2020 год. на Комисия за защита на личните данни, с което органът е приел жалба рег. № ППН-01-692 от 23 юли 2019 год. на К. Неделчев срещу „Икономедиа“ АД за неоснователна и я е оставил без уважение. Също така жалбоподателят е осъден да заплати на акционерното дружество сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700, 00 (седемстотин) лева. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – Комисия за защита на личните данни, в предвидената от закона писмена форма съгласно чл. 59 от АПК, съдържа законоустановените реквизити-наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване, подписи на лицата, издали акта. Изложил е мотиви, че при издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на участниците. На заинтересованите страни са връчвани своевременно преписи от депозираните в производството книжа и доказателства, дадена е възможност за запознаване и изразяване на становища. Административният съд е извел заключение, че при липса на нарушения на чл. 25з, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), чл. 5, параграф 1, б. „в“ и съобразно 78 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (текст от значение за ЕИП) (консолидирана версия), (Регламент (ЕС) 2016/679) не е налице основание за прилагане на правомощието на КЗЛД за задължаване на администратора на лични данни да изтрие публикациите в медииите на „Икономедия“ АД, по –конкретно в статия озаглавена „Любопитен свидетел по делото срещу Ченалова“ от 06.12.2015г. във. „Капитал“, в статия озаглавена „Никак не е сложно. Просто е.“ , публикувана на 11.03.2016г. във в. „Капитал“ и в статия озаглавена „Свидетел срещу Ченалова: Пликове с пари решаваха дела“, публикувана на 07.01.2016г. във в. „Дневник“, основаващи се на данни за съдебни дела, съдържащи информация относно личното и фамилното име на К. Неделчев и неговата професия – [професия]. Съдът е приел, че при оповестяването на данни за личността и професията на жалбоподателя законосъобразно е следван баланса между правото на информация от една страна и защитата на личните данни от друга. Публикувани са данни за [професия], отнасящи се до професията, както и за дела към които е проявен засилен обществен интерес, поради което оповестената информация, свързана със съдебната система и събития, свързани с нея е с предимство пред „правото да бъдеш забравен“. В този смисъл съдът се е позовал на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл. 21, параграф 1 от него. Съдът е достигнал до крайния извод за правилност на обжалваното решение на КЗЛД, постановено при правилно приложение на материалния закон, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е отхвърлил жалбата на К. Неделчев против оспорения административен акт на КЗЛД. Решението е правилно. Изводите на Административен съд София – град за законосъобразност на процесното решение на КЗЛД се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Съдебният акт е правилен и подробно мотивиран относно формата и съдържанието на акта, а именно, че административният акт на комисията е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати на съществени процесуални правила, довели до ограничаване на правото на защита на участниците в административното производство. Обсъдил е релевантните за спора доказателства, събрани в рамките на административното производство и правилно е установил фактите по делото. Правилно инстанцията по същество е установила, че се касае за обработване на лични данни за журналистически цели и това обработване не нарушава баланса между защитата на правото на жалбоподателя да бъдат заличени личните му данни и защитата на правото на свободно изразяване. С Регламент 2016/679 и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) се определят правилата по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни. Целта е да се защитят основни права и свободи на физическите лица, по-специално тяхното право на защита на личните данни. Съгласно съображение 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а се разглежда във връзка с функцията му в обществото и се прилага в равнопоставеност с други основни права, съгласно принципа за пропорционалност. Регламентът е съобразен с всички основни права и в него се спазват свободите и принципите, признати от Харта на основните права на Европейския съюз, и по-специално зачитането на свободата на мисълта, свободата на изразяване на мнение и свободата на информацията. В съображение 153 от Регламента е предвидено, че правото на държавите-членки следва да съвместява разпоредбите, уреждащи свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително за журналистически, академични, художествени и литературни цели с тези за защита на личните данни при преценка на баланса (пропорционалността) на засягане във всеки отделен случай с оглед конкретните особености. