Решение · № 1782/2022 · дело 5962/2021

По дело 5962 / 2021 РЕШЕНИЕ № 1782 София, 23.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на девети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА при секретар Галина Узунова и с участието на прокурора Рая Бончева изслуша докладваното от съдията ЕМИЛИЯ ИВАНОВА по адм. дело № 5962/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на „Интер Бар 69“ ЕООД, с адрес: гр.София, [жк], [жилищен адрес] представлявано от Х. Даскалов-управител, подадена чрез адв.Танев, против решение № 6279 от 11.11.2020 г., поправено с решение № 2530 от 15.04.2021 г., по адм. дело № 7030/2020 г. по описа на Админитративен съд София – град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „Интер Бар 69“ ЕООД срещу ревизионен акт (РА) № Р-22221519003272-091-001 от 16.12.2019 г., поправен с РАПРА № П-22221519212660-003-001 от 17.12.2019 г. и РАПРА № П-22221520036717-003-001 от 25.02.2020 г., издадени от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. София, частично изменени и потвърдени с решение № 869 от 27.05.2020 г. от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ (ОДОП) при ЦУ на НАП, с които на дружеството са установени задължения за ДДС в размер на 70 732,66 лв. и лихви върху тях в размер на 13 358,58 лв., както и е определен дължим корпоративен данък в размер на 14 466,53 лв., ведно с начислените лихви за забава в размер на 2 511,75 лв. за 2017 г. и в размер на 15 701,33 лв. и лихви за забава в размер на 1 134,08 лв. за 2018 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила, както и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда, че е мотивирано и доказано твърдението на органа по приходите за наличие на обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, явяващо се предпоставка за преминаване към облагане по специалния ред. Грубо са нарушени основните принципи на административното производство, съдържащи се в чл. 3, чл. 5, чл. 6 ДОПК и чл. 37, ал. 1 от Кодекса. Според касатора в тежест на органите по приходите е да докажат твърденията си по безспорен начин - по реда и със средствата на ДОПК. Счита, че направените изводи са и незаконосъобразни, тъй като съгласно чл. 3, ал. 2 ДОПК административните актове следва да се основават на действителните факти от значение за случая и не могат да се обосновават с предположения, съмнения и недоказани твърдения. В касационната жалба са изложени твърдения, че съдът неправилно не е кредитирал обясненията на ревизираното лице, че за част от клиентите са предвидени отстъпки, като такива при преглед на втори автомобил или за фирмени автомобили с абонамент. Въз основа на така заявените основания се иска отмяна на съдебното решение и на ревизионния акт. Претендира разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция „ОДОП” София при ЦУ на НАП не излага становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Споделени са изводите на първоинстнационният съд, че правило и законосъобразно е определена данъчната основа при облагане по ЗДДС и ЗКПО. Обосновано е мотивиран и извода за правилно приложение на чл.122, ал.2 от ДОПК. В касационната жалба не са посочени обстоятелства или правни основания налагащи корекция на изводите на АССГ, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице неблагоприятно засегнато от постановеното съдебно решение, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Решение № 6279 от 11.11.2020 г., по адм. дело № 7030/2020 г. по описа на Админитративен съд София – град е поправено с Решение № 2530 от 15.04.2021 г., по адм. дело № 7030/2020 г. по описа на Админитративен съд София – град. С второто решение е отстранена допусната очевидна неточност в основното решение, като са посочени изрично размерите на главниците и лихвите в диспозитива основното решение. Основната дейност на ревизираното лице през ревизирания период е извършване на годишни технически прегледи (ГТП) на пътни превозни средства (ППС). Дружеството е извършвало търговия и ремонт с автомобилни гуми, платен паркинг и автокъща. През ревизирания период „Интер Бар 69“ ЕООД е разполагало с 17 лица, назначени по трудови правоотношения на длъжности: диагностик на моторни превозни средства, работник поправка гуми и джанти, работник паркинг, търговки представител, технически сътрудник и др. С РА, поправен с РАПРА на ревизираното лице са установени задължения за довнасяне на данък върху добавената стойност общо в размер на 70 732,66 лв., лихви върху тях в размер на 13 358,58 лв., и е извършено увеличение на счетоводните финансови резултати по ЗКПО, при което декларираната от дружеството данъчна загуба за 2017 г. в размер на 52 790,91 лв. е преобразувана в данъчна печалба в размер на 144 665,28 лв., а нулевия данъчен финансов резултат/ след приспадане на данъчна загуба от 2017 г./ за 2018г. е увеличен до 157 013,27 лв. Извършените от органите по приходите корекции, касаещи отделните ревизирани периоди /по ЗДДС от м. 01.2017г. до м. 12.2018г. и по ЗКПО за 2017 г. и 2018 г./ са в резултат на определени данъчни основи по реда на чл. 122 - 124 ДОПК, поради установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, а именно - наличие на данни за укрити приходи и липса или непредставена счетоводна отчетност, съгласно Закона за счетоводството (ЗСч), тъй като воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Приходните органи са установили несъответствия между отчетените от ревизираното лице приходи от извършени ГТП на ППС и данните за извършените такива, съгласно предоставената информацията от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Тези разминавания са приети от органите по приходите като недекларирани от „Интер Бар 69“ ЕООД доставки на услуги с цел укриване на продажби подлежащи на облагане по реда на ЗДДС и ЗКПО. Приходните органи са приели, че дружеството неоснователно е намалило общия размер на отчетените през 2017г. приходи от дейност в подадената за периода Годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 ЗКПО. Така при осчетоводен по сметки от гр. 70 приход от общ размер на 170 000 лв. в ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2017г., е отчетен такъв за едва 124 000 лв., формирайки вследствие на това данъчна загуба за периода, поради което е прието, че са налице данни и за водена счетоводна отчетност в несъответствие с изискванията на ЗСч. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административно-процесуалните правила и правилно приложен материален закон. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за доказани предпоставките по чл.122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Според мотивите на съдебното решение са недоказани твърденията на ревизираното лице, че някои клиенти са ползвали отстъпки от цената за ГТП или са обслужвани при условията на абонамент. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и от „Демакс“ АД и въз основа на тях е приел, че от „Интер Бар 69“ ЕООД не са декларирани доставки на услуги с цел укриване на продажби подлежащи на облагане по реда на ЗДДС и ЗКПО. За обосноваване на извода, че са укривани доходи и счетоводството на дружеството е водено в нарушение на ЗСч, съдът е взел в предвид като косвени доказателства значителния брой на наетия персонал в пункта 15 -18 човека и констатирано нарушение на правилата за издаване на касови бележки, за което е наложена имуществена санкция през 2018г. Първоинстанционният съд е обосновал краен извод, че с ревизионния акт законосъобразно са определени спорните задължения и е отхвърлил жалбата срещу него. Решението е правилно. В хода на осъществената проверка относно законосъобразността на административния акт са обсъдени събраните по делото доказателства, които са обсъдени подробно и задълбочено. Въз основа на тях правилно решаващият състав е постановил мотивиран съдебен акт, който не страда от пороците по чл.209, т.3 от АПК. Изводите на първоинстанционния съд са изцяло съобразени с приложимите материално правни норми и се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователно е твърдението на касатора, че при издаване на РА са нарушени основните принципи на административното производство, съдържащи се в чл. 3, чл. 5, чл. 6 ДОПК и чл. 37, ал. 1 от Кодекса. То е обсъдено от АССГ и правилно е прието, че принципите на обективност, служебно начало при изясняване на фактите въз основа на които се определят задълженията на ревизираното лице са спазени. В хода на ревизията и пред съда дружеството е имало възможност да представя доказателства за твърденията си и при спазване на процесуалните правила да организира защитата си. РЛ не е било лишено от възможност да представи доказателства, които да оборят констанациите в РА. С оглед установените факти по делото за разминаване в отчетените ГТМ на ППС и тези, които са реално осъществени според данните от ИАА, основателен е изводът в оспореното първоинстанционно решение, че приходните органи са доказали наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Предвид, че ревизията е извършена по особения ред, съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК доказателстевната тежест да се оборят констатациите в РА, които се считат за верни до доказване на противното, е на ревизираното лице, но в случая това не е сторено. След анализ на всички факти и обстоятелства относими към дейността на задълженото лице, първоинстанционният съд е стигнал до правилни и обосновани изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. От Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е получена информация в табличен вид, която съдържа данни за датата, регистрационните номера на превозните средства, началния и крайния час на техническия преглед, имената на членовете на контролния пункт извършили проверката и лицата представляващи ППС подложени на техническа проверка, а от „Демакс“ АД - лицензиран оператор по отпечатване на документи (стикери и талони за преминат технически преглед) е представена информация за броя на отпечатаните документи в полза на ревизираното лице. Правилен е извода на съда, че е налице съвпадение между доставените от „Демакс“ АД комплекти от документи (стикери и талони за преминат технически преглед) и отчетените от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ технически прегледни на автомобили преминали през техническия пункт на „Интер Бар 69“ ЕООД. Твърдението поддържано от касатора, че се касае за извършени ГТП с отстъпка на конкретни клиенти или при условията на абонаментно обслужване не са доказани. Липсват каквито и да било доказателства, писмени и гласи, как са се определяни условията за преференциално обслужване, каква е била неговата цена и по отношение на кои ППС е прилагано. Цените на услугите са определени въз основа на ценоразпис представен от РЛ, доказателства за наличие на други цени на осъществяваните в обекта услуги не са прилагани, нито пред органите по приходите, нито пред съда. Оплакването на касатора, че за част от клиентите са предоставени отстъпки, са недоказани. По делото не са представени никакви доказателства в тази насока, поради което за определяне на размера на реалните продажби, ревизиращите органи правилно са използвали декларираната от управителя на ревизираното дружество цена за технически преглед на ППС в размер на 35 лв. с вкл. ДДС. С така определената цена за технически преглед на ППС правилно е коригирана декларираната обща стойност на данъчните основи на извършените продажби по ЗДДС за всеки отделен период от м. 01.2017г. до м.12.2018г. и е установен размерът на извършените продажби за същите периоди, съответно определен е дължимият ДДС в размер на 20%. Правилно е извършена и корекцията в частта на допълнително установения корпоративен данък по ЗКПО за 2017г. и 2018г. Предвид изложеното, съдебният акт като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора е неоснователно направеното искане за присъждане на разноски от касатора. Такива се дължат в полза на ответника по касация, но по делото не е направено искане в този смисъл и не следва да се присъждат разноски. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6279 от 11.11.2020 г., поправено с Решение № 2530 от 15.04.2021 г., по адм. дело № 7030/2020 г. по описа на Админитративен съд София – град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Теодора Николова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Димитър Първанов /п/ Емилия Иванова