Решение · № 1972/2022 · дело 10680/2021

По дело 10680 / 2021 РЕШЕНИЕ № 1972 София, 01.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на осми февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ЦВЕТКОВ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Цветанка Борилова изслуша докладваното от председателя ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ по адм. дело № 10680/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 4043 от 21.06.2021г., постановено по адм. д. № 54/2021г. Административен съд – София-град, трето отделение, 55-ти състав, е отхвърлил жалбата на „Квант Дисплейс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, [адрес], представлявано от управителя Д. Марков, против Ревизионен акт /РА/ № Р – 22220320000339 - 091 - 001/ 01.09.2020г. и Ревизионен акт № П – 22220320160142 – 003 – 001/12.10.2020г. за поправка на ревизионен акт, поправени с ревизионен акт № П – 22220320176301 – 003 – 001/23.10.2020г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърдени с решение № 1786/24.11.2020г. на директора на Д“ОДОП“-София, с който на дружгеството са установени допълнителни задължения за ДДС общо в размер на 99 120,00лв. и са начислени лихви за забава в размер на 8 017,35лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди от м.11.2018г. до м.01.2019г. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д“ОДОП“- София сумата 3 601,37лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „Квант Дисплейс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, [адрес], представлявано от управителя Д. Марков, чрез пълномощника му адвокат С. Стойков. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. София чрез своя процесуален представител юрк.Василева взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на „Квант Дисплейс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], против Ревизионен акт /РА/ № Р – 22220320000339 - 091 - 001/ 01.09.2020г. и Ревизионен акт № П – 22220320160142 – 003 – 001/12.10.2020г. за поправка на ревизионен акт, поправени с ревизионен акт № П – 22220320176301 – 003 – 001/23.10.2020г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърдени с решение № 1786/27.11.2020г. на директора на Д“ОДОП“-София, с който на дружгеството са установени допълнителни задължения за ДДС общо в размер на 99 120,00лв. и са начислени лихви за забава в размер на 8 017,35лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди от м.11.2018г. до м.01.2019г. по три фактури, издадени от „Ени Л Трейдинг“ ЕООД. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорения ревизионен акт, като е отбелязал, че ревизионният акт е издаден по повторна ревизия, след отмяна на първоначално издадения такъв с решение на директора на Д“ОДОП“-София и връщане на преписката за извършване на нова ревизия. Описани са подробно събраните в хода на делото писмени доказателства и констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит – липса на реални доставки по процесните три фактури. Изложени са мотиви, че първоначалният ревизионен акт и последващите такива за поправка са издадени от компетентни органи, подписани са квалифицирани електронни подписи, спазено е изискването за форма по чл.120 ДОПК, няма допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, даващи самостоятелно основание за отмяна на акта. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Решаващите мотиви на съда в тази насока са следните: 1. На стр.6 – 7 от решението, съответно л.128 – 129 от делото, първоинстанционният съд е дал тълкуване на понятието право на данъчен кредит, значението на реалността на доставката като елемент от фактическия състав на правото; как се извършва преценката за реалността на доставката, кой носи доказателствената тежест в процеса 2. След тези теоретични обосновки решаващият съд е изградил извод, че анализът на събраните по делото доказателства обосновават извод, че констатациите на органите по приходите за отказ на право на данъчен кредит поради липса на реални доставки по процесните три фактури са логически обосновани и в съответствие с материалния закон. Акцентирано е, че изводът за липса на доставки е изграден на база на анализ на облигационните отношения, които са се развили между страните по доставката – сключените договори за доставка между „Квант Дисплейс“ ЕООД и доставчика „Ени Л Трейдинг“ ЕООД от 20.11.2018г. и 20.12.2018г., прекратяването на същите с анекси от 31.01.2019г., в които изрично е посочено, че преведените от жалбоподателя суми следва да му бъдат възстановени, което е индикация за липса на изпълнение от страна на доставчика, съответно за отсъствие на данъчно събитие. 