Определение · № 1981/2022 · дело 1554/2022
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 1981
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 1554/2022
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 1554 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1981 София, 01.03.2022 Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА СТАНИМИР ХРИСТОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА по адм. дело № 1554/2022 Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 254, ал. 2 АПК. Образувано е по частна жалба на С. Дулев, в качеството му на представляващ „ТЮФ Инженеринг“ ЕООД, срещу разпореждане № 10357 от 27.12.2021г. по адм. дело № 11994 / 2021 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/ в частта по точките 2, 3 и 4. Развива съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че разпореждането е неправилно, тъй като съдът е тълкувал превратно нормативната уредба, поради което и изводите му са неправилни. Иска отмяна на разпореждането и произнасяне по съществото на спора. Ответникът – министърът на транспорта и съобщенията, чрез своя процесуален представител в писмено становище, счита частната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорваното разпореждане съдът е отхвърлил предявеното от „ТЮФ Инженеринг“ ЕООД искане срещу „неоснователни действия на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията извършвани фактически чрез функционалността на информационната система по чл.11, ал.3 от Наредба Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства" /По-долу за краткост: Наредба Н-32/16.12.2011 г. или само Наредба Н-32/. В искането се твърди, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията извършва следните неоснователни действия: 1. Отнема му правото да извършва преглед на ППС, когато при проверката посочена в чл.11, ал.3, т.18, буква „б” от Наредба Н-32 не бъде установен факта, че за проверяваното ППС дължимият данък е платен. В този случай министърът на транспорта с действията си чрез фактическата функционалност на електронната система по чл.11, ал.3 от Наредба Н-32/16.12.2011 г. прекратявал прегледа независимо, че за проверяваното ППС е представен документ издаден от общината който удостоверявал факта, че данъкът е платен. 2. Отнема му правото по чл.43а, ал.1, т.6 и т.7 от Наредба Н-32 като председател на комисията, съвместно с техническия специалист участващ в прегледа, да направи заключение за годността на ППС да се движи по пътищата и да определи към коя екологична група принадлежи ППС въз основа на резултатите от измерване и приложимите към него изисквания. 3. Отнема му правото да визуализира резултатите от прегледа, извършен чрез електронния интерфейс на ППС, като му е доставил техническо средство по чл.9, ал.1, б. „м”, което не му осигурява възможността да изпълни разпоредбата чл.11, ал.4, т.3, във връзка с проверките по т. 8.2.1.2 и т.8.2.2.2 от таблицата на Приложение 5 към чл.31, ал.1 от Наредба Н-32. 4. Отнема му свободата на стопанската инициатива и злоупотреба с монополизма, гарантирани от чл.19 на Конституцията, като а/ с действията си чрез фактическата функционалност на информационната система по чл.11, ал.3, която е собственост на МТИТС, министърът го задължавал да закупува знаци, удостоверения и протоколи само на цена и в количества посочени от едно частно дружество /т.е. 60, 120, 240/ без да са налице облигационни отношения помежду им. Това било така, защото чрез информационната система по чл.11, ал.3 Наредба Н-32/16.12.2011 г., министърът го задължавал да извърши плащане на стикери/знаци, като посочвал банкова сметка не на МТИТС, а на частно търговско дружество. б/ с действията си чрез фактическата функционалност на информационната система по чл.11, ал.3, министърът отнемал правото да използва заявените от [фирма], съгласно чл.11, ал.3, т.14 знаци/стикери според необходимостта в К. 982 или К. 1789 и го задължавал да закупува за всеки К. отделно, т.е. да поддържа ненужна наличност. в/ с действията си чрез фактическата функционалност на информационната система по чл.11, ал.3, министърът го задължавал да закупува и използва стикер, обозначаващ наличието на газова уредба с нанесен идентификационен номер върху него, като не допускал извършване на прегледа без наличието на идентификационен номер на стикера от един производител. Наличието на допълнителен номер върху стикера, правел същия различен от образеца на стикера по чл.46, ал.1, т. 12 от Наредба 1-45 от 2000г. на МВ. г/ с действията си чрез фактическата функционалност на информационната система по чл.11, ал.3 от Наредба Н-32/16.12.2011 г., министърът му отнемал правото да извършва прегледите, предвидени в чл.2, ал.4 от Наредба Н-32/16.12.2011 година. За да отхвърли искането като неоснователно е приел, че не са налице предпоставките на чл.250, ал.1 АПК. Така постановеното определение, в обжалваната част, е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 250 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Анализът на цитираната разпоредба води до извод, че за да се квалифицира определено фактическо действие на администрацията като неоснователно, то не следва да е основано на закона или на административен акт, т.