Решение · № 1983/2022 · дело 5736/2021

По дело 5736 / 2021 РЕШЕНИЕ № 1983 София, 01.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на първи февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ МИТКОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА МАДЛЕН ПЕТРОВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Ася Петрова изслуша докладваното от председателя ЕМИЛИЯ МИТКОВА по адм. дело № 5736/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на „Екостийл” ЕООД, чрез адвокат К. Конов против решение № 107/14.04.2021 г., постановено по адм. д. № 388/2020 г., по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-040004190005535-091-001/18.03.2020 г., на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение № 98/12.06.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Велико Търново при ЦУ на НАП, с който са определени допълнителни задължения за корпоративен данък, както следва: за 2013 г. в размер на 81 725,58 лв. и лихви – 48 719,26 лв.; за 2014 г. в размер на 21 307,60 лв. и лихви – 10 747,15 лв.; за 2015 г. в размер на 4 922,33 лв. и лихви – 1 981,53 лв.; за 2016 г. в размер на 9 416,22 лв. и лихви – 2 835,56 лв.; за 2017 г. в размер на 100 303,73 лв. и лихви – 18 945,89 лв.; за 2012 г. е намалена данъчната загуба от 59 760,14 лв. на 26 976,14 лв. и са определени лихви за невнесени авансови вноски в размер на 53,02 лв., а в частта по ЗДДС са извършени корекции в СД по ЗДДС за данъчни периоди м. 05.2014 г., м. 11.2014 г., м. 12.2016 г. и м. 12.2017 г., в резултат на които не са установени допълнителни задължения. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е преценил събраните в хода на съдебното производство доказателства, като счита, че същите безспорно доказват реалното извършване на спорните доставки. Излага възражения, че недоказването на автентичността на оспорените приемо – предавателни протоколи /ППП/ не влияе на тяхната доказателствена стойност предвид разпоредбата на чл. 301 от Търговския закон /ТЗ/. На следващо място излага доводи, че от тълкуването на договорните клаузи и на документите, съставени в изпълнение на договорите, сключени между „Екостийл” ЕООД и процесните доставчици, се налага извода, че за изпълнените услуги по събиране на излезли от употреба моторни превозни средства /ИУМПС/ на изпълнителя е дължимо възнаграждение, отделно от стойността на ИУМПС като стока. Счита, че реалността на доставките се доказва и от приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/. Позовава се на практика на СЕС. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА с присъждане на направените разноски за касационната инстанция в размер на платената държавна такса. Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. Мундова излага доводи за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА № Р-040004190005535-091-001/18.03.2020 г., на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение № 98/12.06.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП” – Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество за ревизираните периоди от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. са определени допълнителни задължения за корпоративен данък общо в размер на 217 675,46 лв. /от които за довнасяне – 194 593,63 лв./ и лихви общо в размер на 83 229,39 лв. /от които за довнасяне – 83 097,92 лева/. За 2012 г. са установени лихви за невнесени авансови вноски в размер на 53,02 лв. и е увеличен финансовият резултат с 32 784,00 лв., в резултат на което е намалена данъчната загуба от 59 760,14 лв. на 26 976,14 лв. В частта по ЗДДС при извършени корекции за данъчни периоди м. 05.2014 г., м. 11.2014 г., м. 12.2016 г. и м. 12.2017 г., във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит и начисленият данък по протоколи по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, съставени от „Екостийл“ ЕООД във връзка с фактурите за „събиране на ИУМПС“, издадени от „Виптрон“ ЕООД, „Торимекс“ ЕООД, „Унитрейд комерс“ ЕООД и „Ревалон“ ЕООД, не са определени допълнителни задължения по ЗДДС. След извършено прихващане и възстановяване, с обжалвания РА са установени задължения за довнасяне, представляващи лихви за корпоративен данък общо в размер на 46 568,05 лв. РА не е обжалван и е влязъл в сила в частта по ЗДДС за данъчни периоди от 01.11.2013 г. до 30.04.2014 г., от 01.06.2014 г. до 31.08.2014 г., от 01.12.2014 г. до 30.11.2016 г., от 01.01.2017 г. до 30.11.2017 г. Ревизията на „Екостийл“ ЕООД е повторна и е във връзка с решение № 112/19.08.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, с което по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменен РА № Р-04000418006240-091-001/22.05.2019 г. в обжалваната част и преписката е върната на ТД на НАП – Велико Търново за извършване на нова ревизия по ЗДДС и по ЗКПО за съответните периоди. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на материалната законосъобразност на оспорения РА, първоинстационният съд е приел следното от фактическа страна: „Екостийл“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 27.12.2011 г. През ревизираните периоди от 2012 г. до 2016 г. основната икономическа дейност на дружеството е търговия на едро с отпадъци и скрап /изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали/. За 2017 г. е декларирана дейност – разкомплектоване на отпадъци. Дружеството разполага с нужните разрешителни за тази дейност. За набиране на стока „Екостийл“ ЕООД има сключени договори за приемане и предаване на отпадъци от черни и цветни метали със следните доставчици: „Торимекс“ ЕООД, „Виптрон“ ЕООД /в ликвидация/, „Унитрейд комерс“ ЕООД /в ликвидация/, „Ревалон“ ЕООД /л. 25, л.81, л. 158 и л. 333 от Папка 2 от административната преписка, описани и в допълнителното заключение на вещото лице/. За последващо реализиране /продаване/ на отпадъците през 2014 г. са сключени договори за приемане и предаване на излезли от употреба МПС, сключени между „Екостийл“ ЕООД, в качеството му на предавател, и „Норд униконсулт“ ЕООД /с нова фирма „Норд 2 авто“ ЕООД/, в качеството на приемател. Между „Екостийл“ ЕООД и „Българска организация за автомобили“ АД е сключен договор от 21.04.2015 г. за оползотворяване на излезли от употреба МПС. От представените договори и от писмените обяснения на ревизираното лице съдът извежда данни за организацията на работата на „Екостийл“ ЕООД, а именно: „Българска организация за автомобили“ АД възлага на „Екостийл“ ЕООД количеството ИУМПС, необходимо за събиране и разкомплектоване в изпълнение на целите й. Договорно задължение на „Екостийл“ ЕООД е да събере и разкомплектова определен брой ИУМПС, като образуваните отпадъци от тях следва да предаде за последващо оползотворяване и/или рециклиране на неоползотворимите материали. В обхвата на дейностите по договора се включва организирането на система за събиране на ИУМПС, съхраняване, разкомплектоване, отделяне на части и компоненти за повторна употреба и организиране на последващо оползотворяване на отпадъците, получени от дейностите по предварително третиране на събраните ИУМПС, предаване на компонентите за рециклиране, а на неоползотворимите отпадъци за обезвреждане, както и документиране на всички операции. За събирането на отпадъци „Екостийл“ ЕООД е сключило договори с доставчиците „Торимекс“ ЕООД, „Виптрон“ ЕООД, „Унитрейд комерс“ ЕООД, „Ревалон“ ЕООД, според които ревизираното дружество е длъжно да приема на свои площадки, вписани в разрешението по Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, предадените му отпадъците. Без да е сключен писмен договор, отпадъци са доставяни и от „Промишлени стоки“ ЕООД. За реализиране на отпадъците, които не попадат в количествата за „Българска организация за автомобили“ АД, „Екостийл“ ЕООД има сключени договори с „Норд униконсулт“ ЕООД. В изпълнение на договорите с „Торимекс“ ЕООД, „Виптрон“ ЕООД, „Унитрейд комерс“ ЕООД, „Ревалон“ ЕООД и „Промишлени стоки“ ЕООД на „Екостийл“ ЕООД са съставяни фактури с предмет: „ИУМПС“, „услуга по събиране на ИУМПС“ и „транспортна услуга“. Изпълнението на основната икономическа дейност на дружеството не е оспорена от приходната администрация, поради което ревизията е признала доставките на стоките и съответните разходи за тях. За спорни съдът приема фактурираните услуги „събиране на ИУМПС“, за доставките по които приходните органи са приели, че не са доказани, в резултат на което разходите, отчетени въз основа на тези фактури, ревизиращите приемат, че не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО и не могат да бъдат признати за данъчни цели. С оглед изложеното и в резултат на извършените преобразувания на финансовите резултати по периоди с РА на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 16 от ЗКПО на „Екостийл“ ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък. За да отхвърли жалбата на ревизираното дружество срещу процесния РА, първоинстанционният съд приема, че в хода на ревизията не се представят доказателства, обосноваващи доставките на услуга „събиране на ИУМПС“. От събраните писмени обяснения, договори, товарителници, кантарни бележки декларации и протоколи според състава се налага изводът, че отпадъци са доставяни на „Екостийл“ ЕООД, но това не води до извода, че тези дружества са извършвали дейности по събиране в полза на „Екостийл“ ЕООД и съответно счита, че няма основание за дублиране на доставките чрез допълнително, отделно фактуриране на услугата „събиране“. Не се