Определение · № 2104/2022 · дело 1520/2022
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 2104
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 1520/2022
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 1520 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2104 София, 07.03.2022 Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕН ПЕТРОВА ВЕСЕЛА ПАВЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВЕСЕЛА ПАВЛОВА по адм. дело № 1520/2022 Производството е по реда на реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от „Спринк ЕООД /в несъстоятелност/, чрез адв. Н. Кирчев срещу определение № 463 от 30.12.2021 г. по адм. дело № 740/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново, 10 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу решение № 133/ 15.11.2021 г. на директора Дирекция „ОДОП“ гр. Велико Търново, с което обявена нищожността на Акт за прихващане и възстановяване/АПВ/ № П-04000421102586-004-001 от 30.08.2021 г. В жалбата са изложени подробни съображения, че постановеното определение е неправилно. Според оспорващия съдебният акт е постановен при неправилна преценка на релевантните за спора факти и при неправилно тълкуване и прилагане на относимите процесуални разпоредби, в резултат на което е ограничено правото на защита на дружеството и е преграден пътят му към правосъдие. Счита, че с решението на горестоящия административен орган, с което е обявена нищожността на АПВ, директорът на дирекция „ОДОП“ Велико Търново е упражнил властта си превратно, тъй като се е произнесъл и по отношение на част на административния акт, за която не е бил сезиран. Намира, че решението на административния орган е недопустимо и нищожно, като със същото се засяга правната сфера на „Спринк“ ЕООД /в несъстоятелност/, тъй като без да е обжалван изцяло, е обявен за нищожен АПВ в частта му, с която на дружеството са възстановени 2 060 027 лв. Иска отмяната на определението и връщане на делото на АС-Велико Търново за разглеждане по същество на жалбата му срещу решение № 133 от 15.11.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново. Ответникът– директорът на дирекция "ОДОП" – гр. Велико Търново изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 28.01.2022 г. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 230 от АПК, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АС-Велико Търново е оставил без разглеждане жалбата на дружеството и е прекратил образуваното пред него производство. За да постанови този резултат, първостепенният съд е посочил, че процедурата по възстановяване на недължимо платени данъци, включително и след отмяна на РА е уредена в чл. 128 и сл. от ДОПК. Съдът е приел, че жалбата на дружеството е процесуално недопустима, тъй като в ДОПК не е предвидена възможност за оспорване пред съда на решението на горестоящия административен орган като самостоятелен административен акт. Изложени са съображения, че в случая липсва предмет на оспорване пред съда, тъй като решението на горестоящия административен орган е в полза на дружеството. Прието е, че правилността на решението за обявяване нищожността на АПВ в неоспорената от страната част би могла да бъде разгледано в производство по обжалване на следващ АПВ. Съдът е посочил, че при наличие на твърдения за влязъл в сила административен акт в частта за възстановяване на определени суми и тези суми не са възстановени в сроковете по чл. 129 ДОПК, дружеството има право да претендира лихви за забавено плащане. Посочено е, че с оспореното решение изцяло поради недобро администриране от приходната администрация е обявен за нищожен АПВ. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното определение е правилно. По делото липсва спор относно фактите. Установява се, че: 1. С PA № Р - 04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с РАПРА № Р - 04000416076795-003-001/28.04.2016 г., двата на ТД на НАП Велико Търново, на „Спринк“ ЕООД са установени задължения в общ размер на 3 007 665,58 лв. 2. С Решение № 574/04.01.2019 г., постановено по адм. дело № 791/2018 г. по описа на Административен съд - Велико Търново /АСВТ/ е прогласена нищожността на РА № Р - 04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с РАПРА № Р - 04000416076795-003-001/28.04.2016 г. Решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила, след като е било потвърдено с Решение № 8036/29.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1493/2019 г. на Върховен административен съд /ВАС/. 