Решение · № 1953/2022 · дело 9832/2021

1 март 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
1953
Година на номера
2022
Дело №
9832/2021

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 9832 / 2021 РЕШЕНИЕ № 1953 София, 01.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в съдебно заседание на седемнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА АНДОНОВА ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ ПОЛИНА БОГДАНОВА при секретар Венета Василева и с участието на прокурора Рая Бончева изслуша докладваното от съдията ПОЛИНА БОГДАНОВА по адм. дело № 9832/2021 Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на „Синг транс“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Нови пазар, ул. „Витоша“ № 11, срещу Решение №77/13.05.2021 г. на Административен съд - Шумен по административно дело №74/2021 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение № РД-16-159/10.02.2021 г. на Ръководителя на управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, с което е отказано предоставянето на безвъзмездна помощ по проектно предложение № BG16RFOP002-2.077-0418 по процедура за подборна проекти „Подкрепа на средните предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 в рамките на приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на малките и средните предприятия (МСП). Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на закона – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът сочи, че съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е допуснал изготвянето на съдебно-икономическа експертиза по искане на жалбоподателя, която да даде заключение относно вида на дружеството по смисъла на Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП). Счита същата за относима и необходима за изясняването на съществени факти по делото. Съдът не е обсъдил всички събрани доказателства, а именно представените от жалбоподателя доказателства, че в дружеството през последните две приключени последователни финансови години е имало наети лица, работили без трудово или приравнено на него правоотношение. Касаторът счита за неправилен извода на съда, че при постановяването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не е отчел нарушение на чл. 9, ал.4 АПК, извършено от органа, както и че от него са изисквани доказателства в административната процедура, които по закон не е следвало да представя предвид определянето му като независимо предприятие. Касаторът счита за неправилен и необоснован извода на съда, че дружеството не отговаря на критериите за средно предприятие по ЗМСП, както и подробно обосновава незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени решението за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на УО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ чрез процесуалния си представител Бл. Петров обосновава, в писмен отговор по касационната жалба, законосъобразност на административния акт и намира съдебното решение за правилно. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора възнаграждение за адвокат. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 15.07.2020 г. „Синг транс“ ЕООД подава проектно предложение с № BG16RFOP002-2.077-0418 по процедура за подбор на проекти „Подкрепа на средните предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 в рамките на приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП като декларира, че е независимо средно предприятие, подава и декларации за финансови данни, за запознаване с условията за кандидатстване и условията за изпълнение и съгласие данните на кандидата да бъдат предоставени от НАП на РУО по служебен път. Съгласно т. 11 от Условията за кандидатстване допустими кандидати в процедурата по подбор са само юридически лица и еднолични търговци, регистрирани съгласно Търговския закон или Закона за кооперациите, които имат минимум две приключили финансови години (2018 г. и 2019 г.) преди датата на обявяване на процедурата и отговарят за исканията за средни предприятия съгласно ЗМСП и препоръка на Комисията от 06 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия. Последното се удостоверява с подаване на декларация за обстоятелствата по чл. 3 и 4 ЗМСП, а Управляващият орган извършва проверка на одобрените кандидати преди сключването на административния договор. Има и изискване за реализиран оборот за 2019 г. – равен на или надвишаващ 1 000 000 лв., както и за регистриран спад поне от 20% в оборота за един от календарните месеци в периода от 01.02.2020 до месеца, предхождащ месеца на кандидатстването спрямо оборота от същия месец от 2019 г., кандидатът сам избира един от календарните месеци и го посочва в декларация за финансовите данни. Има и изискване кандидатите да не са недопустими кандидати съобразно