Решение · № 2138/2022 · дело 6561/2021
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 2138
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 6561/2021
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 6561 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2138 София, 08.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на петнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА ЦАНЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВИЛЕНА ПРОДАНОВА ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Георги Христов изслуша докладваното от съдията СВИЛЕНА ПРОДАНОВА по адм. дело № 6561/2021 стр. 6/6 Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Арнаудов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"– Пловдив („ОДОП“Пловдив) при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 2288/10.12.2020 г. по адм. дело № 2064/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С него по жалба на "Мишел Интернационал“ ООД, ЕИК[ЕИК] е отменен ревизионен акт № Р-16001619004595-091-001/09.04.2020 г., издаден от И. Кръстев Кръстев на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив и Т. Кабашки на длъжност главен инспектор по приходите, потвърден с Решение № 348/21.07.2020 г. на директор на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 552,31 лв. за данъчен период м. 02.2016 г. по фактура № 0100293418/03.02.2016 г., издадена от „Евролийз ауто" ЕАД и съответните лихви в размер 1 880,65 лв. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждание. В съдебно заседание жалбата се поддържа от юрисконсулт Григорова. Ответната страна по касационната жалба – „Мишел Интернационал“ ООД, в писмения си отговор, подаден от адвокат Г. Данчев, оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, както и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Административен съд – Пловдив е сезиран с жалба срещу ревизионен акт № Р-16001619004595-091-001/09.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 348/21.07.2020 г. на директор на дирекция „ОДОП“ – Пловдив. Предмет на обжалване пред АС Пловдив е РА в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 552,31 лв. за данъчен период м. 02.2016 г. по фактура № 0100293418/03.02.2016 г., издадена от „Евролийз ауто" ЕАД и прилежащите лихви за забава в размер 1 880,65 лв. В останалата си част ревизионният акт, изменен частично с решението на горестоящия административен орган по отношение на допълнително установените задължения за корпоративен данък за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., не е обжалван от страна дружеството и е влязъл в сила. Предвид констатирана фактическа грешка след приключване на ревизията е издаден ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-16001620099156-003-001/16.06.2020 г., с който е променен размерът на задълженията за лихви по ДДС за данъчни периоди м. 09.2016 г. и м. 11.2016 г. от 6 353,62 лв. на 6 206,11 лв. Последният не е обжалван и също е влязъл в сила. За да постанови обжалваното решение АС Пловдив е приел, че ревизионният акт е издаден в резултат от надлежно възложена данъчна ревизия, в хода на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, водещи до отмяна на акта. Oсновната стопанска дейност на „Мишел Интернационал“ ООД е производство и търговия с козметични продукти, почистващи и полиращи препарати, стоки за бита и потреблението. По същество на спора съдът е установил, че през ревизирания период ответникът е получател на автомобил марка „Мазда“, модел „ЦХ 5“ (4+1 места) по фактура № 0100293418/03.02.2016 г., издадена от „Евролийз ауто" ЕАД. Автомобилът разполага с валиден сертификат N1, издаден от сертифициращата служба и удостоверяващ, че същият е товарен по смисъла на чл. 149 от ЗДвП. Органите по приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит по цитираната фактура на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС предвид възражението, че в хода на ревизията задълженото лице не е представило изисканите от негова страна документи, доказващи по несъмнен начин ползването на автомобила в дейността на дружеството – пътни листи, извършени разходи за гориво, командировки, отчети и др. В това отношение отказът на органите по приходите първоначално е направен въз основа разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС и впоследствие с решението на горестоящия административен орган основанието е променено на чл. 70, ал. 1, т. 2 на ЗДДС. На следващо място съдът е установил, че автомобилът е заведен в счетоводството на ответното дружество като ДМА по сч. сметка 205 „транспорни средства“ с дата на придобиване 03.02.2016 г. и е включен в амортизационният план на дружеството. Наличието на изискването на чл. 69, ал. 1 ЗДДС - стоката да се използва за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, е изведена от първоинстанционния състав чрез съвкупен анализ на фактическата обстановка и доказателствата, включително представените пътни листи за спорния автомобил, процесуалните действия на органите по приходите при ревизията и данните от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. В тази насока съдът се е позовал и на тълкуването на чл. 168, буква "а" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, дадено от Съда на ЕС в решение по дело С-118/11, съгласно т. 53 и т. 54 от което, при придобиване на дълготраен актив, предназначен отчасти за лично и отчасти за професионално ползване, данъчнозадълженото лице има възможност да направи избор дали за целите на ДДС да включи изцяло или частично този актив в имуществото на предприятието, или да го запази изцяло в частното си имущество. Ако активът едновременно за професионални и за лични цели, дължимият при придобиването на този актив ДДС по принцип подлежи изцяло и незабавно на приспадане (в този смисъл и т. 20 от решение по дело Armbrecht, C-291/92, Recueil, стр. I-2775, както и т. 23 от решение по дело Charles и Charles-Tijmens, C-434/03, Recueil, стр. I-7037 и др.). Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. В мотивите на съдебния акт е обсъдена в пълнота установената по делото фактическата обстановка по спора, събраните доказателства са разгледани последователно, включително заключението по съдебно-счетоводната експертиза, приета по делото с възражение от ответника. От негова страна не са посочени конкретни данни за противоречие с останалите приети доказателства по делото, нито са представени нови доказателства или е поискана допълнителна експертиза. Затова изводът за необоснованост и незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в частта на отказаното право на данъчен кредит в размер на 4 552,31 лв. за данъчен период м. 02.2016 г. по фактура № 0100293418/03.02.2016 г., издадена от „Евролийз ауто" ЕАД се явява издържан и се споделя. Доводите на касатора, свързани с допуснати пропуски при оценката на доказателствата по делото, не могат да бъдат споделени. Следва да се отбележи, че в действителност в нито един от наличните официалните документи по делото (доклад, ревизионен акт, 3 бр. ИПДПОЗЛ – от 22.11.2019 г., от 21.10.2019 г. и от 23.07.2019 г.), не са отбелязани конкретни доказателства, които да са изискани от ревизираното лице във връзка с използването на въпросния автомобил в дейността на дружеството и да не са представени. Това поставя под въпрос обосноваността на заключението на органите по приходите тази част на спора. Връчените на дружеството искания за представяне на документи и неговите отговори са обсъдени подробно в съдебното решение (стр. 6-7). С оглед на това и изводите на съда относно неправилното приложение на разпоредбата на чл. 37, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК не следва да бъдат преповтаряни. Съдът правилно е отделил спорните моменти по делото и е констатирал, че всички релевантни факти за приложението на ЗДДС в случая са налице. В тази връзка не е спорно наличието на данъчен документ - фактура, издадена от посоченото дружество пряк доставчик, съответно е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Последният е регистриран по ЗДДС, данъкът е начислен т.е. фактическият състав на доставката е реално осъществен, поради което са изпълнени и изискванията на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. Спорно се явява ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, на което се е позовал административният орган, за да не признае правото на данъчен кредит по процесната фактура. Съгласно посочената данъчна норма, не е налице право на кредит когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. При съобразяване с нейното съдържание е прието, че след като е ясно, че процесната доставка не е безвъзмездна, то спорен факт се явява дали стоките и услугите по тях са реализирани за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В съответствие с доказателствата по делото, съдът правилно е реферирал към обстоятелството, че в случая става въпрос за първоначално придобиване и завеждане на ДМА в счетоводството на предприятието. Затова освен относимите разпоредби на материалния закон и съдебната практика по тяхното приложение, в своите мотиви първоинстанционният състав логически се е позовал и на т. 53 и т. 54 от решение на Съда на Европейския съюз от 16.02.2012 г. по дело С-118/11 относно тълкуването на нормата на чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО. В допълнение към развитите мотиви следва да се посочи, че според т. 46 от цитираното решение на СЕС, наетият автомобил се използва за целите на облагаеми сделки на данъчно задълженото лице, ако съществува пряка е непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчно задълженото лице. Дори при липса на пряка и непосредствена връзка, обемът на това право е определен в практиката на СЕС (т. 47) - когато разходите за съответните услуги са част от общите разходи на това лице и поради това представляват елементи формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя. В настоящия случай е приложимо и заключението, направено от СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-118/11, което гласи, че „автомобил, който е нает по договор за лизинг и се счита за дълготраен актив, се използва за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването ДДС подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги“. В продължение на изложеното, настоящият съдебен състав не споделя касационните аргументи, че е налице противоречие в събраните доказателства по делото, както и че въпреки отправените изрични искания до задълженото лице, от негова страна не са ангажирани такива. В хода на ревизията са изискани по общ начин доказателства за отчитане на всички разходи от гр. 60. Този довод сам по себе си не може да санира пропускът на органите по приходите да извършват комплексна оценка на данните за дейността на дружеството и да използват всички процесуални способи по ДОПК за тази цел. Обхватът на ревизията включва освен ЗДДС и анализ на водената от „Мишел Интернационал“ ООД счетоводна отчетност с оглед преценка по спазване разпоредбите на ЗКПО за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. От мотивите на стр. 12 от Решение № 348/21.07.2020 г. е видно, че и горестоящия административен орган е констатирал сериозни несъответствия и пропуски при ревизията. На първо място, налице е необосновано разминаване относно стойността на процесния ДМА между РД – 22 761,54 лв. и 22 377,56 лв. - по сметка 205, амортизационен и погасителен план. Предвид отразяването на ДМА по дебита на с/ка 205, което е видно от събраните доказателства (погасителен план по договор за лизинг, главна книга, оборотна ведомост и др.), не може да се твърди, че е налице счетоводен разход със сумата от 22 377,56 лв. При ревизията са признати без коментар всички декларирани увеличения и намаления на СФР, вкл. тези по чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, и от ревизиращите не са събрани конкретни данни за счетоводните и данъчните амортизации на процесния автомобил, декларирани по ГДД от дружеството. Очевидно в решението си горестоящият административен орган е приел фактическата обстановка за изяснена не е възразил срещу подхода на ревизиращия екип да не мотивира изводите си (вкл. за разходите за гориво и други съпътстващи разходи, тяхното завеждане, изписване и т.н). С оглед съдържанието на правната норма на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС в обсъжданата ѝ част, не се констатират противоречия с установеното от съдебния експерт П. Торманов. Заключението на експерта не противоречи, а напротив – съответства на фактическата обстановка, при положение, че пропускът за събиране и анализ на доказателствата при ревизията не е отстранен в хода на съдебното производство и не са представени доказателства в подкрепа на защитаваната теза от касатора. С оглед на това и наведените в касационната жалба възражения в частта на спора по прилагането на ЗДДС са неоснователни. Доколкото касационната инстанция следи служебно за прилагането на материалния закон, то направените от съда изводи са правилни и съответстват на фактическата обстановка по делото. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не следва да се присъждат съдебни разноски. В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер 700 лева– адвокатски хонорар, въз основа на приложените по делото доказателства за реалното му заплащане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2288/10.12.2020 г., постановено по адм. дело № 2064/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите да заплати на "Мишел Интернационал“ ООД, гр.Пловдив, с ЕИК[ЕИК], разноски по делото в размер на 700лв. /седемстотин лева/. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Бисерка Цанева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Свилена Проданова /п/ Василка Шаламанова
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026