Решение · № 2105/2022 · дело 6391/2021

7 март 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
2105
Година на номера
2022
Дело №
6391/2021

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 6391 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2105 София, 07.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на осми февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕН ПЕТРОВА ВЕСЕЛА ПАВЛОВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Георги Христов изслуша докладваното от съдията ВЕСЕЛА ПАВЛОВА по адм. дело № 6391/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на „Аутотех Груп“ ООД, гр. София, чрез адв. Н. Денева против решение № 745/10.02.2021 г. на Административен съд, София град /АССГ/, Трето отделение, 62 състав, постановено по адм. дело № 10794/2019 г., с което отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-22221218004471-091-001/15.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1376/12.08.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че необосновано първоинстанционният съд е приел за недоказано извършването на спорните доставки на различни по вид услуги. Излага съображения за всеки от доставчиците за наличието на доказателства, обосноваващи извод за реалност на услугите. Твърди, че съдът изцяло е възприел изводите на приходните органи, като не е обсъдил заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза/ ССчЕ/, от която се установява, че преките доставчици на „Аутотех Груп“ ООД са организирали и водили счетоводното си отчитане в съответствие със Закона за счетоводството /ЗС/ и приложимите счетоводни стандарти. Счита, че в случая безспорно се установява, че сключените сделки са с ясен предмет и цена, договорите са изпълнени, налице е разплащане, като доставчиците са изпълнили коректно задълженията си към бюджета. Намира, че оспореният РА, с който на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, е издаден в противоречие с практиката на Общностното право, като цитира практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Иска отмяна на съдебния акт ведно с отмяна на РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В открито съдено заседание касаторът се представлява от адв. Димова, която поддържа касационната жалба, представя списък на разноски и договор за правна защита и съдействие. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София, чрез юрк. Бакърджиева оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е бил РА № Р-22221218004471-091-001/15.02.2019 г., потвърден с решение № 1376/12.08.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, с който на „Аутотех Груп“ ООД са установени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 09.2017 г., за м. 10.2017 г., за м. 11.2017г., за м. 12.2017г., м. 01.2018г. 1 м 02.2018г. м. 03.2018г. и м 04.2018г. в общ размер на 77 934,43 лв., от които 70 358,69 лв. главница и лихви в размер на 7 575,74лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците „МСБ Консулт“ ЕООД, „Вестрейдинг“ ЕООД, „Ивкомерсинг“ ЕООД, „Даниел Строй Груп“ ЕООД, „Дент Стор БГ“ ЕООД, „Хрис 2013“ ЕООД, „Блубъри“ ЕООД. „Аутотех Груп“ ООД е декларирало предмет на дейност продажба на висококачествено автосервизно оборудване, авточасти и аксесоари, монтаж на автомивки и препарати за тях, осигуряване на компетентни консултации и следпродажбено обслужване. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на доставчиците на ревизираното лице, като от „МСБ Консулт“ ЕООД и „Вестрейдинг“ ЕООД са представени част от изисканите им документи и писмени обяснения. По реда на чл. 32 ДОПК са връчени искания до доставчиците „Ивкомерсинг“ ЕООД, Дент Стор БГ“ ЕООД, „Хрис 2013“ ЕООД и „Блубъри“ ЕООД, като от тези дружества не са представени доказателства относно спорните доставки. Въз основа на събраните доказателства ревизиращите органи са приели липсата на реално осъществени доставки на различни по вид услуги към „Аутотех Груп“ ООД, съответно на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 9 от ЗДДС на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Прието е, че представените договори и приемо-предавателни протоколи като частни документи са без достоверна дата и не доказват, че