Решение · № 1806/2022 · дело 6437/2021
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 1806
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 6437/2021
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 6437 / 2021 РЕШЕНИЕ № 1806 София, 24.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на осми февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНИКА ЧЕРНЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВИЛЕНА ПРОДАНОВА ТАНЯ КОМСАЛОВА при секретар Григоринка Любенова и с участието на прокурора Илиана Стойкова изслуша докладваното от съдията ТАНЯ КОМСАЛОВА по адм. дело № 6437/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на „Маренас 8“ ЕООД, подадена чрез процесуалния му представител адв. Бангеев, против Решение № 307 от 14.04.2021 г., постановено по адм. дело № 841/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на „Маренас 8“ ЕООД, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001318007730-091-001 от 24.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 314 от 06.07.2020 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – гр. Пловдив, в частта му относно установените задължения за данък добавена стойност и лихви за конкретно индивидуализирани данъчни периоди в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Деза лукс“ ЕООД и е осъдено юридическото лице за разноски. Твърдят се касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че съдът е разместил доказателствената тежест в процеса, не е изложил собствени мотиви относно релевантните за спора факти, не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, т.е. за необоснован със събраните доказателства и в несъответствие с материална закон счита извода на съда, че в случая не е доказано наличието на предпоставките за упражняване на правото на данъчен кредит по фактурите, по които това е отказано и в частност получаването на стоките по всяка една от спорните доставки. Изложените в тази връзка съображения могат да бъдат обобщени по следния начин - ангажирани са редовно съставени фактури и приемо-предавателни протоколи към тях (двустранно разписани); представени са и доказателства за транспорта на стоките; дадени са обяснения от физическите лице, наети по трудови договори при доставчика, част от тях разпитани и като свидетели по делото; представени са изисканите доказателства от „Деза лукс“ ЕООД; на лице са доказателства за редовното осчетоводяване на доставките при двамата търговци; доказана е и последващата реализация на стоките. Според касатора неправилно първоинстанционният съд отрича доказателствената стойност на част от представените му писмени доказателства, с аргументи вкл. и че липсват такива от които да се обоснове извод за наличието на данъчна измама и знанието или участието в същата на данъчно-задълженото лице. С позоваване на практиката на СЕС и на ВАС се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на РА като незаконосъобразен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба – Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Бъчварова оспорва касационната жалба, настоява за оставяне в сила на съдебния акт, като правилен и законосъобразен. Подробни съображения, излага в депозираната по делото писмена защита, претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – Пазарджик е била законосъобразността на РА № Р-16001318007730-091-001 от 24.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 314 от 06.07.2020 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, в частта му относно установените задължения за данък добавена стойност и лихви за конкретно индивидуализирани данъчни периоди в резултат на отказано право на данъчен кредит по 33 броя фактури, издадени от "Деза лукс“ ЕООД, в размер общо на 47 060,80 лева. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е направил обобщаващ извод, че от събраните по делото доказателства не е установено реалното предаване на процесните стоки, поради което доставките не са реално извършени от издателя на фактурите и затова са възприети констатациите на приходните органи, включително и за основанието, на което данъчният кредит е отказан. От съда е прието, че ревизираният субект притежава фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114 от ЗДДС, установено е счетоводното отразяване на доставките при получателя и доставчика, техният предмет – прясни гъби манатарки, са свързани с основната дейност на „Маренас 8“ ЕООД – търговия с диворастящи гъби, и са използвани за последващи облагаеми доставки (в условията на ВОД за Италия и на различни клиенти на територията на страната, след преработката им), но при доказателствена тежест за „Маренас 8“ ЕООД този субект не е установил фактическото извършване на доставките именно от посочения доставчик – „Деза Лукс“ ЕООД и то на посочените от него дати, място и начин. С мотиви, че в случая приемо-предавателните протоколи и договорът за наем за МПС от 01.07.2018 г. са съставени единствено и само за нуждите на ревизията, че към фактурите липсват товарителници и други документи от които да се направи категоричен извод, че стоката – „предимно гъби и трюфели“ е закупена именно от „Деза лукс“ ЕООД, е счетено че липсват първични документи, установяващи постигането на съгласие между страните за прехвърляне на собствеността върху родово определените вещи по смисъла на чл. 24 ал. 2 от ЗЗД, а също така и че тези частни документи, които не е ползват с „формална материална доказателствена сила“ не установяват по категоричен начин, че отразените количества гъби са били реално предадени от конкретния доставчик, в съответния ден и място. Обжалваното решение е неправилно постановено. Принципно правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, както и последващото им използване в облагаемата дейност на търговеца. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС и в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Материално правните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. Както е посочено и в т. 25 от Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 на СЕС /а и в редица други/ "Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. ". Преценката относно това дали са налице тези условия /в частност спорните такива в процеса относно доставянето на стоките/ се прави от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право Що се касае до формалните предпоставки за правото на приспадане, то те са дефинирани например в т. 29 от Решение 15 септември 2016 г. на СЕС по дело С-518/14 по следния начин: "от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. W №siewicz, C-280/10, EU: C: 2012: 107, т. 41 и от 22 октомври 2015 г., PPUH Stehcemp, C-277/14, EU: C: 2015: 719, т. 29). ", в която връзка е и разрешението дадено с Решение от 8 май 2013 г. по дело С-271/12 на СЕС. Установяването на всички посочени кумулативни предпоставки е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото, съобразно общите правила на чл. 154, ал. 1 от ГПК, а и практиката на ВАС и на СЕС. При справяне с така възложената му доказателствена тежест, ще стои въпросът за добросъвестността на получателя в аспекта на извършена измама/респ. злоупотреба с права и неговото знание и/или участие, безспорно доказателствената тежест за установяването на които обстоятелства стои изцяло в данъчната администрация. Именно това са били обстоятелствата в главното производство при които е постановено Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-142/11 и С-80/11, на което се позовава и касаторът, а именно "че, първо, сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е извършена видно от съответната фактура и второ, тази фактура съдържа данните, изисквани от Директива 2006/112, поради което са изпълнени предвидените в тази директива процесуални и материалноправни условия за възникването и упражняването на правото на приспадане" /т. 44 и т. 52/. Но също така е вярно и че обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС – решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС, съгласно която липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и: или със знанието на получателя по доставките. Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони (виж по аналогия Решение по дело C-329/18, СЕС), при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. Всъщност съгласно мотивите на РД, РА, а и решението на ответника, приходната администрация не оспорва факта на получаване на стоките от рода на процесните в патримониума на „Маренас 8“ ЕООД и последващото им влагане в икономическата му дейност, като са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по съображения, че не се установява тези стоки да са получени именно от издателя на фактурите – „Деза лукс“ ЕООД. Мотивите са за това, споделени като цяло и от първостепенния съд, са че ангажираните доказателства – приемо-предавателни протоколи, Договор за наем на МПС от 01. 07. 2018г. и пътни листове за същото МПС, са съставени единствено и само за нуждите на процеса, поради посочено място на предаване на гъбите в гр. Белово и положени подписи за приел в ППП без имена, а всъщност разписани от В. Нейчев, който на част от датите бил извън територията на РБългария, посоченият водач на МПС – Й. Няголов действително е нает на трудов договор в „Маренас 8“ ЕООД, но няма как това физическо лице да е отдало под наем собственото си МПС на 01.07.2018 г., доколкото е придобило същото на по-късна дата, вкл. и визираният в договора рег. № е получен на 17.07.2018 г. е от по-късна дата. На „Деза лукс“ ЕООД е извършена ревизия в хода на която било установено, че този търговец не разполага с материална и кадрова обезпеченост за извършване на доставките (при иначе декларирани трудови договори, не били ангажирани доказателства за реалното престиране на труд от посочените физически лице), вкл. и не ангажирал доказателства че е придобил процесните стоки, за да ги предадена на „Маренас 8“ ЕООД. Каза се тези мотивите са възприети и от съда. Оплакванията в касационната жалба за необосноваността на изводите на съда за липсата на доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а и на чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО базирани на тези съждения, се споделят изцяло от касационната инстанция. Първо правилно първостепенния съд е приел, че материалната и кадровата обезпеченост на доставчика не касаят главния факт на доказване – фактическото предаване на стоките по фактурите. Второ - необосновано органите по приходите, а очевидно и съда, са се позовали на РА, съставен на доставчика – от една страна констатациите в това ревизионно производство не се ползват със сила на пресъдено нещо и не обвързват нито ревизираното лице в настоящото производство, нито съда, а отделно от това самият РА не е ангажиран като доказателство по делото. Второ – дори и да се приеме, че Договорът от 01.07.2018 г. е с недостоверна дата, то същото това доказателство не е оспорено по чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от ГПК относно неговата автентичност. Ползването на въпросното МПС за извършване на превоза на процесните стоки се потвърждава вкл. и от дадените свидетелски показания по делото – така св. Х. Няголов, св. Г. Игнатова, св. М. Петков и св. Лулчев, чиито показания неправилно не са взети в предвид от първостепенния съд при изграждане на фактическите му изводи, и които потвърждават изцяло поддържания на всеки един етап от производството механизъм на доставките, вкл. и транспортът. Вкл. и от приложената по делото справка – История на регистрацията на МПС /л.8 от приложенията/ се установява, че още на 02.07.2018 г. е регистриран „Договор за продажба – праводаване“, което кореспондира напълно с показанията на св. Х. Няголов, за ползване на същото това МПС преди датата на придобиване на собствеността от неговия баща. Съставените пътни листове също не са били оспорени относно автентичността им, посочването на гр. Белово, а не конкретната територия на бране на гъбите /и както правилно се поддържа в касационната жалба неясно по какви точно идентифициращи белези/, не дисквалифицира верността на тяхното съдържание относно извършения превоз на посочения маршрут и конкретни дати. Основателно касаторът възразява срещу изводите на съда, базирани на установяванията относно датите на подписване на ППП и авторството на самите подписи. Първо по делото не се спори, че подписите са на представляващия към месец Юли 2018 г. получателя, а тези от месец Октомври и месец Ноември 2018 г. на същото физическо лице, наето вече