Решение · № 2135/2022 · дело 11782/2021

По дело 11782 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2135 София, 08.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в съдебно заседание на осми февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОРИСОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА МОТОВА СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ при секретар Станка Ташкова и с участието на прокурора Момчил Таралански изслуша докладваното от съдията ЛЮБОМИРА МОТОВА по адм. дело № 11782/2021 Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по постъпила касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие", чрез пълномощника главен юрисконсулт Т. Ламбев, срещу решение № 5566/04.10.2021, постановено по адм.дело № 13895/2019 г. по описа на Административен съд - София град. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При подробно изложени съображения e направено искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Мега Инвест Груп" ЕООД, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на постановеното решение. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага постановеното решение да бъде оставено в сила Настоящият състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие" е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 5566/04.10.2021, постановено по адм.дело № 13895/2019 г. Административен съд - София град /АССГ/ е отменил решение № 24/04/1/0/03238/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, изх. № 01-2600/4820 от 21.12.2017 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, изпратил е преписката на административния орган за ново произнасяне по подадената заявка за окончателно плащане № 24/04/1/0/03238/3/01 от 30.01.2017г., при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона и е осъдил Държавен фонд „Земеделие“ да заплати направените от "Мега Инвест Груп" ЕООД разноски по делото. За да постанови този резултат административният съд е изяснил спорния по делото въпрос относно допустимостта на подадената жалба, с оглед редовното връчване на оспорения административен акт на адресата. Съобразил е указанията на Върховния административен съд, дадени с определение № 4244 от 13.04.2020 г. по адм.д. № 3281/2020 г., досежно установяване редовността на това връчване и изпълнението на предпоставките по чл. 61, ал. 3 АПК в приложимата редакция. В рамките на откритото по искане на оспорващото дружество оспорване на истинността на обратните разписки относно тяхното авторство и верността на отразените в тях удостоверителни изявления, съдът е намерил, че същото е проведено успешно. При това е приел за доказано, че верността на изявлението, материализирано в обратните разписки, не отговаря на действителното положение, а оттам и че не е изпълнена предпоставката по чл. 61, ал.3 АПК позволяваща да се пристъпи към съобщаване на административния акт чрез поставянето му на таблото за съобщения. При тези изводи е приел жалбата за допустима, доколкото първото редовно съобщаване за издаване на процесния акт било извършено с писмо изх. № 02-266/3814 от 12.08.2019г., получено от дружеството на 18.11.2019 г., а жалбата била депозирана на 29.11.2019 г. Като е разгледал жалбата по същество, съдът е приел същата за основателна поради това, че разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ съдържа десет различни хипотези, а в обжалваното решения липсва конкретизация кое от посочените основания административният орган счита, че е налице, за да откаже изплащането на помощта. Едновременно с това в акта въобще липсвало подвеждане на фактическите констатации на органа под съответната хипотеза на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а са посочени само чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от закона. Независимо че от изложените в решението съображения можел да се направи извод, че административният орган е визирал като основание за налагане на корекцията наличието на нередност, то разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ предвиждала две самостоятелни основания – по т. 9 и по т. 10 от нея. Съдът е обвързал една от хипотезите на нередност с изискването тя да бъде посочена в Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Административният съд е анализирал и останалите основания, с които органът е обосновал финансовата корекция - чл. 49, ал.1, т. 7 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. /Наредбата/, както и чл. 9, ал. 1, т. 8 от сключения на договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. При това е счел, че органът не е конкретизирал нито кои документи или декларация са с невярно съдържание, неистински и/или преправени, нито коя от всичките хипотези на чл. 49, ал. 1,т. 7 от Наредбата, респективно чл. 9, ал. 1, т. 8 от Договора намира за осъществена. Така постановеното съдебно решение е правилно като краен резултат, но по следните съображения. Обосновано съдът в мотивите на решението си е приел за доказано, че верността на материализираното в обратните разписки изявление не отговаря на действителното положение. След открито производство по оспорване, при разпределяне на тежестта по чл. 193, ал. 3 от ГПК и след проверка по чл. 194, ал. 2 от ГПК истинността на оспорените доказателствени източници е изключена, поради което законосъобразно съдът