договорните отношения между страните действително са реализирани. Според приходните органи договорите и приемо - предавателните протоколи са общи и неконкретни и не дават ясна представа за това какво точно е уговорено и какво точно е получено. Прието е, че в документите са налице множество неясноти, които възпрепятстват преценката на правото на данъчен кредит, което е обосновало извод, че с договорите не се цели възникване на реални облигаторни отношения, а с приемо - предавателните протоколи не са приети реално извършени доставки. Посочено е, че плащането по фактурите не е предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит, като установяването на това обстоятелство може да бъде само косвено доказателство и да се обсъжда съвкупно наред с останалите писмени доказателства, които в случая сочат, че не са изпълнени законовите изисквания по установяване реалността на доставките. В хода на съдебното производство е допуснато изслушването на съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/, заключението по която е прието без оспорване от страните и кредитирано от съда. Първостепенният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е, че по делото липсва спор относно фактите. Според съда спорът касае наличието на достатъчно писмени доказателства, обосноваващи извода за реалност на спорните доставки на услуги между „Аутотех Груп“ ООД и „МСБ Консулт“ ЕООД, „Вестрейдинг“ ЕООД, „Ивкомерсинг“ ЕООД, „Даниел Строй Груп“ ЕООД, „Дент Стор БГ“ ЕООД, „Хрис 2013“ ЕООД, „Блубъри“ ЕООД. Съставът на административния съд е възприел като правилни изводите на ревизиращите, че от ревизираното дружество и неговите доставчици не са представени доказателства за реалност на доставките. Като неоснователни са отхвърлени доводите на жалбоподателя досежно необсъждането от приходните органи на всички представени при ревизията документи. В тази връзка е прието, че в РД, РА и потвърждаващото го решение на решаващия орган детайлно са обсъдени всички доказателства, като е описано тяхното съдържание и са изложени аргументи защо представените писмени доказателства обективно не удостоверяват реалност на доставките. Съдът е обосновал извод, че в процесните фактури в недостатъчна степен са конкретизирани вида и спецификата на услугите, като не става ясно как точно е формирана тяхната стойност. Според съда не са представени доказателства, от които да се установи как е осъществена услугата, за какви цели ще послужи, къде е вложена, какъв е постигнатият краен резултат и дали същият отговаря на възложеното. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът правилно е установил фактическата обстановка, като е очертал вярно приложимите за случая материланоправни норми с оглед предмета на процесните доставки на различни по вид услуги, съобразявайки доказателствената тежест в процеса и събраните в хода на ревизията и в съденото производство доказателства, в резултат на което е достигнал до правилни, логически издържани и обосновани правни изводи за материална законосъобразност на оспорения РА. На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, касационната инстанция препраща към мотивите на първостепенния съд. Според националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги. Правилно административният съд е очертал предмета на спора, като доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят взаимни престации между страните по сделките, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на предоставената услуга и само ако е налице пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна престация. Предвид тези относими обстоятелства обосновано съдът е акцентирал върху конкретиката при възлагането и договарянето между страните на вида на услугите, дължимия резултат от възложеното и формирането на отделните компоненти на цената, тъй като индивидуализираното в достатъчна степен улеснява проверката дали е достатъчно конкретизирано приемането на резултата от изпълнението. В обжалваното съдебно решение съставът на първостепенния съд задълбочено е изследвал предмета на представените договори, приемо-предавателни протоколи във връзка с предмета по фактурите, издадени от отделните доставчици на