Определение · № 2292/2022 · дело 1653/2022

По дело 1653 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2292 София, 10.03.2022 Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЮЛИЯ РАЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЮЛИЯ РАЕВА по адм. дело № 1653/2022 Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Маринчеви транс“ ООД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Твърдица“ № 38а, подадена чрез адвокат С. Каров от АК - Бургас, срещу Определение № 76 от 13.01.2022 г. по адм. дело № 2334/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу разпореждане за плащане на компенсаторна такса за т.а. рег. [рег.номер на МПС] от 21.02.2021 г. и за т.а. рег. [рег.номер на МПС] от 21.03.2021 г. и от 14.04.2021 г. и съдебното производство е прекратено. Частният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на определението, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че не са били налице предпоставките за прекратяване на първоинстанционното производство, т.к. са изпълнени дадените указания за уточняване предмета на търсената съдебна защита. Счита, че индивидуализацията на обжалваните разпореждания за определяне на компенсаторна такса следва да се направи от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), респ. Национално тол управление (НТУ) при АПИ, чиито длъжностни лица са отразили процесните задължения в системата на „Интелигентни трафик системи“. Твърди наличие на погрешно платена по друго дело държавна такса в размер на 50 лв., която сума наред с внесената с молба от 05.10.2021 г. държавна такса, сочи надлежно отстраняване на констатираните нередовности на първоинстанционната жалба. Директорът на Национално тол управление при АПИ, на когото е изпратен препис от частната жалба, не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. От данните по делото се установява, че „Маринчеви транс“ ООД е сезирало административния съд с жалба срещу „разпореждане за плащане на компенсаторна такса за т.а. рег. [рег.номер на МПС] от 21.02.2021 г. и за т.а. рег. [рег.номер на МПС] от 21.03.2021 г. и от 14.04.2021 г., обжалвани по административен ред с отказ за уважаване на жалбата, обявено на 19.08.2021 г.“. Петитумът на предявената жалба е за отмяна на обжалваното разпореждане за заплащане на три броя компенсаторни такси. С разпореждане от 29.09.2021 г. съдията-докладчик е оставил жалбата без движение за уточняване на предмета на оспорване, както и за привеждането й в съответствие с изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 5, 6 и 7 АПК. На жалбоподателя е указано да уточни дали оспорва един или няколко административни акта, като индивидуализира всеки един от тях с номер и издател, посочи в какво се състои незаконосъобразността му, формулира конкретно искане и представи доказателства за датата на съобщаването му. Указано е да плати държавна такса в размер на 50 лева за всеки един поотделно. С молба от 05.10.2021 г. адв. Каров представя квитанция за довнесена държавна такса от 50 лева, като уточнява, че обжалва две разпореждания, постановени от неустановено длъжностно лице от АПИ, респ. Националното тол управление, обективирани в електронната трафик система, за установяване на задължения за компенсаторни такси от по 750 лева. Излага подробни доводи в подкрепа на тезата, че същите представляват едностранно властническо волеизявление по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, с което опровергава становището в съпроводителното писмо на директора на НТУ за липса на подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. С молбата прилага разпечатка от системата на „Интелигентни трафик системи“ с нанесени данни за три броя товарни автомобили, за които са констатирани нарушения и са определени компенсаторни такси от по 750 лв., ведно с доказателства за тяхното плащане. Независимо от уточненията на процесуалния представител, първоинстанционният съд е счел, че са налице предпоставките по чл. 158, ал. 3 АПК, тъй като жалбоподателят не е индивидуализирал в достатъчна степен административните актове, които оспорва. Не е посочил в какво се състои евентуалната им незаконосъобразност и не е формулирал петитум какво претендира по отношение на всеки един от тях. Отделно от това съдът е констатирал, че при оспорването на два акта е представен документ за внесена държавна такса само за един, без да е посочено за оспорването на кой от актовете се отнася. По горните съображения производството по делото е прекратено