е. да не е налице правно основание за извършването му. В обжалванато разпореждане съдът е изложил подробно както доводите на жалбаподателя, така и съответните разпоредби на Наредба № Н-32 като е анализирал взаимовръзката между тях. Именно в резултат на тази своя дейност той е постановил правилен и обоснован извод за неоснователност на искането по чл.250 АПК. По т. 2. от мотивите на разпореждането: Съгласно чл. 37а от Наредба № Н-32, моторните превозни средства от категории M1 и N1 се определят в пет екологични групи във връзка със степента на отрицателното им въздействие върху околната среда и качеството на атмосферния въздух, в зависимост от екологичната им категория (EURO) или датата на първата им регистрация, ако няма екологична категория (EURO), и съдържанието на въглероден оксид (СО) в отработилите газове на МПС с двигатели с принудително възпламеняване на работната смес или стойността на коефициента на поглъщане на светлината (димност) за МПС с двигатели със самозапалване чрез сгъстяване на работната смес, установени чрез измерване в контролно-технически пункт. Предвидено е моторните превозни средства, които се задвижват само електродвигатели (без двигател с вътрешно горене), автомобили, задвижвани с горивна клетка (FCEV), и Plugin хибриден електрически автомобил (PHEV), да се категоризират в пета екологична група. С помощта на информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС, която е съобразена с изискванията на чл. 37а от Наредба № Н-32, е сведена до минимум възможността за некоректно определяне на екологичната група. Измерването на съдържанието на въглероден оксид (СО) и на коефициента на поглъщане на светлината (димност) се извършва по реда на приложение № 5, част II, раздел I, т. III-чл.31, ал.8, вр.чл.37а от Наредба Н-32. Правилно съдът е приел, че действията на члена на комисията, разписани в Наредба Н-32 са сведени само до отбелязване чрез перфорация върху знака за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС, който се поставя в средата от вътрешната страна на горната част на предното стъкло на МПС. От изложеното следва, че описаното в т.2 от искателя действие се извършва по силата на нормативен административен акт- Наредба № Н-32/16.12.2011 г., което обуславя неоснователността на оспорването му по реда чл.250 АПК. По т.3 от мотивите на разпореждането : Правилно съдът е приел липса на неоснователно действие и по т.3 от оплакването на жалбоподателя. От данните по делото се установява, че визуализация на резултатите от прегледа, извършен чрез електронния интерфейс на ППС посредством доставеното техническо средство по чл. 9, ал. 1, б. „м“ от Наредба № Н-32 ще бъде възможна след разработване и пускане в реална експлоатация на необходимата връзка между софтуера на устройството и информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС. Към настоящия същата се разработва и не е а в реална експлоатация. От друга страна, както твърди министърът, с устройството за свързване към електронния интерфейс на превозното средство се проверява единствено системата за бордова диагностика на ППС за наличие на неизправности. Чрез него не било възможно да бъдат установени и визуализирани измерените стойности на вредните емисии в отработилите газове, така както са посочени в т. 8.2.1.1 и т. 8.2.2.2. от таблицата в Част I на Приложение № 5 от Наредба № Н-32. Правилен е изводът на съда, че неизпълнението на задължението на ответника по чл. 9, ал. 1, б. „м“ от Наредба № Н-32 евентуално би могло да представлява бездействие по чл.256 АПК, но не може да се квалифицира като фактическо действие и срещу него не може да се получи исканата от съда незабавна защита по реда чл.250 АПК. По т.4 б“а“ от разпореждането: Съгласно чл. 47, ал. 1 и 3 от Наредба Н-32, лицата, получили разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, заявяват необходимия им брой документи за извършване на периодичните прегледи чрез информационната система по чл. 11. ал. 3 от Наредба Н-32. Документите се получават в съответния контролно-технически пункт след представяне на документ за платена цена на заявката. Ответникът сочи, че през 2019 г. Видно от доказателствата по делото Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" е провела обществена поръчка с предмет „Отпечатване и доставка на документите, необходими за осъществяване на дейността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, осигуряване на персонализирането и отчета на документите при периодичните прегледи за техническа изправност на пътните превозни средства и осигуряване на тестовете за теоретичните изпити, провеждани от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, тяхното персонализиране и проверка”. В резултат на процедурата на база критерий „най-ниска цена“ е бил сключен Договор за изпълнение на поръчката. В Техническото задание (част от Документацията за провеждане на процедурата и публично достъпно) и Договора за изпълнение, е било заложено изискването изпълнителят да доставя по заявка комплект документи за нуждите на техническите прегледи, да осигури техническа възможност за онлайн регистриране на извършените технически прегледи, както и да осигури защитни елементи върху тези документи. Съгласно Договора и Техническото предложение за изпълнение, агенцията извършвала заявка за производство на знаци до изпълнителя по договора. Всеки технически пункт, чрез информационната система /също осигурена и поддържана от изпълнителя/ заявява необходимото количество документи за регистриране на техническите прегледи на пътни превозни средства в зависимост от нуждите, за да обезпечи дейността си, като заплаща стойността на комплектите съгласно цените, посочени в ценовата оферта. Техническите пунктове заплащат само стойността на заявените от тях документи. С оглед на изложеното законосъобразен се явява и изводът на съда, че твърдяното действие се извършва въз основа на нормативен административен акт - чл. 47, ал. 1 и 3 от Наредба Н-32, което обуславя неоснователността на оспорването му по реда чл.250 АПК. По т.4 б.