Решение · № 1845/2022 · дело 9869/2021

По дело 9869 / 2021 РЕШЕНИЕ № 1845 София, 25.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в съдебно заседание на първи февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СОЛАКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар Илияна Венелинова Иванова и с участието на прокурора Емил Дангов изслуша докладваното от съдията МАРИЕТА МИЛЕВА по адм. дело № 9869/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община „Родопи“ против решение № 1285 от 23. 06. 2021 г. по адм. дело № 2234/ 2020 г. на Административен съд- Пловдив, с което е отменена заповед № 625/ 23.06.2020 г. на същия административен орган, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „пристройка към хале за арматурни заготовки“, находяща се в УПИ II –1,2- стопанска дейност, масив 184 по плана на Стопански двор, [населено място] поле, община „Родопи“. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, не се обосновава от представените доказателства и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и ако не се налага връщане на първоиностанционния съд за ново разглеждане, да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта за премахване на строежа да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът „Анет“ ООД, гр. Пловдив оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъдят направените по делото разноски Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на оспорения съдебен акт съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – Пловдив, с което е отменена заповед № 625/ 23.06.2020 г. на кмета на община Родопи, е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Решаващият съд правилно приема, че заповедта, предмет на оспорване, е издадена от компетентен орган и при спазване изискванията за форма. Заключението на първоинстанционния съд за отмяна на административния акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до противоречие с материалния закон, обаче е неправилно и не се споделя от настоящия състав. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. По делото е установено, че с оспорената заповед на жалбоподателя пред първата инстанция и ответник в настоящото производство „Анет“ ООД, в качеството на собственик, е нередено да премахне незаконен строеж, представляващ „пристройка към хале за арматурни заготовки“, изградена в УПИ II –1,2- стопанска дейност, масив 184 по плана на Стопански двор, [населено място] поле. Пристройката е с площ от 84,72 кв.м. и височина на стрехата 4,05 м. Изградена е от стоманени профили и термопанели. Пристройката е долепена към западната стена на „хале за арматурни заготовки“, построено въз основа на одобрени проекти и разрешение за строеж № 31/ 28.02.2001 г., а от север достига до плътна тухлена стена на границата със съседния УПИ III-1, стопанска дейност, масив 184. Покривът на пристройката е едноскатен, с наклон на запад. Изграден е от стоманени ферми, които „стъпват“ върху тухлената стена на халето и напречно поставени стоманени греди и е покрит с термопанели. Пристройката е изградена след 2001 г. без разрешение за строеж и одобрен проект. При тези факти административният съд неправилно приема, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след съставен констативен акт, в който е описан стоежът е нарушените при изграждането му разпоредби. Актът е съобщен на собственика на строежа „Анет“ ООД и на дружеството е осигурена възможност да представи възражения. Такива са представени от страната и са обсъдени от органа при издавана не административния акт. Заповедта е издадена след изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства и събиране на съответните доказателства. Ангажирани са доказателства за категорията на строежа, такива за местоположението, предназначението, параметрите, конструктивните характеристики и начина на изграждане на същия. Събрани са и доказателства относно времето на извършване на строителството. В този смисъл са строителната документация за изграждане на хале за арматурни заготовки, постановление за възлагане от 2011 г. на частен съдебен изпълнител, с което УПИ II –1,2- стопанска дейност, масив 184 по плана на Стопански двор, [населено място] поле, заедно с подобренията е възложен на жалбоподателя „Анет“ ООД, декларация от 03.12.2018 г. на управителя на „Тена“ ЕООД, собственик на съседния УПИ III-1, стопанска дейност, масив 184, с която същият дава съгласие „Анет“ ООД да извърши свързано допълващо застрояване на границата между двата имота. Поради това настоящата инстанция приема, че при издавате на заповедта правото на защита на жалбоподателя, както и разпоредбите на чл. 35 и 36 от АПК не са нарушени, а изводите на първоинстанционния съд в обратен смисъл са незаконосъобразни. Изводът на административния съд за постановяване на заповедта в нарушение на материалноправни разпоредби също е незаконосъобразен и не се обосновава от доказателствата. В случая предпоставките на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ са изпълнени и издадената заповед е постановена при спазване на материалноправните изисквания на разпоредбата. Нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от пета категория и представлява постройка от допълващото застрояване (чл. 137, ал.1, т. 5, б. „в“ ЗУТ), за чието изграждане са необходими разрешение за строеж съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ и одобрен проект. В случая такива не са издадени, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Възраженията на жалбоподателя, че описаната в заповедта пристройка представлява преместваем обект по смисъла на § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, са неоснователни. