Определение · № 2246/2022 · дело 1496/2022

9 март 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
2246
Година на номера
2022
Дело №
1496/2022

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 1496 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2246 София, 09.03.2022 Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание на осми март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: СИБИЛА СИМЕОНОВА ДОБРОМИР АНДРЕЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДОБРОМИР АНДРЕЕВ по адм. дело № 1496/2022 Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съдът е сезиран с частни жалби на „Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация“ и „Май Бар енд Ивентс Мениджър“ ЕООД, представлявани от адв.Мадина, против Определение №8688/08.11.2021 г. на тричленен състав на Административен съд - София – град, постановено по адм. дело №4649/2021 г., с което са оставени без разглеждане жалбите им срещу Заповед № РД-01-173/18.03.2021 г. на министъра на здравеопазването, в частта по т. I.12, т. II и т. III и производството по делото е прекратено. В жалбите се излагат доводи по същество и се иска отмяна на обжалваното определение, както и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - министърът на здравеопазването, в срока по чл. 232 АПК, не изразява становище по спора. Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация“ срещу Заповед № РД-01-173/18.03.2021 г. на министъра на здравеопазването, в частта по т. I.12, т. II и т. III. С протоколно определение от 08.10.2021г. по адм.д.№4649 по описа за 2021г, АССГ е конституирал жалбоподателя „Май Бар енд Ивентс Мениджър“ ЕООД, който оспорва същата заповед на министъра на здравеопазването в посочените части, като е конституирана и заинтересованат страна „Ка Ем – Варна“ООД на страна на оспорващия. С определението, предмет на проверка в настоящото производство, съдът е оставил без разглеждане жалбите срещу последната заповед, като е приел за „Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация“ и „Май Бар енд Ивентс Мениджър“ ЕООД, че правният им интерес е отпаднал поради преустановяване действието на акта. Със Заповед № РД-01-173/18.03.2021 г. на министъра на здравеопазването, в частта по т. I.12, т. II и т. III, с която: - По т. I.12 са въведени временни противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 22.03.2021 г. до 31.03.2021 г. относно преустановяване посещенията на всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма. Допускат се само доставки или взимане на храна за дома и офиса. Ресторантите на територията на местата за настаняване могат да предоставят храна само за гости на съответното място за настаняване, доставена в съответните стаи (румсървиз). - По т. II е наредено министрите съгласно функционалната си компетентност да дават указания, след съгласуване с министъра на здравеопазването, за прилагането на въведените с тази заповед мерки в контролираните от тях сфери и създават организация за изпълнението им. Указанията се публикуват на интернет страницата на съответното министерство. - По т. III е отразено, че кметовете на общините могат да издават заповеди за прилагането на въведените мерки в рамките на техните правомощия. Заповедите се публикуват на интернет страницата на съответната община. Поради обстоятелството, че оспорената заповед е действала в отделни нейни части от 22.03.2021 г. до 31.03.2021 г., макар и първоначално допустима, след дата 31.03.2021 г. жалбоподателите вече нямали правен интерес от търсената съдебна защита. Административен съд София – град е счел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК, поради което жалбата срещу административния акт е оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство е прекратено. Определението е неправилно. Обжалваната заповед на министъра на здравеопазването е издадена на основание чл. 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4, 5 и 11 от Закона за здравето, чл. 63в от Закона за здравето и чл. 73 АПК във връзка с Решение №72/26.01.2021 г. на Министерски съвет за удължаване срока на обявената с Решение №325/14.05.2020 г. на МС и предхождащи решения на МС, извънредна епидемична обстановка. Заповедта е общ административен акт, при чието обжалване субсидиарно са приложими правилата за индивидуалните административни актове, в т.ч. относно правото на оспорване – арг. чл. 184 АПК. Жалбоподателите са обосновали правния си интерес от водене на делото, твърдейки, че се явяват адресати на разпоредителната част на акта, която ги засяга неправомерно. Съгласно предвиденото в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, актовете и действията на администрацията, освен изрично посочените в закон, подлежат на съдебен контрол за законност. Според замисъла вложен в този текст правните субекти могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат. В Решение №21 от 26.10.1995 г. по Конституционно дело №18/95 г., Конституционният съд на Република България е приел, че "административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 1 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание, обуславящо правния интерес от съдебно обжалване. За да се изясни съдържанието на това "засягане", разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията трябва да се тълкува в неразривна връзка и с чл. 56 от Конституцията, в който е уредено основното право на защита на всеки гражданин "когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси." Според Конституционния съд в същото решение, „преценката дали един административен акт нарушава или застрашава права или законни интереси на граждани и/или юридически лица, може да бъде извършена само от компетентния съд след изясняване на конкретните обстоятелства и тълкуване на конкретния административен акт. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени." В настоящата хипотеза спорът се свежда до това дали адресатът на общия административен акт, последният с ограничен във времето срок на действие от 22.03.2021 г. до 31.03.2021 г., има право на жалба и съответно правен интерес да търси съдебна защита, след преустановяване действието на акта. Наличието на правен интерес от обжалване на административния акт е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, подлежаща на доказване във всеки конкретен случай. В своята съдебна практика Върховният административен съд е последователен в разбирането си, че правният интерес се свързва с признатата и гарантирана от закона възможност да се търси съдебна защита на засегнати права, свободи и законни интереси, но само прекият, личен и непосредствен правен интерес обуславя принадлежност на правото на оспорване. От данните по делото не се установява оспорената заповед да е била оттеглена от органа, който я е издал, което да е лишило съдебното производство от предмет. Обжалваната заповед действа занапред и за посочения срок. След преустановяване на времевите ограничения, не се отричат въведените с нея противоепидемични мерки за противодействие на разпространението на COVID-19 по повод обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14.05.2020 г. извънредна епидемична обстановка, които могат да засегнат отрицателно правната сфера на адресатите на общия административен акт. Ето защо, евентуалната незаконосъобразност на административния акт следва да бъде преценена от съда, пред който делото е висящо, тъй като за срока на действие и докато не бъде прекратена с неговото изтичане, заповедта е позитивен акт с правно значение за своите адресати и създава определени правни последици за тях. С оглед на така изтъкнатите съображения, правото на жалба срещу общия административен акт е редовно упражнено и не е поставено в зависимост от други условия, посочени в закон, обвързани с прекратяване действието на акта. По тази причина и по арг. от чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България посоченото субективно право не следва да бъде отричано. Анализът на изложените в първоинстанционната жалба аргументи за нейната незаконосъобразност дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че оспорващите действат в защита на своите права и интереси, последните, преки, лични и непосредствени. По тези мотиви Определение №8688/08.11.2021 г., постановено по адм. дело №4649/2021 г. на тричленен състав на Административен съд София – град следва да бъде отменено и делото върнато на същия тричленен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената първоинстанционна жалба пред АССГ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ Определение №8688/08.11.2021г. на тричленен състав на Административен съд - София – град, постановено по адм. дело №4649/2021 г. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Николай Гунчев секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Сибила Симеонова /п/ Добромир Андреев

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026