демаркационната линия с други планове и програми, финансирани със средства на Европейския съюз, както и към 31.12.2019 г. кандидатът да не е в затруднено положение съгласно чл. 2, т. 18 от Регламент (ЕС) 651/2014. На 06.01.2021 г. дружеството е уведомено, че проектното му предложение е включено в списъка на одобрените за финансиране кандидати и му е изпратена покана за представяне на документи във връзка с подписване на административния договор. На 07.01.2021 г. „Синг транс“ ЕООД изпраща отговор ведно с необходимите документи. Извършена е проверка за допустимостта на кандидата и е съставен контролен лист за резултатите със заключение, че кандидатът не отговаря на условията за допустимост и не следва да се сключа административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, тъй като от предоставените данни се установява, че за 2019 г. дружеството отговаря на законовите изисквания за средно предприятие, но за 2018 г. и 2017 г. кандидатът отговаря на изискванията за малко предприятие и следователно не се потвърждава вида на предприятието като средно за последните две приключили финансови години. На 10.02.2021 г. РУО издава Решене № РД-16-159, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на „Синг транс“ ЕООД, на основание чл. чл. 9, ал. 5, чл. 38, т.3 във връзка с чл. 36, ал.2 ЗУСЕСИФ, тъй като не отговаря на изискванията за допустимост на кандидатите да са само средни предприятия. Компетентността на издателя на решението е доказана с представената в съдебното производство Заповед №РД-16-635 от 30.07.2020 г. на министъра на икономиката, с която определя лице, което да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г.“. На 24.02.2021 г. Решене № РД-16-159 на РУО е връчено на „Синг транс“ ЕООД. На 10.03.2021 г. „Синг транс“ ЕООД подава жалба срещу административния акт до Административен съд – Шумен, където е образувано административно дело № 74/2021 г. На 13.04.2021 г Административен съд – Шумен провежда открито съдебно заседание по делото с участие на страните като процесуалния представител на жалбоподателя прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателства - финансови отчети за 2019 и 2020 г. на дружеството и за допускане на съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение по въпроса – дали дружеството е отговаряло на законовите изисквания за средно предприятие към момента, в който е следвало да се сключи административния договор. Съдът приема писмените доказателства и оставя без уважение искането за допускане на съдебна експертиза, тъй като отговорът на формулирания от страна въпрос не изисква икономическо образование. На 27.04.2021г. Административен съд – Шумен провежда още едно открито съдебно заседание по делото като приема допълнителни писмени доказателства, представени и от двете страни и обявява спора за изяснен от фактическа страна. На 13.05.2021 г. Административен съд – Шумен постановява обжалваното съдебно решение. Съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган предвид нормата на чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ и представената Заповед № РД 16-635/30.07.2020 г. отговаря на изискванията за форма и съдържание и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът потвърждава чрез анализ на събраните доказателства, че РУО правилно е установил фактите по случая и приема, че спрямо тях правилно е издирен и приложен материалният закон и е съобразена неговата цел. Въз основа на установено, съдът изважда извод, че оспорваният административен акт е правилен и законосъобразен, поради което отхвърля жалбата срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Редът за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ се определя от ЗУСЕСИФ (чл. 1, ал.1, т.2). Административният орган е приложил една от определените в чл. 25, ал. 1 ЗУСЕСИФ процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ - чрез подбор на проектни предложения. В изпълнение на изискването на чл. 26, ал.1 ЗУСЕСИФ, РУО е утвърдил Условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Тези документите са съобразени с изискванията на чл. 59, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Същите очертават приложимата нормативна рамка на съответната процедура и са задължителни в своята цялост. Условията за кандидатстване по конкретната процедура за подбор на проекти отговарят на законовите изисквания и определят „Критерии за допустимост на кандидатите“ в т. 11. Няма спор между страните по делото, че настоящият касатор е подал проектно предложение и е декларирал съгласно Условията за кандидатстване, че е средно и независимо предприятие. В изпълнение на чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ и Условията за кандидатстване административният орган е уведомил писмено дружеството, че