по трудов договор в „Маренас 8“ЕООД, както и не се спори, че са разписани от представляващия доставчика. Макар и да се касае за частни документи, които нямат материална доказателствена стойност, верността на отразените в тях факти и волеизявления следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото. Както бе посочено по-горе без всякакво основание съдът е отказал да кредитира дадените в тази връзка показанията на разпитаните свидетели, които не могат да се приемат в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал, а и дадени в по-голямата си част в условията на заинтересованост от изхода на процеса. Във връзка с посочените доставки по делото са приложени: процесните фактури и фискални бонове към тях, протоколи за добиване на количества продукция от служителите на „Деза Лукс" ЕООД, писмени обяснения на служителите на доставчика „Деза Лукс" ЕООД, счетоводни документи на "Деза Лукс“ ЕООД, позволително за ползване на недървесни горски продукти на "Деза Лукс" ЕООД, които също по безпротиворечив начин установяват предаването на стоките от „Деза лукс“ ЕООД на „Маренас 8“ ЕООД и са в съответствие с дадените свидетелски показания. Дори и да се приеме, че част от ППП са съставени не на датите, посочени в тях (за тези от м. 10 и м. 11 на 2018 г., дори и съдът да не е констатирал основания за това), това, при наличието на останалите ангажирани по делото доказателства (посочени по-горе), също не може да бъде решаващо за установяване на спорния по делото факт, който всъщност се свежда не до това дали „Маренас 8“ ЕООД е придобило собствеността върху спорните стоки (като вид и количества), а дали правото да се разпорежда като собственик с тях му е прехвърлено именно от „Деза лукс“ ЕООД. Тези обстоятелства обаче биха били от значение за спора при евентуално наличието на представени от страна на приходните органи обективни данни за налична схема за данъчна измама, в която ревизираното лице да участва, т. е. да му са му били известни обстоятелства за некоректно поведение на прекия му доставчик спрямо фиска, за неизпълнението на фискалните му задължения и за намерение за увреда на публичния фискален интерес, а такива доказателства по делото не са ангажирани. Както е прието например в т. 46 - 53 от Решението на СЕС по дело С-342/11, когато "доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган". В решението си от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., СЕС е приел, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. В т. 65 от решението е прието, че ".... като налага на ДЗЛ изброените в т. 61 изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане - данъчната администрация прехвърля, собствените си контролни задължения върху данъчнозадължено лице ". Това задължение на органа по приходите се извежда и от т. 52 от решението в която е посочено, че "... право на приспадане може да бъде отказано само ако се установи, въз основа на обективни данни, че съответното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки". Такава установеност не е налице в процесния случай, което е в доказателствена тежест на приходните органи предвид обстоятелството, че отказът от право на приспадане е изключение от основния принцип, какъвто се явява това право. В контекста на цитираната по-горе практика на СЕС, от значение е и поведението и на доставчика, и на ревизираното лице. От една страна „Деза лукс“ ЕООД е надлежно осчетоводил и декларирал спорните доставки, вкл. и приходите от тях, начислил и декларирал е ДДС като задължение към бюджета. От друга „Маренас 8“ ЕООД е заплатил доставките, надлежно ги е осчетоводил, вложил и използвал е предметът на фактурите в независимата си икономическа дейност. Всички тези обстоятелства, които се установяват още от доказателствата, събрани в хода на ревизията, а и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, а и не са спорни между страните в процеса, не само не доказва данъчна измама, но и не дават индиции за такава. С оглед изложеното, доказателствата, преценени в тяхната съвкупност, обосновават извод за наличие на реални стопански операции между ревизираното лице и неговия доставчик. Като е достигнал до различен извод, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, вкл. и в частта му разноските, и вместо него постановено ново, с което да бъде уважена жалбата на "Меренас 8“ ЕООД. При този изход основателна е претенцията на касатора за присъждане на сторените в процеса разноски /чл. 161 ал. 1 от ДОПК/, които се установиха в общ размер на 2 738,85 лева. Неоснователно е възражението, че уговореният и изплатен адвокатски хонорар от по 1 000 лева за двете съдебни инстанции е прекомерен по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК – дори общият размер на изплатеното адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и под минимума за една съдебна инстанция по чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание § 1 т. 6 от ДР на АПК същите следва да бъдат понесени от НАП. Водим от гореизложеното, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 307 от 14.04.2021 г., постановено по адм. дело № 841/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, и вместо него ПОСТАНОВЯВА ОТМЕНЯ по жалба на „Маренас 8“ ЕООД Ревизионен акт № Р-16001318007730-091-001 от 24.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 314 от 06.07.2020 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив, в частта му относно установените на „Маренас 8“ ЕООД задължения за данък добавена стойност и лихви за конкретно индивидуализирани данъчни периоди в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Деза лукс“ ЕООД, в размер общо на 47 060,80 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 993,43 лева. ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Маренас 8“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], гр. Пазарджик, ул. „Цар Симеон“ № 4, сумата от 2 738,85 /две хиляди седемстотин тридесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/ лева, разноски по делото за две съдебни инстанции. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мариника Чернева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Свилена Проданова /п/ Таня Комсалова
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026