Решение · № 2097/2022 · дело 10009/2021

По дело 10009 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2097 София, 07.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в съдебно заседание на четиринадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: СИБИЛА СИМЕОНОВА ДОБРОМИР АНДРЕЕВ при секретар Пенка Котанидис и с участието на прокурора Динка Коларска изслуша докладваното от председателя НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ по адм. дело № 10009/2021 Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „БК Хисар“, ЕИК[ЕИК], действащо чрез пълномощника адв. Шопов, против Решение № 4951 от 23.07.2021 г., постановено по административно дело № 1800/2021 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е: 1) отхвърлена жалбата на дружеството срещу Балнеологична оценка № 187 от 02.02.2021 г. на министъра на здравеопазването, в оспорваната част, в която минералната вода, добивана от водовземно съоръжение каптиран естествен извор „Чобан чешма“, находище на минерална вода „Хисаря“, гр. Хисаря, общ. Хисаря, обл. Пловдив, е определена като неподходяща за всекидневна употреба за питейни цели; 2) осъден жалбоподателя да заплати на Министерството на здравеопазването сумата 200 лева юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна процесната балнеологична оценка в частта й, в която в заключението относно минералната вода, добивана от водовземно съоръжение каптиран естествен извор „Чобан чешма“, находище на минерална вода „Хисаря“, гр. Хисаря, общ. Хисаря, обл. Пловдив, е определена като неподходяща за ежедневна употреба за питейни цели, поради установено високо съдържание на флуорид. Моли и за присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касация – министърът на здравеопазването, действащ чрез процесуалния си представител гл. юрк. Цветкова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваният с нея съдебен акт като правилен да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу размера на заплатения от другата страна адвокатски хонорар като прекомерен. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Балнеологична оценка № 187 от 02.02.2021 г. на министъра на здравеопазването, в частта, с която минералната вода, добивана от водовземно съоръжение каптиран естествен извор „Чобан чешма“, находище на минерална вода „Хисаря“, гр. Хисаря, общ. Хисаря, обл. Пловдив, е определена като неподходяща за всекидневна употреба за питейни цели, поради установено високо съдържание на флуорид. Пред АССГ е установено процесуалното право на жалбоподателя, обосновано с предоставено право на концесия на минерална вода от находище „Хисаря“, вкл. върху водовземното съоръжение каптаж „Чобан чешма“. За характеристиките и свойствата на минералната вода от този каптиран естествен извор е бил издаден Сертификат № 28/07.12.2015 г. със срок на валидност пет години. С писмо с вх. № 26-00-646/03.06.2020 г. жалбоподателят е сезирал Министерството на околната среда и водите (МОСВ) с искане да бъдат предприети действия пред Министерството на здравеопазването (МЗ) за подновяване на Сертификат № 28/07.12.2015 г. за качествата на минералната вода от водовземното съоръжение каптиран естествен извор „Чобан чешма“. При осъществяване на процедурата по подновяване на сертификата са извършени съответните проверки от компетентните държавни органи, на които те са били възложени, вкл. вземане на проби и лабораторно изпитване на показателите на минералната вода – физикохимични, химични, радиологични и микробиологични. Въз основа на установените резултати е било изготвено експертно становище, съгласно което минералната вода съответства на изискванията и може да бъде използвана без ограничение за питейни, хигиенни, лечебни, профилактични, рехабилитационни и спортно-рекреационни цели, като е отразено съдържание на флуориди във водата 4,69 мг/л. Последвало е издаване на процесната балнеологична оценка, в която са посочени геоложките и хидроложките характеристики, състава и свойствата на минералната вода, както и съдържанието на флуорид във водата – 4,69 мг/л. Отразено е, че съставът на изследваните микрокомпоненти и стойностите на радиологичните показатели е в границите на нормите за минерална вода. Посочено е и, че поради високото съдържание на флуорид водата се определя като неподходяща за ежедневна употреба за питейни цели. За да отхвърли жалбата срещу балнеологичната оценка в оспорената й част първоинстанционният съд е обосновал теза, че тя е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му съгласно чл. 75, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗдр.) и в предписаната от закона форма без допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Съдът е констатирал безспорният факт, че количеството флуорид, съдържащо се в 1 литър от минералната вода, добивана от водовземно съоръжение каптиран извор „Чобан чешма“, находище на минерална вода „Хисаря“, е 4.69 mg/l. Въз основа на това е приел, че законосъобразно е вписано в балнеологичната оценка заключението, че водата е неподходяща за всекидневна употреба за питейни цели, поради установено високо съдържание на флуорид. Правните му изводи са базирани основно на приетата от него за приложима Наредба № 9/16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, съгласно която максимално допустимото количество флуориди е определено на 1.5 mg/l. Върховният административен съд, шесто отделение намира оспореното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това обаче касационната жалба е основателна, защото атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, понеже страда от порок, обуславящ наличието на отменителното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Приетата от съда за приложима към казуса Наредба № 9/2001 г. установява показателите, на които следва да отговаря питейната вода, и те са определени в Приложение № 1, таблици А, Б, В, Г.1 