Решение · № 2198/2022 · дело 7524/2021
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 2198
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 7524/2021
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 7524 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2198 София, 08.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на първи март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ЦВЕТКОВ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА при секретар Пенка Котанидис и с участието на прокурора Чавдар Симеонов изслуша докладваното от председателя ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ по адм. дело № 7524/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 263 от 14.01.2021г., постановено по адм. д. № 11282/2018г. Административен съд – София-град, трето отделение, 36-ти състав, е отхвърлил жалбата на „Лоза ДП“ ООД, против Ревизионен акт /РА/ № Р – 22221017007367 - 091 - 001/ 22.06.2018г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1388/11.09.2018г. на директора на Д“ОДОП“-София. С определение № 2150 от 25.03.2021г. по същото дело съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д“ОДОП“- София сумата 1 477,47лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „Лоза ДП“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, [адрес], представлявано от управителя С. Раков, чрез пълномощника му адвокат М. Пандов. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. София чрез своя процесуален представител юрк.Соколова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на „Лоза ДП“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, [адрес], представлявано от управителя С. Раков, против Ревизионен акт /РА/ № Р – 22221017007367 - 091 - 001/ 22.06.2018г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1388/11.09.2018г. на директора на Д“ОДОП“-София, с който на дружеството са установени задължения в размер общо на 31 582,25лв., от които 11 384,00лв. главница в резултат на непризнато право на данъчен кредит и 20 198,25лв. лихви за забава в резултат на неправомерно ползвано право на данъчен кредит. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, подписан е с квалифицирани електронни подписи, спазено е изискването за форма по чл.120 ДОПК, няма допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, даващи самостоятелно основание за отмяна на акта. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Решаващите мотиви на съда в тази насока са следните: 1. По отношение на допълнително начислени лихви за неправомерно ползван данъчен кредит в общ размер на 16 302,02лв. за данъчни периоди м.06,м.10 и м.12 на 2012г., м.02 и м.12 на 2013г. и м.10.2014г. във връзка с извършена от самото ревизирано лице корекция през данъчни периоди м.02 и м.03 на 2018г. е отбелязано, че корекцията е извършена по всички покупни фактури издадени от „Арис арис“ ЕООД, „Кия спед“ ЕООД“Бояна 93“ ЕООД, „Филкомерс 75“ ЕООД, „Брилинтили“ ЕООД и „Смарт инвест груп“ ЕООД, както и е извършена частична корекция на фактури за закупено гориво и резервни части за данъчен период м.06/2012г. Прието е, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част, като лихва за забава при условията на чл.175,ал.1 ДОПК се дължи от момента на неправомерно упражненото право на данъчен кредит по фактурите до издаването на протоколите за анулиране по реда на чл.116,ал.4 ЗДДС. 2. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактура № 1/20.12.2013г., издадена от „Арис арис“ ЕООД са изложени мотиви, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част, тъй като не е доказано реалното извършване на доставката, а възражението, че самото задълженото лице е извършило корекция, която не е била зачетена от органите по приходите, е определено като неоснователно. 3. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 1000лв. по фактура № 811/05.04.2017г., издадена от „Мери ан 2004“ ЕООД са изложени мотиви, че от събраните по делото доказателства не се установява реалност на доставката като необходимо условие за възникване на право на данъчен кредит. 4. За непризнатото право на данъчен кредит в размер на 500лв. по фактура № 101/31.03.2017г., издадена от „Адидас България“ ЕАД са изложени мотиви, че задълженото лице не притежава данъчна фактура като елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит. 5. По отношение на непризнато право на данъчен кредит в размер на 5 302лв. по фактури издадени от различни доставчици, свързани с поддръжка, ремонт, подобрения или експлоатация на превозни средства през различни данъчни периоди на 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016 години е прието, че е налице хипотеза по чл.70,ал.1,т.4 и 5 ЗДДС, която изключва правото на данъчен кредит. По отношение на възражението на задълженото лице, че от въпросните фактури само 15% са използвани за лично ползване, а останалите са били използвани за работа на строителни машини и техника в икономическата дейност на дружеството, решаващият съд е приел, че то не е подкрепено с надлежни доказателства, поради което се явява неоснователно. 6. На отделен ред съдът е посочил, че назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е била заличена поради непредставяне на необходимите доказателства за изработването й от страна на задълженото лице. На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на дружеството се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Основните оплаквания на касатора са насочени против изводите на първоинстанционния съд за липса на реални доставки по процесните фактури. Излагат се доводи, че на практика първоинстанционният съд не е извършил самостоятелен анализ на събраните доказателства по делото, а е преповторил констатациите на органите по приходите. На отделен ред се правят оплаквания, че решаващият съд необосновано е отказал да назначи по делото съдебно-счетоводна експертиза, съответно не е обсъдил представените от страната допълнителни доказателства, които установяват реалното изпълнение на доставките. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Направените оплаквания свързани с изводите на първоинстанционния съд относно редовността на оспорения ревизионен акт, в това число компетентността на органите, издатели на същия, не могат да бъдат споделени. Вярно е, че изводите на административния съд в тази насока са общи и бланкетни, но това е обяснимо с обстоятелството, че в жалбата не са правени оплаквания както относно компетентността на органите, така и за други нарушения на административно-производствените правила. В касационната жалба също не се излагат конкретни оплаквания в тази насока. Доказателствата относно компетентността на органите издатели на акта са приложени по административната преписка и първоинстанционното дело и от тях следва извод, че оспореният ревизионен акт, както и ревизионен доклад са издадени от компетентни органи по приходите. Направените оплаквания в касационната жалба, свързани с размера на начислените лихви за забава, също не могат да бъдат споделени. От данните по делото е видно, че ревизираното лице в срока на провеждане на ревизията е извършило корекция на част от фактурите, по които не му е признато право на данъчен кредит, като е отразило същите в дневниците за покупки за данъчни периоди м.02 и м.03 на 2018г./извън ревизираните периоди/ с отрицателен знак. Тъй като по тези фактури то е упражнило неправомерно право на данъчен кредит, за периода от момента на упражняването му / чрез включване в съответната справка – декларация/ до момента на извършване на корекцията, ревизиращия екип е начислил лихви за забава съгласно изискванията на чл.175,ал.1 ДОПК. Жалбоподателят не е посочил с кое точно не е съгласен при така определения размер на задължението за лихви/ обичайно изчислявано в такива хипотези с лихвената програма на НАП/. Назначената по негово искане съдебно-счетоводна експертиза е била заличена, след като делото е отлагано многократно поради непредставяне на необходимата информация от задълженото лице на вещото лице и отказ от такава в съдебно заседание на 15.10.2020г. /л.167 от първоинстанционното дело/. След като оспорва размера на определеното му акта задължение за лихви, то в тежест на задълженото лице е да ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си. Такива доказателства не са представени и събрани въпреки даваната му многократно възможност. Направените оплаквания по т.3 от касационната жалба свързани с непризнато право на данъчен кредит и извършена корекция по фактура, издадена от „Арис арис“ ЕООД, също са неоснователни. В хода на ревизията е установено, че дружеството е упражнило право на данъчен кредит по тази фактура на два пъти в два различни данъчни периода, а е извършило корекция само за един от тях, поради което с ревизионния акт не е признато право на данъчен кредит за другия данъчен период. По оплакванията си спрямо тази част от ревизионния акт жалбоподателят също не е ангажирал доказателства, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че възраженията му са неоснователни. 4. По отношение на оплакванията в т.4 от касационната жалба, свързани с изводите на административния съд по т.3 от решението /непризнато право на данъчен кредит в размер на 1000лв. по фактура № 811/05.04.2017г. , издадена от „Мери – ан 2004“ ЕООД следва да бъде посочено следното: По същество оплакванията в тази част от жалбата се изразяват в преповтаряне на тълкуването на закона, дадено в решението на Съда на Европейския съюз / по обединени дела С – 80/11 и С – 142/11 с твърдение, че фактическата обстановка по тях е идентична с процесната. Това обстоятелства не отговаря на обективната истина, тъй като освен процесната фактура, жалбоподателят не разполага с други доказателства, установяващи реалността на доставката. Доказването на предаването на предмета на доставката от доставчика на получателя при този вид търговски сделки е необходимо, за да се докаже реалното изпълнение на продажбата.. Предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките или услугите, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл.6, съответно чл. 12 във вр. с чл. 9 ЗДДС и в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност на същите в ревизионния акт. Трайна е практиката на ВАС, че само въз основа на фактури и доказателства за счетоводното им отразяване от получателя не може да се обоснове извод за реалност на доставките, по които е начислен ДДС. Фактурата е първичен счетоводен документ и като такъв е носител на информация за регистрирана стопанска операция, като няма обвързваща доказателствена сила за съда. Осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното получаване на стоката или услугата, защото представлява удостоверяване на това получаване от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдяния факт. За целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък. Обстоятелствата, че доставчикът не е разполагал с материално-техническа и кадрова обезпеченост, че фактурата не е била включена в дневника за продажби и в справката декларация в случая са само допълнителни обстоятелства в подкрепа на извода за липса на реална доставка. Направените в т.5 от касационната жалба оплаквания относно изводите на първоинстанционния съд в т.4 и 5 от решението /непризнато право на данъчен кредит по фактура, издадена от „Адидас България“ ЕООД и непризнат данъчен кредит за гориво, ремонти и други консумативи за превозни средства на дружеството, не намират подкрепа във фактите по делото и не могат да бъдат споделени. Задълженото лице не разполага с фактура издадена от „Адидас България“ ЕООД, а притежаването на данъчен документ е един от съществените елементи на фактическия състав на правото на данъчен кредит. По отношение на извършената корекция на фактури, свързани с горива, консумативи, ремонти и прочие по отношение на превозни средства на дружеството, извършена при хипотезата на чл.70,ал.1,т.4 и 5 ЗДДС, жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че по-голямата част /около 85%/ от получените доставки са използвани за строителни машини, наети от него под наем и ползвани в икономическата му дейност. Представеният договор за наем с „Стройрент“ ЕООД не е достатъчен, за да бъде обоснован извод, че въпросите горива, части, ремонти и прочие за използвани за експлоатацията на строителни машини. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – София град е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на основание чл.161,ал.1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответника Д“ОДОП“-София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 1 477,47лв., определено при условията на чл.8,ал.1,т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 263 от 14.01.2021г. на Административен съд – София град, трето отделение, 36-ти състав, постановено по адм.д. № 11282/2018г. ОСЪЖДА „ЛОЗА ДП “ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, [адрес], представлявано от управителя С. Раков, да заплати на Национална Агенция по приходите – София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 477,47 / хиляда четиристотин седемдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/ лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Йордан Константинов секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Бисер Цветков /п/ Петя Желева
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026