ревизираното лице, като е достигнал до обоснования извод, че липсва конкретизация и индивидуализация на възложените услуги както относно техните елементи, така и с оглед начина на формиране на стойността им. 1. Относно доставката, извършена от „МСБ Консулт“ ЕООД: Видно от данните по делото ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по една фактура № 255/13.10.2017 г., издадена от „МСБ Консулт“ ЕООД на стойност 20716,67 лв. и ДДС 4143,33 лв. с предмет на доставката – изработка и подготовка на печат на флаери. Към фактурата са представени приемо-предавателен протокол от 03.11.2017 г. и договор от 10.10.2017 г., сключен между „Аутотех Груп“ ООД в качеството на възложител и „МСБ Консулт“ ЕООД изпълнител. Съгласно предмета на сключения между страните договор, изпълнителят приема да извърши срещу възнаграждение подготовка, изработване и разпространяване на информационни и рекламни материали. Според договора услугата по подготовка, изработване и разпространяване на информационни и рекламни материали и публичност включва следните дейности: - предоставяне на консултации при разработване на рекламни брошури; - присъствие на страниците на автосервизни информационни портали; - изработване на обобщен каталог с избрани продукти; - изработване на информационни рекламни флаери; - изработване на лого; - изработване на информационно рекламни банери от винил (с вкл. държач); - рекламни материали календари: - рекламни материали тефтери; - рекламни материали фланелки; - рекламни материали химикалки; - изработване и монтиране на информационни табели; - изработване и отпечатване на информационни и комуникационни материали (брошури); - организиране на информационни събития – пресконференция. Видно от съставения между страните приемо-предавателен протокол за приемане на извършените услуги, ревизираното лице /РЛ/ е приело почти всички извършени дейности, уговорени по договора, които обаче не съответстват на общия посочен предмет на издадената във връзка с доставката фактура, а именно „изработка и подготовка на печат на флаери“. Във връзка с тази доставка са представени под формата на разпечатан снимков материал изображения на фланелка с лого на „Аутотех Груп“ ООД и изображение на рекламен химикал със същото лого, които не могат да се обвържат по никакъв начин с подготовката на печат и флаери. Така представените доказателства не биха могли да мотивират извод за реалност на фактурираната доставка, доколкото безспорно е налице съществено разминаване между предмета на доставката по процесната фактура и предмета на сключения договор, както и приетата работа, описана в приемо-предавателния протокол. В представените документи липсват данни за количеството на възложените от РЛ рекламни материали, като няма данни и за количеството на получените с приемо-предавателния протокол такива. Така фактурираната услуга не може да се обвърже с подписания договор и приемо-предавателния протокол към него. По делото не са представени ценови оферти, липсва информация относно начина на формиране на стойността по процесната доставка, не са представени писмени одобрения в изпълнение на чл. 5, ал. 4, т. 5 от сключения договор. В подкрепа на извода за липса на реална доставка е и констатираното от ревизиращите разминаване на датата на издадената фактура 13.10.2017 г. с датата на приемо-предавателния протокол – 03.11.2017 г., което е в противоречие с изискването на чл. 25, ал. 6 и чл. 113, ал. 4 ЗДДС. При тези данни правилен и обоснован е изводът на приходните органи за липсата на годни доказателства, съпътстващи съставянето на фактурата, които да попълнят празнотата в съдържанието й съгласно изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС. 2. Относно доставките, извършени от „Весттрейдинг“ ЕООД: Липсата на конкретизация за възложените услуги и техния предмет, респ. начин на остойностяване е налице и по отношение на десетте фактури, издадени от доставчика „Вестрейдинг“ ЕООД с предмет на доставките „онлайн реклама и продуктово позициониране“, „маркетингово проучване“, „счетоводно обслужване за 6 месеца“. Във връзка с тези доставки в хода на ревизията са представени два договора между дружествата и приемо-предавателен