Решение · № 1778/2022 · дело 8613/2021

По дело 8613 / 2021 РЕШЕНИЕ № 1778 София, 23.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в съдебно заседание на седми февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАДКОВА ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ АНАНИЕВА СТЕФКА КЕМАЛОВА при секретар Венета Василева и с участието на прокурора Веселин Найденов изслуша докладваното от съдията АНЕЛИЯ АНАНИЕВА по адм. дело № 8613/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. К. Цветков и П. Русева, чрез адв. Ванев като процесуален представител и 2. А. Николов, чрез пълномощниците си адв. Лозева и адв. Маркова, против решение № 295/08.03.2021 г., постановено по адм. дело № 645/2020 г. по описа на Административен съд - Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Касационният жалбоподател А. Николов претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - главният архитект на район „Одесос“, община Варна, чрез пълномощника си юрк. Младенова, в писмено възражение излага становище за неоснователност на първата касационна жалба и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът - Н. Игнатова, чрез адв. Калоянов като процесуален представител, в писмени отговори намира касационните жалби за неоснователни и претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответниците – Д. Стоянов, Т. Иванова, В. Чакъров, Д. Димитрова, Д. Станков, Я. Иванов, Т. Игнатов, Л. Караваев, „Планги Ауто“ ЕООД, „Л Плюс А“ ЕООД и „Реал Груп“ ЕООД не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни. Пред Административен съд - Варна от касационните жалбоподатели е оспорено решение № 1/09.01.2020 г. на главния архитект на район „Одесос“, община Варна, с което на основание чл. 62, ал. 2 АПК е наредено поправянето на допусната очевидна фактическа грешка в издадено от него удостоверение за въвеждане в експлоатация № О-202/ 18.12.2008 г., състоящо се в заличаване на текста „жилищна“ от наименованието на въведения в експлоатация строеж, който преди корекцията е описан като „Жилищна сграда с 3 офиса, 6 ателиета, 3 тавански помещения, 2 паркоместа в двора, подземен гараж с 4 паркоместа; сградни ВиК отклонения; сградно ел. захранване от ШК-4 до ТЕМ3“, находящ се в УПИ III-275, кв. 123, 7 м.р. на гр. Варна. С обжалваното решение оспорванията са отхвърлени. За да постанови този резултат, съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод, че тъй като представените по делото градоустройствени предвиждания за имота и строителни книжа за процесната сграда описват същата единствено като „сграда с ателиета, офиси и гаражи“, посочването й като „жилищна“ в издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация представлява очевидна фактическа грешка, чието отстраняване по реда на чл. 62, ал. 2 АПК е законосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че съгласно действащия ПУП-ПРЗ и РУП, одобрени със заповед от 11.08.2005 г. на зам. кмета на община Варна, УПИ III-275, кв. 123, в който е построена сградата, е с отреждане "за офиси". Със заявление от 04.05.2006 г. възложителят прави искане за одобряване и съгласуване на инвестиционни проекти за „жилищна сграда с офиси и гаражи“. На същото е направено отбелязано с дата и подпис на заявителя, че проектите са оттеглени за корекция на 11.05.2006 г. Представените по делото инвестиционни проекти, съгласувани и одобрени на 19.06.2006 г. са за следния строеж: сграда с ателиета, офиси и гаражи. Със заявление от 29.06.2006 г. от възложителя е поискано издаване на разрешение за строеж на „сграда с ателиета, офиси и гаражи“. В издаденото разрешение за строеж № О-147/29.06.2006 г., в протокол от 22.01.2007 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, както и в останалата строителна документация сградата е описана по същия начин. Допуснатите изменения по време на строителството на основание чл. 154, ал. 5 ЗУТ, отразени в две забележки върху строителното разрешение, не касаят корекции в предназначението на предвидените обекти, а промяна в местоположението на въздуховодите на вентилацията на подземния гараж и в част ВиК. В обяснителната записка към инвестиционния проект е дадено подробно описание по етажи на отделните обекти в сградата и РЗП за всеки от тях, като са предвидени единствено изби, подземен паркинг, проход, паркоместа, офиси, стълбище и асансьор, ателиета и тавански етаж. По отношение на този етаж, за който жалбоподателите твърдят, че представлява жилище/апартамент, в графичната част на проекта са обозначени следните помещения: стълбище, асансьор, три тавански помещения, балкон и покрив-тераса. При тези данни правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното решение за поправка на очевидна фактическа грешка в удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация № О-202/ 18.12.2008 г. е законосъобразно и не са налице основания за отмяната му. Обосновано е заключението, че актът е издаден по реда на чл. 62, ал. 2 АПК от компетентния орган, след изпълнение на нормативните предпоставки. Цитираната разпоредба предвижда възможност за отстраняване на очевидни фактически грешки, допуснати от органа - издател при постановяване на административния акт. Смисълът на разпоредбата е органът сам да поправи несъответствието между действителната воля и нейното обективно изразяване в писмения текст на акта, което е допустимо да се извърши и след изтичане на срока за обжалване. Именно поправянето следва да разкрива вече формираната действителна воля. Съгласно чл. 177, ал. 1 (в относимата редакция, ДВ, бр. 