Решение · № 2456/2022 · дело 12179/2021

По дело 12179 / 2021 РЕШЕНИЕ № 2456 София, 16.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в съдебно заседание на първи март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СОЛАКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар Илияна Венелинова Иванова и с участието на прокурора Емил Георгиев изслуша докладваното от съдията БРАНИМИРА МИТУШЕВА по адм. дело № 12179/2021 Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Тети - 90“ ЕООД, гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Пенчев, срещу решение № 704 от 13.07.2021 г., постановено по адм. дело № 426/2021 г. по описа на Административен съд – София област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ДК-02-Сф-11/31.03.2021 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ – Софийска област. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се сочи, че съдебното решение е противоречиво и немотивирано, тъй като съдът описва всички изискуеми документи за целия строеж, а след това твърди, че липсват необходимите строителни книжа и документи и строежът е незаконен. Твърди се още, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесният подземен резервоар представлява строеж, тъй като същият е временно преместваемо съоръжение за създаване на необходимите условия за труд и за него не са необходими строителни книжа. Според касатора не е спазена процедурата по установяване на незаконен строеж, както и е недопустимо процесната заповед да се издава въз основа на всички констативни протоколи, без да се индивидуализира конкретния констативен акт. Възразява се още, че проверката е следвало да бъде извършена от служители на ДНСК, а не на РДНСК, които и служители не са изискали и разгледали всички необходими документи. Твърди се, че всички строителни книжа, установяващи закоността на процесния строеж са били представени с депозираното възражение, но не са разгледани и взети предвид от административния орган. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът – началник на РДНСК – Софийска област, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София област е образувано по жалба на „Тети - 90“ ЕООД срещу заповед № ДК-02-Сф-11/31.03.2021 г. на началника на РДНСК – Софийска област, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на възложител и собственик, да премахне незаконен строеж „Резервоар за чиста вода със сондаж ” в имот с идентификатор 57921.14.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], Община Елин Пелин, част от строежа на търговски крайпътен обект „Бензиностанция, тир-паркинг и обслужващи сгради“. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът представлява подземен, открит резервоар за чиста вода – масивна стоманобетонова конструкция, като под резервоара е изпълнен сондажен кладенец, над който е положена обсадна тръба, излизаща от обема на резервоара с монтирана потопяема помпа. Във връзка с подадено в хода на административното производство възражение вх. № Сф20-1132-353/19.02.2021г. административният орган е приел, че процесното съоръжение няма характер на временно съоръжение за създаване на необходимите условия на труд, като същото представлява строеж, за който се изискват одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, каквито в случая не се представят. Прието е, че процесният строеж, като функционално свързан със строеж „Бензиностанция, тир паркинг и обслужващи сгради“, е от категорията на целия строеж, т. е. първа по чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗУТ. Заповедта е издадена на основание констативен акт № 136/09.02.2021 г., съставени от длъжности лица на РДНСК – Софийска област в отсъствие на възложителя. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че актът е съставен от служители на ДНСК, тъй като РДНСК е териториално звено на последната, които са овластени за това с нормата на чл. 222, ал. 2 от ЗУТ и е сведен до знанието на жалбоподателя надлежно, като последният е подал възражение срещу констатациите, което е прието от органа за неоснователно с нарочни мотиви. Според съда законът не изисква присъствие на собственика на терена и/или възложителя/изпълнителя на строежа при съставянето на констативния акт и в този мисъл няма нарушение на административно-производствените правила при съставянето на констативния акт в отсъствието на извършителя и/или собственика на строежа, като изискването на закона е констативния акт да бъде съобщен на заинтересованите страни, което в случая е сторено. Административният съд е приел също така, че описанието в оспорената заповед покрива елементите на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който и правилно е определен от първа категория предвид заявеното инвестиционно намерение на жалбоподателя, като няма основание строежът на резервоара да бъде разглеждан като независим строеж от различна категория, тъй като жалбоподателят е предприел действия за реализиране на цялостното си намерение за изграждане на „Тир паркинг, бензиностанция и офиси“. Според съда наличието на визи за проектиране и проучване, както и на разрешение за строеж на допълващо застрояване не ползват описания в оспорваната заповед строеж, поради което правилно административният орган при обсъждане на възражението е посочил, че всички представени документи към възражението доказват инвестиционното намерение на жалбоподателя и представляват елемент от проучвателна и подготвителна процедура за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешително за строеж, но към момента на издаване на заповедта проектът не е одобрен и разрешително за строеж за конкретната част от строежа не е издавано. Съдът е обосновал извод за законосъобразност на оспорената заповед приемайки, че процесният строеж не е временно съоръжение, обслужващо работа, тъй като предвид доказаното инвестиционно намерение на жалбоподателя, такъв резервоар следва да съществува постоянно, през цялото време на реализация и търговско ползване на „Бензиностанция, тир-паркинг и обслужващи сгради“, а и без такъв резервоар последните не биха осъществявали търговското си предназначение пълноценно и ползването им би било затруднено. Според първоинстанционния съд преценката на ответника, че изпълненото строителство на „Резервоар за чиста вода със сондаж“ представлява строеж, за който няма издадени строителни книжа и същият е незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е правилна и съответна на представените доказателства и закона, както и правилен е извода на ответника, че строежът не може да бъде определен като търпим, тъй като не е приложим §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ с оглед годината на придобиване на имота от жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно административният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Оспорената заповед е издадена от началника на РДНСК – Софийска област в съответствие с предоставените му правомощия на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ със заповед № РД-13-171/13.06.2019 г. на началника на ДНСК. В тази връзка се явява неоснователен касационният довод, че не РДНСК, а Община Елин Пелин е била компетентна да издаде заповедта, тъй като процесният стореж не е от първа категория. В конкретния случай правилно е била определена категорията на процесния „Резервоар за чиста вода със сондаж“ при съобразяване на чл. 137, ал. 1, т. 1 б. „г“ от ЗУТ във връзка чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи /Наредба № 1/2003 г./ и т. 144 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 13 от Наредба № 1/2003 г., доколкото по делото се установява, че този строеж е функционално свързан с изграждането на „Бензиностанция, тир – паркинг и обслужващи сгради“ в поземлен имот № 014032, предмет на инвестиционното намерение на касатора. Разпоредбата на чл. 137, ал. 4 от ЗУТ изрично предвижда, че строеж, който по един критерий по ал. 1 попада в една категория, а по друг - в по-висока, се категоризира в по-високата категория, поради и което правилно процесният строеж е определен от първа категория. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че правилно административният съд е приел, че не са налице и нарушения на административно-производствените правила, като направеното в този смисъл възражение от касационния жалбоподател е неоснователно. Видно от приетите по делото писмени доказателства от административния орган е била надлежно проведена процедура по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, като е изготвен констативен акт, връчен на лицето, представляващо дружеството – жалбоподател и адресат на акта, който е упражнил и правото си на възражение, което е обсъдено от административния орган, видно от съдържанието на оспорената заповед, и е прието за неоснователно. В тази връзка неоснователно се явява възражението на касационния жалбоподател, че актът е съставен в отстъствието на възложителя, поради което същият е бил лишен и от възможността да представи изискуемите строителни книжа. Законът не изисква задължително присъствие на заинтересованото лице при извършване на огледа и съставянето на констативния акт. Не е ограничено и нарушено по никакъв начин правото на участие и защита на касационния жалбоподател в административното производство, тъй като с връчването на констативния акт е била гарантирана и предоставена възможност той да представи своите доказателства, да се запознае със събраните по преписката и да направи възражения по тяхната относимост. Спазено е и изискването на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ констативният акт да бъде съставен от длъжностни лица на ДНСК, като в тази връзка следва да се има предвид, че РДНСК е териториално поделение и част от структурата на ДНСК. Неоснователно е и възражението на касатора, че заповедта е издадена въз основа на всички съставени констативни актове, тъй като видно от съдържанието на оспорения акт в него изрично е посочен констативен акт № 136/09.02.2021 г., с който и именно е установен обектът, представляващ незаконен строеж, предмет на оспорената заповед. Правилен е и извода на съда, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, че процесният обект „Резервоар за чиста вода със сондаж“ представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е изграден без необходимите одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж и като такъв представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване. Неоснователно се явява възражението на касатора, че процесният обект представлява временно преместваемо съоръжение за създаване на необходимите условия за труд и за него не са необходими строителни книжа. В тази връзка правилно съдът приема, с оглед на доказаното инвестиционно намерение на жалбоподателя, че такъв резервоар следва да съществува и след реализация, както и по време на търговското ползване на обекта "Бензиностанция, тир-паркинг и обслужващи сгради". Безспорно се установява по делото също така, че за изградения резервоар в имот с идентификатор 57921.14.32 няма издадено разрешение за строеж в съответствие с разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. По делото не се установява също така за процесния строеж да е бил съгласуван и одобрен инвестиционен проект, каквото е изискването по чл. 137, ал. 3 от ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид, че е неоснователно възражението на касатора, че необходимите строителни книжа, удостоверяващи законността на строежа, са били представени с депозираното възражение, доколкото нито в административното производство, нито в първоинстанцонното съдебно производство, както и в настоящото, са представени изискуемите строителни книжа. По делото е приложено само разрешение за строеж № 16/02.03.2020 г., издадено от главен архитект на Община Елин Пелин, което има за предмет строеж, различен от процесния. Настоящата съдебна инстанция намира съща така за неоснователно възражението на касатора, непубликуването на заповедта в Единния публичен регстър по устройство на територията по чл. 5а е основание за отмяна на заповедта. Изискването на чл. 225, ал. 1, изр. второ от ЗУТ за публикуване на заповедта е последващо нейното издаване, а не предхождащо като част от процедурата по издаването й. Неспазването на това законоустановено изискване не представлява процесуално нарушение в конкретния случай, тъй като не е нарушение на административното производство по издаване на акта, а евентуално би било нарушение на процедурата по обявяването на вече издаден акт, поради което същото не може да обуслови незаконосъобразност на процесната заповед. По отношение на възражението на касатора за недостатъчност на срока за доброволно изпълнение, то същият следва от разпоредбата на чл. 277, ал. 1 от АПК, на която и именно се е позовал административният орган. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – София област е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 704 от 13.07.2021 г., постановено по адм. дело № 426/2021 г. по описа на Административен съд – София област. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Галина Солакова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мариета Милева /п/ Бранимира Митушева