Решение · № 1967/2022 · дело 11963/2021

По дело 11963 / 2021 РЕШЕНИЕ № 1967 София, 01.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в съдебно заседание на петнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ ТОДОРОВА ДЕСИСЛАВА СТОЕВА при секретар Маринела Цветанова и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от председателя ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ по адм. дело № 11963/2021 Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от управителя на НЗОК чрез процесуален представител адвокат Станчев против решение №126 от 23.09.2021г. на Административен съд Шумен по адм. дело № 233/2021г. С него се осъжда Национална здравно осигурителна каса /НЗОК/ да заплати на „Комплексен онкологичен център-Шумен“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, представлявано от С. Арнаудов сумата от 29 700.00 лева, представляваща стойността на извършена и отчетена от ищеца, но незаплатена от ответника лечебна дейност-лъчелечения през месец април 2020г. по истории на заболяването №№ 1230, 1234, 1277, 1286, 1386, 1394 и 1739 по сключен между страните договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 5.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК, поради което се иска отмяната му. Свеждат се до неправилно тълкуване на действието на НРД за 2020-2022г. и клаузите на индивидуалния договор относно извършването и отчитането на лечебната дейност. Ответникът, Комплексен онкологичен център – Шумен ЕООД оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по искова молба от С. Арнаудов в качеството на управител и представляващ Комплексен онкологичен център -Шумен ЕООД против НЗОК, като страна по индивидуален договор действащ и по НРД 2020-2022г. и по НРД за 2018г. за МД. Претенцията за заплащане на лечебна дейност извършена през април 2020г. е за 29 700 лева, евентуално сумата от 20575 лева. Съдът е разгледал по същество исковата претенция като от доказателствата по делото е установил, че ищецът е извършил лечение на седем пациента през месец април 2020г. и спорът е относно това, кой НРД следва да бъде приложен, НРД за МД 2020-2022г. или предходния НРД, като през месец януари и февруари са били извършени същите медицински дейности, след което през месец април 2020г. тези медицински дейности се явяват повторни и са отказани за бъдат платени, тъй като алгоритъмът на КП по приложение № 17 към НРД за МД за 2020-2022г. ограничава отчитането й веднъж в рамките на календарната година от 1.01.2020г. до31.12.2020г. При формирания правен спор съдът е приел, че предявения иск е основателен и доказан изцяло в размер на 29 700 лева, поради което осъдил ответника да го заплати. Този извод е изведен от тълкуването на клаузите на индивидуалния договор и разпоредбите на НРД за 2020-2022г. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Видно от §2 от ПЗР на НРД за МД за 2020-2022г. договора влиза в сила на 1.01.2020г. и отменя НРД за МД за 2018г. Според разпоредбата на § 4 договорите с изпълнителите на болнична помощ влизат в сила от 1 януари 2020г. при условие, че съответния изпълнител до момента на сключване на новия договор е работил по договор с НЗОК за оказване на същия вид медицинска помощ. Разпоредбата на § 8 от дейностите в болничната помощ, назначени по реда на НРД за МД за 2018г. и започнати преди 1.01.2020г. се извършват по реда на НРД за МД за 2018г. и се заплащат при условията и по реда на този НРД-2020-2022г. за МД. Според § 8, ал. 2 през месеците януари и февруари на 2020г. дейностите в болничната медицинска помощ се извършват по реда на НРД за 2018г. за МД. Така цитирана уредбата на НРД за 2020-2022г. за МД предвижда, че медицински дейности в болничната помощ, назначени преди 1.01.2020г. както и през месеците януари е февруари 2020г. се извършва по реда на НРД за МД за 2018г. и се заплаща по реда на НРД за МД за 2020-2202г. В индивидуалния договор между страните в §2, т.1 от ПЗР е предвидено, че договорът влиза в сила на 1.01.2020г. за медицински дейности които са извършвани и досега преди 1.01.2020г. В §3 е преписан § 8 от НРД за МД за 2020- 2022г., че дейностите в болничната медицинска помощ през месеците януари и февруари 2020г. ще бъдат извършвани по реда на НРД за МД за 2018г. Или, няма разлика от уредбата от ПЗР на НРД за МД за 2020-2022г. При анализ на цитираната уредба в цитираните разпоредби на ПЗР на НРД за МД за 2020-2022г. и в ПЗР на индивидуалния договор се стига до правният извод, че за медицинските дейности, през месец април 2020г. същите се извършват, отчитат и заплащат според правилата на НРД за МД за 2020г. За медицински дейности, извършени преди 1.01.2020г. и през месеците януари и февруари те се извършват по реда на НРД за МД за 2018г. и се отчитат и заплащат според правилата на НРД за 2020-2022г. Или, медицинските дейности по извършване на лъчелечение през 2020г. могат да бъдат отчетени като за първи път и последващи според правилата на НРД за МД за 2020-2022г., но не и като извършени за първи път през месец април 2020г. В такъв случай правилно е отказано плащането на лечение по КП № 251 на повторни лъчелечения. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По отношение на евентуалния иск следва да се посочи, че не е било предявено искане пред НЗОК за заплащане на такива суми, поради което такъв спор не предмет на разглеждане от съда. При този изход на делото на касатора се дължат разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 250 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, и държавна такса в размер на 260.74 лева или общо 510.74 лева. Възнаграждение се дължи за един адвокат/процесуален представител, като в случая няма доказателства за заплащане на възнаграждение на адвокат. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд, шесто отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 126 от 23.09.2021г. на Административен съд Шумен по адм. дело № 233/2021г. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от иск от „КОЦ- Шумен“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, [адрес] с управител С. Арнаудов срещу НЗОК за заплащане на сумата от 29 700 лева, представляваща стойността на извършена и отчетена болнична медицинска помощ за месец април 2020г. Оставя без разглеждане предявения евентуален иск за сумата от 20575 лева, като непредявен първоначално пред НЗОК и преждевременно заведен пред съда и прекратява съдебното производство в тази част. ОСЪЖДА „КОЦ-Шумен“ ЕООД да заплати в полза на НЗОК разноски в размер на 510.74 лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Георги Георгиев секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Юлия Тодорова /п/ Десислава Стоева