протокол от 30.04.2018 г. Съгласно договора от 01.03.2018 г. за онлайн реклама, „Аутотех Груп“ ООД е възложило на изпълнителя, който се е съгласил да извършва маркетингови пръчки – публикува срещу заплащане на възнаграждение в Интернет сайтове рекламни изображения и текстове, маркетингови проучвания и оценки за възложителя. Видно от съставения протокол за приемане на извършената работа, РЛ е заявило, че е удовлетворено от извършената услуга, за което са съставени фактури № 12/01.03.2018 г., № 18/07.03.2018 г., № 24/12.03.2018 г., № 39/22.03.2018 г., № 55/07.04.2018 г., № 60/12.04.2018 г., № 69/19.04.2018 г., № 86/27.04.2018 г., № 93/30.04.2018 г. Приемо-предавателеният протокол не може да се обвърже по никакъв начин с издадените от този доставчик фактури, доколкото в него изобщо липсва каквато и да е информация относно приетата за извършена работа, същият е съставен на 30.04.2018 г., като процесните фактури са издадени в по – голямата си част, с изключение на фактура № 93/30.04.2018 г. на предходни дати. Съгласно чл. 3, ал. 1 от сключения договор за онлайн реклама „възложителят предава на изпълнителя рекламни материали, които желае да бъдат публикувани“, а съгласно ал. 3 на същата клауза „маркетинговото проучване/анализ се заявяват от възложителя в писмен вид“. Предвид така уговорените съглашения между страните по сделката следва обоснован извод, че РЛ като възложител би трябвало да разполага с писмени доказателства и следа в кореспонденцията си във връзка с осъществяването на доставките, каквито обаче не са представени по делото. В случая по никакъв начин не би могло да се установи какво действително е възложено, в какво конкретно се състои маркетинговото проучване, нито какви са публикуваните текстове в интернет сайтове, като не е налична информация за кои точно интернет сайтове се отнася и кога и къде е изпълнено възложеното. Обосновано е прието при ревизията, че за доставките от този доставчик не са представени годни доказателства, които да се обвържат с общия предмет, посочен във фактурите „онлайн реклама и продуктово позициониране“ и „маркетингово проучване“. По отношение на фактурата с предмет „счетоводно обслужване за 6 месеца“ и представения във връзка с нея договор за счетоводно обслужване от 02.01.2018 г. също не следва извод за реално осъществени услуги. Съгласно уговореното в договора доставчикът е приел да извършва писмени и устни счетоводни консултантски услуги, като съгласно чл. 6 от същия, възнаграждението в размер от 1200 лв. без ДДС се заплаща до 15 – то число на месеца, следващ месеца, подлежащ на счетоводна и данъчна обработка. Предвид тази уговорка, недоумение буди обстоятелството, че спорната фактура за счетоводно обслужване за 6 месеца е издадена на 30.03.2018 г., което е два месеца след сключването на договора и защо във връзка с него няма издадени други фактури, при положение, че същият е със срок на действие до 30.06.2018 г., а заплащането по него би следвало да се извършва до 15 – то число на месеца следващ месеца, подлежащ на счетоводна и данъчна обработка. Във връзка с тази доставка не са представени други доказателства, като не е съставян и приемо-предавателен протокол за извършените услуги, което обосновава извод за липса на реално престиране на услугите, съответно липса на основание за издаване на фактурата и упражняването на данъчен кредит по нея. 3. Относно доставките, извършени от „Ивкомерсинг“ ЕООД: По издадените от „Ивкомерсинг“ ЕООД четири фактури в полза на ревизираното дружеството с предмет „направа и разпространение на рекламни флаери“ и „онлайн реклама и продуктово позициониране“ аналогично на предходно обсъжданите доставчици отново липсват доказателства, обосноваващи извод за реално осъществяване на доставките. Относно тези доставки е представен договор от 29.11.2017 г., сключен между „Аутотех Груп“ ООД и цитирания доставчик, съгласно който изпълнителят е приел да публикува срещу заплащане на възнаграждение в Интернет сайтове и социални мрежи рекламни изображения и текстове, изработване и разпространяване на информационни флаери на възложителя. Представен е протокол за удостоверяване на изпълнена рекламна кампания към договор от 29.11.2017 г., в