проектното му предложение е получило 22 точки и е включено в списъка на одобрените проектни предложения с максимален размер на безвъзмездната финансова помощ от 150 000 лева. Дружеството е поканено да представи необходими документи за проверка на допустимостта му като кандидат за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Сред тези документи изрично са посочени разяснения в свободен текст относно наличие/липса на свързаност (т. 4), отчет за приходите и разходите, счетоводен баланс и отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд във формат, идентичен на този, в който са подадени към Националния статистически институт, за всички свързани предприятия и предприятия-партньори за последните три приключени/последователни финансови години (т. 7) и изброени декларации, включително и тази за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 ЗМСП (т.10). Административният орган е изпълнил задължението да укаже на дружеството кои са необходимите документи, които следва да представи, за да се сключи административният договор. Няма спор между страните по делото, че кандидатът е представил необходимите документи в срок, след което е извършена проверка за потвърждаването на допустимостта на кандидата, която е приключила с отрицателно заключение и едва тогава е постановено решението за отказ за предоставяне на безвъзмездна помощ. Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че РУО не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на административния акт. Доводът на касатора, че съдът не е отчел допуснатото от РУО нарушение на правилата, свързано с момента, към който следва да се проверява дали предприятието е средно, всъщност е довод относно правилното приложение на материалния закон и не следва да бъда обсъждан при проверяване на основанието по чл. 146, т.3 АПК. Съгласно чл. 4б, ал. 2 ЗМСП категорията (микро, малко и средно предприятие) се определя на базата на две последователни години, в които предприятието превиши или слезе под границите по чл. 3. В случай, че данните за последните две приключени финансови години не потвърждават статуса на средно предприятие, се вземат предвид тези за предходните две последователни финансови години, в които предприятието запазва своите параметри по член 3 ЗМСП без промяна (същото е посочено и в т. 27. 1. по буква „а“ към подточка I от Условията). Съгласно утвърдените условия, задължението на кандидата да докаже по същество, че изпълнява изискванията за декларираната от него категория предприятие, възниква едва след оповестяване на класирането и при проверката преди сключването на административен договор. Съгласно т. 27. 1, буква „а“ към подточка I от Условията, УО извършва служебна проверка през системата МониторСтат на служебно представените му баланс, отчет за приходите и разходите и отчет за заетите лица средствата за работна заплата и други разходи за труд, както и доказателствата, представени от кандидата през модул "Комуникация" на ИСУН 2020. Настоящият касатор е декларирал запознаването си с Условията за кандидатстване, в които е заложено, че именно на посочения етап от процедурата – преди сключване на административния договор, обследването за наличието на критериите за допустимост ще се извършва по утвърдените правила, а именно чрез служебна проверка през системата МониторСтат. При извършената проверка, съгласно гореописаните правила е установено, че за 2019 г. кандидатът има персонал от 51 лица (по код 1001), годишен оборот 7 774 хил. лв. и стойност на активи 4 443 хил. лв.; за 2018 г. – персонал от 44 лица (по код 1001), годишен оборот 6794 хил. лв. и стойност на активи 3 634 хил. лв.; за 2017 г. – персонал от 35 лица (по код 1001), годишен оборот 5437 хил. лв. и стойност на активи 3 123 хил. лв. С оглед горецитираната разпоредба на чл. 4б, ал. 2 ЗМСП, правилно РУО е установил, че за 2019 г. кандидатът покрива изискванията за "средно предприятие", но за 2018 г. и 2017 г. данните на кандидата отговарят на изискванията за категория "малко предприятие", установени в чл. 3, ал. 2 ЗМСП. Следователно „Синг транс“ ЕООД не отговаря на изискването за бенефициер, посочено в подточка 3 на т. 11. 