Определение · № 1750/2022 · дело 632/2022

По дело 632 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1750 София, 23.02.2022 Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в закрито заседание на двадесет и първи февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА СТАНИМИРА ДРУМЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТАНИМИРА ДРУМЕВА по адм. дело № 632/2022 Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Грийн лайф“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя М. Минев, чрез адвокат Р. Георгиев, против определение № 1902 от 10.12.2021 г., постановено по адм. дело № 3069 по описа за 2021 г. на Административен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Грийн лайф“ ЕООД против ревизионен акт № Р-16001615003797-091-001 от 16.12.2015 г., издаден от ТД на НАП - Пловдив с правно основание чл. 149, ал. 5 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че ревизионният акт е нищожен, но при разглеждане на спора по същество административният съд не е изпълнил задълженията си съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146, от т. 1 до т. 5 от АПК. Моли за отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и за уважаване на искането му за прогласяване нищожността на ревизионния акт. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, против подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение на Административен съд - Пловдив, на основание чл. 159, т. 6 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата „Грийн лайф“ ЕООД против ревизионен акт № Р-16001615003797-091-001 от 16.12.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 236 от 19.04.2016 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, с искане за обявяване нищожността на акта на основание чл.149, ал. 5 от АПК, и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че по оспорването на ревизионния акт вече има влязло в сила съдебно решение. Определението е правилно. По делото е безспорно установено, че ревизионен акт № Р-16001615003797-091-001/16.12.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 236/19.04.2016 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив, е обжалван от дружеството пред Административен съд - Пловдив и с решение № 341/08.03.2017 г. по адм. дело № 1152/2016 г. административният съд е отменил частично ревизионния акт в частта, с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 68 593,19 лв. и е начислена лихва в размер на 28 796,24 лв. и е отхвърлил жалбата в останалата част. Това решение е оспорено пред Върховния административен съд и производството е приключило с постановяването на влязло в сила и окончателно решение № 15324 от 13.12.2017 г. по адм. дело № 4898/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Административният съд правилно е приел, че дори жалбоподателят изрично да не е изложил съображения относно нищожността на ревизионния акт, съдът следи служебно за това обстоятелство. Съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Служебната проверка обхващаща и въпроса за валидността на акта и преклудира възможността за разглеждане на последващи жалби със същия предмет. Наличието на влязъл в сила съдебен акт преклудира възможността на жалбоподателя по чл. 149, ал. 5 от АПК да иска обявяването на нищожност на административния акт. В случая обосновано съдът се е позовал на влязлото в сила решение и е приел жалбата за недопустима на основание чл. 159, т. 6 от АПК. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 177, ал. 3 от АПК, съгласно която решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1902 от 10.12.2021 г., постановено по адм. дело № 3069 по описа за 2021 г. на Административен съд - Пловдив. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Димитър Първанов секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Емилия Иванова /п/ Станимира Друмева