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал.1 ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ очертават кръга на преместваемите обекти, като въвеждат като критерии конструктивните характеристики и предназначението на обектите. В случая пристройката, предмет на заповедта за премахване, няма характеристиките на преместваем обект както в конструктивно отношение, така и с оглед на предназначението, тъй като не се използва за увеселителни, търговски или други обслужващи дейности. Съобразно събраните гласни и писмени доказателства следва да се приеме, че стоежът е изпълнен след 2001 г. Този извод се основава на заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, според което покривната конструкция на пристройката „стъпва“ върху стената на халето за арматурни заготовки, а от север – върху плътна стена на границата със съседния УПИ III-1, стопанска дейност, масив 184. Следователно пристройката е изградена след като халето за арматурни заготовки е вече построено въз основа на издадените през 2001 г. строителни книжа. В подкрепа на това заключение е и декларацията 03.12.2018 г. на управителя на „Тена“ ЕООД, собственик на съседния УПИ III-1, стопанска дейност, масив 184, която се отнася за строителство на границата между двата имота, какъвто е и процесният строеж, извършено след като дружеството – жалбоподател придобива УПИ II –1,2- стопанска дейност, масив 184 по плана на Стопански двор, [населено място] поле през 2011 г. Представените по делото декларации от Г. Емир и И. Мюмюн, както и показанията на свид. Конзуров относно периода на извършеното строителство не следва да бъдат кредитирани, тъй като се опровергават от писмените доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза относно начина на изграждане на строежа. С оглед времето на извършване на строителството строежът не попада приложното поле на §16 от ПР на ЗУТ и на §127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Доводът на касационния жалбоподател, че нареденият за премахване строеж представлява част от хале за арматурни заготовки, изградено в същия имот с одобрен проект и разрешение за строеж е неоснователен, тъй като доказателства в този смисъл не са ангажирани. Възражението на жалбоподателя, че не е извършител на строежа и не следва да отговаря за премахването му, също е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. В този смисъл е и § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Преценката срещу кое от посочените лица да образува и приключи процедурата по установяване на незаконния строеж е на компетентния административен орган. В случая жалбоподателят „Анет“ ООД, гр. Пловдив е собственик на имота, поради което следва да отговаря за премахването на незаконния строеж. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че описаният в заповедта на кмета на община „Родопи“ строеж е незаконен, не е търпим и като такъв подлежи на премахване, поради което издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Ето защо като достига до извод в обратен смисъл и отменя административния акт, първоинстанционният съд постановява необосновано решение, което противоречи и на материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдъпроизводствените правила също е основателен. Представените по делото доказателства не са обсъдени от съда в съвкупност и в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК изложените в съдебния акт мотиви са противоречиви. Правните изводи на съдебния състав са едностранчиви и са формирани въз основа на част от събрания доказателствен материал. Заключението на вещото лице не е разгледано и анализирано заедно с останалите доказателства по делото, въпреки, че съдът декларира, че го кредира напълно, а част от писмените доказателства като цитираната по- горе декларация от 2018 г. и строителните книжа от 2001 г. за халето за арматурни заготовки са пренебрегнати и не са обсъдени от съдебния състав. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до необоснованост на съдебния акт и до противоречието му с материалния закон. По изложените съображения и тъй като не се налага събирането на нови доказателства решението на Административен съд – Пловдив следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на „Анет“ ООД, гр. Пловдив против заповед № 625/ 23.06.2020 г. на кмета на община „Родопи“ да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, направеното искане, доказателства за действително направени разходи по водене на делото пред двете инстанции, обстоятелството, че жалбоподателят в касационното производство и ответник пред административния съд се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът по касационната жалба и жалбоподател пред първата съдебна инстанция „Анет“ ООД, гр. Пловдив следва да заплати на община „Родопи“- юридическото лице, в чиято структура е административният орган, сумата 270.00 лв. разноски по делото, включващи 70.00 лв. държавна такса за касационното производство и 200.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 1285 от 23.06.2021 г. по адм.дело № 2234/2020 г. на Административен съд – Пловдив и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Анет“ ООД, гр. Пловдив против заповед № 625/ 23.06.2020 г. на кмета на община „Родопи“. ОСЪЖДА „Анет“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище: гр.Пловдив, бул. „Ал. Стамболийски“ № 106, ет. 6, ап. 71 да заплати на община „Родопи“, ЕИК[ЕИК], гр. Пловдив, ул. „Софроний Врачански“ № 1а сумата 270.00 (двеста и седемдесет) лева разноски, представляващи 70.00 лв. държавна такса и 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Галина Солакова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мариета Милева /п/ Бранимира Митушева