който не е посочена дата на съставяне и съгласно който „представител на възложителя удостоверява, че всички задължения на „Ивкомерсинг“ ЕООД, свързани с изпълнението на рекламната кампания по заявка по договор от 29.11.2017 г. за онлайн реклама, продуктово позициониране и печат и разпространение на рекламни флаери към фактури № 236/04.12.2017 г., № 237/12.12.2017 г., № 238/19.12.2017 г. и № 239/19.12.2017 г. са изпълнени“. Съгласно записаното в протокола възложителят се е задължил да осигури свой представител, който да получи неразпространените рекламни флаери в срок до 15 дни след подписване на протокола. Така съставеният приемо – предавателен протокол между страните по сделката не е годен да удостовери предаването на извършените услуги, като липсват каквито и да е доказателства във връзка с осъществената от доставчика работа и приемането на резултата от нея от представител на възложителя. Предметът на фактурираните услуги е твърде общ и не би могъл да се обвърже в достатъчна степен със сключения договор. Липсват други относими доказателства, съпътстващи доставките по процесните фактури, като остават неясни детайлите на услугите, кога и къде са извършени и отново не са представени заявки от възложителя съгласно чл. 3 от договора. 4. Относно доставките, извършени от „Даниел Строй груп“ ЕООД и тези, извършени от „Хрис 2013“ ЕООД: По процесните фактури, издадени от „Даниел Строй Груп“ ЕООД с предмет на доставките „изграждане на фундамент обект Панагюрище 0018“, етап 1, 2, 3 и 4, както и по фактурите, издадени от „Хрис 2013“ ЕООД с предмет „изграждане на фундамент обект Балчик“ етап 1, 2 и 3, при ревизията са представени два договора, сключени между РЛ и цитираните доставчици, както и два приемо-предавателни протокола, съставени между страните по сделките и два броя количествено – стойностни сметки /КСС/. В така представените доказателства, с които ревизираният се опитва да се домогне до признаване на претендираното данъчно предимство по процесните фактури издадени във връзка с извършването на СМР на обекти в гр. Панагюрище и гр. Балчик, липсва информация досежно конкретното местонахождение на обектите. Не става ясно дали ревизираното дружество е изпълнител по възложена поръчка, в резултат на което е превъзложило изпълнението на доставчиците си или изгражданите фундаменти са необходими за осъществяваната от „Аутотех Груп“ ООД дейност, не се установява чия собственост са имотите, като липсват относими доказателства във връзка със строителните книжа, необходими за изграждането на обектите. В издадените и от двамата доставчици фактури са записани съответните етапи, за които се издават фактурите, но в приложените договори за СМР липсва уговорка за поетапно изграждане на фундаментите. В съставения приемо – предавателен протокол между „Аутотех Груп“ ООД и „Хрис 2013“ ЕООД е записано „изграждане на обект в гр. Балчик“, като този документ не допринася за конкретизиране на обекта, за възложените и извършените дейности, подробно описани в количествено – стойностната сметка, като записаното в протокола не би могло да се обвърже с предмета по издадените фактури, в който са посочени етапи на изграждане. Приемо-предавателният протокол с доставчика „Даниел Строй Груп“ ЕООД по сходен начин не би могъл да послужи като годен документ, удостоверяващ реалното приемане на извършените СМР от РЛ, доколкото същият е лишен от данни както за конкретния обект, така и изобщо за целта, за която е съставен. Съгласно записаното в обсъждания документ „възложителя приема услугата в отлично работно състояние, в съответствие с всички спецификации. Услугата е инспектирана и приета от възложителя.“. От изложените данни в протокола не би могло да се презюмира за каква услуга става въпрос, още по – малко записаното би могло да се обвърже с фактурираната услуга „изграждане на фундамент гр. Панагюрище“ етап 1, етап 2 и етап 3 и подробно очертаните дейности в приложената количествено -стойностна сметка. 