3. На отделен ред са изложени мотиви, че по делото липсват годни доказателства, които да удостоверяват значимото за спора обстоятелство по предаване на стоките/услугите, предмет на доставка, като способ за индивидуализация по смисъла на чл.24,ал.2 ЗЗД доколкото притежанието на фактура не е достатъчно да обоснове действителността на отразената в нея стопанска операция. Прието е, че с оглед на тези обстоятелства, съдът споделя изводите на ревизиращите органи, че представените по преписката документи не доказват извършването на реални доставка като предпоставка за възникване на право на данъчен кредит. На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на дружеството се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Основните оплаквания на касатора са насочени против изводите на първоинстанционния съд за липса на реални доставки по процесните фактури. Излагат се доводи, че на практика първоинстанционният съд не е извършил самостоятелен анализ на събраните доказателства по делото, а е преповторил констатациите на органите по приходите. На отделен ред се правят оплаквания, че решаващият съд необосновано е отказал да назначи по делото съдебно-счетоводна експертиза, съответно не е обсъдил представените от страната допълнителни доказателства, които установяват реалното изпълнение на доставките. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото принципно няма спор за факти. Извършените процесуални действия, констатациите на органите по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, възраженията на задълженото лице,ангажираните доказателства, са възпроизведени подробно в мотивите на съдебния акт. От данните по делото е видно, че ревизираното дружество „Квант Дисплейс “ ЕООД през данъчен период м.11/2018 - м.01/2019г. е упражнило право на данъчен кредит по 3 броя фактури, издадени от „Ени Л Трейдинг“ ЕООД, имащи за предмет доставка на лед модули Р4 и услуга, свързана с тях. По отношение на въпросните доставки са събрани множество доказателства, като констатациите на органите по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по тези доставки е липсата на реална доставка – не е доказано по несъмнен начин предаването на собствеността върху стоките, предмет на доставка, съответно извършването на услугата. По същество констатациите на органа по приходите са изградени на база на анализ на развилите се облигационни отношения между страните по доставката. С оглед на констатациите на ревизионния акт и становищата на страните решаващият съд правилно е определил и спорния момент по делото – дали процесните фактури, издадени от посочения доставчик, действително отразяват реално извършени доставки. Даденият отрицателен отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд се споделя от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК, която намира същия за обоснован на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон. Аргументите настоящата инстанция в тази насока се свеждат до следното: Първоинстанционният съд е дал вярно тълкуване на материалния закон относно възникването на правото на данъчен кредит. Доказването на предаването на предмета на доставката от доставчика на получателя при този вид търговски сделки е необходимо, за да се докаже реалното изпълнение на продажбата.. Предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките или услугите, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл.6, съответно чл. 12 във вр. с чл. 9 ЗДДС и както правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност на същите в ревизионния акт. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното право на данъчен кредит на данъчно-задълженото лице от кумулативното възникване на елементите от регламентирания от ЗДДС сложен фактически състав. В съдебната практика се приема, че наред с изискването за притежаване на данъчен документ по смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, следва да е налице и реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липса на нормативна уредба, която да въвежда изисквания за съставянето на определен тип документи, доказващи осъществяването на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, преценката дали една доставка е действително извършена, се гради на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства. Тези доказателства, в преобладаващата си част са частни документи, определяни от характера на търговския оборот, като на практика за много малко факти и обстоятелства биха могли да бъдат съставени официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, които да имат обвързваща съда доказателствена сила. При съставените на такива документи стопанските субекти следва да се съобразяват с изискванията на ЗСч. и издадените въз основа или във връзка с него подзаконови нормативни актове. Съставяните документи следва да се намират в държане на икономическите субекти и да се съхраняват в законово установените срокове, като в хода на ревизията чрез определените от ДОПК способи органът по приходите събира и извършва преценка именно на такива