Решение · № 2303/2022 · дело 11966/2021

11 март 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
2303
Година на номера
2022
Дело №
11966/2021

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 11966 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2303 София, 11.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в съдебно заседание на петнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ ТОДОРОВА ДЕСИСЛАВА СТОЕВА при секретар Маринела Цветанова и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от председателя ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ по адм. дело № 11966/2021 Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от К. Ганев в качеството на управител и представляващ Карио ООД със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, чрез процесуален представител адвокат И. Кършев против решение № 208 от 8.10.2021г. на Административен съд Сливен по адм. дело № 235/2021г. С него се отхвърля жалба на представляващия дружеството против разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-103 от 28.04.2021г., издадено от заместник председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. От съдържанието на касационната жалба могат да се изведат като касационни доводи обосноваващи и нарушение на материалния закон, за което касационно основание съдът следи и служебно, съгласно чл. 218 АПК. Касационната жалба съдържа доводи, поддържани и пред първата инстанция, за обсъждането на които се изразява несъгласие с мотивите на съда, а по отношение приложената методика, утвърдена със заповед № РЗ-10-214 от 4.08.2020г. на заместник председател на ДАДРВВЗ, съгласно заповед от 24.07.2020г. на председателя на агенцията се поддържат доводи, че липсва произнасяне от съда. Възраженията в писмената защита са за нищожност на методиката, като подзаконов акт за който не са спазени правилата по издаването му, при липса на компетентност, поради което не са породили действие разпоредбите му при издаване на обжалвания административен акт, което го прави незаконосъобразен. Ответникът, заместник председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение като взе предвид жалбата, обжалвания акт, доказателствата по делото и доводите на страните констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на спора за законосъобразност е разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-103/28.04.2021г. на А. Асенов в качеството му на заместник-председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. С него на основание чл.7, ал. 1, т. 8, ал. 2, т. 3 и ал. 5, чл. 12 и чл. 23 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/ и заповед № РД-10-150/29.05.2017г., информация, предоставена по реда на чл. 4, ал. 2 и ал. 3, ал. 5, т. 2, б. „а“, б. „б“ подбуква „бб“, обстоятелства по чл. 12, ал. 4 и чл. 14 от ЗЗНН, докладна записка № 1755/27.04.2021г., изчисления по „Методика за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 2 от ЗЗНН и въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент ЕО № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт, утвърдена със заповед № РД 10-214/4.08.2020г. и „Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за периода 1.07.2021г. – 30.06.2022г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на нефт и нефтопродукти, съгласно чл. 12 от ЗЗНН, утвърдено от председателя на ДА ДРВВЗ, е определено нива на запаси на Карио ООД за извънредни ситуации за периода 1.07.2021г. – 30.06.2022г. по видове съгласно чл. 2, ал.1 от ЗЗНН котелни горива 172.124 тона. Със същото разпореждане е разпоредено привеждане нивото на запаси в съответствие с определеното му, като създаде и вложи до 1.07.2021г. количествата нефтопродукти при спазване условията по чл. 30 от ЗЗНН. Разпоредено е да съхранява запасите за извънредни ситуации за срок до 30.02020г., като създаде и съхранява и обновява със свои средства и за своя сметка запасите за извънредни ситуации. Разпореждането е обжалвано с доводи за незаконосъобразност, свеждащи се до липсата на компетентност за издаване на акта, липса на мотиви, в нарушение на материални разпоредби, включително и на чл. 6 АПК и нарушение на административно производствените правила отменителни основания по чл. 146 АПК, с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от доказателствата по делото е установена фактическа обстановка, преценена в съдържанието на основанията за отмяна по чл. 146 АПК. Съобразена е материалната уредба на ЗЗНН. По възраженията в жалбата е прието неоснователно възражението за липса на компетентност за издаване на акта предвид приложените актове за делегиране на правомощия. По същество за размера на количествата от които е определено нивото на запаси за извънредни ситуации е съобразено заключение на вещо лице, прието без възражения от страните. При констатация за изпълнение на разпоредите на ЗЗНН е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. Съществените доводи се сведат до това, че съдът не обсъдил възражение за нищожност на приложената методика на която се основава издадения административен акт. Видно от съдържанието на „Методиката за определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти въз основа на нетния внос и вътрешнобщностни пристигания н територията на страната на енергиините продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент ЕО № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност нефт“, утвърдена със заповед № РД-10-214/4.08.2020г., приложени на л. 73 и л. 74-80 от делото тя няма характер на подзаконов нормативен акт, не е нормативен административен акт, а има характер на правила по чл. 13 АПК. Според разпоредбата административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагането на закона и постигане на целите му. Методиката/методиките са публикувани на официалния сайт на агенцията в раздел „Нефт и нефтопродукти“ на 4.08.2020г. според заключението на вещото лице. При тези изводи не се установява съществено нарушение на съдопроизводствените правила като основание за отмяна на решението. В конкретния случай, не произнасянето от съда по това възражение не се отразява на правилността на обжалваното решение. Неоснователно е и възражението против заповед № РЗЛ 4 от 27.04.2021г. на заместник председателя на ДА Държавен резерв и военновременни запаси за включването в регистъра на задължените лица. Качеството на задължено лице следва от разпоредбите на закона в § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН, последица от което е включване в регистъра на тези лица. Поради това заповедта за вписване в регистъра няма конститутивно значение, а само регистрира задължените лица по смисъла на ЗЗНН. Останалите възражения в касационната жалба са поддържани и пред първата инстанция, видно от мотивите на която, са обсъдени подробно и се споделят от настоящата касационна инстанция на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 150 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 208 от 8.10.2021г. на Административен съд Сливен по адм. дело № 235/2021г. ОСЪЖДА Карио ООД[ЕИК] със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, [улица], да заплати в полза на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Георги Георгиев секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Юлия Тодорова /п/ Десислава Стоева

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026