Решение · № 1755/2022 · дело 5974/2021

23 февруари 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
1755
Година на номера
2022
Дело №
5974/2021

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 5974 / 2021 РЕШЕНИЕ № 1755 София, 23.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на първи февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕН ПЕТРОВА ВЕСЕЛА ПАВЛОВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Ася Петрова изслуша докладваното от съдията ВЕСЕЛА ПАВЛОВА по адм. дело № 5974/2021 Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу решение № 565 от 27.04.2021 г. по адм. дело № 448/2021 г. по описа на Административен съд Варна /АС-Варна/, 33 състав, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 54 – ФК/25.02.2021 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, чл. 186, ал. 3 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – пекарна „Аляска“, находящ се в гр. Варна, [улица], стопанисван от „Рубъл“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява срещу извода на съда за неправилно приложена от административния орган оперативна самостоятелност относно срока на наложената ПАМ. Счита, че преценката на органа относно срока на наложената мярка е в съответствие с тежестта на извършеното нарушение и целите, за които ПАМ се налага, като с нея не се накърняват правата на търговеца в степен по – голяма от необходимото. Намира, че в конкретния случай наложената ПАМ би постигнала целите, визирани в чл. 22 ЗАНН. Излага съображения, че налагането на мярката има преустановителен и превантивен характер и цели предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчно облагане, а отлагането й във времето би попречило за постигането на посочените цели. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на дружеството срещу процесната заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – „Рубъл“ ЕООД, гр. Варна, представлявано от управителя Ф. Маринов, чрез процесуалния си представител адв. Я. Янков, оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор от 27.05.2021 г. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С процесната ЗНПАМ № 54 – ФК/ 25.02.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, чл. 186, ал. 3 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – пекарна „Аляска“ /погрешно посочена в заповедта „Аляска“, вместо „Аляка“/, находящ се в гр. Варна, [улица], стопанисван от „Рубъл“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 10216 – 3/09.08.2021 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е допусната поправка в издадената, а именно „Запечатването ще се извърши на дата – в срок до 15 дни от влизане в сила на заповедта“. ЗНПАМ е издадена във връзка с извършена на 24.02.2021 г. в 14:25 часа проверка на търговския обект, стопанисван от търговеца, при която при контролна покупка на 1 бр. кока - кола на стойност 1,30 лева и заплащането й в брой от проверяващия Н. Динев, за което не е издаден фискален бон от наличното в обекта ФУ. При определяне продължителността на срока на ПАМ в административния акт е изложено, че се вземат предвид: неспазването на реда на издаване на касова бележка, неиздаването на фискален бон за извършената покупка на стойност 1, 30 лв.; местонахождението на търговския обект на главен булевард в гр. Варна, което налага извода, че следва да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения; с нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти; извършеното деяние, показва поведение на лицето, насочено срещу установената дисциплина и поведение, което няма за цел спазването на данъчното законодателство; целената превенция – за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. В обобщение е посочено, че нарушението препятства нормалната контролна дейност на приходната администрация и не позволява да се осъществи проследяване на търговския обект в цялост. За да отмени обжалвания пред него административен акт, съдът е приел, че при определяне на срока на мярката административният орган е нарушил принципа за съразмерност, заложен в чл. 6 АПК. Според съда 14- дневният срок на запечатване на обекта е определен с неубедителни и общи правни съждения. Изложените данни в заповедта свидетелстват за инцидентна неправомерна дейност. Посочването в ЗНПАМ на местонахождението на обекта „главен булевард в гр. Варна“ няма достатъчно убеждаващо въздействие поради липсата на сведения и доказателства за брой търговски продажби, търговски оборот за предходни периоди. Според съда обектът не реализира големи обороти и конкретното правонарушение не ощетява значително фиска. Съдът е изложил аргументи, че от страна на органа не е отчетен факта, че за периода 13.03 до 13.05.2020 г. в страната е било обявено извънредно положение, последвано от извънредна обстановка, но въпреки това търговецът няма просрочени публични задължения. В заключение съдът е достигнал до извода, че налагането спрямо търговеца на процесната ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип на съразмерност. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящото решение на касационната инстанция препраща изцяло към мотивите, изложени от първоинстанционния съд. В процесния случай липсва спор относно наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС, а именно установено по категоричен начин извършено от търговеца нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане на извършена продажба чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан. Спорът по делото се свежда до отговора на въпроса дали определеният от органа срок на ПАМ от 14 дни е обоснован с оглед особеностите на конкретното нарушение и дали с избрания срок се постигат целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН, както и дали с налагането на мярката е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Процесният индивидуален административен акт, с който е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни, е издаден във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението на търговеца за издаването на фискална касова бележка. Правилни и обосновани са изводите на съда, че в оспорената ЗНПАМ са изложени общо формулирани формални изявления – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. В оспорената заповед липсват същински мотиви относно определянето от страна на органа на срока на ПАМ около средния размер. Действително в мотивите на акта е посочена цената на извършената контрола покупка от 1, 30 лв., като е отбелязано местонахождението на обекта „на главен булевард в гр. Варна“. Тези данни обаче по никакъв начин не допринасят за обосноваването на извод свързан с доброто местонахождение на обекта, големият човекопоток, предлаганите стоки, ценовия диапазон, към каква потребителска група са насочени стоките и др. относими факти, имащи значение за преценката на органа относно срока на налагане на ПАМ. В заповедта липсва яснота как е взето решението от органа да определи срок от 14 дни на мярката, като не може да се установи кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. При издаването на ЗНПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК, като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В процесния случай административният орган е издал индивидуален административен акт, без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован, като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Като е приел, че в заповедта липсват относими към „Рубъл“ ЕООД и към конкретния търговски обект мотиви относно продължителността на срока на налагане на ПАМ, а оттам и е препятствана възможността за преценката за спазване на принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 АПК, административният съд е достигнал до правилния краен извод, че процесният административен акт е немотивиран. Като е отменил същия като незаконосъобразен, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски не следва да бъде уважено, поради липсата на представени доказателства пред настоящата инстанция за реалното им извършване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 565 от 27.04.2021 г. по адм. дело № 448/2021 г. по описа на Административен съд Варна, 33 състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Светлозара Анчева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мадлен Петрова /п/ Весела Павлова

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026