с Определение № 2001/11.10.2021 г. По жалба на „Маринчеви транс“ ООД посоченото определение е отменено с Определение № 12593 от 09.12.2022 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 11334/2021 г., тъй като в нарушение на съдопроизводствените правила, въпреки наличието на една платена такса, административният съд изцяло е прекратил съдебното производство, без да укаже на жалбоподателя да посочи срещу кое разпореждане поддържа жалбата си и без да извърши служебна проверка по наведените твърдения от жалбоподателя, че втората такса е платена по друго дело с идентичен предмет, във връзка с което жалбоподателят е поискал съединяване на двете дела - адм. дело № 2018/2021 г. и адм. дело № 2334/2021 г. С обжалваното в настоящото производство определение съдът е прекратил производството за втори път на основание чл. 158, ал. 3 АПК. Определението е неправилно. Съдът формално е изпълнил задължителните указания на Върховния административен съд, дадени с Определение № 12593 от 09.12.2021 г. по адм. дело № 11334/2021 г., с което е отменено предходното определение на същия състав за прекратяване на същото дело: 1. Извършил е справка относно образуваните дела по жалба на „Маринчеви транс“ ООД и платените държавни такси. Правилно е установил, че предметът на адм. дело № 2318/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас не е идентичен с предмета на настоящото дело, а е идентичен с предмета на адм. дело № 2018/2021 г. (в частната жалба погрешно е посочен номер 2078 вместо 2018) по описа на Административен съд – Бургас. Именно поради идентичност на предмета на последните две дела по-късно образуваното от тях (адм. дело № 2318/2021 г.) е прекратено с Определение № 2015 от 12.10.2021 г. на Административен съд – Бургас, което не е обжалвано от страните и е влязло в сила. Правилно също така е преценил, че внесената такса по вече прекратеното дело, което обаче няма идентичен предмет с настоящото, не може да бъде зачетена като такса по настоящото дело, тъй като основанието за плащане на тази такса е подаването на жалба срещу друг административен акт. 2. Съдът е дал указание на жалбоподателя да уточни кой от двата акта обжалва. Това указание обаче е непълно, тъй като съдът не е уведомил жалбоподателя за резултата от извършената проверка относно предмета и внесените такси по другите две дела, както и относно невъзможността платената такса по едно от другите две дела да се изиска и да се приеме като такса по настоящото дело. Не е дал възможност на жалбоподателя, в случай че поддържа жалбата и срещу двата акта, да плати допълнително още една такса, а в случай, че поддържа жалбата само срещу единия акт, да уточни кой точно е този акт, тъй като съдът няма правомощие служебно да избира кое от двете оспорвания да разгледа. Не е предупредил жалбоподателя, че ако не плати втората такса, респективно не уточни по кой от двата акта поддържа оспорването, следва прекратяване на цялото производство по оспорването и на двата акта. Вместо това съдът отново е прекратил производството по делото по оспорването и на двата акта, въпреки че по делото има вече внесена една такса. Основателно частният жалбоподател се оплаква, че няма как да изпълни изцяло указанията да съда относно индивидуализиране на обжалваните актове, като посочи техния издател, тъй като с информация относно издателите на актовете разполага само Националното тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“. Именно поради невъзможността да идентифицира издателите на актовете, частният жалбоподател е бил обективно затруднен да разграничи и самите актове, в резултат на което е останал с погрешно впечатление, че е „довнесъл“ втората такса, а всъщност е платил само една такса по адм. дело № 2334/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас. В молбата от 05.10.2021 г., приложена на л. 23 от първоинстанционното дело, изрично се посочва, че в изпълнение на указанията на съда се представя квитанция, с която адв. Каров е „довнесъл“ сумата от 50 лв. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като при наличие на останалите предпоставки за допустимост, извърши съдебна проверка за законосъобразността на оспорените разпореждания на всички основания по чл. 146 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ Определение № 76 от 13.01.2022 г. по адм. дело № 2334/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Таня Вачева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мирослава Георгиева /п/ Юлия Раева