е счел, че с поставянето на съобщение за издадения акт на таблото за уведомление на ДФЗ - Областна дирекция „Хасково същият не е надлежно съобщен на адресата. Неоснователни са доводите на касатора относно редовното връчване на обратните разписки на адреса, на който дружеството е вписано в Търговския регистър – гр. София, [улица]. В това производството пред администратвния съд е била оспорена истинността на обратните разписки с номера 9006278919, 9006306076, 9006308928, 9006087155, които касаят връчването на уведомителното писмо с изх. № 01-2600/4820 от 09.08.2017 г. за откритото производство за налагане на финансови корекции, както и връчването на процесното Решение № 24/04/1/0/03238/3/01/04/01 единствено на адреса в гр. София, [улица], ет. [номер], офис [номер]. Именно това връчване е относимо към предмета на спора, доколкото по делото е било категорично установено, че дружеството е ползвало офис на този адрес, че именно това е бил посоченият от него адрес за кореспонденция с ДФЗ, на който многократно е получавало уведомления от органа. Поради това са неоснователни и възраженията на касатора касаещи свидетелските показания, които били единствено в насока, че "Мега Инвест Груп" ЕООД се намира на адрес, различен от вписания в Търговския регистър. Първоинстанционният съд е извършил всички дължими и възможни процесуални действия за установяване на редовността на връчването както на решението за налагане на финансова корекция, така и на уведомлението по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, като е разпитал лицето, посочено от „Стар пост“ като куриер-връчител. При така установеното от фактическа страна, правилно съдът е преценил, че първото редовно съобщаване на обжалваният административен акт е с получаването на писмо с изх. № № 02-266/3814 от 12.08.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано възобновяване на производството по разглеждането на заявка за окончателно плащане № 24/04/1 /0/03238/3/01 от 31.01.2017 г. Необосновано обаче съдът е приел, че издаденото решение за налагане на финансова корекция трябва да бъде мотивирано по начин, по който нарушението следва да бъде подведено под хипотезите на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Съобразно § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., същата е издадена на основание чл. 9а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Производството в настоящия случай е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 9 от 21.03.2015 г., по заявление за подпомагане ИД № 24/04/1/0/03238/08.06.2015 г., одобрено на 04.02.2016 г., въз основа на което между "Мега Инвест Груп" ЕООД и ДФЗ е сключен Договор № 24/04/1/0/03238 от 04.02.2016 г. за отпускане на безвъзмедна финансова помощ за изпълнение на проект „Създаване на лешниково насаждение по биологични способи и закупуване на специализирана техника“. Към датата на постановяване на процесното решение все още не е била част от действащото право разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /Нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, според която дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. По силата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП / обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., доп., бр. 98 от 2019 г., в сила от 13.12.2019 г./, започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая приложимата Наредба № 9 от 21.03.2015 г. е издадена преди влизане в сила на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП и производството по тази наредба не е приключило, защото не е изтекъл срокът на мониторинг, предвиден в чл. 6, ал. 5 от сключения между страните договор. Независимо от изложеното по отношение на приложимата процедура по налагане на финансова корекция, настоящата инстанция намира, че нито в рамките на производството пред първата инстанция, нито в хода на образуваното и впоследствие прекратено досъдебно производство /с постановление от 19.04.2019 г. на прокурор при СГП/ не е доказано, че "Мега Инвест Груп" ЕООД е представило декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински и/или преправени такива. Поради това е недоказано твърдението на органа за нарушение на нормите на чл. 9, ал.1, т. 8 от Договора и съответно чл. 49, ал. 1, т. 7 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., което да бъде основание за постановения от него отказ да бъде изплатена безвъзмездната финансова помощ по Договор № 24/04/1/0/03238/04.02.2016 г. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за това, че съдът се е позовал и кредитирал агротехническа експертиза извършена от вещо лице в наказателното производство. АССГ е обсъдил заключението на вещото лице като част от извършените по досъдебно производство процесуално – следствени действия, което, в съвкупност с останалите събрани в хода на разследването доказателства, е дало основание на СГП да прекрати производството. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски не следва да се уважава. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5566/04.10.2021, постановено по адм.дело № 13895/2019 г. по описа на Административен съд - София град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Румяна Борисова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Любомира Мотова /п/ Светослав Славов