представят възлагателни писма, спецификации, заявки, оферти и други документи, с които да са възложени услуги по събиране на ИУМПС, с конкретни параметри по процесните фактури. Не се представят и други документи, в това число ППП, данни за организацията на извършване на събирането, включително данни за лицата, участвали при събирането на ИУМПС. Представените договори касаят приемането и предаването на ИУМПС без значение как ще бъдат набавени същите, като липсва информация не само за договаряне за събиране, но липсват и данни за начина на калкулиране на цената на фактурираните услуги и нейните елементи – материали, труд и др. Съдът излага в мотивите си, че видно от съдържанието на представените доказателства няма диференциране на самостоятелно заплащане за услугата „събиране“. Липсват платежни документи и доказателства за реалното извършване на услуги „събиране на ИУМПС“. Съдът приема, че доказаните търговски отношения между дружествата не обосновават извод за реалността на доставките на услуги по събиране на ИУМПС и правилно в този смисъл намира и позоваването, направено в потвърдителното решение на дирекция „ОДОП“ на дефиницията по § 1, т. 41 от ДР на ЗУО, според която „събиране“ е натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци. В контекста на изложеното решаващият състав приема, че доказателства за извършено в полза на „Екостийл“ ЕООД от „Промишлени суровини“ ЕООД, „Виптрон“ ЕООД, „Торимекс“ ЕООД, „Унитрейд комерс“ ЕООД и „Ревалон“ ЕООД „събиране“ по смисъла на цитираната разпоредба не се откриват по делото. В тази връзка намира, че признатите в хода на ревизията доставки на ИУМПС, но не и тези на услугите по събиране, е правилно и обосновано. Излага мотиви, че липсата на каквато и да е документална следа, която убедително да удостовери и икономически да обясни смисъла от заплащане на разходи за получаването на стоки и отделно на разходи за събирането на същите тези стоки, води до извода за дублиране на тези разходи. Във връзка с представените в хода на съдебното производство ППП, съставени за изпълнението на услуги по събиране на излезли от употреба МПС и изрично обвързани с процесните фактури и оспорването от страна на приходните органи на автентичността на подписите, положени върху тях, съдът приема, че по отношение на същите не е настъпил факт по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, който да гарантира достоверността на посочените в тях дати и съответно тяхното съществуване към датите, на които се твърди, че услугите са получени от „Екостийл“ ЕООД. В подкрепа на горния извод намира и обстоятелството, че подобни доказателства са изисквани, но непредставяни в хода на две ревизии, както от ревизираното лице, така и от доставчиците му. По делото е изслушана ССчЕ, която също според състава не може да обоснове автентичността и достоверността на датите на съставяне на протоколите. Обосновава краен извод, че датата на съставяне на частния документ не се ползва с обвързваща доказателствена сила за разлика от официалните документи, поради което приема за недоказано твърдението, че доставките са реално осъществени към посочените в приемо-предавателните документи дати и че тези протоколи обосновават направените за тях разходи. При липса на други доказателства за извършване на съпоставка, съдът намира, че ППП не разколебават констатациите и изводите, направени в РА. По делото според съда остава недоказан основният факт по спора за реалност на доставката – фактът на изпълнението на услугите по събиране на ИУМПС от доставчиците в полза на получателя на фактурите, извод неопроверган и от дадените в хода на делото заключения по ССчЕ. С оглед изложеното, съдът изцяло споделя извода на приходната администрация, че по процесните фактури, издадени от „Промишлени суровини“ ЕООД, „Виптрон“ ЕООД, „Торимекс“ ЕООД, „Унитрейд комерс“ ЕООД и „Ревалон“ ЕООД не са доказани реално извършени сделки, поради което разходите, отчетени въз основа на тези фактури, не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО и не могат да бъдат признати за данъчни цели, поради което правилно и законосъобразно с РА е увеличен финансовият резултат на основание чл. 26, т. 2 във вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 16 от ЗКПО. По отношение на извършените корекции в частта по ЗДДС на резултатите в справките декларации за данъчни периоди м. 05.2014 г., м. 11.2014 г., м. 12.2016 г. и м. 12.2017 г. съдът излага в мотивите си, че облагането на тези доставки е по реда на глава 19а от ЗДДС – доставка на стоки и услуги по Приложение №2 с място на изпълнение на територията на страната, по които данъкът е изискуем от получателя, т.