Решение · № 2248/2022 · дело 12168/2021

По дело 12168 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2248 София, 09.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в съдебно заседание на първи март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СОЛАКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар Илияна Венелинова Иванова и с участието на прокурора Емил Георгиев изслуша докладваното от съдията БРАНИМИРА МИТУШЕВА по адм. дело № 12168/2021 Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Чипориков от гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Коен, срещу решение № 5100 от 05.08.2021 г., постановено по адм. дело № 8386/2020 г. по описа на Административен съд – София град в частта, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РВТ20-РА50-99/15.07.2020 г. на главния архитект на район „Витоша“, Столична община, и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилностна решението, поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е дал ход на делото по същество, въпреки направено искане от жалбоподателката С. Георгиева – сестра на касатора, с молба от 07.05.2021 г., изпратена по електронната поща на деловодството и регистратурата на съда, поради тежко заболяване да се отложи делото и да се даде възможност на тази страна да се запознае и със съдебно-техническата експертиза. Възразява се още, че обжалваното решение е постановено след смъртта на жалбоподателката Георгиева и същата не е имала възможност да се запознае с него, както и че нейния интерес се трансформира автоматично в интерес на касатора. Според касатора при неприложена регулация, както заявява вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, е незаконно да се реализира процесния подробен устройствен план /ПУП/. Претендира се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът – главен архитект на район „Витоша“, Столична община, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Александрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Булнобил Експорт“ ООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Панайотов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответниците – М. Лютова, Г. Георгиев, И. Георгиев и Д. Георгиева, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалби на Г. Чипориков и С. Георгиева срещу заповед № РВТ20-РА50-99/15.07.2020 г. на главния архитект на район „Витоша“, Столична община, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с § 6, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби /ПЗР/ на ЗУТ е одобрен проект за изменение на плана за регулация /ПР/ и изменение на уличната регулация за УПИ І-933 за образуване на нов УПИ І-933 „за Жс“ и обособяване на тротоарно уширение пред новообразуваното УПИ І-933 „за Жс“, кв.5, м. „Гърдова глава“, както и проект за изменение на плана за застрояване /ПЗ/ с указани параметри на застрояване на новообразуван УПИ І-933 „за Жс“, съгласно приложения проект. С нотариален акт № 97, том VII, дело № 1083/2005г. и с удостоверение за наследници с изх. № РВТ20-УГ01-8153/11.08.2020г. жалбоподателите се легитимират като собственици на имот с идентификатор 68134.1936.1008, а с нотариален акт № 163, том I, рег. № 2674, дело № 68/2014 г. и Дружествен договор от 10.10.2018г., вписан в книгите по вписвания с вх. рег. №71269/26.10.2018г. като Акт №181, том СLXIII, дело № 51563/2018г., заинтересованата страна „Булнобил Експорт“ ООД, по чието искане е издадена оспорената заповед, се легитимира като собственик на имот с идентификатор 68134.1936.933. В съдебното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която със заповед № РД-50-780/25.07.1995г. на главния архитект на София е одобрен частичен застроителен и регулационен план /ЧЗРП/ за м. „Гърдова глава“, кв.183а, като в кадастралната основа на този план е бил попълнен имот пл. № 1008, който е идентичен с имот с идентификатор 68134.1936.1008 от кадастралната карта. Със заповед №РД-09-50-264/25.07.1997г. на главния архитект на София е одобрен кадастрален, регулационен и застроителен план на м. „Гърдова глава“, като от този план е изключена територията на кв.183а, урегулирана с плана от 1995г., с изключение на парцел ХХI, както и с него за част от имота на жалбоподателите с пл. № 1008 са отредени парцели ХХI-1008 и ХLIII-1008 в кв.183а, част от него попада в улици от о.т.431 – о.т.432 – о.т.335 и от о.т.335 – о.т.337 – о.т.340 – о.т.342 и малка част е включена в основата на парцели І - 933 и Х.- 683 в кв. 5. Констатирано е от вещото лице, че в кадастралната основа на регулационния план от 1997г. е включен имот пл. № 933, който е частично идентичен с имот с идентификатор 68134.1936.933 от кадастралната карта, като за имот пл. № 933 е отреден УПИ І в кв.5 и част от него попада в улици от о.т.307 – о.т.335 и от о.т.307 – о.т.309. Експертизата установява също така, че заповед №РД-09-50-264/25.07.1997г. е отменена с решение на СГС по адм. дело №1421/2001г. в частта за парцели ХXI-1008, ХLIII-1008 и ХХ-685, както и за уличната регулация от о.