1. "Критерии за допустимост на кандидатите" от Условията за кандидатстване по процедурата. От наличните по административната преписка документи, както и от събраните по делото доказателства несъмнено се доказват посочените от РУО основания за издаването на оспорения отказ. По довода на жалбоподателя, че РУО неправилно е определил момента, към който следва да проверява дали предприятието е средно, съдът е изложил подробни мотиви. За да отхвърли довода като неоснователен съдът е съобразил, че проектното предложение на „Синг транс“ ЕООД е подадено през юли 2020 г. и следователно финансовата 2020 г. не е приключила и данните за дейността и персонала на дружеството през същата не следва да се преценяват в процедурата, както и че декларацията за обстоятелствата по чл. 3 и 4 ЗМСП е за 2019 г. и предходните две години се явяват 2018 г. и 2017 г. и правилно именно тях е проверял органът. Изводът на съда е правилен и съответен на доказателствата по делото и закона. РУО, както и кандидатите са обвързани от строго формалните условия и правила за провеждане на производството по подбор на проектни предложения. В Условията за кандидатстване в процесното производството по подбор ясно е посочено (с удебелен шрифт), че допустими са само кандидати, които имат минимум две приключили финансови години като същите са посочени конкретно - 2018 г. и 2019 г. преди обявяване на процедурата, в които да са извършвали стопанска дейност, т.е годините са точно индивидуализирани. Условията за кандидатстване подлежат на стриктно спазване от страните в административното правоотношение, за да се постигне от една страна бързина на производството и своевременно предоставяне на финансовата помощ и от друга страна да се гарантира точно приложение на принципите за равно третиране и свободна конкуренция – чл. 29, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУСЕСИФ. Всяко отклонение от поставените с документацията по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ задължителни изисквания поражда предвидените в закона неблагоприятни за кандидата правни последици. В случая още с Условията за кандидатстване е поставено условието, че допустимостта на кандидатите ще се преценява спрямо данни за приключилите 2019 г. и 2018 г., така всички кандидати са поставени пред равни условия. Условията за кандидатстване, като влязъл в сила административен акт по чл. 26, ал.1 ЗУСЕСИФ, обвързват страните в административното производство и отклонения от тях ще се отразят неблагоприятно върху преценката за законосъобразност на акта. В случая, тъй като данните на кандидата обуславят различен извод относно вида на предприятието му за тези две последователни години (за 2019 г. – следно предприятие, а за 2018 г. – малко предприятие) правилно административният орган е изследвал и данни за 2017 г., но това също е посочено в Условията за кандидатстване и е съответно на определеното в ЗМСП. Налага се извод, че РУО е спазил точно последователността в преценката относно вида на предприятието на кандидата, която съответства, както на посоченото в Условията за кандидатстване, така и на правилото в ЗМСП (чл. 4б, ал. 2 ЗМСП). Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че РУО е издирил и приложил правилно материалния закон и е съобразил неговата цел. Съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не е допуснал съдебно-икономическа експертиза по две съображения. Първо действително за преценката на вида предприятието на кандидата не се изискват специални знания от областта на икономиката и именно това е мотивът, с който първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за допускане на експертиза. Критериите, които поставя закона са обективни и се преценяват възоснова на данни декларирани от самия кандидат, които се съпоставят с нормативно посочени прагове, т.е няма необходимост от специални знания. Второ в случая доводите са свързани с преценка на показателите на предприятието за 2020 г., но както беше посочено по-горе данните от тази година въобще са неотносими към преценката на вида на предприятието на кандидата към 2019 г. и 2018 г., което изключва необходимостта и полезността на съдебна експертиза, която да анализира данните от 2020 г. посоченото прави доводът на касатора за допуснато от съда съществено процесуално нарушение неоснователен. Видно от изложеното първоинстанционният съд и органът правилно са установили фактите и въз основа на тях са направили правилен извод, че настоящият касатор не отговаря на условията за допустим кандидат и това обуславя отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Това прави съдебното решение правилно, като съответно на събраните доказателства и закона, поради което същото следва да бъда оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 200 лева за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение №77 от 13.05.2021 г. на Административен съд - Шумен, постановено по административно дело №74/2021 г. ОСЪЖДА „Синг транс“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление в гр. Нови пазар, ул. „Витоша“ № 11 да плати на Министерство на икономиката, гр. София, ул. Славянска № 8, 200 лв. (двеста лева) разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Весела Андонова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Станимир Христов /п/ Полина Богданова

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026