е. прилага се така нареченото „обратно начисляване“ на ДДС. Според чл. 163б от ЗДДС начисляването на данъка се извършва от получателя с издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, като респективно упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит също се извършва по посочения ред. Съдът приема, че при липса на преки и косвени доказателства за изпълнението на фактурираните услуги като самостоятелни облагаеми доставки, правилно с РА е отказано правото на приспадане на ДДС. По отношение на увеличения с РА финансов резултат на „Екостийл“ ЕООД за 2014 г. с неотчетени приходи от услуги по договор с „Хефти металс“ ЕООД и твърдението на ревизираното дружество, че договорът с „Хефти металс“ ЕООД е развален и предприятието не е получило икономическа изгода от сделката, поради което няма основание за отчитане на приходи, първоинстанционният съд споделя фактическите констатации и правните изводи на приходната администрация. В хода на ревизията и съдебното производство не се представят доказателства за разваляне на договора с „Хефти металс“ ЕООД. От страна на „Хефти металс“ ЕООД не се отрича изпълнението на договора от 01.08.2014 г., а само се сочи, че не са издадени фактури от „Екостийл“ ЕООД. По отношение на декларираното от страна на „Екостийл“ ЕООД извършване на дейности по събиране и разкомплектоване на ИУМПС от името и за сметка на „Българска рециклираща компания“ АД, съдът приема, че не се представят доказателства, в това число сключен между двете дружества договор. На следващо място са обсъдени месечните справки през 2014 г., видно от които „Екостийл“ ЕООД е приело от „Хефти металс“ ЕООД общо 1 280 бр. ИУМПС за разкомплектоване. Всичко изложено обоснова извод за изпълнение на договора от 01.08.2014 г. с „Хефти металс“ ЕООД, респективно за неотчетени приходи от услугите по него, поради което съдът счита, че законосъобразно е увеличен финансовият резултат на „Екостийл“ ЕООД за 2014 г. по реда на чл. 78 от ЗКПО. В заключение съдът приема ,че в резултат на извършените с РА преобразувания на финансовите резултати, законосъобразно са установени допълнителни задължения за корпоративен данък, ведно със съответните лихви. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно са обсъдени събраните в хода на ревизията доказателства и тези събрани в хода на съдебното обжалване и правилно е установен приложимия материален закон. Предвид на събраните доказателства от страните правилно е формулиран и основният спорен въпрос - налице ли са реални доставки по фактурите издадени от „Промишлени суровини“ ЕООД, „Виптрон“ ЕООД, „Торимекс“ ЕООД, „Унитрейд комерс“ ЕООД и „Ревалон“ ЕООД към „Екостийл“ ЕООД, с предмет на доставките „услуга по събиране на ИУМПС“ и законосъобразно ли е извършено увеличение на финансовите разултати на ревизираното дружество с отчетените разходи по процесните фактури. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса като е приел, че в тежест на ревизираното лице е да установи, при условията на пълно доказване, че разходите, отчетени въз основа на процесните фактури, са документално обосновани по смисъла на ЗКПО и могат да бъдат признати за данъчни цели. В случая правилно е прието, че по отношение на спора досежно признаването на извършените от ревизираното дружество разходи правнорелевантно е доказването на наличието на данъчно събитие и по - конкретно реалността на доставките на спорните услуги. В тази връзка съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила като е събрал всички доказателства, проявил е активност да изясни пълно фактическата обстановка, дал е възможност на ревизираното лице да представи всички поискани от него доказателства и доказателствени средства. Спазвайки служебното начало съдът е допуснал изслушване на съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, заключенията по които правилно е прието от административния съд, че не опровергават твърденията в РА. В тази връзка, неоснователен е доводът на касатора, че предвид представената по делото ССчЕ се установява реалността на доставките. Както правилно сочи и първоинстанционният съд надлежното осчетоводяване от ревизираното лице на процесните фактури не е достатъчно за да установи главно и пълно реалното извършване на фактурираните доставки. Тук следва да се отбележи, че за изпълнение на възложената задача, вещото лице по допълнително назначената експертиза е работило по новопредставените от дружеството документи в хода на съдебното производство, което обстоятелство съпоставено с липсата на представени доказателства досежно тяхната автентичност и достоверност, води до извода, че същите са създадени за целите на съдебното обжалване на определените с оспорения РА задължения. Решаващият състав правилно е преценил доказателствената стойност