5. Относно доставките, извършени от „Дент Стор БГ“ ЕООД: „Дент Стор БГ“ ЕООД е издало на РЛ дванадесет броя фактури с посочен в тях предмет „товаро-разтоварителна дейност“, „транспортна услуга“ и „онлайн реклама и продуктово позициониране“. Към фактурите за „товаро-разтоварна дейност“ е приложен договор от 05.01.2018 г., съгласно който ревизираното дружество възлага на доставчика си извършването на товаро-разтоварни дейности на посочени от възложителя адреси, като дейностите включват: - осигуряване на общи работници за изнасяни пренасяне; - товарене, разтоварване, опаковане и разопаковане на стоки по заявка на възложителя. В чл. 2 от договора е уговорено, че за изпълнената и приета работа се плаща след представен отчет за извършената работа. В тази връзка са представени седем отчета за изпълнена работа по договор от 05.01.2018 г. В същите в част „изпълнена работа“ са описани дейности: - „товаро-разтоварна дейност, опаковане разопаковане, почистване на обекта и обезопасяване на товара“. В справката за м. септември е посочена фактура от м. 01.2018 г., в тези за м. октомври, ноември и декември са посочени фактури от м. 02.2018 г., в справките за м. януари и февруари март фактури от м. 03.2018 г. От представените доказателства при ревизията не може да се направи извод за вида на товара по сключения договор, както и конкретното местонахождение на извършените товаро – разтоварителни дейности. Представените отчети не водят до извод за наличие на реална доставка, доколкото освен констатираните неточности по отношение на посочения в тях месец, липсва информация за точно извършения обем на работата, не се установява с какъв човешки ресурс са осъществявани товаро-разтоварителните дейности с оглед уговореното в договора – осигуряване на общи работници, няма данни относно това какво е опаковано. Към фактурите, издадени от този доставчик с предмет „транспортна услуга“, при ревизията е представен договор за превоз на товари от 04.01.2018 г. Съгласно договора страните са се съгласили доставчикът да извърши превоз на товар (извънгабаритен) по заявка на „Аутотех Груп“ ООД до определено място, съгласно конкретната поръчка, като възнаграждението е от 1,80 лв. без ДДС за км. Както в рамките на ревизията, така и в хода на съдебното производство не са представени годни доказателства, установяващи по безпротиворечив начин реалното осъществяване на доставките. По делото липсват предвидената в договора заявка, като няма данни и за конкретната поръчка, изхождащи от самото ревизираното лице. Логически оправдано е наличието на някаква информационна следа при транспортирането на извънгабаритен товар, както и на доказателства относно вида на товара, товарния автомобил, с който е извършен превоза, транспортни документи, местонахождението на натоварване, съответно местонахождението, до което е разтоварен товарът. Във връзка с фактурираните към дружеството касатор услуги с предмет „онлайн реклама и продуктово позициониране“ при ревизията са представени договор от 04.01.2018 г., според който на доставчика се възлага изпълнението на маркетингови поръчки съгласно приложения, които са неразделна част от договора, както и приложение № 1 „ЗАЯВКА ЗА МАРКЕТИНГОВА УСЛУГА“ /поръчка/ с посочване в нея „Популяризиране на дружеството под формата на онлайн реклама и продуктово позициониране“. По отношение на тези доставки не е представен приемо – предавателен протокол за извършените услуги във връзка с договора. В приложената заявка към договора от 04.01.2018 г. е заявено „популяризиране на дружеството под формата на онлайн реклама и продуктово позициониране“, като не е заявен видът, броят, обхватът, насочеността на рекламата, няма данни за рекламираните продукти и информация относно онлайн позиционирането им съгласно уговореното в чл. 2 от договора. Предметът на сключения договор “маркетингови поръчки“ се различава съществено от предмета на фактурираните услуги „онлайн продуктово позициониране“. При тези фактическа установеност обосновано съдът е формирал извод за законосъобразност на РА относно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от „Дент Стор БГ“ ЕООД. 6. Относно доставките, извършени от „Блубъри“ ЕООД: „Блубъри“ ЕООД е издало на „Аутотех Груп“ ООД фактури с предмет на доставките „наем на помещение за периода 01.08.2017 г. - 31.12.2017 г.