Решение · № 1859/2022 · дело 6230/2021

По дело 6230 / 2021 РЕШЕНИЕ № 1859 София, 28.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на втори февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА СТАНИМИРА ДРУМЕВА при секретар Галина Узунова и с участието на прокурора Милена Беремска изслуша докладваното от съдията СТАНИМИРА ДРУМЕВА по адм. дело № 6230/2021 Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Сънрайз Холидейс“ ЕАД, против решение № 124 от 14.04.2021 г., постановено по адм. дело № 426 по описа за 2020 г. на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2035 А-1/26.06.2020 г., издаден от орган по приходите, потвърден с решение № 10/29.07.2020г. на директора на дирекция „Финанси и местни приходи“ в община Тервел. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът сочи, че от приетите по делото писмени доказателства - скици на поземлените имоти, се установява, че притежаваните от него земя и сгради се намират в неурбанизирана територия със статут на земеделска земя с начин на ползване: за машинна промишленост. Твърди, че независимо от декларираното администрацията е следвало да извърши проверка за фактическото състояние на сградите, при която би установила, че те не са масивни, а паянтови, с изключение на изградения в имота корпус подвал. Намира за неправилен извода на съда, че административният орган е обвързан от декларацията по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), подадена по силата на закона от данъчно задълженото лице по чл. 11 от ЗМДТ. Според касатора от страна на ответника не са представени доказателства за действителното предоставяне на услугите по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и за поддържане на чистотата на териториите на обществено ползване в населените места. Твърди също, че лихвите за забава, определени с оспорения акт за посочения период са незаконосъобразни. Вещото лице е посочило в заключенията си какъв е размера на законната лихва върху всеки един от определените данъци и такси и за надвишаващата ги сума, актът следва да бъде отменен. Искането от съда е да отмени оспореното съдебно решение и вместо него да постанови друго по същество, с което да отмени акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и да върне преписката на административния орган с конкретни указания по прилагане на закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски, вкл. за оспорване по административен ред. Ответникът оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение по съображенията изложени в представен писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е акт за установяване на задължения (АУЗД) № 2035 А-1/26.06.2020 г., издаден от старши инспектор в дирекция „Финанси и местни приходи“ при община Тервел, потвърден с решение № 10/29.07.2020г. на директора на дирекция „Финанси и местни приходи“ при община Тервел, с който на „Сънрайз Холидейс“ ЕАД, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1-4 и чл. 9б от ЗМДТ, са установени задължения по ЗМДТ за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за 2019 г. в размер на 2 709,05 лева главница и лихва в размер на 225,46 лева, и такса за битови отпадъци (ТБО) за услугите поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци в общ размер на 8 668,99 лв. главница и лихва в размер на 721,48 лв., или общо задължения в размер на 12 324,98 лв. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: „Сънрайз Холидейс“ ЕАД се легитимира като собственик на поземлен имот със стар идентификатор 000069 и настоящ идентификатор № 72271.40.69 с площ от 65 дка, а по скица - 58,172 дка, ведно със построените върху него сгради, с начин на трайно ползване за промишленост, който имот се намира извън регулационните граници на гр. Тервел. Дружеството е подало декларация по чл. 17 ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 96/17.12.2007 г. за придобиване правото на собственост върху земя с отчетна стойност 562 000 лв. и масивни сгради с отчетна стойност 168 000 лв. На 30.06.2010 г. са подадени две декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 598 и вх. № 599. С декларация вх. № 598/30.06.2010 г. са декларирани придобитите през 2007 г. земя и сгради, като в част II от декларацията са описани три сгради - корпус с подвал с РЗП от 15 504 кв. м., парова централа с РЗП от 1 258 кв. м. и разпределителна уредба с РЗП от 306 кв. м. Всички сгради са декларирани с тип конструкция МЗ „масивна монолитна“. С декларация с вх. № 599/30.06.2010 г. е декларирана сграда, като в част II от декларацията са описани компресорно с трафопост с РЗП 408 кв. м., портиерна с РЗП от 18 кв. м., водоем с РЗП от 370 кв. м. и 6 броя сгради, всички декларирани с масивна монолитна конструкция МЗ. На 4.02.2020 г. е подадена от дружеството коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 104, в която за придобитите през 2007 г. имоти декларира следните обстоятелства: налични 4 броя производствени, нежилищни сгради: склад с площ от 446 кв. м., склад с площ от 426 кв. м., склад с площ от 412 кв. м. и склад с площ от 427 кв. м. По делото е приложено конструктивно становище, издадено на 13.01.2021 г. от инженер-конструктор Алинска за декларираните 4 броя производствени сгради с идентификатори 72271.40.1.2, 72271.40.1.4 ,72271.40.1.5 и 72271.40.1.6 по КККР на гр. Тервел, в което е посочено, че сградите не са масивни с носещи стени или стоманено бетонен скелет, а преместваеми паянтови конструкции и отговарят на