на оспорените по реда на чл. 193 от ГПК приемо-предавателни протоколи, представени пред съда към процесните фактури, след като за тях ревизираното лице не е провело успешно доказване и в тази връзка позоваването от страна на касатора на чл. 301 от ТЗ е неоснователно. По силата на цитираната разпоредба, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Въведената от законодателя презумпция не освобождава жалбоподателя, представящ документи с оспорена автентичност на подписа на неучастващо в делото трето лице от тежестта на доказване, че документа е подписано от посоченото в него лице, каквито доказателства по делото не са представени. По делото не се установява по безспорен начин от къде и от кого са събирани стоките, т.е. както основателно сочи и съда, организирането на мрежа за събиране на отпадъци остава недоказано. Не са представени никакви доказателства относно извършването на процесните услуги, не се установява как са извършени услугите, като относими данни не могат да се извлекат и от съдържанието на представените от ревизираното лице договори, сключени с процесните доставчици, които по съдържание и клаузи са идентични. Същите са с предмет предаване и приемане на отпадъци. В договорите е записано, че цената, начина на плащане или транспорта на всяка отделна доставка ще се договарят според количеството и качеството на отпадъците, в допълнителни писмени споразумения /чл. 2/. В хода на ревизията и съдебното производство не се представят допълващи документи, респ. договори с различно съдържание, от които да се установи събирането на ИУМПС. В тази връзка изложените в касационната жалба доводи за наличието на доказателства относно транспортирането на стоките, респ. обезпечеността на процесните доставчици да извършат транспортирането на ИУМПС, също не подкрепят тезата, че същите са осъществили събирането на процесните стоки. Напротив, изложените обстоятелства, обсъдени ведно със съдържанието на описаните по – горе договори, са в подкрепа на достигнатите от органите по приходите и от съда изводи, че в цената на доставяне на ИУМПС е включен и транспорта на същите, като съпътстващ разход. С оглед изложеното, несподелима е тезата, поддържана от касатора, за незаконосъобразно увеличение на финансовите резултати на дружеството за ревизираните периоди с разходите по процесните фактури с предмет „услуга по събиране на ИУМПС“, след като е безспорно установено, че тези разходи не са документално обосновани, поради липса на доказателства за действително изпълнение на стопанските операции. По аргумент от чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели само когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В случая, за доставките по процесните фактури, не са представени годни доказателства, които да установяват реалното извършване на услугите от доставчиците на получателя. В резултат на това осчетоводените разходи за „услуга по събиране на ИУМПС“, законосъобразно са квалифицирани от първоинстанционния съд като документално необосновани и по аргумент от чл. 26, т. 2 ЗКПО не са признати за данъчни цели. Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО заплащането на възнаграждение за услуги, които не са реално осъществени, е отклонение от данъчно облагане и на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО данъчната основа за облагане с пряк данък се определя без да се вземат предвид тези сделки. Изводите на съда относно непризнатите за процесните периоди разходи, са правилни и законосъобразни, направени след пълно изследване на фактическата обстановка и анализ на събраните доказателства. В тази връзка доводът в касационната жалба, че извършеното с РА увеличение на финансовите резултати на „Екостийл“ ЕООД с разходите по процесните фактури нарушава счетоводния принцип за съпоставимост между приходите и разходите, е неоснователен. След като не е установено действителното осъществяване на услугите от процесните доставчици, то обективно невъзможно е получателят да е вложил същите в следващи облагаеми доставки и да е реализирал последващи съпоставими приходи, които да подлежат на регулация по реда на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО /в този смисъл решение № 13421 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 258/2017 г., първо отделение, решение № 5683 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1139/2021 г., осмо отделение/. Като са увеличили с непризнатите за процесните периоди разходи финансовите резултати на дружеството и в следствие на това е извършена корекция на намалението на финансовите резултати по реда на чл. 70, ал. 2 от ЗКПО чрез приспадане на данъчни загуби и са установили допълнително дължим корпоративен данък, органите по