Определение · № 2237/2022 · дело 1796/2022
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 2237
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 1796/2022
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 1796 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2237 София, 09.03.2022 Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в закрито заседание на осми март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ЦВЕТКОВ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията БИСЕР ЦВЕТКОВ по адм. дело № 1796/2022 Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 157, ал. 4 Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Нови мелници“ ООД, с ЕИК:[ЕИК], чрез адв. В. Яковчев, срещу определение № 4524/18.06.2021 г. постановено по адм. д. № 1005/2019 г. по описа Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлено искането за спиране изпълнението на ревизионен акт (РА) № Р-22002217003827-091-001/03.05.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – гр. София, в частта, в която е потвърден с Решение № 1712/05.11.2018 г., издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. София при Централно управление (ЦУ) на НАП, поправено с Решение № 1768/15.11.2018 г. за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ), до приключване на съдебното обжалване на ревизионния акт с влязъл в сила съдебен акт. В частната жалба се поддържа неправилност на определението, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се представя ново писмено доказателство - разпореждане за присъединяване с изх. № С180022-105-0387958/15.12.2018 г. по изп. дело № 22110003889/2011 г. Според дружеството, доколкото с Решение № 1712/05.11.2018 г., издадено от директора на дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, поправено с Решение № 1768/15.11.2018 г. за поправка на ОФГ, РА е частично отменен, като установените публични задължения, заедно с дължимите лихви по процесния РА, са намалени на 144 193, 20 лева, а имотите, върху които е наложено обезпечение с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С160022-022-0029517/24.10.2016 г., са с балансовата стойност в размер на 1 165 695,00 лева, то са установени предпоставките за спиране изпълнението на РА, поради което е направено искане за отмяна на обжалваното определение, като вместо него се постанови ново, с което да се спре изпълнението на утежняващия административен акт. Ответната страна – директорът на Дирекция „ОДОП” – гр. София, не взема становище по частната жалба в срока, предвиден в чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: С обжалваното определение на АССГ е отхвърлено искането за спиране изпълнението на обжалвания пред същия съд РА. Прието е, че не е налице основание за спиране изпълнението на РА по причина, че за обезпечаване на установените с оспорения РА вземания, чиято главница е в размер на 867 559,20 лева, дружеството е предложило имущество с определена от публичния изпълнител балансова стойност в размер на 457 692,00 лева, върху което вече е наложена възбрана за обезпечаване на вземане в размер на 133 015,17 лева по друго изпълнително дело. Според съда предложеното имущество не е достатъчно да послужи като надлежно обезпечение, тъй като размерът му е по-малък от установения в РА размер на главница и лихви. Определението е неправилно. Обжалването на РА пред съда няма суспензивен ефект (чл. 157, ал. 1 ДОПК). Спирането на изпълнението от съда е обусловено от наличието на предпоставките по чл. 157, ал. 2 и ал. 3 ДОПК. Същото може да бъде спряно по искане на жалбоподателя, към което да са приложени доказателства за направено обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаването му (чл. 157, ал. 3 във връзка с чл. 153, ал. 3 ДОПК), а когато обезпечение не е наложено – искането следва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Предвид вида на наложеното обезпечение и на основание чл. 157, ал. 3 във връзка с чл. 153, ал. 5 ДОПК в правомощията на съда е да спре изпълнението, след като извърши преценка на обезпечението. В процесния случай според АССГ обезпечението не е надлежно. Този извод на съда е необоснован и незаконосъобразен. Видно от Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С160022-022-0029517/24.10.2016 г. на публичния изпълнител и представеното с частната жалба разпореждане за присъединяване с изх. № С180022-105-0387958/15.12.2018 г. по изп. дело № 22110003889/2011 г., общият размер на задълженията по изпълнително дело № 22110003889/2011 г., към които е присъединено и вземането на НАП по РА № Р-22002217003827-091-001/03.05.2018 г., е 276 070,52 лева. Доколкото няма данни наложеното обезпечение – възбрана върху недвижими имоти: УПИ с пл. № 133 с балансова стойност 708 003,00 лева и УПИ с пл. № 133 с балансова стойност 457 692,00 лева, и двата находящи се в гр. Елин Пелин, да е отменено, то същото действа като обезпечение за събиране на вземанията, установени с РА № Р-22002217003827-091-001/03.05.2018 г., тъй като безспорно балансовата стойност на възбранените недвижими имоти е по-висока от стойността на вземанията по РА – главница и лихви. Доколкото искането на дружеството по чл. 157, ал. 2 ДОПК е подкрепено с доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, както и доколкото не са налице данни обезпечението да не е годно да послужи за целите, за които е направено, са били налице предпоставките по чл. 157, ал. 3 ДОПК за спиране изпълнението на обжалвания РА от административния съд. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че изпълнението на обжалвания РА следва да бъде спряно до разрешаване на спора за законосъобразността му с влязъл в сила съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК и чл. 157, ал. 4 ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 4524/18.06.2021 г. постановено по адм. д. № 1005/2019 г. по описа Административен съд – София град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: СПИРА изпълнението на Ревизионен акт № Р-22002217003827-091-001/03.05.2018 г., издаден от издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр. София, в частта, в която е потвърден с Решение № 1712/05.11.2018 г., издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. София при Централно управление на НАП, поправено с Решение № 1768/15.11.2018 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, до приключване на съдебното обжалване на ревизионния акт с влязъл в сила съдебен акт. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Йордан Константинов секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Бисер Цветков /п/ Петя Желева
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026