т.431 – о.т.432 – о.т.335 и от о.т.335 – о.т.337 – о.т.340 – о.т.342., както и че със заповед № РД-50-314/10.12.1997г. на кмета на район „Витоша“ е одобрено изменение на дворищната регулация, което засяга парцели ХХ и XХI и е предвидено обособяване на нови парцели XХI и ХLIII, отредени за имот пл. №1008. Вещото лице е установило, че с Договор от 22.01.2003г. за замяна на недвижим имот са уредени сметките по регулация за УПИ І-933, кв. 5, при което придадената към УПИ-то площ от 35 кв. м включва 15 кв. м - част от имот пл. № 1008, но нанесеният в кадастралната карта имот с идентификатор 68134.1936.933 не включва тези 15 кв. м., придадени с договора за замяна., които остават в границите на имот с идентификатор 68134.1936.1008. Констатирано е още, че с процесното изменение на ПР е предвидено изключване на частта от имот с идентификатор 68134.1936.1008 от УПИ І-933 и отреждане на тази площ за тротоарно уширение. По делото се установява, че кадастралната карта и кадастралните регистри за територията, в която попадат процесните имоти с идентификатори 68134.1936.1008 и 68134.1936.933, са одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, като в частта за границите на имот с идентификатор 68134.1936.933 кадастралната карта е била изменена със заповед №18-4239/19.04.2019г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - София. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, с оглед на правното основание, на което е издадена оспорената заповед, че именно кадастралната карта е меродавният източник на данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България /чл.2, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР// и съответно е основа за устройственото планиране, както и че несъответствието на регулационните с имотните граници е основание за изменение на ПУП. Според административния съд в настоящия случай е налице именно тази хипотеза, като след изменение на кадастралната карта регулационните граници на УПИ І-933, кв. 5, са приведени в съответствие с имотните граници на имот с идентификатор 68134.1936.933. Позовавайки се на заключението на вещото лице по приета по делото и неоспорена от касатора съдебно-техническа експертиза, административният съд е обосновал извод, че с процесното изменение на регулационния план площта от 15 кв. м. от имот с пл. № 1008, собственост на жалбоподателите, е изключена от УПИ І-933. Съдът е приел още, че неотносим към настоящия спор е въпросът какъв процент от имота на жалбоподателите попада в обхвата на уличната регулация, доколкото този въпрос не е предмет на процесния административен акт, чиято единствена цел е привеждане на регулационните граници на УПИ І-933, кв. 5 в съответствие с имотните, определени от кадастралната карта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадените жалби, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Като нарушение на съдопроизводствените правила касаторът сочи даване ход на делото по същество от първоинстанционния съд, въпреки направено искане от жалбоподателката С. Георгиева с молба от 07.05.2021 г., изпратена по електронната поща на съда, да се отложи делото, поради тежко заболяване и да й се даде възможност да се запознае с изготвената съдебно-техническата експертиза. Така наведеното оплакване свързва неправилността на решението със засягането на чужда правна сфера, тази на другия жалбоподател в първоинстанционното производство. Съгласно субсидиарно приложимите в административния процес правила на гражданския процес и в частност изричната забрана на чл. 26, ал. 1 от ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи. С оглед на това процесуалните нарушения в хода на съдебното производството са основания за касация само в полза на страната, чиито процесуални права са били засегнати. Дори и по делото да има данни, че не е спазена разпоредба на чл. 139 от АПК, жалбоподателката Георгиева е разполагала със самостоятелен път за защита. В тази връзка следва да се има предвид, че след смъртта на жалбоподателката Георгиева съдът е съобщил постановеното решение на нейните наследници, които са могли да обжалват на собствено основание съдебното решение, право което последните не са упражнили. С оглед на процесуалното му качество, касаторът не би могъл да търси отмяна на съдебното решение за това, че в хода на съдебното производството са нарушени права на участвало друго лице като жалбоподател, тъй като не може да упражнява чужди права, дори и те да са на лице, с което е бил в роднински връзки. Правата на самия касатор не се установява по делото да са били нарушение, като последният е бил редовно призована, представляван е от пълномощника си адв. Коен, който не е оспорил съдебно-техническата експертиза, т. е. касаторът не е била лишен от възможност да участва в делото и да защити правата си. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че по делото не се установява да е било направено надлежно искане от жалбоподателката Георгиева за отлагане на делото на основание чл. 139, ал. 1 от АПК, доколкото по делото липсва приложена изрична молба за направено искане в този смисъл от тази страна. За да се приеме също така, че твърдяното от една от страните заболяване действително е препятствие, което тя не може да отстрани, фактът на заболяването трябва да бъде надлежно доказан, като съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, за да е налице непреодолимо препятствие по смисъла на чл. 139, ал. 1 от АПК, е необходимо страната да представи „Медицинско удостоверение“ по образец със съответното отбелязване. Преди проведеното на 10.05.2021 г. съдебно заседание такъв документ не е представен по делото, както и в настоящото съдебно производство, а представената към касационната жалба разпечатка от електронна поща от 07.05.2021 г., изхожда от електронния адрес на М. Коен, който не е процесуален представител на жалбоподателката Георгиева. Правилен е и изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед, като в тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора, че при неприложена регулация е незаконно да се реализира процесния ПУП. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че отразените нови регулационни граници с изменението на ПР, одобрено с процесната заповед, следват кадастралните граници по действащата кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор АГКК, допълнена с изменението, одобрено със заповед № 18-4239/19.04.2019г. на началника на СГКК – София, за която по делото няма данни да е оспорена, т. е. регулационните граници на новообразувания УПИ І-933 са поставени в съответствие с имотната граница на имот с идентификатор 68134.1936.933, съобразно одобрената и влязла в сила кадастрална карта. Изложеното сочи на наличие на предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, визиран като правно основание за изменението на ПР в процесната заповед. Това правно основание е в съответствие с фактическото изменение на ПР, визирано в графичната част, неразделна част от заповедта. Следователно, изводът на административния съд, че заповедта се явява законосъобразна се базира на правилно прилагане хипотезата за изменение на ПУП по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Цитираната разпоредба съставлява самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП-ПР, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да дава възможност за преценка правилността на нанасянето в кадастралната карта. Единственото условие е кадастралната карта да е влязла в сила, респ. нейното изменение, което в случая е налице - регулационната граница на процесния имот е по действащия ПУП от 1997 г. и се разминават с кадастралната такава по изменената през 2019 г. кадастрална карта. Обстоятелството дали кадастралните граници са нанесени правилно в кадастралната карта е ирелевантно в настоящето производство. Ирелевантно е и обстоятелството дали е приложена регулацията преди процедираното изменение, като това обстоятелство е относимо в производството по одобряване на изменение в кадастралната карта, в което следва да се съобрази разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗУТ, съгласно която в урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти регулационните линии да станат граници на имотите, когато подробният устройствен план е приложен по отношение на регулацията. Както и правилно е приел административният съд, в процесния случай неотносим към спора е въпросът, касаещ попадането на част от имота на касатора в обхвата на уличната регулация, доколкото предмет на процесния административен акт е привеждане на регулационните граници на УПИ І-933, кв. 5, в съответствие с имотните, определени от кадастралната карта. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – София град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника главен архитект на район „Витоша“ за присъждане на юрисконсултско възнагрлждение за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такова в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Искането на ответника „Булнобил Експорт“ ООД за присъждане на разноски по делото не следва да бъде уважено, тъй като по делото липсват доказателства за реално изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5100 от 05.08.2021 г., постановено по адм. дело № 8386/2020 г. по описа на Административен съд – София град в частта, с което е отхвърлена жалбата на Г. Чипориков против заповед № РВТ20-РА50-99/15.07.2020 г. на главния архитект на район „Витоша“, Столична община, и е осъден да заплати разноски по делото. ОСЪЖДА Г. Чипориков, с адрес: гр. София, [улица] , да заплати на Столична община сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски пред настоящата инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Галина Солакова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мариета Милева /п/ Бранимира Митушева