приходите са издали законосъобразен РА в тази му част. Неоснователен е доводът на касатора относно изводите на съда по отношение на увеличението на финансовия резултат на „Екостийл“ ЕООД за 2014 г. с неотчетени приходи от услуги по договор с „Хефти металс“ ЕООД. Изложените от административния съд мотиви в обжалваното решение в тази му част напълно се споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК не следва да бъдат преповтаряни. В частта по ЗДДС за данъчни периоди м. 05.2014 г., м. 11.2014 г., м. 12.2016 г. и м. 12.2017 г. в хода на ревизията не е признато, както упражненото право на приспадане на данъчен кредит, така и начисленият данък по издадените от „Екостийл“ ЕООД протоколи по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, съставени във връзка с фактурите за услуги „събиране на ИУМПС“, издадени от „Виптрон“ ЕООД, „Торимекс“ ЕООД, „Унитрейд комерс“ ЕООД и „Ревалон“ ЕООД. Съдът правилно е съобразил, че се касае за облагаеми доставки на стоки по Глава ХІХ „а“ от ЗДДС. В разпоредбата на чл. 163а ЗДДС е посочено, че данъчното събитие на доставките на стоки и услуги, посочени в приложение № 2 възниква съгласно общите правила по този закон, като данъкът за доставките по ал. 1 е изискуем от получателя - регистрирано по този закон лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице, а съгласно ал. 3 данъкът за доставките по ал. 1 става изискуем по реда на чл. 25, ал. 5 и 6. В контекста на изложеното, за да може да се претендира право на данъчен кредит, е необходимо наличието на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, както и данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от същия закон. Събраните по делото доказателства не могат да обосноват извод, водещи до незаконосъобразност на оспорвания РА в тази част. В хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да доказват твърденията на касатора и да оборват достигнатите от ревизиращите органи и съдебния състав изводи, както и установената от тях фактическа обстановка. Постоянната е практиката на ВАС, според която, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит е необходимо предвидените в закона изисквания да са изпълнени по отношение на конкретната доставка и посочените страни по доставката, т.е. не е достатъчно услугите по принцип да са извършени, а е необходимо да се установи, че са извършени именно от лицето, посочено като доставчик в издадените данъчни фактури, което в конкретния случай от представените доказателства не се установява. Приложени по делото доказателства, включително представените в хода на съдебното производство ППП, са частни диспозитивни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Действително, такива са повечето документи, които ревизиращите органи и съдът изследват във връзка с реалността на доставките при преценката относно възникването на правото на данъчен кредит. Именно предвид характеристиката на тези документи, от съществено значение е обсъждането на доказателствения материал в неговата съвкупност. При положение, че се касае за документи без материална доказателствена сила, е необходимо те да са точни, конкретни, изчерпателни и да е налице пълно съответствие относно стопанските операции, отразени в тях, така че да може да бъде проследена по един несъмнен начин непрекъсваема верига от обстоятелства, водещи до единствено възможен извод за осъществяване на съответната доставка. Не се касае за формална преценка за реквизити на документи, а за изискване за надлежно документиране на всяка стопанска операция, така че да се елиминира всякакво съмнение относно нейното осъществяване. Съвкупната преценка на данните по случая води до прекъсване на веригата от обстоятелства, които биха могли да доведат до възможен извод за реалност на доставките. С оглед на изложеното първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния съдебен акт на касатора не следва да бъдат присъдени разноски. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, поради което и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Национална агенция за приходите следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 539,58 лева за касационната инстанция. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 107/14.04.2021 г., постановено по адм. д. № 388/2020 г., по описа на Административен съд – Велико Търново. ОСЪЖДА „Екостийл” ЕООД, гр. София, ЕИК:[ЕИК] да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 5 539,58 лева, представляваща разноски за касационното производство. Решението е окончателно и не може да се обжалва. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Емилия Миткова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Светлозара Анчева /п/ Мадлен Петрова