документи, въз основа на което се правят констатации дали са налице или не реално извършени доставки. Трайна е практиката на ВАС, че само въз основа на фактури и доказателства за счетоводното им отразяване от получателя не може да се обоснове извод за реалност на доставките, по които е начислен ДДС. Фактурата е първичен счетоводен документ и като такъв е носител на информация за регистрирана стопанска операция, като няма обвързваща доказателствена сила за съда. Осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното получаване на стоката или услугата, защото представлява удостоверяване на това получаване от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдяния факт. За целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък. Направените в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с недопускане на съдебно-счетоводна експертиза и необсъждане на допълнително представени доказателства, не могат да бъдат споделени. Съгласно чл.195,ал.1 ГПК, приложим в настоящето производство по силата на §2 ДР ДОПК, вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Искането за вещо лице е направено от жалбоподателя с писмена молба от 31.05.2021г. /л.111 от първоинстанционното дело/. При така направеното искане първоинстанционният съд е направил правилна преценка, че то не следва да бъде уважено, тъй като експертизата се иска за установяване на обстоятелства, които са установени и безспорни по делото, или от вещото лице се иска да даде отговор на правни проблеми, за които то няма такава компетентност. Решаващият съд действително не е обсъдил представените допълнителни доказателства със същата молба допълнителни писмени доказателства /описани на л.114 от първоинстанционното дело, съставляващи договор за изработка от 31.01.2019г. с приложение № 1 към него, договор от 07.03.2019г. с приложение № 1 и приемо-предавателен протокол от дата 27.03.2019г. , приложени на л.115 – 122 от първоинстанционното дело/. Стореното съставлява нарушение на съдопроизводствените правила, но с оглед на обстоятелствата по делото настоящата съдебна инстанция го намира за несъществено по следните обстоятелства: Както бе вече посочено, ревизионният акт е издадена при проведена повторна ревизия след отмяна на първоначално съставения ревизионен акт по реда на административното оспорване и връщане на преписката с указания за извършване на нова ревизия. В същото време констатацията за липса на реални доставки е изградена на база на анализ на развилите се облигационните отношения между доставчик и получател и отсъствие на каквито и да е доказателства за предаване на предмета на доставките. По-горе в мотивите на настоящето решение е направен анализ на доказателствата, чрез които се документира извършването на стопанските операции с отбелязването, че съставяните документи следва да се намират в държане на икономическите субекти и да се съхраняват в законово установените срокове, като в хода на ревизията чрез определените от ДОПК способи органът по приходите събира и извършва преценка именно на такива документи, въз основа на което се правят констатации дали са налице или не реално извършени доставки. При така изложеното представените допълнителни доказателства от жалбоподателя не следва да бъдат кредитирани. Подобна теза/за изпълнение от трето лице/ се излага от него за пръв път в съдебното производство и то след първото по делото заседание. Същата противоречи на събраните в рамките на ревизията доказателства, а ако въпросните доказателства действително са били съставени на датите, посочени в тях, то е следвало да са налични в счетоводството на дружеството и да бъдат представени на ревизиращите органи. Изложеното обосновава тезата, че в случая става въпрос за антидатирани доказателства, съставени с цел да обслужат защитна теза на страната, поради което същите не следва да бъдат кредитирани. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – София град е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на основание чл.161,ал.1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответника Д“ОДОП“-София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 3 601,37лв., определено при условията на чл.8,ал.1,т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 4043 от 21.06.2021г. на Административен съд – София град, трето отделение, 55-ти състав, постановено по адм.д. № 54/2021г. ОСЪЖДА „КВАНТ ДИСПЛЕЙС “ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, [адрес], представлявано от управителя Д. Марков, да заплати на Национална агенция по приходите – София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 3 601,37 / три хиляди шестстотин и един лева и тридесет и седем стотинки/ лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Йордан Константинов секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Бисер Цветков /п/ Петя Желева