тип ПН конструкция на сгради от декларацията по чл. 14 от ЗМДТ. От писмо на отдел „Местни данъци и такси“ в община Тервел изх. № МДТ-02-1480/22.07.2020 г. се установява, че жалбоподателят е представил четири акта за премахнати сгради: акт от 3.02.2019 г. за сграда с идентификатор 72271.40.1.3 - портиерна, и съставени на 1.04.2020 г. три броя акта за премахване на сгради в поземлени имоти с идентификатори 72271.40.69.1, 72271.40.1 - компресорно с трафопост, сграда със ЗП 63 кв. м. и сграда със ЗП 35 кв. м., 72271.40.69 - парова централа със ЗП от 1 258 кв. м. и разпределителна уредба със ЗП от 306 кв. м. По делото е прието без оспорване заключение на допуснатата съдебно-икономическа експертиза и са разпитани свидетели - М. Панайотов, жител на гр. Тервел, и П. Петров, жител на гр. Тервел и наемател на постройки в имота на жалбоподателя. За да отхвърли жалбата на дружеството административният съд е приел, че същият е издаден от материално компетентен орган в кръга на определените му в закона правомощия – чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, и заповед № 787/30.12.2016 г. на кмета на общината да изпълнява задълженията на орган по приходите, в законоустановената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза, според което определената от община Тервел данъчна оценка съответства на декларираните от жалбоподателя земя и сгради с декларациите по чл. 14 от ЗМДТ - декларация с вх. № 598/30.06.2010г., заведена под партиден № 0096, и декларация с вх. № 599/30.06.2010г., заведена под партиден № 096. Въз основа на представените доказателства съдът е приел, че през 2019 г. сградите са били налични, като в случая е без правно значение обстоятелството, че впоследствие и неизвестно кога точно сградите са премахнати, както и че конструкцията на сградите била неправилно декларирана. Съдът е кредитирал и показанията на разпитаните свидетели и въз основа на тях е приел, че задълженията за ДНИ са правилно определени. По отношение на задълженията за ТБО съдът е посочил, че въз основа на представените от ответника писмени доказателства се установява, че двете услуги са реално предоставени от община Тервел и са правилно определени по размер съобразно ставките посочени в решението за приемане на план-сметката за 2019 г. и заключението на вещото лице. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Неоснователна е касационната жалба по отношение на установените задължения за ДНИ за процесните недвижими имоти. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. По силата на чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2. Неоснователно е оплакването на касатора, че независимо от декларираното от него, администрацията е следвало да извърши проверка за фактическото състояние на сградите. В случая за горепосочените имоти са подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ от дружеството и спрямо тях са налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ за възникване на задължението за заплащане на ДНИ за 2019 г., което е определено по размер съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 15 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Тервел. Размерът на установеното задължение за ДНИ е потвърден и от заключението по СИЕ, което правилно е кредитирано от първоинстанционния съд. Видно от заключението на вещото лице (първи вариант), определените с оспорения АУЗД данъчни оценки съответстват на декларираните от жалбоподателя земя и сгради в подадените от него декларации и съобразно приложение № 2 от ЗМДТ за всеки от недвижимите имоти. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, органите по приходите определят размера на публичните задължения според информацията в декларациите на данъчно-задължените лица и предоставената служебна информация. В периода от 30.06.2010 г. до 31.12.2019 г. не са подавани от дружеството коригиращи декларации, т. е. не е декларирана промяна в обстоятелствата по съответния ред, поради което правилно е прието, че липсва основание за коригиране размера на задължението за 2019 г. А и извършването на последваща проверка на място не би установила фактическото състояние на постройките към релевантния период - 2019 г. Обосновано е прието от съда, че премахването на част от обектите е извършено извън процесния период, като данни за това са предоставени на общината през 2020 г. Касационната жалба е частично основателна по отношение на установените задължения за ТБО за процесните недвижими имоти. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, ТБО са заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично в предвидения в разпоредбата срок. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ таксата се заплаща от лицата по чл. 11, а именно собствениците на недвижими имоти. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. За доказване на спорните обстоятелства във връзка с предоставяне на услугите по компонентите на ТБО от ответника е представена заповед № 682 от 25.10.2018 г. на кмета на община Тервел, с която са определени границите на районите, видът на предлаганите услуги и честотата на тяхното извършване. В т. 5 от заповедта е посочено, че двете услуги по обезвреждане на битови отпадъци в Претоварна станция Тервел и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се предоставят и за имоти намиращи се извън регулационните планове на селищата на територията на община Тервел. Не е спорно и видно от приложените скици, собственият на дружеството-жалбоподател недвижим имот се намира в района, определен със заповедта на кмета на община Тервел. Местонахождението на процесния имот на територията на община Тервел обуславя дължимост на таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци. В чл. 71, т. 3 от ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2013 г.) е регламентирано, че такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не се дължи когато общината няма такива. По делото е безспорно доказано от ответника, че общината ползва регионално депо за обезвреждане на битови отпадъци, поради което законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че жалбата на дружеството е неоснователна в тази част и следва да се отхвърли. Относно услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване настоящият касационен състав намира за основателно оплакването в касационната жалба, че не е доказано реалното й предоставяне от община Тервел. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, в тази услуга се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. За да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват за предоставяне на услугата, но и фактически да я предоставя, за което да ангажира надлежни доказателства. Тогава, когато услугата не се предоставя от общината, такса не се дължи – чл. 71, т. 2 от ЗМДТ. От представените по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е реално престирана по отношение на имота на жалбоподателя. Само от представените план-сметка по чл. 66 от ЗМДТ за 2019 г., в която е определен общ размер на разходи за такива дейности, и 4 бр. трудови договори за назначени лица на длъжност специалист контролно измервателни уреди и автоматика в отдел „Чистота“, без приложени длъжностни характеристики, не се установява действителното предоставяне на тази услуга. Не са представени договори, приемо-предавателни протоколи, отчети, заявки, графици и др., от които да е видно, че услугата е осъществявана през процесния период и честота. В тази връзка следва да се кредитират събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Петров - наемател на четири сгради от процесния имот, който не е виждал хора да почистват територията за обществено ползване, в т. ч. пътя до имота. По изложените съображения като е отхвърлил жалбата на дружеството против АУЗД в частта, с която са установени задължения за ТБО за услугата поддържане на чистотата на териториите предназначени за обществено ползване в размер на 3 609,04 лв. главница и съответните лихви първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени АУЗД в посочената част. Оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила в останалата част относно установените с АУЗД задължения за 2019 г. за ДНИ и ТБО за услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, ведно със съответните лихви. По отношение на размера на определените с АУЗД лихви върху главниците за ДНИ и ТБО настоящият състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за недължимост на лихви за забава за периода 13.03.2020 г. - 8.04.2020 г., позовавайки се на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. (Oбн. - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно тази разпоредба в посочената редакция, до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Същата е неприложима в случая, тъй като урежда последиците при забава за плащане на задължения на частноправни субекти и не въвежда ограничение за начисляване с АУЗД на дължимата законна лихва за невнесени в срок публични задължения за данъци и такси. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от жалбата за двете инстанции в общ размер на 623,89 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 124 от 14.04.2021 г., постановено по адм. дело № 426 по описа за 2020 г. на Административен съд - Добрич, в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Сънрайз Холидейс“ ЕАД против акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2035 А-1/26.06.2020 г., издаден от старши инспектор в дирекция „Финанси и местни приходи“ при община Тервел, потвърден с решение № 10/29.07.2020г. на директора на дирекция „Финанси и местни приходи“ при община Тервел, в частта относно установените задължения за такса битови отпадъци за 2019 г. за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места в размер на 3 609,04 лв. главница и съответната лихва за забава, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2035 А-1/26.06.2020 г., издаден от старши инспектор в дирекция „Финанси и местни приходи“ при община Тервел, потвърден с решение № 10/29.07.2020г. на директора на дирекция „Финанси и местни приходи“ при община Тервел, в частта относно установените на „Сънрайз Холидейс“ ЕАД задължения за такса битови отпадъци за 2019 г. за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места в размер на 3 609,04 лв. главница и съответната лихва за забава. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124 от 14.04.2021 г., постановено по адм. дело № 426 по описа за 2020 г. на Административен съд - Добрич, в останалата част. ОСЪЖДА община Тервел да заплати на „Сънрайз Холидейс“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], сумата в размер на 623,89 лв. (шестстотин двадесет и три лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща разноски по делото за двете съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Димитър Първанов секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Емилия Иванова /п/ Станимира Друмева