Решение · № 1792/2022 · дело 373/2022

24 февруари 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
1792
Година на номера
2022
Дело №
373/2022

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 373 / 2022 РЕШЕНИЕ № 1792 София, 24.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в съдебно заседание на двадесет и шести януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ГЪРБАТОВА ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА АНДРЕЕВА ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ при секретар Мариета Ангелова и с участието на прокурора Цветанка Борилова изслуша докладваното от председателя ДИАНА ГЪРБАТОВА по адм. дело № 373/2022 Производството е по реда на чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във връзка с чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Енвайро клийн“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, с управител С. Сотиров, приподписана от адв. В.Тодоров, против решение № 1199 от 09.12.2021 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията/КЗК, Комисията/, по преписка № КЗК-869/2021 г. В жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Тодоров, се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Според касационния жалбоподател обжалваното решение е постановено при нарушения на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, тъй като мотивите на КЗК, с които се потвърждава решението на възложителя са формални и не кореспондират с доказателствата по делото и приложимия закон. Касаторът счита, че Комисията не е разгледала и обсъдила оплакванията му, че класираният на първо място участник не отговаря на изискванията на възложителя относно техническото му предложение, който съответно е следвало да бъде отстранен от участие в процедурата. Развива тезата, че въпреки привидната многословност на решението на органа по преразглеждането, същото представлява само преразказ на фактите и липсват мотиви по оплакванията на дружеството в жалбата му пред КЗК. Претендира отмяна на обжалваното решение на КЗК и на процесното решение на възложителя, като заявява искане за присъждане на направените по делото разноски с представен списък за тях. Ответникът заместник- кметът на Столична община, оспорва касационната жалба, чрез упълномощен юриск. А. Петрова, която с писмено становище от 13.01.2022 г. и в съдебно заседание пледира за оставяне в сила на обжалваното решение и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Фармвил“ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София, чрез процесуален представител адв. Цветков, в съдебно заседание релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Заявява искане за присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради това, че при произнасянето си КЗК е изяснила релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните писмени доказателства, обсъдила е възраженията на страните и е формирала правилни изводи по отношение законосъобразността на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка. Според участващия по делото прокурор преценката на помощната комисия на възложителя е в рамките на оперативната й самостоятелност, като разглеждайки предложението на участника "Енвайро клийн" ЕООД го е отнесла точно към приложимата и утвърдена от възложителя методика и е обосновала поставената на касатора комплексна оценка, с оглед на което КЗК е приела аргументирано, че е налице еднакво и точно приложение на одобрените и влезли в сила изисквания на възложителя, спрямо които са оценявани техническите предложения и са присъдени точки в рамките на утвърдените скали за оценка. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на „Енвайро клийн“ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 216, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1199 от 09.12.2021 г. е оставена без уважение жалба с вх. № ВХР-1938/22.10.2021 г., подадена от „Енвайро клийн“ЕООД срещу решение № D9691458/13.10.2021 г. на заместник – кмета на Столична община за определяне на изпълнител в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Реконструкция и изграждане на улици от първостепенната улична мрежа по обособени позиции", в частта по обособена позиция № 2. Процедурата е открита с решение № D99392/07.04.2021 г. на възложителя; оставено е без уважение искането на "Енвайро клийн" ЕООД за възлагане на направените по производството разноски; възложено е на "Енвайро клийн" ЕООД да заплати на възложителя юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв за производството пред КЗК; възложено е на "Енвайро клийн" ЕООД да заплати на "Фармвил" ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. за производството пред КЗК. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на нормите на чл. 215, ал. 2, т. 1 и чл. 217, ал. 1 ЗОП и е приела, че при провеждане на оспорената процедура по възлагане на обществената поръчка и при издаване на атакувания акт на възложителя не са допуснати противоречия с императивните правни норми на ЗОП и ППЗОП и отклонения от задължителните изисквания на възложителя, съдържащи се в обявената документация за участие. Комисията е извършила подробен фактически и правен анализ и се е произнесла по всички, инвокирани в жалбата на оспорващото дружество твърдения и оплаквания, като ги е преценила за неоснователни. Органът по преразглеждането е счел, че част от възраженията, касаещи съответствието на офертата на определения за изпълнител участник, с изискванията на поръчката, са формулирани твърде общо в жалбата, като липсват конкретни аргументирани твърдения, поради което за КЗК не е възникнало задължение за произнасяне по тях. КЗК е преценила, че оценителната комисия по отношение на спорните подпоказатели КЗ. 1 ("Технология и организация на изпълнението") и КЗ. 2 (Организация на ръководството на обекта) е приложила правилно методиката за оценка, като и по двата подпоказателя са направени обективни оценявания, позволяващи извършването на контрол за законосъобразност. КЗК е установила, че "Фармвил" ЕАД, който е определен за изпълнител е бил оценен с 11 точки по подпоказател КЗ. 1, а „Енвайро клийн“ЕООД е получил по този подпоказател максимално възможните 16 точки и по другия подпоказател КЗ. 2. "Енвайро клийн" ЕООД и "Фармвил" ЕАД са оценени с еднакъв брой точки – 9. При тези вярно установени факти КЗК е извела обосновани правни изводи. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При извършената касационна проверка за приложението на материалния закон - ЗОП, както от възложителя, така и от КЗК, чието решение е предмет на настоящето производство, не се установяват визираните от всеки един от тях нарушения. При положение, че решението за откриване е влязло в сила и в хипотезата на 179, ал.1 ЗОП не е постъпило предложение за промяна на изискванията на възложителя или искане за разяснения по документацията за участие в хипотезата на 180, ал.1 ЗОП, всички изисквания са били задължителни за участниците в процедурата и съобразно чл. 101, ал.5 ЗОП при изготвяне на офертата всеки участник трябва да се придържа точно към обявените от възложителя условия като има възможност (ал. 7) до изтичането на срока за подаване на заявленията за участие или офертите всеки кандидат или участник може да промени, да допълни или да оттегли заявлението или офертата си. Видно от данните по преписката, нито една от горепосочените възможности не е използвана от касатора, поради което офертата му следва да бъде съотнесена спрямо изричните изисквания на възложителя. Именно това е сторено от комисията, като в рамките на оперативната й самостоятелност не разполага с възможност да тълкува (вкл. и разширително) изискванията на възложителя в Документацията за участие. С оглед на това касационният съдебен състав изцяло споделя становището на органа по преразглеждането относно възражението на касатора срещу начина на оценяване на техническите предложения и присъждането на съответния брой точки по двата спорни подпоказателя по процесната обособена позиция № 2. Това е така, защото административните актове, издадени при условията на оперативна самостоятелност на общо основание подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, освен когато този контрол е изрично изключен със закон, какъвто не е конкретният случай. Предоставената от закона възможност за преценка следва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 169 АПК, съгласно която при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява само дали административният орган разполага с оперативна самостоятелност и спазва ли изискването за законосъобразност на административните актове. В случая следва да се прецени дали помощната на възложителя комисия за разглеждане, оценка и класиране на офертите притежава оперативна самостоятелност при преценка на офертите и ако да, тази преценка дали е извършена при спазване на утвърдената от възложителя Методика за това. Безспорно отговора на тези въпроси е положителен, защото тази комисия се произнася като колективен орган, формиран на експертно ниво съобразно специфичния предмет на обществената поръчка и членовете й поставят оценки в точки, съобразно притежаваните от тях експертни качества, познания, възможности, професионален, технически и творчески опит в съответната сфера, в която са с призната компетентност, която понастоящем не се и оспорва. Предвид горното, колко точки и защо е получил всеки от участниците в процедурата по възлагане на обществената поръчка не е предмет на проверка нито от КЗК, нито от съда. От съществено значение е обстоятелството, че по всеки от подпоказателите ( П2 и П3) комисията е извършила преценка и анализ на предложенията на участниците ( вкл. и касатора) , оценила ги е съгласно утвърдената методика и съответно е изложила относими мотиви при намаляване на съответния брой точки спрямо максимално допустимия. При извършената понастоящем проверка съобразно доводите в касационната жалба се установи, че извършеното оценяване съответства на утвърдената методика и не е променен обявения критерий за оценяване, не са въведени нови изисквания или да са игнорирани вече обявени. От тук следва обоснованият извод, че оспореното от касатора оценяване на техническото предложение по двата спорни подпоказателя е осъществено от помощния орган на възложителя изцяло в съответствие с обявената документация за участие, включваща обявената методика за оценяване. Съдът счита, че правилно и в съответствие с нормативните изисквания КЗК не е разгледала възраженията на жалбоподателя срещу съответствието на офертата на класирания на първо място участник с техническите и икономическите условия на възложителя. КЗК точно е установила, че формулираните по този начин оплаквания са общи и бланкетни. Съгласно чл.207 ЗОП, решаващият орган извършва проучване по обстоятелствата, изложени в жалбата, а в настоящата хипотеза такива конкретни обстоятелства не се съдържат в първоинстанционната жалба. Единна и непротиворечива е съдебната практика по този вид спорове, според която КЗК не следва да възпроизвежда или подменя преценката на помощния орган на възложителя и да упражнява служебен контрол върху нея, а има законово задължение да се произнесе единствено по отделните конкретни обстоятелства и възражения, релевирани в жалбата до Комисията, с която тя е сезирана в десетдневния преклузивен срок. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. Основателна е претенцията на ответника - възложител на обществената поръчка, за присъждане на разноски в касационното производство за правна помощ, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Касационният жалбоподател следва да заплати на „Фармвил“ЕАД сторените по делото разноски, които съобразно направеното основателно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да възлизат на 2500 лева, който размер на адвокатското възнаграждение съответства на действителната фактическа и правна сложност на правния спор. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 6 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА № 1199 от 09.12.2021 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-869/2021 г. ОСЪЖДА „Енвайро клийн“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, с управител С. Сотиров, да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева. ОСЪЖДА „Енвайро клийн“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, с управител С. Сотиров, да заплати на „Фармвил“ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София, направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Диана Гърбатова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Добринка Андреева /п/ Владимир Първанов

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026