и Г.2., като в таблица Б на Приложение № 1 са посочени химическите показатели, които не могат да бъдат надвишавани във водата за питейно-битови цели. Именно там е определено максимално допустимото количество флуориди на 1.5 mg/l. Чл. 2, ал. 1 от тази наредба обаче изрично изключва приложението й касателно натурални минерални води. Приложимият подзаконов нормативен акт в настоящия случай е Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели. Процесната балнеологична оценка дава експертна констатация за наличност на флуорид в минералната вода в размер на 4,69 mg/l, което е под 5,0 мг/л - максимално допустимата стойност за съдържание на елемента, установено в Приложение № 3 към чл. 6 от визираната наредба. Следователно оспорената пред първата инстанция балнеологична оценка в частта, с която минералната вода, добивана от водовземно съоръжение каптиран естествен извор „Чобан чешма“, находище на минерална вода „Хисаря“, е определена като неподходяща за всекидневна употреба за питейни цели, е издадена при нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт. По тези съображения решението на Административен съд – София-град, с което жалбата на „БК Хисар“ ЕООД до него е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго по същество, с което оспореният административен акт в атакуваната му част бъде отменен като незаконосъобразен. В същия смисъл е формирана и практика на Върховния административен съд по идентичен казус - решение № 12924/16.12.2021 г. по адм. дело № 5917/2021 г. С оглед основателността на главните касаторови искания няма основание да бъде уважена претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а своевременно заявеното акцесорно искане на касатора да му се присъдят сторените деловодни разноски в касационното производство поначало е основателно и доказано от представените по делото доказателства за заплащане на държавна такса в размер на 370 лв. и адвокатски хонорар в размер от 3 360 лв. общо, с вкл. ДДС. По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на „БК Хисар“ ЕООД, същото е частично основателно. Отговорността за разноските в съдебно-административното производство е гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него (арг.: чл. 143 от АПК). Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Щом административният акт, предмет на съдебен контрол, бъде отменен (в случая в оспорената му част) като незаконосъобразен, разноските на адресата на акта по повод на делото се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта; респ. когато жалбата срещу този акт бъде отхвърлена, разноските се присъждат в тежест на иницииралата спора страна. За да защити интересите на всяка от страните в процеса и да я предпази от заплащане на разноски, които са неоснователно завишени, законът е предвидил правилото за намаляване на прекомерно определения адвокатски хонорар. Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В ал. 2 от визирания чл. 36 от ЗА законодателят е уредил, че размерът на възнаграждението на адвоката трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния по вид работа. Т.е., размерът на адвокатското възнаграждение се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния по вид работа (предвиденият минимум в случая, попадащ в хипотезата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 500 лева). От друга страна, както в горепосочената наредба, така и в ГПК и в АПК не се съдържа правна регламентация на максималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение. Единствената норма, която урежда евентуалното редуциране на договорения и реално внесен адвокатски хонорар, е споменатата разпоредба на чл. 78, ал. 5 от ГПК, в която законодателят е придал правно значение единствено на преценката на съда по отношение на фактическата и правна сложност на делото. В случая договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение съответства до голяма степен на сложността на правния спор, по който е бил ангажиран адвокат Шопов като процесуален представител и пред касационната инстанция. Делото по своето естество разкрива определена фактическа и правна сложност. При преценката си касателно искането за редуциране на адвокатския хонорар съдът съобрази и обема на реално осъществените от касаторовия пълномощник процесуални действия: написал и подал касационна жалба и писмена защита, и се явил в проведеното открито съдебно заседание да защити каузата на своя доверител. От друга страна, размерът на възнаграждението е прекомерно завишен спрямо характера на производството и на сложността на правните и фактически обстоятелства и установявания, поради което претенцията за намаляването му следва да бъде частично уважена, като репарирането на тези разноски бъде редуцирано до сумата от 2 500 лв., която е справедлив и обоснован размер в случая. Въз основа на горното в полза на касатора следва да се присъди сума в общ размер от 2 870 лв. за извършените от него деловодни разноски по повод на настоящото производство, платими от ответника. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 4951 от 23.07.2021 г., постановено по административно дело № 1800/2021 г. по описа на Административен съд – София-град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Балнеологична оценка № 187 от 02.02.2021 г. на министъра на здравеопазването, в частта, с която минералната вода, добивана от водовземно съоръжение каптиран естествен извор „Чобан чешма“, находище на минерална вода „Хисаря“, гр. Хисаря, общ. Хисаря, обл. Пловдив, е определена като неподходяща за всекидневна употреба за питейни цели. ОСЪЖДА Министерството на здравеопазването да заплати на „БК Хисар“, ЕИК[ЕИК], сумата от 2 870 (две хиляди осемстотин и седемдесет) лева за съдебни разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Николай Гунчев секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Сибила Симеонова /п/ Добромир Андреев