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, поради нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 25з, ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 85 от Регламент (ЕС) 2016/679. С разпоредбата на чл. 25з, ал. 1 ЗЗЛД законодателят е приел, че обработването на лични данни за журналистически цели е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване свободата на изразяване и правото на информация при зачитане неприкосновеността на личния живот. Във визираните статии са публикувани собственото и фамилното име на К. Неделчев и неговата професия – [професия], обработвани за журналистически цели в контекста на засиления публичен интерес към проблемите на съдебната система. След обстоен анализ на приложимите правни норми, свързани с обработването на личните данни и свободата на изразяване и информация, правилно първоинстанционният съд е приел, че нормата на чл. 17, параграф 3 от ОРЗД, съгласно която параграф 1 и параграф 2 не се прилагат, доколкото обработването е необходимо за упражняване на правото на свобода на изразяването и правото на информация е основание да се приеме, че балансът в конкретния случай не е бил нарушен и използването на личните данни на касатора не е в нарушение на нормите от приложимите ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679. Правилно съдът е отчел, че в процесния случай е налице спазване на условията на чл. 5, параграф 1, б. „в“ от ОРЗД, като публикуваните лични данни на Неделчев се ограничават единствено до посочване на неговото лично име, фамилия и професия, които с оглед спецификата на упражняваната от него професия са известни на неограничен кръг субекти. Следователно балансът между свободата на изразяване и правото на информация, и зачитането на неприкосновеността на личния живот са спазени при изпълнение на чл. 5, параграф 1, б. “в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 за свеждане на данните до минимум. Според чл. 4, т. 1 от Регламента „лични данни“ означава всякаква информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“). Физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социалната идентичност на това физическо лице. Неоснователно е и касационното оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение, изразяващо се в нарушение на изискването съдът да направи преценка дали балансът на правото на защита на личните данни и правото на неприкосновеност на личността е спазен, като вземе предвид и обстоятелството, че касаторът не е публична личност, а такава е друга засегната от статиите личност-съдия Ченалова. Настоящият касационен състав изцяло споделя съображенията и направените въз основа на тях изводи, че основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни не могат да преодолеят основното право на свобода на информация на гражданите в конкретния случай. Въпросите, свързани с чувствителни теми за обществото, като корупция и независимост на съдебната власт, намерили отражение в публикуваните статии от „Икономедия“ АД, посочени по-горе, колкото и неудобна, нелицеприятна и смущаваща информация да съдържат, всъщност са израз на изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно "демократично общество" не би могло да се нарече такова. Оплакването в касационната жалба, че К. Неделчев не е публична личност, поради което наличието на личните му данни в статиите на „Икономедия“ АД нямат принос към дебата от обществен интерес, не опровергава извода за законосъобразност на обработването на личните данни, както правилно приема административния съд. Дали дадена личност има характеристиката на „публична“ не се определя от нейните твърдения, а от участието на същата в обществените отношения, което е несъмнено в случая. Нещо повече, същността на [професията] придава значението на публичност на лицата, които я упражняват. Тя е определена в чл. 1 от Закона за адвокатурата, съгласно който упражняването на [професия] е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. По изложените съображения, настоящият състав на ВАС, пето отделение намира, че Административен съд София – град е приложил правилно материалния закон, постановил е законосъобразен и обоснован съдебен акт и не са налице релевираните в касационната жалба отменителни по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Оспореното решение следва да се остави в сила. При този изход на делото основателни са претенциите на ответниците – Комисията за защита на личните данни за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция и на „Инкономедия“ АД за присъждане на адвокатско възнаграждение, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, ведно с приложените към него договор за правна защита и съдействие от 15 ноември 2021 год., фактура от същата дата и превод от 16 ноември 2021 год. Касационният жалбоподател не е изразил становище за прекомерност на заявените от ответните страни разноски, поради което К. Неделчев следва да се осъди да заплати на Комисията за защита на личните данни разноски по делото в размер на 100, 00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и да заплати на „Инкономедия“ АД сумата от 1 200, 00 (хиляда и двеста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3458 от 27 май 2021 год., постановено по адм. дело № 11356 от 2020 год., по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА К. Неделчев да заплати на Комисията за защита на личните данни разноски в размер на 100, 00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. ОСЪЖДА К. Неделчев да заплати на „Инкономедия“ АД, сумата от 1 200, 00 (хиляда и двеста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Виолета Главинова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Галина Карагьозова /п/ Мария Николова