3. От задълженото лице е подадено искане за прихващане или възстановяване /ИПВ/ по чл. 129 от ДОПК, заведено в деловодството на ТД на НАП Велико Търново с вх. № 28196/22.12.2020 г. /променен по-късно от администрацията на вх. № 20090#33/22.12.2020 г./ на сумата от 3 097 682,71 лв., представляваща недължимо събраните суми по обявения за нищожен РА. 4. Издаден е АПВ № П-04000421102586-004-001/30.08.2021 г., поправен с решение № П-04000421152969-134-001/31.08.2021 г. и решение № П-04000421167924-134-001/28.09.2021 г. за поправка на акт за прихващане или възстановяване, с който частично е уважено искането на дружеството. 5. АПВ е обжалван пред директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Велико Търново в частта му, с която е отказано възстановяването на сумата над 1 370 840.55 лв. до пълния размер от 3 155 526.14 лв. 6. С решение по жалба срещу АПВ № 133/15.11.2021 г., директорът на дирекция „ОДОП“ - гр. Велико Търново е обявил за нищожен АПВ № П-04000421102586-004-001/30.08.2021 г., поправен с решение № П-04000421152969-134- 001/31.08.2021 г. и решение № П-04000421167924-134-001/28.09.2021 г. за поправка на акт за прихващане или възстановяване. Този извод е обоснован с оглед липсата на валидно изявена воля на компетентен орган по приходите и съответно решаващият орган е приел, че АПВ не може да породи целените правни последици. 7. Първостепенният съд е сезиран с жалба от „Спринк“ ЕООД / в несъстоятелност/ срещу решение № 133/15.11.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - гр. Велико Търново в частта му, в която е обявен за нищожен АПВ № П-04000421102586-004-001/30.08.2021 г., поправен с решение № П-04000421152969-134-001/31.08.2021 г. и решение № П-04000421167924-134-001/28.09.2021 г. в частта, в която е определена за възстановяване на „Спринк“ ЕООД сумата от 1 382 184,27 лв., представляваща главници и лихви, част от общо събрани от НАП задължения по обявения за нищожен РА № Р - 04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с РАПРА № Р - 04000416076795-003- 001/28.04.2016 г. В разпоредбата на чл. 129, ал. 7 ДОПК изрично е предвидено, че актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 ДОПК, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Според чл. 156, ал. 3 ДОПК ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението. Предвид тази правна регламентация на реда за обжалване на АПВ правилен се явява изводът на АСВТ, че решение № 133/15.11.2021 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново, с което е прогласена нищожността на АПВ № П-04000421102586-004-001 от 30.08.2021 г., не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 156, ал. 1 ДОПК. Същото би подлежало на самостоятелен съдебен контрол, само ако жалбата на дружеството срещу АПВ не е разгледана на някое от основанията по чл. 88 АПК, вр. § 2 ДР на ДОПК. В конкретния случай следва да се посочи, че с обявяването на един акт за нищожен се признава факта, че от издаването му не са настъпили никакви правни последици. В този смисъл правилни са изложените от административният съд съображения, че в случая липсва годен предмет на оспорване, доколкото с решението на горестоящия административен орган е прогласен за нищожен АПВ. Налице е абсолютна процесуална пречка по аргумент от чл. 156, ал. 3 ДОПК за надлежното упражняване на правото на съдебно обжалване. Необосновано частният жалбоподател се позовава на чл. 147, ал. 1 АПК, която норма е неприложима в настоящото производство, тъй като нормите на ДОПК са специални по отношение на общите разпоредби на АПК относно предмета на оспорване. В допълнение на гореизложеното следва да се посочи, че при това положение искането на „Спринк“ ЕООД по чл. 129 ДОПК с вх. № 20090#33/22.12.2020 г. по описа на ТД на НАП гр. Велико Търново е останало без произнасяне по същество с нов валиден административен акт, който да подлежи на обжалване по реда на ДОПК /в този смисъл определение № 15977 от 29.12.2020 г. на ВАС, осмо отделение по адм. д. № 12541/2020 г.; определение № 14344/19.11.2020 г. на ВАС, осмо отделение по адм. д. № 11920/2020 г./. Това обуславя необходимостта административната преписка по искането на „Спринк“ ЕООД / в несъстоятелност/ да се изпрати на компетентния орган по приходите за произнасяне по същество с нов АПВ. В този смисъл е и нормата на чл. 160, ал. 5 ДОПК и 173, ал. 2 АПК. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 463 от 30.12.2021 г. по адм. дело № 740/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново, 10 състав. ИЗПРАЩА административната преписка на компетентния орган по приходите за произнасяне по същество по искането, заявено от „Спринк“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК] с правно основание чл. 129, ал. 1 ДОПК за прихващане или възстановяване с вх. № 20090#33/22.12.2020 г. по описа на ТД на НАП гр. Велико Търново. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Светлозара Анчева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мадлен Петрова /п/ Весела Павлова
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026