Решение · № 2186/2022 · дело 6243/2021

По дело 6243 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2186 София, 08.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на осми февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНИКА ЧЕРНЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВИЛЕНА ПРОДАНОВА ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА при секретар Григоринка Любенова и с участието на прокурора Илиана Стойкова изслуша докладваното от съдията СВИЛЕНА ПРОДАНОВА по адм. дело № 6243/2021 Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на „Ранчото-2012“ ЕООД [населено място], подадена чрез адв. И. Шаренков, против Решение № 75/19.04.2021 г. постановено по адм. дело № 308/2020 г. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 06/311/00651/3/01/04/01, с изх. №01-2600/6544 от 13.08.2020г., издаден от Изпълнителния Директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ „Земеделие”) – гр.София, и са присъдени разноски в полза на ответника. Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. В касационната жалба се развиват подробно съображения във връзка с оплакванията, които се поддъдржат в писмени бележки и становище по съществото на спора на адв. Шаренков. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител адв. М. Антонова, в писмен отговор и писмена защита, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ № 06/311/00651/3/01/04/01, с изх. №01-2600/6544 от 13.08.2020г., издаден от Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие” – гр.София, с който на основание чл.27, ал.3 и 7 от ЗПЗП, чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 30/11.08.2008 г., т.8.1 от Договор № 09/311/00651 от 15.10.2014 г., както и на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), на дружеството са определени подлежащи на възстановяване публични държавни вземания. В раздел III от диспозитивната част на АУПДВ съдът е отменил акта като в тази си част като необжалвано съдебното решение е влязло в сила. От фактическа страна съдът е приел, че, договор № 09/311/00651/15.10.2014 г. е сключен между дружеството – касатор и ДФ „Земеделие“ за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразие на неземеделски дейности“ по програма от ПРСР 2007-2013 г. По проекта са извършени плащания през 2015г. в общ размер от 157 897,95лв. Съгласно одобрения бизнес-план проектът предвижда „Изграждане на вилно селище- втори етап, ПИ 02543, ПИ 025086, в землището на с. Чакаларово, община Кирково, състоящо се от три бунгала с общо 10 помещения за настаняване, общо 20 бр. легла. Заложени са параметри за създаване на 4 бр. постоянни работни места и приходи от продажба на услуги- нощувки, планински водач и екскурзоводска услуга за 3-та, 4-та, 5-та и 6-та години. При извършена проверка на място в периода м. юни 2019 г., както и след извършени допълнителни административни проверки, било установено неспазване на договора – не са изпълнени залегналите в бизнес-плана показатели и услуги, както и брой на заетия персонал. С писмо, изх. №01/2600/6544 от 28.09.2019 г , Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие“ е връчил на 31.10.2019г. на управителя на дружеството съобщение за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ във връзка с констатации след проверка за изпълнението на сключения между жалбоподателя и фонда договор и му е предоставил възможност, в 14-дневен срок да изложи писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане. При тази фактическа обстановка е издаден процесния АУПДВ на 13.08.2020г. Възражение е постъпило на 13.11.2019г. С обжалваното решение Административен съд – Кърджали е отхвърлил жалбата на „Ранчото-2021“ ЕООД против процесния АУПДВ. За да постанови този резултат, съдът е изложил, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които да обосновават неговата отмяна. Първостепенният съд е приел, че АУПДВ е издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това, позовавайки се и на приети по делото основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи. Съдът е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че установените нарушения при извършената проверка, представляват нередност по чл.70, ал.1, т.7 ЗУСЕСИФ, поради което производството е следвало да се проведе и приключи по реда на ЗУСЕСИФ, а не да се издава АУПДВ. Постановеното решение е неправилно. Правилни са изводите на първостепенния съд, че административният орган е доказал неизпълнение на поетото от дружеството бенефициер в т. 4. 12 и т. 4. 18 от договора задължение да изпълнява одобрения проект /приходната част на бизнес плана и откриването на работни места/ за срок от 5 години от сключването на договора, а това неизпълнение след изплащане на финансовата помощ е основание по чл.46 от Наредба № 30/11.08.2008 г. фондът да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях. Според настоящия съдебен състав неправилно обаче това връщане на изплатените суми е поискано чрез издаването на АУПДВ - по реда на ДОПК и неправилно е посочено от административния орган материалноправното основание за дължимостта на сумите. Това е така, защото процесният АУПДВ от 13.08.2020г. е издаден след изменението на чл.27,ал.6 ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. Производството по издаване на АУПДВ също е започнало след влизане в сила на това изменение на ЗПЗП. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г./ дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са налице множество, постановени от Върховния административен съд съдебни решения: решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 11774/2019 г., решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 9703/2018 г.; решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 7468/2018 г.; решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 4307/2018 г.; решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 1945/2018 г.; решение № 4933/3.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 4912/2018 г. и др. Във всички тях категорично е прието, че в този случай е налице е материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон. Безспорно показателите на бизнес-плана са индикатори. В този смисъл са и мотивите на решение № 13796/6.11.2020 г. по адм. д. № 12488/2019 г. на седмо отделение, според които индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност, а не в условията на алтернативност, в специалния закон и само тогава, когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. Всичко изложено налага извод, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 и/или т. 3 от същия закон. Изричната и ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и материалноправните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт. За яснота на изложеното следва да се посочи, че в случая е приложима именно новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г./, тъй като това е действаща норма в специалния закон ЗПЗП, вкл. по аргумент на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ, изм. ДВ, бр. 85/2017 г., според която след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019 г./. Тълкуването й съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове във връзка с другите алинеи на същия законов текст сочи, че под "извършване" на финансова корекция се разбира "изпълнение" в смисъла на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не "установяване" по смисъла на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. В този смисъл е и непротиворечивата практика на съставите на ВАС, Първо и Осмо отделение, изразена например в Решение № 707 от 27.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6374/2021 г., I о., Решение № 11826 от 19.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5175/2021 г., I о., Решение № 226 от 12.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5176/2021 г., I о., Решение № 665 от 26.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6163/2021 г., VIII о., Решение № 13 от 4.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4302/2021 г., VIII о. и др. По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени издаденият от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" АУПДВ, в частта, в която е отхвърлено оспорването. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател се следва присъждане на сторените разноски пред двете инстанции. Същите се констатираха в общ размер от 7935лв. съгласно представения списък на разноски и приложените към него доказателства за направени плащания на такси и хонорари. На основание § 1 т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат изплатени от ДФ"Земеделие". По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 75/19.04.2021 г. постановено по адм. дело № 308/2020г. по описа на Административен съд Кърджали в частта, в която е отхвърлено оспорването по жалба на "Ранчото-2012“ ЕООД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 06/311/00651/3/01/04/01, с изх. №01-2600/6544 от 13.08.2020г., издаден от Изпълнителния Директор на Държавен фонд "Земеделие" гр.София, както и в частта на присъдените разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 06/311/00651/3/01/04/01, с изх. №01-2600/6544 от 13.08.2020г., издаден от Изпълнителния Директор на Държавен фонд "Земеделие" гр.София изцяло в частите му извън раздел III /раздел три римско/ от диспозитива на акта. ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ София да заплати на "Ранчото-2012“ ЕООД, [населено място] община Кирково, с ЕИК[ЕИК], сумата от 7935лв. (седем хиляди деветстотин и тридесет и пет лева/ за разноски по делото в двете съдебни инстанции. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мариника Чернева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Свилена Проданова /п/ Василка Шаламанова