“б“ от разпореждането: Видно от приложените към становището на ответника Разрешение №982 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС е със срок на валидност до 09.10.2023 година и Разрешение 1789 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС е със срок на валидност до 10.12.10.2024 година. Същите са издадени за отделни КТП на „Тюф Инженеринг“ ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.3 от Наредба Н-32, документите по ал. 1 / документи за извършване на периодичните прегледи/ се получават в съответния контролно-технически пункт след представяне на документ за платена цена на заявката. При получаването се подписва приемно-предавателен протокол. Следователно , както правилно е приел и административният съд, твърдяното действие се извършва по силата на норма на подзаконов нормативен акт и оспорването му е неоснователно. Правилно съдът е заключил, че преценката какъв брой документи следва да бъдат заявени за всеки един от двата му КТП е на искателя. Освен това , в случаите, когато не са използвани или отчетени всички документи от предходната заявка, съгласно ал.2 на същия текст, не се допуска заявяването на нови документи. Следователно КТП получава и съответно заплаща само документи до изчерпване на тяхното количество. С оглед на изложеното, твърдяното действие се извършва въз основа на нормативен административен акт - чл. 47, ал. 3 от Наредба Н-32, което обуславя неоснователността на оспорването му по реда чл.250 АПК. По т.4 „в “ от разпореждането: Съгласно чл. 43а, ал. 5, т. 4, б. „г“ от Наредба № Н-32 при извършване на първоначална проверка на допълнително монтирана в МПС уредба за работа на двигателя с ВНГ или СПГ председателят на комисията поставя знака, определен в чл. 46, ал. 1, т. 12 от Наредба № 1-45 от 2000 г. и стикера, обозначаващ вида на горивото ВНГ или СПГ на задното стъкло от вътрешната страна в горния ляв ъгъл /или на подходящо място на челното стъкло, ако МПС няма задно стъкло/. Съгласно чл. 38, ал. 9, при извършване на периодичен преглед на ППС, произведено с уредба, която позволява работата на двигателя с ВНГ или СПГ, или дооборудвано с такава, удостоверението и знакът се издават, когато заключението от прегледа е, че ППС е технически изправно и уредбата, която позволява работата на двигателя с ВНГ или СПГ, отговаря на изискванията, определени в част II, раздел IV на методиката по чл. 31, ал. 1 от Наредбата. Знакът за МПС с монтирана автомобилна газова уредба (АГУ), както и стикерът обозначаващ вида на горивото ВНГ или СПГ са част от документите, използвани при всеки конкретен периодичен преглед. Всички документи (знак, стикер, протокол, удостоверение) са идентифицирани с един и същи номер. В този смисъл , както правилно е приел и съдът, няма как знакът, обозначаващ вида на горивото ВНГ или СПГ да бъде закупен от друг доставчик. Без значение в случая са съображенията на частния жалбоподател за какво служи даден стикер, както и кому дава информация. Обстоятелството, че стикерът е част от нормативно разписаните документите за извършване на всеки конкретен периодичен преглед, е достатъчно за да се приеме за неоснователно оспорването в тази част. По т.4 б.“г“ от разпореждането: Съгласно чл.2, ал.4 от Наредба Н-32, Наредбата се прилага за моторните превозни средства от категории М1 и N1, регистрирани в друга държава или преминали преглед за техническа изправност по реда на глава четвърта от Наредба № I-45 от 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (ДВ, бр. 31 от 2000 г.) (Наредба № I-45 от 2000 г.), по отношение на определянето и обозначаването на екологичната група, към която принадлежи МПС. От данните по делото се установява, че към настоящия момент е разработена функционалната възможност на информационната система за електронно регистриране на извършените периодични технически прегледи за извършване на проверки за определяне на екологична група на превозни средства по чл. 2, ал. 4 от Наредба № Н-32, но същата все още не е въведена в реална експлоатация. Правилно съдът е приел, че и тук /както и по т.3/ неизпълнението на задължението на министъра евентуално би могло да представлява бездействие по чл.256 АПК, но не е действие и срещу което да се получи незабавна защита по реда чл.250 АПК. Останалите възражения и доводи в частната жалба са неотносими към правния спор, с оглед на което съдът не дължи произнасяне по тях. По изложените по-горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че изводът на АССГ, че не са налице предпоставките на чл. 250 АПК, е правилен. Ето защото като е е отхвърлил искането, Административен съд – София град е постановил правилно разпореждане, което следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 254, ал. 2, във вр. с чл.236, във вр. с чл. 221, ал. 2, пр.1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 10357 от 27.12.2021г. по адм. дело № 11994 / 2021 г. по описа на Административен съд – София град в обжалваната част. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Павлина Найденова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Даниела Мавродиева /п/ Станимир Христов
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026