“. Това са фактури № 158/13.09.2017 г., № 170/20.09.2017 г., №165/18.09.2017 г., №173/21.09.2017 г. и № 160/14.09.2017 г. с обща данъчна основа 24 973,32 лв. и ДДС 4 994,66 лв., както и фактура с предмет „наем на помещение за презентации и продукти“ / фактура №125/09.10.2017 г. с данъчна основа 20 833,33 лв. и ДДС 4 166,67 лв. /. Във връзка с тях са приложени два договора за наем, подписани между РЛ и доставчика му, като с договор за наем от 01.08.2017 г. „Блубъри“ ЕООД /наемодател/ предоставя на „Аутотех Груп“ ООД /наемател/ за временно и възмездно ползване следният свой недвижим имот: изложбена зала за демонстрации от 300 кв. м. в гр. София, [улица], при наемна цена от 5 000,00 лв. без ДДС за месец. Определен е срок на договора от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г. С втори договор от 01.10.2017 г. „Блубъри“ ЕООД / наемодател/ предоставя на „Аутотех Груп“ ООД /наемател/ за временно и възмездно ползване „изложбена зала за демонстрации от 300 кв. м. в гр. София, [улица]“, при наемна цена от 4 166,67 лв. без ДДС за месец, като е определен срок на договора от 01.01.2018 г. до 31.05.2018 г. Към договорите са приложени приемо- предавателни протоколи с дати 01.08.2017 г. и 01.01.2018 г., според които „Блубъри“ ЕООД е предало на РЛ „държанието на отдадения под наем недвижим имот: изложбена зала за демонстрации, със застроена площ от 60 /шестдесет/ кв. м., находящи се в гр. София, [улица]“. Видно от представените доказателства относно тези доставки е налице съществено разминаване в площта на посочения недвижим имот, като в двата договора е посочена квадратура от 300 кв. м., а съгласно записаното в приемо – предавателните протоколи квадратурата е 60 кв. м. Не са представени никакви доказателства относно реалното използване от „Аутотех Груп“ ООД на наетото помещение, като в случая от значение е и констатираното от ревизиращите обстоятелство, че „Блубъри“ ЕООД не притежава недвижими имоти. От доставчика е издадена фактура с предмет „ремонт на помещение“ с данъчна основа 25 000,00 лв. и ДДС 5 000,00 лв. В хода на ревизията и съдебното производство не са представени доказателства във връзка с тази доставка, не става ясно в какво се състои ремонта, за който е издадена фактурата, както и на какво помещение е извършен, липсват данни за местонахождението на обекта. Законосъобразно при ревизията е отказано правото на приспадане на данъчен кредит и по тази доставка. От „Блубъри“ ЕООД е издадена фактура с предмет „счетоводни услуги за периода 01.08.2017 г.“. Във връзка с тази доставка е представен договор за счетоводно-консултантски услуги от 01.08.2017 г., съгласно който „Аутотех Груп“ ООД е възложил на „Блубъри“ ЕООД да извършва писмени счетоводно-консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на дружеството в съответствие с българското счетоводно законодателство, като е уговорено месечно възнаграждение от 833,33 лв. без ДДС, а спорната фактура е с данъчна основа 4 166.66 лв. и ДДС 833,33 лв. Към фактурата е приложен приемо-предавателен протокол от 05.01.2018 г., според който е прието за изпълнено: „1. Осчетоводяване на първични и вторични счетоводни документи; 2. Извършване на счетоводни анализи; 3. Изготвяне на финансово-счетоводни справки“; 4. Подготовка на справка - декларация; 5 .Препоръки и мнения, относно дейността на фирмата“. По делото липсват доказателства за реалното осъществяване на фактурираната доставка между страните по сделката, няма данни за вида на извършения счетоводен анализ, не са представени извършените счетоводни справки, справки декларации, като не е ясно в какво се състоят препоръките и мненията относно извършваната от ревизираното дружество дейност. От този доставчик е издадена и фактура № 153/27.10.2017 г. с предмет „товаро – разтоварна дейност“, към която не е представен договор и приемо – предавателен протокол и други доказателства, съпътстващи фактурата. Съобразно така формираните изводи обосновано е позоваването от страна на първостепенния съд на Решението на СЕС по дело С - 271/12, в което изрично е посочено, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. Въз основа анализ на т. 27 - 36 от това решение на СЕС, се обосновава аргумента, че изначалната непълнота на фактурата, /чиито параметри в настоящия случай са изчерпателно