43/2008 г.) ЗУТ след завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят регистрира пред органа, издал разрешението за строеж, въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл. 168, ал. 6, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура и документ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че е изпълнено изискването по чл. 175, ал. 5. Органът, издал разрешението за строеж, след проверка на окомплектоваността на документите, регистрира въвеждането на строежа в експлоатация и издава удостоверение за въвеждане в експлоатация - ал. 3 на същата разпоредба. В случая строежът в удостоверението за въвеждане в експлоатация е описан като „Жилищна сграда с 3 офиса, 6 ателиета, 3 тавански помещения, 2 паркоместа в двора, подземен гараж с 4 паркоместа; сградни ВиК отклонения; сградно ел. захранване от ШК-4 до ТЕМ3“. В цялата приложена документация, послужила като основание за издаването му, е индивидуализиран като „сграда с ателиета, офиси и гаражи“. По този начин органът въз основа на задължително изискваните документи и книжа и направения оглед на строежа след завършването му, е формирал воля именно за въвеждане в експлоатация на този строеж, а не на такъв, представляващ жилищна сграда. В случая действително е налице несъответствие между формираната воля на административния орган и нейното обективно изразяване в писмения текст на акта, доколкото в удостоверението за въвеждане в експлоатация се визира именно строежът, изпълнен въз основа на одобрените инвестиционни проекти и издаденото разрешение за строеж. На практика се касае за допусната техническа грешка в наименованието му, което се установява от всички доказателства по преписката, по отношение на които органът е формирал действителна воля за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж, който не е жилищна сграда. С предприетата поправка само се привежда наименованието му в съответствие със строителната документация, без да се променя предназначението и статута му. Касае се за един и същ по вид строеж, който е възприет от органа съобразно неговото описание в приложените документи, извършената проверка на тяхната окомплектованост и оглед на място. С оспорения пред съда акт не се променя вече формираната с удостоверението за въвеждане в експлоатация воля на административния орган и не се засяга смисъла на възприетото от него по случая решение. Посочването на сградата като жилищна е фактическа грешка, която законосъобразно е поправена по реда на чл. 62, ал. 2 АПК като този текст в наименованието на строежа е заличен. Неоснователно е възражението в първата касационна жалба, че сградата е със жилищно предназначение предвид отразеното в схема от 2012 г. на самостоятелен обект в нея с идентификатор 10135.1506.267.3.10 предназначение „жилище, апартамент“, както и в съдържанието на представените по делото нотариални актове. Въвеждането в експлоатация представлява окончателният етап от изграждането на даден строеж, с което се удостоверява завършването му и приключване на приемните изпитвания, когато такива са необходими. В тази връзка визираните от касаторите актове не представляват строителни книжа по смисъла на чл. 177, ал. 1 ЗУТ и не могат да бъдат противопоставени на представените такива, изискуеми по посочената норма. Дори към момента на сделката през 2012 г. таванският етаж да е бил с предназначение жилище, по какъвто начин е описан в нотариалния акт за продажба и в кадастралната карта, при липса на данни за промяна на предназначението, твърдението за въвеждането му в експлоатация като такъв е в противоречие с доказателствения материал по преписката. Неснователни са и доводите за неприложимост на чл. 62, ал. 2 АПК, тъй като е следвало да се спази процедурата по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР. В случая не е проведено производство за изменение на одобрената кадастрална карта по отношение на самостоятелни обекти в сградата по реда на ЗКИР, а е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в издаден индивидуален административен акт, какъвто е удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж по чл. 177, ал. 3 ЗУТ. Двете производства са различни и не са обусловени едно от друго, нито процедурата по ЗКИР се явява специална спрямо тази по чл. 62, ал. 2 АПК. Обжалваното решение, с което са отхвърлени оспорванията срещу акта за поправка на очевидна фактическа грешка е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход по спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалните представители на ответниците - главния архитект на район „Одесос“, община Варна и Н. Игнатова, касаторите следва да бъдат осъдени да им заплатят такива, както следва: на община Варна в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и на Н. Игнатова в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представените договор за правна защита и съдействие от 25.10.2021 г. и списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 295/08.03.2021 г., постановено по адм. дело № 645/2020 г. по описа на Административен съд - Варна. ОСЪЖДА К. Цветков, ЕГН [ЕГН], П. Русева, ЕГН [ЕГН] и А. Николов, ЕГН [ЕГН] да заплатят на община Варна направените разноски в размер на 100 (сто) лева. ОСЪЖДА К. Цветков, ЕГН [ЕГН], П. Русева, ЕГН [ЕГН] и А. Николов, ЕГН [ЕГН] да заплатят на Н. Игнатова, ЕГН [ЕГН] направените разноски в размер на 500 (петстотин) лева. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Таня Радкова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Анелия Ананиева /п/ Стефка Кемалова