Решение · № 2179/2022 · дело 7247/2021

По дело 7247 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2179 София, 08.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на първи март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ЦВЕТКОВ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Чавдар Симеонов изслуша докладваното от съдията ПЕТЯ ЖЕЛЕВА по адм. дело № 7247/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „ДЦБ Груп“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], чрез адв. Г. Георгиев, срещу Решение № 2792 от 26.04.2021 г., постановено по адм. дело № 706/2021 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-С862-0463047/29.12.2020 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ София в Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“ при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), и в полза на НАП са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно е приел, че заповедта е мотивирана относно срока на налагане на мярката, както и че принципът за съразмерност и целта на закона са били спазени. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касация - началникът на отдел „Оперативни дейности“ – гр. София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител – юрк. Л. Илиев, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода по същество. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е била Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С862-0463047/29.12.2020 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която за констатирано нарушение на чл. 118, ал. 1 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС на „ДЦБ Груп“ ЕООД е наложена ПАМ - „запечатване на търговски обект“ – павилион, находящ се в гр. София, община Столична, [улица], стопанисван от „ДЦБ ГРУП“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С обжалваното решение на АССГ е отхвърлил жалбата на „ДЦБ ГРУП“ ЕООД срещу Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С862-0463047/29.12.2020 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, като е осъдил дружеството да заплати на НАП разноски по делото в размер на 100,00 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че при извършена на 16.12.2020 г., в 16:47 ч., проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - „павилион, находящ се в гр. София, община Столична, [улица], стопанисван от „ДЦБ ГРУП“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно, че при извършена контролна покупка на 1,466 кг. сливи, на стойност 6,60 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтирано и работещо в обекта фискално устройство Датекс ДР150 DT892041 и ФП 02892041, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на услугата. При проверката след извеждане на дневен финансов отчет (ДФО) от фискалното устройство (ФУ) е установена положителна касова разлика между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ в размер на 428,94 лева. Констатираните с проверката обстоятелствата са отразени в протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА № 0463047/16.12.2020 г. При тези факти, съдът е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката. Решението валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Наред с това по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. При установените, неопровергани в хода на оспорването пред първоинстанционния съд факти, обосновано първоинстанционният съд е преценил издадения административен акт като законосъобразен. В конкретния случай приходната администрация е установила, че от „ДЦБ Груп“ ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Търговецът не е успял да обори описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. В хода на проверката е установена и значителна положителна касова разлика в размер на 428,94 лева, която представлява индиция, че допуснатото нарушение не е еднократно и са извършени и други продажби, приходите от които са останали неотчетени. Изложеното налага извода, че накърнените обществени отношения във връзка с отчитане на реализираните обороти от стопанския субект не се свеждат само до сумата 6,60 лева, тъй като установената положителна касова разлика свидетелства за системност на нарушенията от този вид, поради което обосновано същата е отчетена при определяне на срока на продължителност на мярката. При тези обстоятелства настоящият състав счита изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства за напълно достатъчни да обосноват налагането на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС, като в тази връзка намира оспореният административен акт за надлежно мотивиран. Неоснователно, на следващо място, е и оплакването на касатора, че така определеният срок нарушава принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. Правилно, с оглед тежестта на извършеното нарушение, последиците от него и при съобразяване установената положителна разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност, е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. Обстоятелството, че този срок е определен към минимума удостоверява спазването на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 АПК, тъй като по-кратък срок би бил несъвместим с наличието на установената значителна касова разлика. На следващо място правилно АССГ е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. В настоящия случай наложената ПАМ съответства и на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, ответникът по касация, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането ѝ я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началникът на отдел „Оперативни дейности“ – гр. София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Предвид изложеното, като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, Административен съд – София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса „ДЦБ Груп“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ответника по касация разноски по делото за касационната инстанция в размер на 200,00 лева, определени при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2792 от 26.04.2021 г., постановено по адм. дело № 706/2021 г. по описа на Административен съд – София град. ОСЪЖДА „ДЦБ Груп“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, [жк], [улица], да заплати на Национална агенция по приходите – гр. София разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200,00 (двеста) лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Йордан Константинов секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Бисер Цветков /п/ Петя Желева