посочени в Директивата и ЗДДС/, препятства приспадането на ДДС. Посочените изисквания към фактурата не са формални, а представляват такива по същество. Действително, от практиката на СЕС следва, че национална практика /мярка/, която основно подчинява признаването на определено данъчно предимство на спазването на формални задължения /каквото е изискването за фактуриране с определени параметри/, без да вземе предвид материалноправните изисквания, надхвърля необходимото за правилното събиране на данъка, освен когато нарушаването на формалните изисквания възпрепятства предоставянето на сигурно /решително/ доказателство за изпълнението на материалноправните изисквания - аргумент от решение на СЕС по дело С - 273/11. Именно последното е налице в процесния случай, тъй като естеството на престацията до степен, която да я индивидуализира като точни параметри, не е установено в процесните фактури. В тази връзка за услугите липсва представен резултат от възлагането им – напр. относно фактурираните с предмет „онлайн реклама и продуктово позициониране“, „изработка и подготовка на печат на флаери“, “изграждане на фундамент“, поради което не може да се приеме, че описаните общо и без конкретизация в приемо-предавателните протоколи услуги са извършени от съответния доставчик. Както правилно е отчел и първостепенният съд, липсват допълнителни, съпътстващи документи, които да конкретизират процесните услуги, което обосновава правилност на извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА Неоснователни са изложените доводи от касатора за липсата на обсъждане на заключението на вещото лиц е по ССчЕ и по – конкретно, на изводите му, че дружествата доставчици са организирали и водили счетоводното си отчитане в съответствие със ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Без значение е дали са изпълнени изискванията за осчетоводяването на процесните фактури от доставчиците, доколкото това обстоятелство не е от пряко значение за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит за ревизираното лице. В тази връзка следва да се посочи, че твърденията на касатора за редовно водене на счетоводството от доставчиците е опровергано от отговора по първа задача на заключението по ССчЕ, където е установено редовно водене на счетоводството само от „МСБ Консулт“ ЕООД и „Вестрейдинг“ ЕООД, а за останалите доставчици експертът не е могъл да отговори на поставения въпрос поради ненамиране на доставчиците на посочените адреси и липсата на представени счетоводни документи. Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба относно наличието на разплащане по фактурите. В конкретния случай без значение е дали има плащане по фактурите, тъй като плащането не е елемент от фактическия състав за признаването на правото на приспадане на данъчен кредит, разплащането следва да е обвързано с конкретно извършена доставка на услуга и да послужи като косвено доказателство наред с останалите писмени доказателства, а такива, свидетелстващи за реалността на доставките, не са ангажирани. Настоящата касационна инстанция възприема като логични и обосновани съображенията на АССГ за материална законосъобразност на РА относно отказания данъчен кредит на „Аутотех Груп“ ООД по фактурите, издадени от „МСБ Консулт“ ЕООД, „Вестрейдинг“ ЕООД, „Ивкомерсинг“ ЕООД, „Даниел Строй Груп“ ЕООД, „Дент Стор БГ“ ЕООД, „Хрис 2013“ ЕООД, „Блубъри“ ЕООД, като твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на решението не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2868 лева на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно материалния интерес по делото в размер на 77 934,43 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 745 от 10.02.2021 г. по адм. дело № 10794/2019 г. по описа на Административен съд София град, трето отделение, 62 състав. ОСЪЖДА „Аутотех Груп ООД с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на Националната агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 2868 лева за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Светлозара Анчева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мадлен Петрова /п/ Весела Павлова

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026